БЪЛГАРИЯ

Сашо Диков: За изродите в полицията, онези в Парламента и двете познати лица на позор

Грабителите на Модерна България пак се гласят за властта.

Ако децата на Борисов и на Гешев ги попитат: „Тате, наистина ли сега гледа кадрите за пръв път?“, дано поне на тях кажат: „Не, гледах ги преди една година.“, написа известният телевизионен журналист Сашо Диков във фейсбук профила си под формата на открито писмо до народните представители.

И продължи:

Казвам дано отговорът е НЕ, защото при отовор ДА следва логичният нов въпрос „Тате, а защо едва сега ги гледа?“ Мисля, че на този въпрос едва ли има отговор…

Предлагам ви част от чужди думи (целият цитат е в края):

“Видяхме ясни доказателства, че в полицията има садисти.Недоумявам как е възможно в ПГ на ГЕРБ да не ви е срам, след като двамата бивши министри са сред вас. Те, ако имаха морал, трябваше сами да се махнат. Най-отгоре на държавата обаче е Гешев, който вреди не само на прокуратурата, но и на държавността.

И Борисов, към когото след тези кадри не може да не се изпита отвращение.“

Ако не сте се сетили кой е авторът, ще стане дума по-късно.

И така…

И Борисов, и Гешев заявиха, че са гледали ужасяващите кадри едва, когато бяха показани от адв. Хаджигенов в Парламента в петък, 13-ти август. Според адвоката, кадрите са „намерени“ в чекмедже (пак чекмедже), този път в СДВР.

Ако Б.Б. и И.Г. лъжат, е лошо. Но още по-лошо е, ако не лъжат. Впрочем, и двата варианта са еднакво отвратителни.

Защото още на 10.07.2020 г. с директни излъчвания във Фейсбук, а в следващите дни в серия от репортажи и интервюта с битите младежи, се придоби значителна представа за побоя отвъд министерските колони.

На разпространените тогава любителски кадри се виждаше, че има някакви ритници върху проснати хора, хвърляне на окован човек, чуваха се ужасени гласове „Убиват човека, убиват го, убиха го! Зверове!“

Още тогава адвокат Хаджигенов като защитник на пострадалите каза, че е поискал кадрите от камерата на НСО, която има идеална видимост върху пространството зад колоните, но не са му ги дали.

Тогавашният вътрешен министър Младенов наредил проверка, а сменилият го малко по-късно Христо Терзийски огласи резултатите: „Има дисциплинарни наказания, едно от които е много тежко.“ Бойко по принцип защити полицаите, а прокуратурата общо взето, не взе станалото насериозно.

Но 13 месеца по-късно, на 13-ти в петък, кадрите видяха бял свят след като бяха крити от обществото повече от година. И от тях се разбира (ясно и недвусмислено), че наистина не става дума за полицейско насилие. Става дума за чиста проба животинска жестокост! Нещо като полицейски „Джурасик парк“…

Няколко полицаи, сред които и жена, ритат младеж, проснат по очи с белезници на ръцете; друг полицай хвърля оковано момче върху останалите младежи, проснати по корем – кадри, които бяхме виждали досега само от нацистките концлагери, където това се е правело с трупове.

И за да е пълна картината, едно животно с пагони снима с телефона си арестувана девойка, чиято риза е останала някъде и тя е само по сутиен. Девойката е единствената седнала и е с белезници, разбира се. Той я „гали“ по главата и „беседва“ с нея. Преди това е налагал с палката си проснат на земята младеж.

И къде се разиграва този „Освиенцим“ с порноелементи на педофилия? Логично би било да е в затвор за опасни рецидивисти – та нали преди години подобни кадри от иракския затвор Абу Гариб потресоха света. Или пък продукцията се снима в публичен дом с изпечени проститутки? Е, пак познахте!

Всичко това се случва на 3 метра от официалния вход на Министерския съвет и на 6 метра по права линия от тогавашния кабинет на Бойко Борисов. Естествено по време на протест, който искаше оставките на Борисов и на Гешев.

Кошмарните кадри родиха причини за презрение към едни, но предизвикаха уважение към постъпките на други.

