СВЯТ

Пътят към обединена Европа зави през Русия

Нямаше по-жалка персона миналия вторник от “външния министър на ЕС” Жозеп Борел по време на дебата в Европарламента за посещението му в Русия от 4 до 6 февруари. 73-годишният ветеран на дипломацията, който би трябвало да се радва на обществено уважение и добра пенсия, се оправдаваше като ученик, хванат да пуши в задния двор. Колкото и верни неща да говореше в своя защита, никой не искаше да го чуе.

81 евродепутати му събраха подписка да подаде оставка, а след това приблизително толкова оратори в Брюксел го нападнаха, че не е трябвало да ходи неподготвен в Москва. Чуха се такива реплики: “Заради Вас Русия се подигра с нас” (Мунир Сатури – Франция), “Отношенията с Русия станаха по-лоши, отколкото преди Вашето посещение” (Хилде Ваутманс – Белгия), “Русия Ви заложи капан” (Траян Бъсеску – Румъния), “Лавров Ви матира в 4 хода” (Чарли Ваймерс – Швеция) и пр.

В парламентарното кресчендо никой не обърна внимание на

две негови разумни реплики:

“Мисля, че след Москва излязохме с по-добра позиция” и “От нашите различия печели единствено Кремъл”. От колективния ропот без разлика в партийната принадлежност на евродепутатите произтече общ извод – всички са недоволни от слабия външнополитически глас на Евросъюза. За разлика от руския външен министър Сергей Лавров неговият гост Жозеп Борел се стремеше да се държи вежливо (по собствената му оценка), защото нямаше нито зъби, нито нокти да покаже европейски характер. Едва осмелил се да запита за съдбата на руския опозиционер Алексей Навални, отговорът на Лавров бе експулсиране на трима европейски дипломати. Унижен и в Москва, и в Брюксел, Борел се опита да обясни, че това са били възможностите му в рамките на неговите скромни пълномощия. А евродепутатите го нападнаха защо не са били по-големи.

Само че въпросът им отиде на погрешен адрес. Върховният представител за външната политика, както и председателят на Европейския съвет и председателката на Европейската комисия не бяха техен избор, че да им търсят сметка (и съответно да ги уволнят), а бяха персонални номинации от ръководителите на европейските държави след тежък пазарлък точно преди две години. Нарочно бяха предпочетени лица, чийто авторитет да не съперничи на националните лидери от най-влиятелните държави. По този начин последната дума по главните европейски въпроси бе запазена за Германия и Франция, които традиционно играят ролята на двигател на ЕС.

Жозеп Борел и Урсула фон дер Лайен се сдобиха с мисията на високоплатени фигуранти, орисани да служат за боксови круши при неуспехи на европейската политика.

В техните постове се оглежда вечният спор в ЕС:

повече или по-малко Европа; федерална Европа или Европа на нациите. След посещението на Борел в Москва се създаде впечатлението, че евродепутатите искат представител на ЕС във външната политика със силен глас в света. Белгийската либералка Фредерика Рийс заяви точно това: “Ролята на върховния представител трябва да бъде преосмислена”. Но ако запитате различните политически групи дали биха му дали повече пълномощия, веднага ще се изпокарат и ще се разделят на националисти и федералисти.

В същото положение ден по-късно се оказа и председателката на ЕК, която бе подложена на канонада от критики в Европарламента заради недостига на ваксини. Урсула фон дер Лайен мигаше мълчаливо, докато стотина евродепутати 4 часа й търсеха сметка защо е похарчила милиарди, а държави извън ЕС измъкват ваксините под носа й. Великобритания, която преди месец и половина скъса официално с ЕС, успя да ваксинира 20% от населението си, а самият ЕС – едва 3%. Толкова ли няма авторитет Европейската комисия да тропне по масата на производителите и да си потърси правата от името на всички европейски граждани?

Очевидно не, защото Фон дер Лайен не посмя да покаже дори на евродепутатите какви договори е сключила с фармацевтичните компании, а им предложи да четат заличени с чернило страници. Имала забрана от фирмите заради търговската им тайна и патентните им права върху ваксините.

Жалка картина

– както за председателката на ЕК, така и за целия ЕС. Евродепутатите основателно се възмутиха, поискаха Брюксел да покаже по-твърд характер, но отново забравиха кой постави на поста тази плаха жена и с каква цел. Дебатът спря дотук, защото продължението му отново щеше да затъне в спора какво искаме: повече или по-малко Европа.

