ФОКУС
САЩ предават всички свои “съюзници” след употреба
Бунище за политици: Незавидното бъдеще на съюзниците на САЩ
Смешно прессъобщение
Честно казано, никога не съм срещал толкова нелепи прессъобщения. Посолството на Венецуела в Съединените щати, представляващо интересите на „временното правителство на временния президент Хуан Гуайдо“, обяви пълното прекратяване на работата си във връзка с ликвидацията на същото това „временно правителство“.
„Информираме венецуелската общност в Съединените щати и обществеността като цяло, че посолството на Венецуела в Съединените щати и всички негови служители официално преустановиха своята дейност в четвъртък, 5 януари 2023 г.“, се казва в изявление на „дипломатическата мисия“. цитиран от РИА Новости.
Всъщност резултатът е съвсем законен. Учудващо е, че Белият дом дори не си направи труда да измисли поне някаква лесно смилаема форма за публично раздяла с Гуайдо.
Гуайдо се назначи за „временен президент“ на Венецуела през януари 2019 г., разбира се, с благословията на Вашингтон. Това се случи, след като САЩ не признаха резултатите от президентските избори във Венецуела, проведени през май 2018 г.
Задачата на Вашингтон беше ясна: да свали правителството на президента Николас Мадуро, което продължи курса за независимост на страната, поет от Уго Чавес. Съединените щати през последните години се опитват да променят политическия режим във Венецуела в името на едно нещо – да си върнат контрола над най-богатите запаси от венецуелски петрол.
Гуайдо, който по това време оглавяваше опозиционния парламент, непризнат от официалния Каракас, изглеждаше на САЩ удобна фигура, която можеше да ръководи протестното движение във Венецуела.
Кукла на кокили
В продължение на около година Гуайдо, с подкрепата на САЩ, се опитва да играе ролята на държавен глава. САЩ се втурнаха с него като писана торба.
„Временният президент“ пътува из американския континент и Европа, като говори в парламентите и прави „официални посещения“ в онези страни, които следват политиката на САЩ. Това пътно шоу завърши с посещението на Гуайдо в Съединените щати, където той беше приет от Тръмп и изнесе реч в Конгреса.
Днес, гледайки историята на Гуайдо, човек неволно го сравнява с клоуна Зеленски, който уверено изпълнява същата партитура, написана за него във Вашингтон.
Гуайдо се оказа “мъртвороден” американски проект. Не можеше да направи нищо. Не го последваха нито хората, нито лидерите на опозицията. И скоро неговите съветници и помощници бяха хванати да харчат с широка ръка за лични нужди доларите, отпуснати от Гуайдо за кампанията срещу Мадуро.
Но ако това беше просто пилеене на “държавни” пари. Всичко, което Гуайдо каза в многобройни интервюта и на митинги извън Венецуела, изглеждаше като някаква глупост, която западните либерални медии се опитаха да разкрасят и прокарат като смислени проекти на „временния президент“.
Финито на комедията
В един момент стана ясно, че част от общата антивенецуелска кампания на САЩ трябва да бъде „широко дипломатическо признание” на Гуайдо като „президент” на Венецуела. И какво? Вашингтон принуди около 50 свои съюзници да признаят официално Гуайдо за „президент“. Това число включва съюзниците на САЩ в НАТО и Европейския съюз като цяло.
Всички почувстваха неудобството на ситуацията – защото Гуайдо не реши нищо, въпреки че САЩ обявиха, че са прехвърлили под негово “управление” всички активи и средства на правителството на Мадуро, замразени от Щатите на тяхна територия. Но изглежда, че на Гуайдо не е било позволено наистина да се разпорежда с всичко това.
И скоро стана известно, че европейските столици все още обсъждат всички въпроси по дипломатически канали само с правителството на Мадуро. В този момент на всички става ясно, че проектът, наречен “Президент Гуайдо”, е напълно провален.
Самият Тръмп, който беше президент по това време, сложи край на това. След поредното прекъсване на планираната “опозиционна офанзива” на САЩ във Венецуела, Тръмп заяви в прав текст, че “САЩ са заложили на грешния човек във Венецуела”.