Браво на Ива Митева, че свика извънредно заседание на Народното събрание още във вторник и още по-браво, че на него покани и битите младежи.

Беше изслушан Бойко Рашков, който допълни смразяващите кадри с нови потресаващи факти. Най-после станаха ясни имената на 4-мата наказани, макар “каратистите“ да бяха доста повече.

Най-после се разбра и какви са наказанията: двама били с „порицание“, един – с „година забрана за повишение“, а за „оператора на умен телефон и на полицейска палка“ Андон Андонов наказанието е „две години без повишение“.

За неговото наказание Ицо Носа (кой знае как вътрешен министър) каза, че е много тежко. И за да бъде абсурдът пълен, „операторът“ обжалва наказанието си пред административния съд.

Там май са пуснали скандалните кадри, защото съдът оставя наказанието. Но пък Гешев го награждава (кавички не са нужни) в личната си преторианска гвардия с 800 лв. по-висока заплата.

Скоро след фаталния петък 13-ти изведнъж прокуратурата съобщи, че срещу 4-ма полицаи са повдигнати обвинения, но не каза нито кои са, нито какви са обвиненията.

Извиканият в Парламента шеф на НСО заяви, че „въпросните кадри никога не са скривани и още на 15.07.2020 г. (5 дни след събитието) ги е предал в СДВР. Не ги е дал на адвокат Хаджигенов за делото в съда, защото нямал това право“.

Тук си позволявам едно нелирично отконение към шефа на НСО и един въпрос.

Защото освен че съм широко скроен, имам и други причини да го задам: „Приемам, че НСО има право да мълчи кои фолк певици, телевизионни кукли или (не)обикновени проститутки са разкарвани по ловни стопанства от един бивш премиер.

Питам обаче, има ли право НСО да мълчи кой носи пачки евро и кюлчета злато на същия този бивш премиер? Как толкова време НСО мълчи и (на практика) прикрива извършителката/ите на тежко умишлено престъпление в спалнята на мачото. Да, за охранявания обект в Бояна става дума… Край на нелиричното отклонение.

На 10-и зад колоните, пред вратата и под кабинета става нещо отвратително. На 15-и кадрите са предадени в СДВР. 13 месеца поведението на полицаите не получава адекватно наказание, а видеото се крие от обществото

Отгоре на всичко тогавашните онбашии, Маринов и Терзийски, сега са депутати от ГЕРБ. Тези двамата стояха като гипсирани по местата си и не отрониха дума по време на дългото изслушване на Бойко Рашков. Три часа битите младежи чакаха от терасата на Пленарната зала да чуят нещо от тези двамата. Но това така и не стана…

Адмирирам думите на Антоанета Цонева в онзи момент, която избухна: „Колеги от ГЕРБ, гордеете ли се, че докато управлявахте, десетки хиляди българи излизаха на улицата, включително и след като на 10-и юли бяха пребити младежи с цел протестът да бъде пречупен в началото?!

И куражът на тези младежи да бъде брутално потъпкан, за да бъде поднесен в краката на вашия Ръководител, който може да бъде определен като азиатски сатрап.

Тези тела, хвърлени като трупове един върху друг, могат да бъдат видени може би, само в затвора „Абу Гариб“. Това безогледно зверство беше сложено в неговите крака там, пред Министерския съвет.

Зверствата са били прикривани от полицията, а тя е била прикривана от прокуратурата, която (забележете едно от най-гнусните неща, които установихме днес) е забелязала записа едва онзи ден.

Това не е абсурд. Това не е арогантност. Това не е безочие. Просто няма категория за начина, по който Гешев се е отнесъл към това зверство. Маринов и Терзийски, вие сте виждали и сте прикривали този запис!

акво сърце носите, не знам. Цял ден се питам. Излезте и кажете две думи! Едната е „извинявайте“, а другата е „оставка“, за да запазите минималното достойнство, ако въобще такова съществува в партията, към която принадлежите.

