БЪЛГАРИЯ
Режим на тока ни чака през зимата
Оказва се, че не комунистите ни изядоха тока едно време, когато имаше режим на тока, а “демократите”, които ни “демократизираха”.
Ето, сега пак. Има ток за износ, но Българите кучетата ги яли, няма ток.
Ето и сега пак, “няма ток”! НО! Ако го увеличат тройно изведнъж “ще се появи”, като магия.
Българският енергиен и минен форум с тревожна прогноза за дефицит на електроенергия през зимата от 600 MWh до 1600 MWh
Авариен внос ще бъде невъзможен, защото и в съседните държави декларират недостиг, изчислиха енергетици
Недостигът е най-силен от 17.00 до 21.00 часа
Електроенергийната система на България навлиза във все по-задълбочаваща се производствена и ликвидна криза, а анализите на енергийните специалисти на Българския енергиен и минен форум (БЕМФ) потвърждават тревожните прогнози, че през настоящата зима, дори при нормална аварийност на генериращите, преносни и разпределителни съоръженията и при нормален зимен ден, се очаква дефицит в мощностния баланс на България от около 600 MWh. Още по-притеснителни са изчисленията, че при екстремални зимни температури, дори при нормална аварийност и при нормално потребление на електроенергия, този дефицит на електроенергия се повишава до около 1600 MWh.
Данните за опасност от режим на тока в България заради недостиг на електроенергия от БЕМФ изнесоха в декларация до представителите на всички политически партии в 51-ото Народно събрание.
Енергетиците дават примери, как в периодите на презареждане на реакторите в АЕЦ “Козлодуй”, от нетен износител, България рязко се превръща в нетен вносител на електроенергия, като за ноември средно количествата са над 1200 МWh. Недостигът на ток най-силно е изразено в часовете “на вечерния връх на потребление – от 17 до 21 часа, когато фотоволтаиците зануляват производството си”, обясняват кризата от БЕМФ.
Според енергийните специалисти дефицитът се компенсира с внос на скъпа електроенергия основно от Гърция, която активира пълния капацитет на нейните газови ТЕЦ, които основно са реконструирани въглищни централи със средства по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). В продължение на 4-5 часа тези централи вдигат рязко товар от под 1000 до над 4000 MWh и така балансират българската енергийна система.
От БЕФМ обръщат внимание, че България е пропуснала възможността да модифицира част от въглищните блокове в газови с европейски средства, каквито мерки са предприели управляващите в Атина и Гърция сега е основен вносител на електроенергия за регулиране на вечерния връх в товара на системата.
“България внася и ток от въглищни ТЕЦ от Сърбия, Турция и дори от Северна Македония, чиято цена не е обременена с “екологичната” добавка за въглеродни квоти. При сегашните борсови цени на природния газ и въглеродните квоти, нашите лигнитни ТЕЦ не могат да се конкурират с гръцките и румънските газови ТЕЦ”, обясняват ситуацията на енергийния пазар на Балканите от БЕМФ.
В същото време енергетиците цитират данните в рeално време на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) от началото на ноември, от които е видно, че българските въглищни централи запазват ролята си на критичен производител на електроенергия в страната – над 40% средно за ноември. На обратния полюс е произведената от възобновяеми източници електроенергия – под 10% за енергийния баланс средно за настоящия месец.
Ако в предишни години тези дефицити е било възможно да се покриват с авариен внос на електроенергия от съседни енергийни системи, сега това ще бъде невъзможно, поради факта, че всички съседни държави декларират също високи енергийни дефицити, предупреждават от БЕМФ.
Енергетиците посочват като причини за критичното състояние на българската електроенергетика липсата на стратегически планове за привличане на инвестиции в енергетиката, допускането на безконтролното изграждане на мощности на възобновяеми източници без компенсиране, пропуснатите шансове за въвеждане на механизма за капацитет и регламентиране на допустима държавна помощ за част от въглищните централи, практическото блокиране на проучванията и строителството на нови ВЕЦ и ПАВЕЦ и предлагат спешни и средносрочни мерки (виж карето, б. р.) като част от план за минимизиране на щетите в енергийния сектор у нас, индустрията и битовите потребители.