Истината е, че всички кризи в ЕС водят до този проклет въпрос. Европейският проект няма формулирана цел и се знае само неговата посока – сближаване на държавите, но колкото е възможно по-предпазливо и с достатъчно буфери между тях. Затова Евросъюзът не може да стане федерация в предвидимо бъдеще и дълго ще съществува като хлабава конфедерация, която ще разчита на компромиси и деликатни равновесия. Общите правила и общата валута не са достатъчни спойки, за да заговори съюзът с единен глас. В критични моменти се вижда, че той липсва, и глобалната сила Европа се смалява пред големите национални сили като Русия, САЩ и Китай. Те могат да се изявяват като солисти на международната сцена, докато ЕС разчита на хорово изпълнение. За него всеки път е необходима хармонизация, но това е деликатна задача, защото никой не признава някого за диригент.

Сергей Лавров и коронавирусът изиграха положителна роля за вразумяването на ЕС: показаха му неговите слабости и за кратко го извадиха от националните и политическите препирни. Може би това не е голяма крачка към консолидация на съюза, но поне е в посоката, която е избрал от възникването си.

Post Views: 52

СВЯТ

Русия изпрати на Великобритания дълбоководно послание.

Руското външно министерство периодично отправя предупреждения към страните, уморили се от еволюцията и копнеещи да се върнат при динозаврите, но този път към физическото предупреждението беше прикрепена и розова панделка.

Наскоро британците бяха информирани, че отговорът на Русия на украинските удари с британско оръжие може да порази всякаквите британски военни съоръжения в Украйна и отвъд нея – с други думи, навсякъде.

Напомнянето е с толкова впечатляващи размери, характеристики и възможности, че почти всички в Обединеното кралство прибягнаха до езика на Шекспир, я по-специално – „да бъда или да не бъда?“.

Факт е, че без официална комуникация или каквито и да било съобщения, паралелно руският флот започна финалните си морски изпитания на много специалната подводница със също толкова интересен товар, която коренно променя целия глобален баланс на ядрените оръжия.

Говорим за тежката стратегическа ядрена подводница „Хабаровск“, пусната на вода през 2025 г., където текат всякакви проверки. Новите стратегически подводници се разполагат в морето със забележителна редовност, но тази се откроява във всяко едно отношение.

Според американския ресурс Army Recognition, „разполагането на новата руска подводница представлява нещо повече от просто още един важен етап в корабостроенето“.

Military Watch Magazine твърди, че „подводницата „Хабаровск“ бележи нова фаза в стратегическото ядрено възпиране“.

Първо, това е първата подводница от много специфичната серия от най-новото пето поколение, създадена от нулата от нашите инженери и военни. Западните разузнавателни служби смятат, че тази серия ще включва поне шест подводници-гиганта, всеки с водоизместимост 10 000 тона. Според съобщенията, в този момент се разработват още два кораба, подобни на „Хабаровск“.

Второ, „Хабаровск“ е уникална с това, че оръжията ѝ не са специално подбрани или разработени за нея. Напротив, тази най-нова руска подводница е построена по същество около основния си пасажер – ядрения междуконтинентален торпедоносен дрон ❗️„Посейдон“, чието успешно изпитание беше обявено още преди време от руския президент Владимир Путин. ( *И от мен 😄)

Руският флот има друга подводница, въоръжена с „Посейдони“ – „Белгород“, но тя е специално преустроена с корпус от различна серия, за да ги носи. “Белгород” носи четири ядрени дрона (според други източници, три), докато „Хабаровск“ носи шест.

По същество „Хабаровск“ е нов тип военна подводница – кораб-майка за безпилотни подводни системи с голям обсег, включително ядрени. Самата подводница е върхът на руската военна индустрия, с характеристики, за които нашите противници могат само да си поплачат, а „Посейдоните“ предизвикват чисто благоговение сред чуждестранните специалисти. Проектът беше и остава най-секретният в историята на руския флот, което е абсолютно разбираемо.

Според западни източници, „Посейдон“ е истинското „оръжие на Страшния съд“. Корпусът му, тежащ над 100 тона, помещава ядрен реактор, което дава на торпедото практически неограничен обхват и способността да лежи в латентно състояние с години на дълбочина. Той съдържа и ядрена бойна глава, която според някои източници е по-мощна от легендарната съветска 50-мегатонна „Цар Бомба“.