Младите хора си тръгнаха без да чуят вашето „извинявайте“ или „съжаляваме“ затова, че вашият башибозук ги е пребил почти до смърт. Хвърлете си оставките, за да може този парламент да запази някакво достойнство. Вие – Маринов, Терзийски-Борисов, Гешев – искате да повярваме, че не сте видели този запис? Тук не е пълно с идиоти! Вие сте го видели.“

Към тези думи на Антоанета Цонева искам да добавя цитата, с щрихи от който започнах в началото. Ще стане ясно и името автора:

„Видяхме ясни доказателства, че в полицията има садисти. Над тях по веригата в МВР преди една година е имало социопати. Не може да знаем, че се е случило нещо такова и да не изпитваме отвращение към извършеното или съчувствие към пребитите деца. Недоумявам как е възможно ПГ на ГЕРБ да не ги е срам?! Та тези хора са още сред вас! И вие като партия можете да ги отстраните. Ако те имаха морални устои, сами щяха да се махнат.

Най-отгоре в държавата стояха двама, а единият продължава да стои – главният прокурор Иван Гешев, който е вреден не само за прокуратурата, но и за държавността. Другият – Бойко Борисов е човекът, заради когото именно тези побоища се случиха. И мисля, че терминът, с който трябва да се определи видяното, е „отвращение“ към Бойко Борисов.“

Аз, Сашо Диков, се подписвам под всяка дума от този цитат. Кой обаче е авторът? Това е същият, който се държи нерядко като възбуден паун или като обикновен простак, обиждайки свои колежки по недопустим начин.

Да, това е все Тошко Йорданов – веднъж разярен млад интелигентен мъж, на когото хич не му пука от авторитети, а друг път – политически клоун. Иска ми се да остане първото, а второто да премине като временно опиянение.

Както ми се иска и най-голямата нелепост, изръсена от Слави, да е временна загуба на „концентрация“. При шеф на Парламента от твоята партия и шефове на сума парламентарни комисии, да кажеш, че си опозиция, е не просто нелепо, но и доста смущаващо…

Елементарната логика налага въпроса „опозиция на кого си?“ Селският номер, че си „опозиция на всички“ не минава. Излиза, че си опозиция на ДБ, на ИБГНИ и на БСП. А на практика си в лагера на ГЕРБ и на ДПС.
Правя се на разсеян, че канонадата срещу Кирил Петков се води в удивителен синхрон между ИТН и ДПС с беквокали ГЕРБ. Опитвам се да не мога да си спомня, дали комисията срещу Иво Прокопиев не беше сформирана с гласовете на ИТН и на ДПС.

Слави рискува да се опозори тотално. А покрай него и цялата парламентарна група, ако продължават с досегашното си овче поведение. Прецедентът, който сътвори Ива Митева, а именно: шеф на НС да бойкотира заседание на НС, ще остане петно в биографията й, но не и най-мръсното. Особено ако продължава да мълчи.

Наистина ли депутатите от ИТН не си дават сметка, че при скорошни избори ги чака огромен провал, особено както са я подкарали? В момента Трифонов има около ? от депутатите, а близо 90 % от българите НЕ са гласували за него.

Наскоро Слави се изцепи, че той бил направил всичко както трябва, за да има правителство, а пък те (трите партии) го предали…

Жалко, че Слави нищо не направи както трябва и просто си получи заслуженото. Още по-жалко е, защото Слави добре знае как се правят нещата.

А най-жалко ще стане, ако от някое чекмедже изкочат разни неща! Гротескното перчене на Петър Илиев дава да се разбере, че чекмеджето не е празно…

И се надявам от текста дотук да става ясно (макар без пряка връзката) защо е тази неистова омраза към Кирил Петков. От едната страна крещят хора с двоен или никакъв морал (но пък с откраднати милиарди).

От другата – човек с двойно гражданство, от което се е отказал. Просто е направил всичко, което зависи от него. По мое скромно мнение, отговорността за ситуацията не е нито на Румен Радев, нито на Кирил Петков, а на Конституцията – навремето тя е направена така, че да възпрепятства влизането в политиката на неудобни за тогавашната власт.