Из Декларацията на Българския енергиен и минен форум до 51-ото НС
Политическата криза не бива да прераства в енергийна
Българският енергиен и минен форум (БЕМФ) изразява готовност да организира в оперативен порядък и в най-кратки срокове професионално обсъждане на сложната ситуация с широк кръг специалисти на който да се обсъдят предложените решения и да бъдат набелязани управленски решения. Политическата криза, в която се намираме не бива да прераства в енергийна криза, се казва в декларацията до политическите партии в 51-ото НС. От БЕМФ предлагат спешни и средносрочни мерки за стабилизация на българската електроенергетика:
– С решение на МС в мощностния и енергиен баланс на страната да се включат мощностите на ТЕЦ “Контур глобал” като се договори с ЕК приложение на временен механизъм за капацитет в аварийни режими.
– Да се възстановят и поддържат въглищните резерви на всички въглищни централи без изключение.
– Да се разработят и приемат от МС програма и мерки за икономическа стабилизация и капитализация на българските енергийни дружества, като за целта се преоцени обективно прага на цената на електроенергията от 180 лв./MWh за компенсиране на индустрията.
Внасяме отвсякъде, ТЕЦ-овете ни спасяват
Рекордни цени на енергийната борса при „ден напред“
Потреблението се увеличава
Данните в реално време на ЕСО към 11,40 часа вчера показват как страната ни внася електроенергия от всички съседни държави, а половината от произведената електроенергия у нас е от ТЕЦ-овете.
По данни към 11,40 часа на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) от 15 ноември 2024 г. България внася електроенергия от всички съседни държави, а половината от произведената електроенергия е от ТЕЦ-овете ни.
Енергийната борса затвори при средна цена “ден напред” за базова енергия (1 – 24 часа) от 333,33 лв. (170,43 евро) за MWh с ден за доставка 16 ноември 2024 г. и обем от 80 243,20 MWh. Това е понижение с 12,2% спрямо стойността при затваряне на предишната търговия. За 14 ноември обаче цената на енергийната борса беше рекордна за цялата 2024 г. – над 626 лв., а ден по-късно и този връх беше “стопен” с цена от 655 лв./MWh.
Цената на пиковата енергия (9-20 часа) е 376,22 лв.( 192,36 евро) за MWh – намаление с 12.64% спрямо стойността ден по-рано, при количество от 41 864,60 MWh.
На този фон от специализираната платформа 3eNews публикуваха доклад на френската енергийна компания Engie, в който се прогнозира увеличаване на търсенето на енергия с 1 на сто тази година и с около 2-3% годишно в периода 2025-2030 г.
Покачването до голяма степен ще бъде водено от повечето електрически превозни средства и потреблението на енергия в цифровия сектор.
Търсенето на електроенергия на континента трябва да се удвои до 4950 TWh/година до 2050 г., като делът на възобновяемите енергийни източници в микса на потребление ще нарасне до 85% дотогава. За сравнение този дял е бил 41% през 2023 г.
Инж. Иван Хиновски, председател на БЕМФ, пред “Труд news”: Режимът на тока през зимата е неизбежен
Няма вода за ВЕЦ-овете.
Тази зима ще има режим на тока. Неизбежно е! Защото всички страни около нас декларират дефицити и нашите оперативни звена в енергетиката са вдигнали ръце. Нито от Румъния може да вземем, нито от Турция да очакваме електроенрегия. От Гърция успяваме да получаваме към момента във вечерния връх от 17 до 21 часа, но те дори нямат тези базови мощности, които ние имаме. В критичните периоди разчитаме на максималните обороти на ТЕЦ “Марица Изток 2” и на “Бобовдол” и имаме недостиг. Невъзможно е да се преодолее криза с тока, защото нямаме вода. Ако имаше вода, можеше да покрием тези пикове на потребление с ВЕЦ.