Оттогава Гуайдо е забравен. Дори не беше споменато, когато преди няколко месеца администрацията на Байдън „насочи вниманието си към възможността за диалог“ между правителството на Мадуро и опозицията „с цел намиране на взаимно приемлив изход от кризата във Венецуела“.
Това неприятно съобщение от Белия дом беше информационно прикритие за неудържимото му желание да се докопа до венецуелския петрол, чийто износ самите САЩ блокираха преди три години като част от санкциите срещу правителството на Мадуро с цел изостряне на икономическата криза във Венецуела .
Сега Съединените щати се нуждаят от венецуелски петрол, за да компенсират недостига на енергийни ресурси, причинен от други санкции срещу Русия.
В този цикъл от демарши, санкции и изявления, администрацията на САЩ остана неизпълнена с една формалност: беше необходимо по някакъв начин да се сложи край на проекта „президент Гуайдо“. Това беше предоставено от “посолството на Венецуела” във Вашингтон, на което Белият дом е дали инструкции да направи това. Комедията завърши много смешно.
Не само Гуидо
Гуайдо не е единственият скорошен пример. По подобен начин Съединените щати се отнесоха към така наречения „президент“ на Косово Хашим Тачи, който подаде оставка през 2020 г. във връзка със сериозни обвинения във военни престъпления срещу него.
Само по себе си съобщението за това звучеше много неправдоподобно. Факт е, че Тачи беше лидер на Армията за освобождение на Косово (АОК) и направи повече от всеки друг в областта на създаването на „независимо Косово“, което САЩ превърнаха в своя основна военна база на Западните Балкани.
И изглеждаше, че Тачи, както всички главорези от АОК, избягали от съда в Международния трибунал за бивша Югославия, ще бъде завинаги неприкосновен.
Въпреки това, на 5 ноември 2020 г. той и други двама лидери на бившата АОК, Кадри Весели и Реджеп Селими, отлетяха за Холандия със специален военен самолет и… се предадоха доброволно на Специализираната прокуратура (СП), действаща в Хага.
Освен това никой не знаеше за съществуването на такава прокуратура преди. Да, и самото предаване на Тачи в ръцете на “международното правосъдие” беше съобщено много сухо и пестеливо. Но дори и в този вид съобщението за ареста на Тачи и неговите поддръжници изглеждаше шокиращо.
Те бяха обвинени в “извършване на престъпления срещу човечеството и военни престъпления, включително убийства, насилствено изчезване на хора, преследване и изтезания”.
“Хашим Тачи, Кадри Весели и други заподозрени са криминално проявени за около 100 убийства. Престъпленията включват стотици идентифицирани косовски албанци, сърби и роми жертви и политически опоненти”, се казва в обвинителния акт на СПО, цитиран от сръбския вестник “Политика”.
Подобен демарш на колективния Запад обаче беше разбираем: те „потърсиха отговорност“ на престъпниците, чиято вина вече беше очевидна и не изискваше доказателства. Целта на САЩ и техните европейски съюзници беше да създадат условия за легитимиране на псевдодържавата Косово.
Беше необходимо да се изчисти политическият елит на Косово от омразни фигури, така че до момента на присъединяване към ООН и други международни структури, както планират САЩ, Косово да изглежда доста уважавано. Точно това виждаме сега: непризнато от Сърбия държавно образувание се ръководи от личности, които формално не са замесени в кланетата и с които европейските политици не се срамуват да седнат на една маса.
Между другото, къде са сега Тачи и други “арестувани” лидери на АОК, не е известно. Вероятно арестът им е инсцениран, а самите те се наслаждават на живота, скрити от очите на обществеността. Във всеки случай те бяха “изтекли”, като Гуайдо.
Какво следва от това?