Но както се казва – лош закон, но закон – ако е бил с двойно гражданство, когато е бил назначен за министър, трябва да бъде отстранен.

Аз обаче свързвам името на този човек с осветяването на редица нагли грабежи и спирането им там, където е възможно:

– Дали има страна в света, чиято държавна банка да е обрана по толкова нагъл, безскрупулен и същевременно… законен начин? Взимаш 100 млн. за 30 години. Плащаш само лихва 29 години, а едва на 30-та връщаш главницата. Някой пита ли за гражданството на банкера, разрешил тази кражба? Или въобще за банкера…

– Как стотици милиони за язовири са откраднати и как са потънали някъде?

– Как докато се спори за Национална детска болница, вече е сключен договор за правителствен комплекс на стойност 200 млн.?

Вие помните ли откъде научихте за тези абсурдни гимнастики? Аз помня.

Народни избраници,

време разделно е!

Грабителите на Модерна България пак се гласят за властта.

Вижте им само правителството. Уж премиер – къдравелката Дани, вице и вътрешен – недоразумението Румен, който полегна на Мачото, земеделски – Вечната Амбър, която искаше да си траем, за да не разбере Брюксел как го лъжем, за здравето – Коце Ботокса, за парите – Киро от брифингите на пъновете, а за цвят – на културата е Любо, който на четири очи казал на Еднокнижния „ти си много интелигентен, но хората не го знаят.“

И новото лице – Радо Чолаков, за когото дискусията за полицейското насилие в НС била „губене на време“. И така, както всички наемници в ГЕРБ, той също иначе интелигентен, бързо стана зомбиран.

Народни избраници,

нали помните:

„..Този връх висок е, тя ще ни съзре. Ако би бегали, да мрем по-добре!“…

И още:

„…кат шепа спартанци под сганта на Ксеркса“…

Тук сганта доказа, че е кръвожадна, крадлива и ужасно богата. Тя не пести помия, когато реши да позори (вж. атаките срещу Кирил Петков). Поне мен това няма да ме спре. Да се съберем! За да гледаме децата си в очите…

P.S. Чудя се как ли децата на Борисов-Гешев-Маринов-Терзийски ги гледат… За погледите на тази „фамозна четворка“ притеснения нямам. Още по-малко за съвестите им.

Post Views: 31

БЪЛГАРИЯ

Помолихте ни да проследиме историята с Георги Семерджиев и какво се случва с него до днес.

Помолихте ни да проследиме историята с Георги Семерджиев и какво се случва с него до днес.

На 5 юли 2022 година София вижда една от онези катастрофи, които няма как да бъдат забравени.

Бул. „Черни връх“.

Георги Семерджиев кара мощен Audi Q7.

Скоростта, установена по делото, е 166 км/ч.

В града.

При ограничение 50 км/ч.

Минава на червен светофар.

Кара без необходимата правоспособност.

След употреба на наркотични вещества.

С фалшиви регистрационни табели.

С включена полицейска лампа.

Автомобилът удря такси, след това се блъска в асансьора на метростанцията и се разцепва на две.

На тротоара са 21-годишната Хариет Стефанович и 26-годишната Христина Дилева.

И двете загиват на място.

Не са били в друга кола.

Не са участвали в гонка.

Не са направили нарушение.

Просто са били на тротоара.

И са попаднали на пътя на човек, който се движи със 166 км/ч през София.

След катастрофата Семерджиев не остава на място.

Бяга.

И точно тук започва втората част от историята.

Историята, която вече не е само за един човек зад волана.

А за системата около него.

По разследването излиза името на полицайката Симона Радева.

След катастрофата Семерджиев няма ключове за жилището си.

Според установеното по делото той се свързва с Радева.

Тя му носи метална стълба.

С тази стълба той успява да влезе в дома си.

И да се укрие.

На следващия ден е задържан там.

И тук ми идва първият въпрос.

Как стигаме до момент, в който човек, който трябва да представлява закона, помага на издирван човек да се скрие от него?

Какво точно трябва да се счупи в една система, за да се случи това?

После започват да излизат и още данни.

