ПАРИ

Производството на петрол отбеляза най-големия си спад в историята през март, съобщава МАЕ

Производството на петрол се срина с 10,1 милиона барела на ден (mb/d) през март поради войната в Близкия изток, отбелязвайки най-голямото смущение в историята, съобщи Международната агенция по енергетика (МАЕ) във вторник, предупреждавайки, че загубите ще бъдат още по-големи през април.

В месечния си доклад за пазара на петрол, публикуван във вторник, МАЕ отбеляза, че производствените загуби през март поради конфликта, избухнал на 28 февруари, са възлизали на над 360 милиона барела (mb), но тази цифра ще нарасне до 440 mb през април.

В началото на април почти пълната блокада на Ормузкия проток от страна на Иран означаваше, че само 3,8 mb/d суров петрол, природен газ и рафинирани продукти напускат страната, в сравнение с над 20 mb/d през февруари преди началото на военните действия.

И въпреки че някои страни като Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Ирак са открили алтернативни маршрути за износ на част от своите въглеводороди извън Ормузкия проток, загубата в износа на петрол надхвърля 13 милиона барела на ден (mb/d), което трябва да бъде частично компенсирано чрез използване на намаляващите резерви.

Международната агенция по енергетика (IEA) съобщи във вторник, че производството на петрол е спаднало с 10,1 милиона барела на ден (mb/d) през март поради конфликта в Близкия изток, което представлява най-голямото прекъсване на доставките, регистрирано някога.

Рязко преразглеждане надолу на търсенето

Що се отнася до търсенето, IEA рязко преразгледа прогнозите си за тази година надолу и сега оценява средно 104,259 милиона барела на ден (mb/d), което е със 730 000 барела на ден (b/d) по-малко, отколкото беше изчислила през март, по време на ранните дни на ценовата война.

Между второто и четвъртото тримесечие спадът в потреблението ще бъде 1,5 млн. барела на ден, което е най-стръмният спад от избухването на кризата с COVID-19 през 2020 г.

Това би се случило в централния сценарий, ако ситуацията се нормализира от май нататък и пазарът постепенно започне да се снабдява отново с петрол от Персийския залив. Но ако прекъсванията продължат, спадът в търсенето може да достигне 5 милиона барела на ден (мб/д) на годишна база между второто и четвъртото тримесечие.

Авторите на доклада предупреждават, че при този втори сценарий на напрежение, при който прекъсванията в производството и износа на петрол от Близкия изток остават високи, резервите ще трябва да продължат да се черпят с „неустойчив“ темп от 6 млн. барела на ден (2 милиарда барела годишно).

Това би означавало умишлено налагане на по-нататъшно намаляване на търсенето, за да се балансира пазарът.

Април ще бъде по-лош от март

Изпълнителният директор на МАЕ Фатих Бирол предупреди този понеделник във Вашингтон, че „април трябва да е по-лош от март“ за енергийния сектор, дори ако се намери решение на войната, защото докато миналия месец пазарът можеше да се снабдява от танкери, които бяха натоварени в Персийския залив преди избухването на конфликта, това не може да се случи сега.

„Това е най-значителната енергийна криза в историята“, предупреди Бирол, който подчерта, че тя засяга „петрола и природния газ, но също и други основни стоки, като торове, нефтохимикали и хелий“.

Авторите на доклада настояват, че блокадата на Ормузкия проток е ключова за тази енергийна криза и че въпреки че обявяването на прекратяване на огъня миналата седмица е осигурило известно облекчение, остава да се види дали това ще доведе до връщане към нормалния корабен трафик през пролива.

Това напрежение, причинено от несигурността, отбелязаха те, е довело до това, че физическите цени на петрола – тези, с които реално се плаща за дадена пратка – достигат рекордни нива близо до 150 долара за барел (дори надхвърлят 290 долара за дестилати, предназначени за Сингапур), цени, които са все по-несвързани с цените на фючърсните пазари, като например суровия петрол Brent.

Post Views: 33

Related Topics:#thesofiatimes featured trending пари политика свят

Up Next

Официалната инфлация скочи драстично

Don't Miss

С 22 млрд. евро назад за 44 дни: ЕС трябва да намали потребл…

ПАРИ

Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?

През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.

Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?

„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.

„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.

„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.

„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

Post Views: 10

ПАРИ

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път

Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.

Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.

2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.

Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.

3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.

Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.

Прост тест – кой завод се построи от януари?

Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.

П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????

Post Views: 7

ПАРИ

Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане

Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.

Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.

Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.

Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.