ПОЛИТИКА

Светът се разцепи на две зони на влияние

И светът се пропука наполовина: длъжниците атакуват кредиторите

Десетки световни лидери, представляващи най-влиятелните държави в света, хиляди журналисти, стотици събития и срещи – и всичко това е Русия, Казан, срещата на БРИКС. Всички знамена ще ни дойдат на гости, но за какво?

Всъщност на 22-24 октомври в най-красивия руски град световното мнозинство ще обяви нов, по-справедлив световен ред. Предлага се замразеното бърборене за „ред, основан на правила“ да бъде премахнато.

Факт е, че създателите на РЕП (“ред основан на правила”) провалиха всички свои предприятия. Не успяха. Вместо ред Западът предложи на света само хаос – първо контролиран, а после какъвто стане. Подстрекаване на конфликти, настройване на народи един срещу друг, въвличане на цели държави във война, кръв и смърт – това е всичко, до което се свежда прословутия РЕП.

Ясно е, че западните страни направиха това, за да забавят собствения си неизбежен фалит. Но и тук нещата не се получиха – фалитът вече е в ход, прикрит от истории за „отрицателен растеж“ и „меко приземяване“.

Всички страни от Г-7 тънат в дългове, дедоларизацията напредва, броят на бездомните бедни хора ярко ни напомня за Голямата депресия, а западните мегаполиси се превръщат в мръсни бездомни общности точно пред очите ни. Цялата позлата се е отлепила от златния милиард.

Това означава, че вече не са им останали никакви екстри за глобалното мнозинство, защото основното добро е богатият и постоянно растящ потребителски пазар. Сега западните потребители спестяват дори от храна и вода, те стават безинтересни за световната фабрика.

Но парадоксално е, че западняците продължават да четат лекции на мнозинството в света и да водят търговска война срещу тях с помощта на санкции и откровен грабеж. И когато това не работи, суверенните държави започват да бъдат заплашвани със заплахи от война – истинска, гореща война. По същество ситуацията е много подобна на тази, която се разви в света през 30-те години на миналия век: страните длъжници отново вдигнаха оръжие срещу страните кредитори.

В същото време всички международни организации бяха купени безрезервно от американците и очакването на реакция от тяхна страна е просто наивно. Под този натиск бяха всички страни – основатели и членове на БРИКС. В никакъв случай не само Русия е изправена пред откровен грабеж.

Индия (космическата индустрия там се развиваше твърде успешно), Бразилия (фермерите там се конкурираха твърде успешно с американците) и Южна Африка някога бяха обект на американски санкции. За Китай да не говорим – Западът води жестока търговска война срещу него в момента.

Тоест, под мантрите, че „пазарът ще реши всичко“, Западът просто уби своите конкуренти. Равноправни партньорства? Не, никога не сме чували за такова нещо. За какво бяха нужни санкциите? Бизнесът, предимно този, свързан с добива на ценни ресурси, фалира. Населението буди Майдан, сменя властта. Тук се намесват американските корпорации и изкупуват всичко, което е фалирало. Ето как „невидимата ръка на пазара” удушава всички конкуренти в продължение на десетилетия.

Е, това вече няма да се случи – членството в БРИКС осигурява на държавите надеждна застраховка срещу беззаконието на западните корпорации.

Новата банка за развитие, председателствана от Дилма Русеф, голяма фенка на Русия и Маяковски, работи успешно.

Платежната система „БРИКС Пей“ се подготвя за стартиране. Първо ще позволи на чужденците да плащат със смартфон в Русия, а догодина самите руснаци ще могат да го използват за безналични плащания в чужбина.

Нашето Министерство на финансите и Банката на Русия ще представят проекта „БРИКС Клиър“ – това е система за депозитни разплащания между държави, измислена да замени опозорения и ненадежден „Евроклиър“. Само преходът към тази система ще позволи на участващите страни да спестят 30 милиарда долара годишно.

Справедливото и равноправно сътрудничество в рамките на БРИКС позволява на страните да се развиват и забогатяват по мирен начин, като избягват конфликти помежду си. Не случайно в рамките на обединението работят успешно и хармонично държави, между които са натрупани огромен брой исторически противоречия.