Че Семерджиев не е бил някакъв неизвестен шофьор, който за първи път попада в полезрението на полицията.

Напротив.

Имал е история.

Нарушения.

Проблеми с книжката.

Фалшиви документи.

Наркотици.

Фалшиви номера.

Полицейска лампа.

И въпреки всичко това на 5 юли 2022 година той отново е зад волана.

И този път цената е два човешки живота.

След случая вътрешна проверка в МВР установява десетки служители, които по различен начин са имали отношение към негови нарушения и проверки през годините.

И тук вече въпросът е много по-голям от Семерджиев.

Как един човек може толкова дълго да трупа нарушения и въпреки това да продължава?

Колко пъти трябва някой да покаже, че няма намерение да спазва закона, преди системата най-накрая да го спре?

Трябва ли винаги да чакаме трупове?

Следват делата.

Семерджиев е признат за виновен по няколко обвинения.

За катастрофата.

За управление след употреба на наркотични вещества.

За използване на фалшива шофьорска книжка.

За фалшивите регистрационни табели.

За държането на наркотични вещества.

За бягството след катастрофата.

На 21 май 2025 година Върховният касационен съд потвърждава окончателно присъдата му.

20 години затвор.

Решението е окончателно.

Освен това е осъден да плати и обезщетения на близките на загиналите.

И тук може да се каже нещо, което в България не го казваме често.

Този път делото не се влачи десетилетие.

От катастрофата до окончателната присъда минават малко под три години.

Това е важно.

Защото показва, че когато институциите искат, съдебната система може да стигне до финал сравнително бързо.

Но остава въпросът:

Защо трябваше първо да загинат Хариет и Христина, за да бъде спрян човек, който според данните по делото отдавна е давал сигнали, че е опасен на пътя?

А какво стана със Симона Радева?

И тук историята вече също има окончателен край.

През 2025 година Софийският районен съд я осъжда на 5 години затвор за лично укривателство.

Присъдата е обжалвана.

На 19 юни 2026 година Софийският градски съд постановява окончателно:

3 години и 6 месеца затвор.

Ефективно.

При първоначален общ режим.

Съдът приема, че Радева е действала умишлено и е имала намерение да прикрие действията на Семерджиев.

Решението не подлежи на обжалване.

На 26 юни 2026 година тя е задържана.

След това е конвоирана в затвора в Сливен, където започва да изтърпява присъдата си.

Така че днес, през 2026 година, картината е ясна.

Георги Семерджиев – 20 години затвор.

Симона Радева – 3 години и 6 месеца затвор.

И двамата с окончателни присъди.

Но за мен това не е история само за две присъди.

Това е история за предупрежденията преди тях.

За всички онези моменти, в които някой е можел да каже:

„Дотук.“

За всички нарушения, които са били известни.

За всички проверки.

За всички хора в системата, които са виждали какво се случва.

За всички възможности тази история да приключи преди 5 юли 2022 година.

Защото правосъдието след смъртта е необходимо.

Но превенцията преди смъртта е още по-важна.

Хариет и Христина не могат да бъдат върнати.

Никакви 20 години.

Никакви 3 години и 6 месеца.

Никакви обезщетения.

Никакви дисциплинарни проверки.

Нищо от това няма да върне две млади жени, които просто са стояли на тротоара.

И точно затова този случай трябва да се помни.

Не само като „делото Семерджиев“.

А като въпрос към държавата:

Колко сигнала са достатъчни?

Колко нарушения?

Колко фалшиви документи?

Колко полицейски услуги?

Колко пъти трябва един човек да покаже, че не се страхува от закона, преди законът най-после да започне да се страхува за хората около него?

Защото когато системата не спира навреме един опасен човек, накрая някой невинен плаща цената.

В този случай цената има две имена.

Хариет.

И Христина.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 6

БЪЛГАРИЯ

Мамините синчета – част 3

Вече два пъти говорихме за „мамините синчета“.
За млади мъже, около които има пари, известни семейства, скъпи автомобили, нарушения и онова опасно усещане, че зад волана могат повече от останалите.
Днес продължаваме.
Този път с две имена.
Двама млади мъже.
Две тежки катастрофи.
Двама загинали.
И един и същ въпрос – защо някой трябва да плаща с живота си за чужда самоувереност?