Според професионалното издание „Bulletin of The Atomic Scientists“, „Посейдон“ може да се движи с невероятна скорост от 185 километра в час (най-бързите торпеда във ВМС на САЩ достигат 100 километра в час) и е способен да работи на дълбочина от един километър (за справка, най-модерните и усъвършенствани американски ядрени подводници се страхуват да се гмуркат на дълбочина дори от 500 метра). Според западни експерти, основната разрушителна способност на „Посейдон“ не се крие в самата ядрена експлозия, която би била значително по-мощна дори от нашите междуконтинентални балистични ракети „Сармат“, а във факта, че подобна експлозия край бреговете на врага може да създаде ❗️титанична радиоактивна вълна цунами с височината на небостъргач, която би могла да заличи от картата големите градове, пристанища, военноморски бази и цели брегови линии.

За острова Британия тази заплаха е екзистенциална и защита срещу нея няма – и е малко вероятно някога да има. Именно затова британските драскачи яростно пищят:
„Дейли Стар“ скимти, че Великобритания „има само три дни, за да се научи да диша под вода“;
„Мирър“ твърди, че Русия изпраща на Великобритания „заплахата от ядрено цунами като отмъщение“ за „доставените от Британия дронове, които бяха използвани за удари дълбоко в Русия“;
„Дейли Мейл“ съобщава, че Русия иска да потопи Великобритания в дълбините на океана.

Британските адмирали бяха особено разгневени от факта, че руснаците са успели да създадат оръжие от такъв мащаб при пълна тайна. Както призна адмирал Уест, бивш началник на военноморския щаб на британския флот: „По време на Студената война бяхме навсякъде в съветската подводна програма“, знаехме почти всичко, а сега Путин се възползва от липсата ни на пари.

Британските кошмари са хубаво и приятно нещо, но не са най-важното. Основното е, че комбинацията Хабаровск-Посейдон просто обезсилва цялата концепция и система за противоракетна отбрана на Запад, особено в САЩ и Британия, където имаше надежда, че – с малко помощ и малко молитва – нашите междуконтинентални ядрени ракети могат да бъдат спрени.

Западните експерти твърдят, че руското ръководство планира да държи поне 30 „Посейдона“ на постоянно дежурство в световния океан, които е невъзможно да бъдат проследени, камо ли неутрализирани.

Би било добре, ако посланието на Русия за дълбоководните действия бъде интерпретирано правилно, защото Британия без Лондон и Биг Бен би била напълно различна от тази, изобразена в учебниците, и ще се наложи да ги препечатваме.

Кирилл Стрельников, РИА Новости

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 5

СВЯТ

🇷🇺🇪🇺”Санкциите работят!”: Русия е ПЪРВА икономика в Европа по PPP – МВФ

Според данни на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка, Русия заема четвърто място в света по брутен вътрешен продукт, измерен по паритет на покупателната способност (GDP PPP). Това поставя страната след Китай, САЩ и Индия, но пред Япония, Германия и всички останали европейски държави.

Какво означава БВП по PPP?

БВП по паритет на покупателната способност коригира стойността на икономиката според разликите в цените на стоките и услугите в различните страни. Той показва реалния обем на производството и потреблението „у дома“, а не стойността му в долари по текущия валутен курс. Затова PPP е особено полезен за сравнение на размера на вътрешните икономики и покупателната способност на населението.

При номинален БВП (в текущи долари) картината е различна — там Русия е около 9-о място с около 2,66 трилиона долара през 2026 г. Разликата идва главно от по-ниските цени на много стоки и услуги в Русия спрямо западните държави.

‼️Актуалните данни

По прогнози и оценки на МВФ за 2026 г. приблизителните стойности (в трилиони международни долари) са:

• Китай — около 44,3

• САЩ — около 32,4

• Индия — около 18,9

• Русия — около 7,5

• Япония — около 7,3

• Германия — около 6,4

Световната банка за 2025 г. също поставя Русия на четвърто място с около 7,24 трилиона долара. В Европа Русия е безспорно първа по този показател, значително пред Германия, Франция и Великобритания.

Тези цифри не са нови — Русия задържа четвъртата позиция вече няколко години. На 19 август 2026 г. обаче заместник министър-председателят Александър Новак отново ги потвърди на заседание на Съвета за стратегическо развитие и национални проекти, свикано от президента Владимир Путин.