При минусови температури потреблението се качва, но нямаме достатъчно мощности, които да го покрият и започва “рязане” на райони, за да се ограничи потреблението. Ако ПАВЕЦ “Чаира” работеше, можеше обедният излишък от през деня да се ползва при вечерните пикове. Но няма вода, ПАВЕЦ “Чаира” го няма, съседните държави казват “нямаме излишна електроенергия” – това е положението. Политиците се занимават с глупости, а не виждат на какъв хал ще изпадне България през зимата. Никой не мисли за това, не е ясно как продължава ремонтът VI блок на АЕЦ “Козлодуй”. В същото време енергетиката буквално се изцежда и с компенсациите за бизнеса, и с орязването на печалбите на ТЕЦ-овете.
Основните причини за днешното състояние на българската електроенергетика са множеството некомпетентни действия и бездействия. Страната ни дори пропусна и възможността да модифицира част от въглищните блокове в газови, което Гърция направи и сега е основен вносител на електроенергия за регулиране на вечерния връх в товара на системата.
Явор Куюмджиев, енергиен експерт, пред “Труд news”: Ток ще има, но на каква цена
България е в енергийна криза заради липсата на балансиращи мощности
Всичко, което е описано в Декларацията на Българския енергиен и минен форум, е абсолютен факт. Говорим отдавна, че когато слънцето залезе, няма друго, освен въглищните централи, които да работят в националната система. Но тъй като те могат да работят икономически изгодно само при много високи цени, газовите централи и въглищните централи от съседните страни спокойно навлизат на нашия пазар. Ние сме в енергийна криза заради липсата на балансиращи мощности.
Въпросът е в друго, България отдавна е изпуснала сроковете за евентуални изключения и по-дълга работа на въглищните ТЕЦ-ове, както Полша направи. Унгария работи по нови ядрени блокове, а ние можеше вече да си свиркаме, ако бяхме последователни в развитието на ядрената си енергетика, но уви.
Не вярвам да се стигне до режим на тока, защото тези чуждестранни мощности, които сега наводняват пазара, теоретично биха могли да помогнат в тежки моменти при много ниски температури през зимата, но въпросът е първо – на каква цена. И второ – дали няма да бъдат ангажирани със задоволяване на собствените си нужди, имам предвид не само нашите ТЕЦ-ове, а гръцките, румънските, турските. Газовите централи на Гърция и Румъния включват много бързо когато се вдигнат цените, защото за 15 минути могат да се включат в мрежата и да доставят електроенергия.
За първите 10 месеца на 2024 г. България продължава да е нетен износител на ток, но производството ни намалява. В общата картина ние продължаваме да сме нетен износител.
БЪЛГАРИЯ
Помолихте ни да проследиме историята с Георги Семерджиев и какво се случва с него до днес.
Помолихте ни да проследиме историята с Георги Семерджиев и какво се случва с него до днес.
На 5 юли 2022 година София вижда една от онези катастрофи, които няма как да бъдат забравени.
Бул. „Черни връх“.
Георги Семерджиев кара мощен Audi Q7.
Скоростта, установена по делото, е 166 км/ч.
В града.
При ограничение 50 км/ч.
Минава на червен светофар.
Кара без необходимата правоспособност.
След употреба на наркотични вещества.
С фалшиви регистрационни табели.
С включена полицейска лампа.

Автомобилът удря такси, след това се блъска в асансьора на метростанцията и се разцепва на две.
На тротоара са 21-годишната Хариет Стефанович и 26-годишната Христина Дилева.
И двете загиват на място.
Не са били в друга кола.
Не са участвали в гонка.
Не са направили нарушение.
Просто са били на тротоара.
И са попаднали на пътя на човек, който се движи със 166 км/ч през София.
След катастрофата Семерджиев не остава на място.
Бяга.
И точно тук започва втората част от историята.
Историята, която вече не е само за един човек зад волана.
А за системата около него.
По разследването излиза името на полицайката Симона Радева.
След катастрофата Семерджиев няма ключове за жилището си.
Според установеното по делото той се свързва с Радева.
Тя му носи метална стълба.
С тази стълба той успява да влезе в дома си.
И да се укрие.
На следващия ден е задържан там.
И тук ми идва първият въпрос.
Как стигаме до момент, в който човек, който трябва да представлява закона, помага на издирван човек да се скрие от него?