Започваме през 2020 година.
19 април.
Великден.
София.
22-годишният Кристиан Николов управлява Audi Q7 по бул. „Черни връх“.
Пред него, на червен светофар, чака автомобилът на журналиста Милен Цветков.
Милен не се движи.
Не изпреварва.
Не участва в гонка.
Просто чака на светофара.
Audi-то се врязва в автомобила му с близо 100 км/ч.
Ударът е жесток.
Милен Цветков умира.
По делото е установено, че Николов е управлявал след употреба на наркотични вещества.
Върховният касационен съд окончателно го признава за виновен и му налага 9 години лишаване от свобода.
Освен това той остава без право да управлява автомобил за 10 години.
Кристиан Николов е син на бизнесдамата Десислава Николова.
Няма да твърдя, че произходът му е повлиял на делото.
Няма да говоря за „чадъри“, за които нямам доказателства.
Фактите и без това са достатъчно тежки.
Един човек е спрял на червен светофар.
И никога повече не се е прибрал.
Девет години затвор.
След тях Кристиан Николов ще продължи живота си.
Милен Цветков няма тази възможност.
И стигаме до 11 ноември 2023 година.
Пътят София – Варна край Велико Търново.
Начо Пантелеев управлява автомобил със 165 км/ч при разрешени 90 км/ч.
Сто шестдесет и пет.
Следва катастрофа с автомобила на футболния треньор Ферарио Спасов.
Ферарио Спасов загива.
Пантелеев е млад водач.
Но последвалото дело не говори за една случайна грешка.
Съдът отчита системно неспазване на правилата за движение.
Първоначално Начо Пантелеев получава 5 години затвор.
Апелативният съд увеличава наказанието на 9 години.
На 24 октомври 2025 г. Върховният касационен съд окончателно оставя деветгодишната присъда в сила.
Той е лишен и от право да управлява автомобил за 11 години.
И тук отново няма нужда да измисляме „чадъри“ или да обвиняваме роднините му.
Има съдебно установени факти.
165 км/ч при разрешени 90.
Системно неспазване на правилата.
И един загинал човек.
Кристиан Николов – 9 години.
Начо Пантелеев – 9 години.
А отсреща?
Милен Цветков – мъртъв.
Ферарио Спасов – мъртъв.
Различни години.
Различни градове.
Различни автомобили.
Но отново виждаме нещо познато.
Млади мъже.
Скъпи и мощни автомобили.
Висока скорост.
Наркотични вещества в единия случай.
И хора, които плащат окончателната цена.
Нямам нищо против човек да има богати родители.
Нямам нищо против на 20 и няколко години да кара автомобил, за който други работят цял живот.
Нямам нищо против човек да има десет коли, стига да са придобити законно.
Но в момента, в който излезеш на обществен път, фамилията ти няма значение.
Парите ти нямат значение.
Колата ти няма значение.
Правилата трябва да бъдат едни и същи за всички.
Защото физиката не знае кой е баща ти.
Червеният светофар не знае коя е майка ти.
А човекът в другата кола със сигурност не е длъжен да плати с живота си за нечие самочувствие.
И точно това е причината да пиша тази поредица.
Не за да обвинявам родители за действията на пълнолетните им деца.
Не за да измислям връзки и протекции.
А за да задавам един много по-прост въпрос.
Колко нарушения, колко катастрофи и колко погребения са необходими, преди да започнем да спираме опасния водач преди трагедията, а не да го наказваме след нея?
Защото след катастрофата вече е късно.
Тогава започват експертизите.
Делата.
Присъдите.
Обжалванията.
Но някъде другаде вече има семейство, което чака човек, който никога няма да отвори вратата.
И колкото и години да получи виновният, едно нещо никога не се променя.
За него присъдата има край.
За близките на жертвата – няма.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 6

БЪЛГАРИЯ

Оттеглянето на Борислав Сарафов не е реформа

Оттеглянето на Борислав Сарафов не е реформа – реформа ще е, когато начинът на работа на прокуратурата е различен и тя търси справедливостта.