Защо разказваме всичко това? По-горе вече направихме паралел с клоуна Зеленски, който подобно на Гуайдо виртуално обикаля парламентите на различни страни, а наскоро беше приет в Белия дом и говори с конгресмени. Сценарият е същият като този на Гуайдо. А на Зеленски му обещават и планини от злато и покровителство, както обещаха на бандитите от АОК, когато отделяха Косово от Сърбия. И всичко биха “зачистили”.
Финалът на Зеленски е известен предварително. Формата на “зачистване” няма значение. Най-доброто, което Зеленски може да направи за своите куратори, е да умре от собствените си ръце и да се яви като свещена жертва на олтара на борбата на колективния Запад срещу Русия. Много реален сценарий.
ФОКУС
Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи
Мика Зайкова: Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи
Икономистът заяви, че бюджетът не е в толкова тежко състояние и разкритикува разходите за Народното събрание.
Положението с бюджета не е толкова страшно, колкото твърдят от “Прогресивна България“. Това каза в интервю за предаването “Нюзрум“ икономистът Мика Зайкова.

“Първо, във фискалния резерв има над 4 милиарда. Освен това има още 2 милиарда, които са в Сребърния фонд и които също са резерв. Тоест фискалният резерв е пълен. Не можем да упрекнем служебното правителство, но и то взе 1 милиард. Лошото е да не стане една верига от вземане на заеми, които обаче отиват за текущи разходи, а не за капиталови“, обясни тя.
По думите ѝ най-големият проблем на България е, че не обновява основните си средства, технологиите и техниката, тоест не прави достатъчно капиталови инвестиции.
“Миналата и по-миналата година капиталовите разходи бяха изпълнени на 30-35%. Тоест ние сме похарчили повечето пари от капиталовите разходи за текущи“, заяви Зайкова.
Тя подчерта, че не е съгласна непрекъснато да се гледа към заплатите на хората в обществения сектор.
“В така наречения обществен сектор са учителите, лекарите от държавните и общинските болници, там са полицаите. Но ако погледнете, фактически не са повишени заплатите на медицинските сестри, които са изключително важни и много дефицитни, както и на лекарите в общинските и държавните болници“, каза икономистът.

Според нея проблемът идва от това, че държавните и общинските болници са превърнати в търговски дружества:
“Това е безобразие. Не може една болница да бъде търговско дружество, ако е държавна или общинска. Частните нека си бъдат и нека печелят. Ако има кой да им плаща – да им плаща. Но държавните и общинските болници да бъдат търговски дружества – това е голям проблем. Имаме проблем не само в съдебната система, но и в здравеопазването, да не говорим за образованието.“
На въпрос какво би направила, ако сега беше финансов министър на мястото на Гълъб Донев, Мика Зайкова отговори: “Гълъб Донев е един много разумен и начетен човек, но той не е финансист. Той има повече социален уклон и би бил прекрасен социален министър. Във финансовото министерство се изисква екип от хора-финансисти, които при всички положения ще спрат тези заеми.“
По думите ѝ първата мярка трябва да бъде замразяване на депутатските възнаграждения.
“Минималната работна заплата се определя веднъж в годината. Увеличаването на пенсиите става веднъж в годината – в средата на годината. Откъде-накъде депутатите всяко тримесечие ще си увеличават заплатите? Според мен първо трябва да се замразят техните заплати“, заяви тя.

Икономистът призова да бъдат прегледани и всички допълнителни плащания към народните представители.
“След като нямат нужда и са много знаещи, защо им се дават пари за сътрудници? Това са много пари. От 4400 евро базисна заплата в момента те всеки месец получават по 15-16 хиляди. За участие в комисии, за зам.-председателски постове, за временни комисии, за сътрудници, за квартира. От къде-накъде? Хората, които идват тук да работят, си плащат наем. И депутатът трябва да си го плаща от заплатата“, коментира Зайкова, като се обяви и срещу допълнителните средства за автомобили, квартири и охрана.