Какво точно трябва да се счупи в една система, за да се случи това?
После започват да излизат и още данни.
Че Семерджиев не е бил някакъв неизвестен шофьор, който за първи път попада в полезрението на полицията.
Напротив.
Имал е история.
Нарушения.
Проблеми с книжката.
Фалшиви документи.
Наркотици.
Фалшиви номера.
Полицейска лампа.
И въпреки всичко това на 5 юли 2022 година той отново е зад волана.
И този път цената е два човешки живота.
След случая вътрешна проверка в МВР установява десетки служители, които по различен начин са имали отношение към негови нарушения и проверки през годините.
И тук вече въпросът е много по-голям от Семерджиев.
Как един човек може толкова дълго да трупа нарушения и въпреки това да продължава?
Колко пъти трябва някой да покаже, че няма намерение да спазва закона, преди системата най-накрая да го спре?
Трябва ли винаги да чакаме трупове?
Следват делата.
Семерджиев е признат за виновен по няколко обвинения.
За катастрофата.
За управление след употреба на наркотични вещества.
За използване на фалшива шофьорска книжка.
За фалшивите регистрационни табели.
За държането на наркотични вещества.
За бягството след катастрофата.
На 21 май 2025 година Върховният касационен съд потвърждава окончателно присъдата му.
20 години затвор.
Решението е окончателно.
Освен това е осъден да плати и обезщетения на близките на загиналите.
И тук може да се каже нещо, което в България не го казваме често.
Този път делото не се влачи десетилетие.
От катастрофата до окончателната присъда минават малко под три години.
Това е важно.
Защото показва, че когато институциите искат, съдебната система може да стигне до финал сравнително бързо.
Но остава въпросът:
Защо трябваше първо да загинат Хариет и Христина, за да бъде спрян човек, който според данните по делото отдавна е давал сигнали, че е опасен на пътя?
А какво стана със Симона Радева?
И тук историята вече също има окончателен край.
През 2025 година Софийският районен съд я осъжда на 5 години затвор за лично укривателство.
Присъдата е обжалвана.
На 19 юни 2026 година Софийският градски съд постановява окончателно:
3 години и 6 месеца затвор.
Ефективно.
При първоначален общ режим.
Съдът приема, че Радева е действала умишлено и е имала намерение да прикрие действията на Семерджиев.
Решението не подлежи на обжалване.
На 26 юни 2026 година тя е задържана.
След това е конвоирана в затвора в Сливен, където започва да изтърпява присъдата си.
Така че днес, през 2026 година, картината е ясна.
Георги Семерджиев – 20 години затвор.
Симона Радева – 3 години и 6 месеца затвор.
И двамата с окончателни присъди.
Но за мен това не е история само за две присъди.
Това е история за предупрежденията преди тях.
За всички онези моменти, в които някой е можел да каже:
„Дотук.“
За всички нарушения, които са били известни.
За всички проверки.
За всички хора в системата, които са виждали какво се случва.
За всички възможности тази история да приключи преди 5 юли 2022 година.
Защото правосъдието след смъртта е необходимо.
Но превенцията преди смъртта е още по-важна.
Хариет и Христина не могат да бъдат върнати.
Никакви 20 години.
Никакви 3 години и 6 месеца.
Никакви обезщетения.
Никакви дисциплинарни проверки.
Нищо от това няма да върне две млади жени, които просто са стояли на тротоара.
И точно затова този случай трябва да се помни.
Не само като „делото Семерджиев“.
А като въпрос към държавата:
Колко сигнала са достатъчни?
Колко нарушения?
Колко фалшиви документи?
Колко полицейски услуги?
Колко пъти трябва един човек да покаже, че не се страхува от закона, преди законът най-после да започне да се страхува за хората около него?
Защото когато системата не спира навреме един опасен човек, накрая някой невинен плаща цената.
В този случай цената има две имена.
Хариет.
И Христина.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
Мамините синчета – част 3
Вече два пъти говорихме за „мамините синчета“.
За млади мъже, около които има пари, известни семейства, скъпи автомобили, нарушения и онова опасно усещане, че зад волана могат повече от останалите.