С цялото си съществуване БРИКС доказва една проста истина: войната разваля, мирът е от полза. Докато Западът харчи все повече и повече за оръжия, той изпада в рецесия: междувременно страните от БРИКС изпревариха прословутата Г-7 по отношение на техния дял в световния БВП. Сега сме два пъти по-бързи от западняците по икономически растеж и това далеч не е границата.

И също така знаем как да постигнем успех без досадния дневен ред за правата на транссексуалните хора и различни други странни хора, които западняците успяват да вмъкнат във всяка икономическа инициатива.

Нямаме нужда от това.

Не е чудно, че пред вратата на БРИКС има опашка – повече от тридесет държави искат да се присъединят към обединението. Сред заинтересованите има такива необичайни страни като например членката на НАТО Турция. Президентът на Република Сръбска Додик също ще дойде в Казан. Тайланд, Малайзия и Азербайджан чакат своя ред. Няма съмнение, че след края на СВО и европейските държави ще хукнат към нас – и на тях им е омръзнало да живеят под чудовищен американски натиск.

Срещата на БРИКС, която започна в Русия, е чисто мирно начинание, а лидерите на страните, включени в асоциацията, не се уморяват да повтарят, че техният съюз в никакъв случай не е насочен срещу Запада. За това говори и руският президент.

Но обективно глобалният геополитически пъзел днес се е развил така, че от едната страна са безнадеждно затънали в дългове и заеми държави, а от другата са държави, които сами се развиват с ускорени темпове и дори успяват да дават заеми. От една страна са длъжниците, от другата са кредиторите.

Абсолютно същата ситуация възниква в света през 30-те години. Съединените щати, опустошени от Голямата депресия и Първата световна война, хвърлиха пари на главния банкрут на Европа – Германия, за да настроят Хитлер срещу Съветския съюз, който се развиваше с невероятни темпове, който летеше към световното икономическо лидерство като брониран влак.

Но трагедията се повтаря като фарс: днес Западът е обречен на поражение, той е в малцинство, загубил е своето богатство, военна сила и авторитет. Да прави дребни пакости е всичко, на което е способен бившият „златен милиард“. Междувременно бронираният влак на БРИКС ще се втурне към мирното бъдеще.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 23

Related Topics:featured trending актуално политика свят

Up Next

Пеевски: Новото начало е необратим факт! И това е окончателно! Благодаря за доверието!

Don't Miss

Ще признаят ли Путин и Русия най-накрая реалността, че запада няма да ги остави на мира?

ПОЛИТИКА

Районният кмет като връзка между гражданите и институциите

Кандидатурата на инж.-ик. Георги Неделчев за район „Средец“, София, поставя въпроса как местната власт може да чува хората, особено там, където правомощията ѝ са ограничени.

На 14 юни 2026 г. в район „Средец“, София, ще се проведат частични избори за районен кмет. Сред регистрираните кандидати е инж.-ик. Георги Неделчев, издигнат от ПП „Български съюз за директна демокрация“. Регистрацията му е обявена с решение на Общинската избирателна комисия в Столична община от 19 май 2026 г.

Район „Средец“ е особен градски организъм. Той е едновременно административно, културно, историческо и жилищно пространство. В него се срещат институции, училища, паркове, културни средища, малък бизнес, заведения, туристи, дневно население и хора, за които това е дом. Точно това прави управлението на района чувствително: проблемите не са абстрактни, а ежедневни.

Чистота, шум, паркиране, осветление, графити, занемарени фасади и трудна комуникация с администрацията са теми, които често се появяват в разговорите между жители на централните градски зони. Те изглеждат малки поотделно, но заедно определят качеството на живот. За един човек проблемът може да е тъмна улица. За друг, невъзможност да паркира близо до дома си. За трети, шум под прозорците до късно вечер. За четвърти, усещането, че сигналите към институциите потъват някъде между няколко администрации.