“Първо бих замразила заплатите им и то на базово ниво – да получават и те по 4000. Кой в България получава 4400 месечно само за това, че ходи два дни в парламента – сряда и четвъртък, в краен случай и петък? А те всяко тримесечие си актуализират заплатите на базата на средната работна заплата в обществения сектор, която е по-висока, и то от последния месец на тримесечието. Сакън да не загубят някоя стотинка“, заяви икономистът.
“Ако съм на мястото на председателя на Народното събрание и на премиера Румен Радев, първото нещо, което ще направя, е не да бръкна в джоба на полицаите и лекарите, а да бръкна в джоба на депутатите“, каза в заключение Мика Зайкова.
ФОКУС
БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ИМАХА ОТ НСО ЗА ДА МОГАТ ДА КРАДАТ БИЗНЕСИ!
КОГАТО СПОМЕНАВАМЕ КРАДЕЦА БОРИСОВ, ТРЯБВА СПОМЕНЕМ И КОЛКО БИЗНЕСИ ОТКРАДНА ПО ТАЗИ СХЕМА! И ДВАМАТА – И БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ЗАТОВА ИСКАХА ОХРАНА ОТ НСО.
ЗНАЯТ МРЪСНИЦИТЕ ЧЕ КОГАТО ОТНЕМЕШ ВСИЧКО НА НЯКОЙ, ТОЙ ЛЕСНО СЕ ПРЕВРЪЩА В КАМИКАДЗЕ!
💰177 000 000 лева данъци
Или преведено на човешки език: „Дай бизнеса. А когато откажеш — къде са ти парите?”

🔹 Денят, който не забравям
Понеделник, 6 юли 2009 г. 9:30 сутринта.
Точно предният ден — 5 юли — ГЕРБ спечели пълно мнозинство на парламентарните избори в България.
Закуската на масата. Детето тръгнало за училище. Жена ми тъкмо беше сложила кафето.
Звънец на вратата. Апартаментът ми в Лозенец.
— „Полиция.”
Отварям. Трима души — полиция, АФР и данъчни.
— „Какво искате?”
— „Пълна ревизия на всичките Ви компании. Още два екипа чакат пред двата Ви офиса в квартал Оборище.”
И така започна. На първия ден след изборите. Като по часовник.
🔹 Запорът — без акт, без нищо
Докато ме проверяваха през следващите дни — блокираха всички банкови сметки на всичките ми дружества.
Като „предварително обезпечение.”
📌 Без ревизионен акт.
📌 Без установено нарушение.
📌 Без съдебно решение.
📌 Без нищо.
Само едно подозрение. И край на бизнеса ми за 3 години.
🔹 Първата „оферта”
Скоро дойде първата оферта. 150 000 евро. От един от големите шефове на НАП.
Помислих и казах:
„ОК. Ще дам парите. При едно условие. Кажете ми какво точно ще ми „оправите” по компаниите. Защото аз нямам нередности. Нямам проблеми с ДДС. При металите имам постоянни проверки — там денонощно стои контрол.”
Той ме погледна и каза честно:
„Не. Даваш парите, за да можеш изобщо да работиш.”
Категорично отказах.
Минал бях целия мутренски преход на 90-те. Не бях дал на никой да ме рекетира. Затова и ходех с много охрана. И сега — на 2009 г., в „новата демокрация”, в член на ЕС от 2 години — щях да плащам „данък спокойствие” на държавни служители?
Не.
🔹 Истинското искане — на маса
И тогава картите се отвориха.
Същите проверяващи ми казаха директно — както съм писал и в предходни постове:
„Ако прехвърлиш дялове от компанията на посочени от нас хора — всичко се оправя моментално.”
Отказах. Няколко пъти.
Тогава работех с изключително силни и големи компании от дълги години. Бяхме приятели. Мислех си, че имам сили да се оправя.
Лъгал съм се.
🔹 Три години без акт. Без обяснение.
Запорите продължиха 3 години — до 2012 г.
Многократно исках срещи с данъчните и с ДАНС. Исках да разбера защо съм запориран. Какво ми е нарушението. Какво искат от мен.
Нищо. Тишина. 3 години тишина.