Днес продължаваме.
Този път с две имена.
Двама млади мъже.
Две тежки катастрофи.
Двама загинали.
И един и същ въпрос – защо някой трябва да плаща с живота си за чужда самоувереност?

Започваме през 2020 година.
19 април.
Великден.
София.
22-годишният Кристиан Николов управлява Audi Q7 по бул. „Черни връх“.
Пред него, на червен светофар, чака автомобилът на журналиста Милен Цветков.
Милен не се движи.
Не изпреварва.
Не участва в гонка.
Просто чака на светофара.
Audi-то се врязва в автомобила му с близо 100 км/ч.
Ударът е жесток.
Милен Цветков умира.
По делото е установено, че Николов е управлявал след употреба на наркотични вещества.
Върховният касационен съд окончателно го признава за виновен и му налага 9 години лишаване от свобода.
Освен това той остава без право да управлява автомобил за 10 години.
Кристиан Николов е син на бизнесдамата Десислава Николова.
Няма да твърдя, че произходът му е повлиял на делото.
Няма да говоря за „чадъри“, за които нямам доказателства.
Фактите и без това са достатъчно тежки.
Един човек е спрял на червен светофар.
И никога повече не се е прибрал.
Девет години затвор.
След тях Кристиан Николов ще продължи живота си.
Милен Цветков няма тази възможност.
И стигаме до 11 ноември 2023 година.
Пътят София – Варна край Велико Търново.
Начо Пантелеев управлява автомобил със 165 км/ч при разрешени 90 км/ч.
Сто шестдесет и пет.
Следва катастрофа с автомобила на футболния треньор Ферарио Спасов.
Ферарио Спасов загива.
Пантелеев е млад водач.
Но последвалото дело не говори за една случайна грешка.
Съдът отчита системно неспазване на правилата за движение.
Първоначално Начо Пантелеев получава 5 години затвор.
Апелативният съд увеличава наказанието на 9 години.
На 24 октомври 2025 г. Върховният касационен съд окончателно оставя деветгодишната присъда в сила.
Той е лишен и от право да управлява автомобил за 11 години.
И тук отново няма нужда да измисляме „чадъри“ или да обвиняваме роднините му.
Има съдебно установени факти.
165 км/ч при разрешени 90.
Системно неспазване на правилата.
И един загинал човек.
Кристиан Николов – 9 години.
Начо Пантелеев – 9 години.
А отсреща?
Милен Цветков – мъртъв.
Ферарио Спасов – мъртъв.
Различни години.
Различни градове.
Различни автомобили.
Но отново виждаме нещо познато.
Млади мъже.
Скъпи и мощни автомобили.
Висока скорост.
Наркотични вещества в единия случай.
И хора, които плащат окончателната цена.
Нямам нищо против човек да има богати родители.
Нямам нищо против на 20 и няколко години да кара автомобил, за който други работят цял живот.
Нямам нищо против човек да има десет коли, стига да са придобити законно.
Но в момента, в който излезеш на обществен път, фамилията ти няма значение.
Парите ти нямат значение.
Колата ти няма значение.
Правилата трябва да бъдат едни и същи за всички.
Защото физиката не знае кой е баща ти.
Червеният светофар не знае коя е майка ти.
А човекът в другата кола със сигурност не е длъжен да плати с живота си за нечие самочувствие.
И точно това е причината да пиша тази поредица.
Не за да обвинявам родители за действията на пълнолетните им деца.
Не за да измислям връзки и протекции.
А за да задавам един много по-прост въпрос.
Колко нарушения, колко катастрофи и колко погребения са необходими, преди да започнем да спираме опасния водач преди трагедията, а не да го наказваме след нея?
Защото след катастрофата вече е късно.
Тогава започват експертизите.
Делата.
Присъдите.
Обжалванията.
Но някъде другаде вече има семейство, което чака човек, който никога няма да отвори вратата.
И колкото и години да получи виновният, едно нещо никога не се променя.
За него присъдата има край.
За близките на жертвата – няма.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
Оттеглянето на Борислав Сарафов не е реформа
Оттеглянето на Борислав Сарафов не е реформа – реформа ще е, когато начинът на работа на прокуратурата е различен и тя търси справедливостта.