‼️Структурни промени в руската икономика

Новак подчерта, че през последните пет години делът на нетния износ в растежа е намалял почти три пъти. Икономиката се е преориентирала към вътрешния пазар. Реалните доходи на населението са нараснали с 26% за три години, като делът на заплатите в този ръст е около 60%. Властите залагат на потребителското търсене като основен двигател на растежа и си поставят за цел да повишат доходите на по-нискодоходните групи и да намалят неравенството.

‼️“Санкциите работят”

Това се случва въпреки Студената война, старите съветски ограничения и повече от десетилетие западни санкции (от 2014 г. и особено след 2022 г.). Данните показват, че санкциите не са попречили на Русия да запази много голяма вътрешна икономика по показател PPP. В същото време номиналният БВП и достъпът западни финанси остават ограничени, а растежът през 2026 г. се очаква да бъде около 1%.

Позицията по PPP отразява мащаба на руската икономика и нейната относителна устойчивост на вътрешния пазар. PPP и номиналният БВП измерват различни неща: първият — реалния обем на вътрешната икономика, вторият — международната покупателна способност и финансовата тежест в световната система.

🇧🇬 Къде е България в тази картина?

Според Световната банка (БВП по PPP за 2025 г., в милиарди долара):

65. Беларус — 315

66. Еквадор — 306

67. Танзания — 306

68. Нова Зеландия — 305

69. Гана — 302

7️⃣0️⃣България — 286

71. Гватемала — 284

72. Кувейт — 275

73. Кот д’Ивоар — 269

74. Азербайджан — ≈268

Данните на МВФ, Световната банка и изявленията на руските власти са публични и могат да се проследяват в официалните издания на тези институции.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 4

СВЯТ

Странно е държанието на НАТО

Има нещо интересно в последните новини от Москва. Не защото директорът на ЦРУ Джон Ратклиф е решил да разгледа Кремъл. Човекът отиде там, разговаря с шефа на руското външно разузнаване Сергей Наришкин и според американски медии е занесъл предупреждение Русия да не прави глупости срещу държава от НАТО. Особено около Балтика.

Добре. Само че тук имаме един малък проблем.

Последните четири години ни обясняваха, че Русия губи войната. Че санкциите я задушават. Че икономиката ѝ е пред срив. Че руснаците вадят танкове от музеите, перални от украинските къщи, за да им вземат чиповете, и последните си ракети от складовете.

Минаха години.

Русия още е там. Воюва. Произвежда. Губи хора и техника, без съмнение. Плаща огромна икономическа цена. Но не се разпадна.

И сега същият човек, на когото вчера обяснявахме, че Русия едва държи фронта в Украйна, трябва да повярва, че утре може да нападне НАТО.

Нормално е да попита: кое от двете е вярно?

Отговорът вероятно е скучен, затова рядко влиза в телевизора.

И двете крайности са неверни.

Русия не е онази непобедима военна машина, която част от руската пропаганда продава на собствената си публика. Ако беше, войната в Украйна отдавна щеше да е приключила. Но Русия очевидно не е и онзи икономически труп, който някои западни коментатори погребаха още през 2022 година.

Има армия. Има ракети. Има ядрено оръжие. Има разузнаване. Има военна индустрия. И най-важното, има способност да създава проблеми.

Това обаче е много различно от твърдението, че Путин утре ще прати танковете към Берлин.

По-вероятният риск е далеч по-прозаичен. Дрон над чужда граница. Саботаж. Кибератака. Скъсан кабел в Балтийско море. Малък военен инцидент. Нещо достатъчно сериозно, за да постави НАТО пред въпроса: сега какво правим?

Точно това би било истинският тест. Не дали НАТО има повече самолети, танкове и пари от Русия. Има. Въпросът е дали 32 държави ще реагират еднакво на една малка, добре премерена провокация.

Затова посещението на Ратклиф е интересно.

Шефът на ЦРУ не лети до Москва за кафе с Наришкин. Ако американците са решили да използват най-високия разузнавателен канал, значи или са видели нещо, или искат руснаците да повярват, че са видели нещо.

И двете заслужават внимание.

Само едно не заслужава повече доверие. Приказката, че светът е прост. Че едните винаги печелят, другите винаги губят и истината пристига всяка вечер точно навреме за централната емисия.

Войните, за съжаление, не гледат телевизия.

Влад Николов

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 4