Това в правова държава се нарича „незаконно ограничаване на дейност.” В България се нарича „стандартна процедура.”
🔹 2012 г. — Внезапно идват „актовете”
През 2012 г. — изведнъж — се появиха множество ревизионни актове. За всичко. На всички компании.
Ревизията обхвана периода 2005–2012 г. — седем години. Тоест: цялата активна история на компаниите.
Не се притесних. Казах си:
„ОК. Ще спечеля в съда. Всичко ми е чисто. Документи — пълни. Сделки — реални. Контрагенти — реални. Платени данъци — всички.”
Започнаха процеси по обжалване на ревизионните актове.
И тогава те видяха, че се измъквам.
Видяха, че всичко е наред с фирмите ми. Знаеха, че ще спечеля.
🔹 11 декември 2012 г. — Часове преди първото съдебно заседание
Сутринта на 11 декември 2012 г. — точно часове преди първото данъчно дело в Софийски административен съд…
Пет цивилни коли ми препречиха пътя на път за работа. Арестуваха ме.
В същия час — 20 полицаи влязоха в офиса на компанията. Иззеха и унищожиха цялата документация. Сървъри. Дискове. Папки. Всичко.
3 месеца в ареста.
Какво успя да направи адвокатът ми? Едно-единствено нещо: подаде уведомление до всички съдебни състави, че при липса на документи не могат да се водят делата.
И така — между 2014 и 2015 г. — всички актове влязоха в сила. Не защото бяха правилни. А защото нямаше с какво да ги обжалваме. Документите ги нямаше. Защото те самите ги бяха унищожили.
177 000 000 лева.
Сто седемдесет и седем милиона лева.
Това бяха общите задължения на 6 ЕООД-та, които бях влял в „КОРИНА БГ” ЕАД, Кърджали.
Сред тях:
▪️ Финансово-счетоводната компания „Добрин Добрев” ЕООД
▪️ „Демо Яв” ЕООД — притежаваща безсрочен лиценз за търговия с отпадъци от черни и цветни метали
Всички тези компании бяха регистрирани в периода 2002–2004 г. Работеха законно. Декларираха всичко. Плащаха данъци.
Всичко без изключение, което беше правено от моите компании през цялото им съществуване — беше обложено по 2-3 пъти. Без право на обжалване.
От сериозна компания с многомилионен оборот — станахме „данъчни длъжници”.
А аз — се превърнах във вечен обвиняем.
Забележете — по съвсем друго дело. Защото това е важно. Едни и същи факти — на две съвсем различни релси. Данъчна и наказателна. И двете — за натиск.
🔹 А сега — истинският въпрос
Според данъчните органи моята компания разполагаше със собствен капитал от 320 милиона лева.
И знаете ли каква беше целта на цялата акция?
❗️ Не данъци.
❗️ Не справедливост.
❗️ Не „възстановяване на щети”.
Целта беше една — да се намери:
💰 „Къде са парите?”
🔹 Доказателството
През следващите години — всички мои познати, бизнес партньори и клиенти, които бяха викани на разпити в ГДБОП, в полицията или в прокуратурата…
…след приключване на „официалната” част на разпита — бяха извеждани на „кафе”.
И там, неофициално, им се задаваше точно един въпрос:
„Къде са парите на този?”
Не за нарушения. Не за престъпления. Не за доказателства.
Само за парите.
И това продължи години. Хора, които не бях виждал от десетилетия, ми се обаждаха да ме предупредят:
„Викаха ме. Питаха само за парите ти.”
🔹 Та къде са парите, дами и господа?
Това е въпросът, който всички задават.
И отговорът — ще го разберете, ако ме следвате тук и в другите ми социални медии.
Но преди да го дам — искам да помислите за нещо много по-важно:
❓ Какъв вид държава „търси парите” на свой гражданин с арести, унищожаване на документи и натиск върху приятелите му?
❓ Какъв вид държава първо унищожава бизнеса, а после се чуди защо човекът не плаща данъци?