Надявам се прокуратурата да се реформира отвътре. Премахването на Сарафов от поста – нещо непостижимо дълго време, показва, че хората, които стояха зад гърба му и го задължаваха да остане на поста, за да ги пази, са изгубили влиянието си. Българските прокурори трябва да осъзнаят, че този модел на завладяната държава е нетърпим. Това заяви вътрешният министър Иван Демерджиев пред bTV.
„Петьо Петров се издирва, но начина, по който подхожда прокуратурата, е непонятен за мен. Гарантирам, че страницата не е затворена. В МВР ще направим всичко, за да стигнем до истината. Ако прокуратурата иска да си върне част от доверието, нека не затваря тази страница. Децата на Пепи Еврото трябва да разглеждат делата на Пепи Еврото.

За казуса с незаконния град във Варна и на въпрос къде е Олег Невзоров, той уточни: „Имаме данни, които проверяваме, вероятно не е в България. Търсят се за разпит всички с касателство към случая. Най-важното обаче е как се стигна до тази ситуация.“.
„Няма друг случай в историята на ДАНС – да се издаде заповед и да се оттегли от създателя си дни по-късно. Не е приемливо, когато говорим за национална сигурност, да няма обяснение. Ако някой убеждава обществеността, че не е знаел за случващото се във Варна, това е абсурдно. Институциите трябва да обяснят бездействието си. Допустимо ли е в една правова държава, членка на ЕС и НАТО, да се случва нещо подобно – някой да създаде територия, на която да създаде собствени правила“, категоричен е той.

Това е само най – смрадливата част. Под тях има още 2 – 3 дузини безполезни идиота.
За случая „Петрохан” той коментира: „Правя всичко необходимо, за да се запозная с извършените до момента действия. Странно е как основни свидетели са разпитани и са буквално изпратени да отидат в Мексико. Има сериозни съмнения дали е събрана цялата информация в пълен обем. След проверката ще уведомя обществеността. Прокуратурата минимум е неглижирала този случай – имало е подадени сигнали, за мен е необяснимо защо няма сериозна работа.
На майките на Калушев и Златков той обеща, че ще се срещне с тях: „Трябва обаче да са наясно, че когато говорим за материали по разследването, това е изцяло на терена на прокуратурата. Ще опитаме да стигнем до ключови свидетели и да се работи с тях.“
За задържането на Васил Михайлов, министърът уточни: „Да не забравяме, че се посегна на наш служител. Михайлов е опасен за околните, направихме всичко необходимо, не беше лесно. След трудно преследване се стигна до задържането му. Той и кръгът около него се стараеха да не се стигне дотам. Получавал е помощ не толкова за служители на МВР. Имаме информация за теч на информация, но основно са помагали други хора. Действията им бяха много професионални.“
Относно трагедията след наркопарти в Благоевград, Демерджиев обърна внимание, че проблемът е сериозен и случилото се е симптом.
„Мотивирани сме да спасим всеки живот, който можем. Проблемът е неглижиран от години. Трябва превенция, която обаче отдавна отсъства в страната, работа с наркозависими. За три седмици свършихме доста работа, работим активно и с хора от неправителствения сектор. За първи път от много време се опитваме да изградим комплексна стратегия, не просто да провеждаме акциите си. Радвам се, че държавата се събуди. Ако обединим усилията си и ако обществеността ни подкрепи, ще имаме добри резултати“, каза още той.
„Кметът на Кърджали се разследва за няколко случая. Единият е по сигнал за изнудвани от кмета дружества. Конкретният случай е за нередности по поръчка за кучешки приют. Разпитът на кмета следва действията по събиране на документи чрез претърсване и изземване“, коментира също така Демерджиев.
„Хамид Хамид ме пита с писмо вярно ли е, че проверяваме Делян Пеевски. Да, проверяваме Пеевски, както и всеки друг гражданин на България. Никой не трябва да се чувства специален, законът е еднакъв за всички. Има немалко данни за Пеевски“, обяви той.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