Надявам се прокуратурата да се реформира отвътре. Премахването на Сарафов от поста – нещо непостижимо дълго време, показва, че хората, които стояха зад гърба му и го задължаваха да остане на поста, за да ги пази, са изгубили влиянието си. Българските прокурори трябва да осъзнаят, че този модел на завладяната държава е нетърпим. Това заяви вътрешният министър Иван Демерджиев пред bTV.

„Петьо Петров се издирва, но начина, по който подхожда прокуратурата, е непонятен за мен. Гарантирам, че страницата не е затворена. В МВР ще направим всичко, за да стигнем до истината. Ако прокуратурата иска да си върне част от доверието, нека не затваря тази страница. Децата на Пепи Еврото трябва да разглеждат делата на Пепи Еврото.

За казуса с незаконния град във Варна и на въпрос къде е Олег Невзоров, той уточни: „Имаме данни, които проверяваме, вероятно не е в България. Търсят се за разпит всички с касателство към случая. Най-важното обаче е как се стигна до тази ситуация.“.

„Няма друг случай в историята на ДАНС – да се издаде заповед и да се оттегли от създателя си дни по-късно. Не е приемливо, когато говорим за национална сигурност, да няма обяснение. Ако някой убеждава обществеността, че не е знаел за случващото се във Варна, това е абсурдно. Институциите трябва да обяснят бездействието си. Допустимо ли е в една правова държава, членка на ЕС и НАТО, да се случва нещо подобно – някой да създаде територия, на която да създаде собствени правила“, категоричен е той.

Това е само най – смрадливата част. Под тях има още 2 – 3 дузини безполезни идиота.

За случая „Петрохан” той коментира: „Правя всичко необходимо, за да се запозная с извършените до момента действия. Странно е как основни свидетели са разпитани и са буквално изпратени да отидат в Мексико. Има сериозни съмнения дали е събрана цялата информация в пълен обем. След проверката ще уведомя обществеността. Прокуратурата минимум е неглижирала този случай – имало е подадени сигнали, за мен е необяснимо защо няма сериозна работа.

На майките на Калушев и Златков той обеща, че ще се срещне с тях: „Трябва обаче да са наясно, че когато говорим за материали по разследването, това е изцяло на терена на прокуратурата. Ще опитаме да стигнем до ключови свидетели и да се работи с тях.“

За задържането на Васил Михайлов, министърът уточни: „Да не забравяме, че се посегна на наш служител. Михайлов е опасен за околните, направихме всичко необходимо, не беше лесно. След трудно преследване се стигна до задържането му. Той и кръгът около него се стараеха да не се стигне дотам. Получавал е помощ не толкова за служители на МВР. Имаме информация за теч на информация, но основно са помагали други хора. Действията им бяха много професионални.“

Относно трагедията след наркопарти в Благоевград, Демерджиев обърна внимание, че проблемът е сериозен и случилото се е симптом.

„Мотивирани сме да спасим всеки живот, който можем. Проблемът е неглижиран от години. Трябва превенция, която обаче отдавна отсъства в страната, работа с наркозависими. За три седмици свършихме доста работа, работим активно и с хора от неправителствения сектор. За първи път от много време се опитваме да изградим комплексна стратегия, не просто да провеждаме акциите си. Радвам се, че държавата се събуди. Ако обединим усилията си и ако обществеността ни подкрепи, ще имаме добри резултати“, каза още той.

„Кметът на Кърджали се разследва за няколко случая. Единият е по сигнал за изнудвани от кмета дружества. Конкретният случай е за нередности по поръчка за кучешки приют. Разпитът на кмета следва действията по събиране на документи чрез претърсване и изземване“, коментира също така Демерджиев.

„Хамид Хамид ме пита с писмо вярно ли е, че проверяваме Делян Пеевски. Да, проверяваме Пеевски, както и всеки друг гражданин на България. Никой не трябва да се чувства специален, законът е еднакъв за всички. Има немалко данни за Пеевски“, обяви той.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 5