❓ Какъв вид държава 3 години държи всичко запорирано без акт — и след това издава актове за периода, в който е спирала бизнеса ?
Отговорете си сами. Тихо. На глас не е безопасно. Още не.
📌 Следва продължение.
В следващите постове ще ви разкажа:
▪️ Как точно изчезнаха парите и активите.
▪️ Кои хора бяха посочени, за да им се прехвърли бизнесът.
▪️ Какво се случи с тези „посочени хора” в годините след това.
▪️ И защо това, което се случи на мен, се случва на стотици други и до днес — точно по същата схема.
177 милиона лева „данъци.”
320 милиона лева „собствен капитал.”
0 доказателства.
Това е България.
📌 Споделете, ако смятате, че повече хора трябва да знаят как работи системата. Профилът ми е с рестрикции. Истината — не може да бъде запорирана.
Dobrin Dobrev
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ФОКУС
Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит
Бойко Станкушев: Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит.
“Дотук аз не видях нито една изненада. Всички тези имена бяха дискутирани не само последните през два месеца, а в последните девет години, откакто чакаме президентът Радев да стане премиер”. Това коментира в “Тази сутрин” по bTV бившият министър на енергетиката Мирослав Севлиевски за новия редовен кабинет и назначенията на новата власт.
“Аз очаквах Кутев да бъде председател на парламентарната група, но виждаме, че и настоящият председател на парламентарната група се справя много добре. Артикулира добре, има ясна позиция”, допълни той.

“Няма и изненада, няма и разочарование. Аз не виждам разочарование, но и не бива да чакаме в първите дни тези хора да направят нещо толкова голямо, някаква заря да стане. Последният път, като бях при вас, завършихме разговора с това, че при Триумфа, когато победителите са влизали в Рим, имало един роб, който шушнел на ухото на победителя: „Помни, че си смъртен“. И като продължим тази приказка – шествието върви. И сега отзад има първите пленени – пленените пълководци, тези, които са победени. След тях върви плячката и най-накрая вървят пленниците. Очаквам тази седмица ние да видим какво ще стане с победените генерали или с политическите опоненти”, коментира Севлиевски.
“Една от основните причини да имаме този изборен резултат е, защото основният мотив на хората да излязат да гласуват за Радев беше, защото те очакват от него възмездие и справедливост. И големият въпрос наистина е дали ще има възмездие и справедливост през следващите дни. Една от другите големи причини да имаме този изборен резултат е, защото хората се уплашиха, че посредствеността започна да става масова по времето на управлението на Бойко Борисов”, посочи още той.
„Няма изненади особени. Ясно беше, че гръбнакът на новия кабинет ще бъде от лицата, фигурите, които са участвали в предишните служебни кабинети на Румен Радев. Не виждам някакви особени изненади в това отношение. А дали ще има чистка, дали ще има метла? Да, разбира се. И това смятам, че е в правилата на играта.
За да овладееш политическата власт, трябва, разбира се, да прецениш кои да махнеш, кои свои хора да оставиш. Това е нормалното“, коментира социологът Кольо Колев.
„Мисля, че Румен Радев направи много добър ход, като остави главния секретар на МВР на своя пост, с което даде знак на цялата администрация, че всъщност чистката няма да бъде просто така – „наши срещу ваши“, а ще се гледа кой какво прави. Това е хубав знак, защото по този начин ти можеш да опитваш и с част от предишната администрация, за да я превърнеш в свои работници. Това е нещо, което според мен не е зле“, посочи още той.

„Няма какво да проверяваме. Ние просто ще чакаме да видим първите послания на този, както и на всички други министри, и съответно първите действия, което е много по-важно“, заяви Бойко Станкушев, директор на “Антикорупционен фонд“, за назначението на Николай Найденов като министър на правосъдието.
„Трябва да се има предвид, че Румен Радев, според мен, малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит. Това да си девет години президент е едно, а да поемеш цялата тази сложна машина, наречена изпълнителна власт, където много зависи от теб, обаче зависи и от хората, с които си обграден“, посочи той.








