СВЯТ

Пътят към обединена Европа зави през Русия

Нямаше по-жалка персона миналия вторник от “външния министър на ЕС” Жозеп Борел по време на дебата в Европарламента за посещението му в Русия от 4 до 6 февруари. 73-годишният ветеран на дипломацията, който би трябвало да се радва на обществено уважение и добра пенсия, се оправдаваше като ученик, хванат да пуши в задния двор. Колкото и верни неща да говореше в своя защита, никой не искаше да го чуе.

81 евродепутати му събраха подписка да подаде оставка, а след това приблизително толкова оратори в Брюксел го нападнаха, че не е трябвало да ходи неподготвен в Москва. Чуха се такива реплики: “Заради Вас Русия се подигра с нас” (Мунир Сатури – Франция), “Отношенията с Русия станаха по-лоши, отколкото преди Вашето посещение” (Хилде Ваутманс – Белгия), “Русия Ви заложи капан” (Траян Бъсеску – Румъния), “Лавров Ви матира в 4 хода” (Чарли Ваймерс – Швеция) и пр.

В парламентарното кресчендо никой не обърна внимание на

две негови разумни реплики:

“Мисля, че след Москва излязохме с по-добра позиция” и “От нашите различия печели единствено Кремъл”. От колективния ропот без разлика в партийната принадлежност на евродепутатите произтече общ извод – всички са недоволни от слабия външнополитически глас на Евросъюза. За разлика от руския външен министър Сергей Лавров неговият гост Жозеп Борел се стремеше да се държи вежливо (по собствената му оценка), защото нямаше нито зъби, нито нокти да покаже европейски характер. Едва осмелил се да запита за съдбата на руския опозиционер Алексей Навални, отговорът на Лавров бе експулсиране на трима европейски дипломати. Унижен и в Москва, и в Брюксел, Борел се опита да обясни, че това са били възможностите му в рамките на неговите скромни пълномощия. А евродепутатите го нападнаха защо не са били по-големи.

Само че въпросът им отиде на погрешен адрес. Върховният представител за външната политика, както и председателят на Европейския съвет и председателката на Европейската комисия не бяха техен избор, че да им търсят сметка (и съответно да ги уволнят), а бяха персонални номинации от ръководителите на европейските държави след тежък пазарлък точно преди две години. Нарочно бяха предпочетени лица, чийто авторитет да не съперничи на националните лидери от най-влиятелните държави. По този начин последната дума по главните европейски въпроси бе запазена за Германия и Франция, които традиционно играят ролята на двигател на ЕС.

Жозеп Борел и Урсула фон дер Лайен се сдобиха с мисията на високоплатени фигуранти, орисани да служат за боксови круши при неуспехи на европейската политика.

В техните постове се оглежда вечният спор в ЕС:

повече или по-малко Европа; федерална Европа или Европа на нациите. След посещението на Борел в Москва се създаде впечатлението, че евродепутатите искат представител на ЕС във външната политика със силен глас в света. Белгийската либералка Фредерика Рийс заяви точно това: “Ролята на върховния представител трябва да бъде преосмислена”. Но ако запитате различните политически групи дали биха му дали повече пълномощия, веднага ще се изпокарат и ще се разделят на националисти и федералисти.

В същото положение ден по-късно се оказа и председателката на ЕК, която бе подложена на канонада от критики в Европарламента заради недостига на ваксини. Урсула фон дер Лайен мигаше мълчаливо, докато стотина евродепутати 4 часа й търсеха сметка защо е похарчила милиарди, а държави извън ЕС измъкват ваксините под носа й. Великобритания, която преди месец и половина скъса официално с ЕС, успя да ваксинира 20% от населението си, а самият ЕС – едва 3%. Толкова ли няма авторитет Европейската комисия да тропне по масата на производителите и да си потърси правата от името на всички европейски граждани?

Очевидно не, защото Фон дер Лайен не посмя да покаже дори на евродепутатите какви договори е сключила с фармацевтичните компании, а им предложи да четат заличени с чернило страници. Имала забрана от фирмите заради търговската им тайна и патентните им права върху ваксините.

Жалка картина

– както за председателката на ЕК, така и за целия ЕС. Евродепутатите основателно се възмутиха, поискаха Брюксел да покаже по-твърд характер, но отново забравиха кой постави на поста тази плаха жена и с каква цел. Дебатът спря дотук, защото продължението му отново щеше да затъне в спора какво искаме: повече или по-малко Европа.

Истината е, че всички кризи в ЕС водят до този проклет въпрос. Европейският проект няма формулирана цел и се знае само неговата посока – сближаване на държавите, но колкото е възможно по-предпазливо и с достатъчно буфери между тях. Затова Евросъюзът не може да стане федерация в предвидимо бъдеще и дълго ще съществува като хлабава конфедерация, която ще разчита на компромиси и деликатни равновесия. Общите правила и общата валута не са достатъчни спойки, за да заговори съюзът с единен глас. В критични моменти се вижда, че той липсва, и глобалната сила Европа се смалява пред големите национални сили като Русия, САЩ и Китай. Те могат да се изявяват като солисти на международната сцена, докато ЕС разчита на хорово изпълнение. За него всеки път е необходима хармонизация, но това е деликатна задача, защото никой не признава някого за диригент.

Сергей Лавров и коронавирусът изиграха положителна роля за вразумяването на ЕС: показаха му неговите слабости и за кратко го извадиха от националните и политическите препирни. Може би това не е голяма крачка към консолидация на съюза, но поне е в посоката, която е избрал от възникването си.

Post Views: 40

СВЯТ

Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна

Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.

Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.

“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.

По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.

Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.

Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.

На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.

Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.

Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.

Post Views: 25

СВЯТ

Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата

Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.

Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.

Post Views: 28

СВЯТ

Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа

Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.

Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.

Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.

Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.

Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.

Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.

Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.

Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.

“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.

Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