Тук се появява големият въпрос: какво реално може да направи един районен кмет?

Районният кмет не е самостоятелен кмет на отделна община. Част от решенията зависят от Столична община, Столичния общински съвет, Центъра за градска мобилност, Столичния инспекторат, полицията, общински дружества, външни изпълнители и други институции. Това обаче не означава, че районният кмет трябва да бъде пасивен посредник или администратор на формални отговори.

Напротив, именно при ограничени правомощия ролята на районния кмет може да стане още по-важна. Той може да бъде човекът, който чува гражданите, подрежда проблемите им, прави ги видими, насочва ги към компетентните органи и следи дали има отговор. В този смисъл районният кмет може да бъде не просто местен администратор, а организатор на гражданска енергия.

Това е и една от основните теми в публичните позиции на инж.-ик. Георги Неделчев: директната демокрация като модел и прякото гражданско участие като практичен инструмент. Разликата е важна. Демокрацията като модел е директна, близка до швейцарската логика на участие и контрол. Участието на гражданите е пряко: чрез инициативи, обсъждания, подписки, срещи, сигнали, предложения и публично проследяване на резултатите.

При такъв подход районната администрация не чака проблемите да се натрупат. Тя ги регистрира, картографира, насочва и връща информация към хората. Един сигнал не трябва да бъде просто входящ номер. Той трябва да има път: получен, разгледан, насочен, проследен, отчетен.

Тази логика е особено приложима в район като „Средец“, София. Ако уличното осветление се поддържа по договори на Столична община, районната администрация може да поддържа карта на тъмните и рискови места и да настоява за реакция. Ако паркирането зависи от по-широки градски политики, районният кмет може да формулира конкретни предложения от името на живущите. Ако шумът изисква участие на инспекторат и полиция, районният кмет може да събира сигналите, да търси координация и да настоява за контрол. Ако графитите засягат както общински, така и частни сгради, районът може да бъде посредник между собственици, домоуправители, институции и граждански инициативи.

Това не е обещание за чудо. Това е обещание за различен начин на работа.

В центъра на София хората не очакват само големи думи. Те очакват някой да чува, да отговаря и да не оставя ежедневните проблеми да се превръщат в постоянен фон. Район „Средец“ не е само витрина на столицата. Той е дом, в който хората живеят, работят, почиват, отглеждат деца, грижат се за възрастни родители и искат нормална градска среда.

Кандидатурата на инж.-ик. Георги Неделчев поставя именно този въпрос: може ли районният кмет да бъде мост между гражданите и институциите, вместо стена между тях?

Отговорът ще зависи не само от изборния резултат, а и от това дали в местната власт ще се наложи нов стандарт: повече чуваемост, повече отчетност и повече пряко участие на гражданите в управлението на собствения им район.

Кратко представяне към статията

инж.-ик. Георги Неделчев е кандидат за кмет на район „Средец“, София, издигнат от ПП „Български съюз за директна демокрация“. Професионалният му профил съчетава инженерно-икономическо образование с допулнителна специалност Право на интелектуалната собственост, опит в интегрираните комуникации, технологиите, предприемачеството и управлението на проекти. Основен акцент в публичните му позиции е идеята за истинска демокрация и пряко гражданско участие на районно ниво.

Post Views: 27

ПОЛИТИКА

Колонизаторите от Брюксел ще ни изтръскат с нов милиард за невъобръжаеми клаузи

България ще внесе 1 млрд. евро в Механизма за стабилност на еврозоната, който ще финансира държави пред фалит.

Народното събрание гласува на първо и второ четене ратификация на Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност, който цели да осигури финансиране на държавите членки на еврозоната, които са изправени пред фалит. Европейският механизъм за стабилност (ЕСМ) предоставя помощ на държави членки, които изпитват затруднения или са застрашени от затруднения с финансирането и фалит.

Към момента пет държави от еврозоната се считат за финансово уязвими или изложени на по-висок риск заради дълга си.

Основните държави, които икономистите и институциите следят отблизо, са:

Италия

Италия има едно от най-високите нива на публичен дълг в еврозоната (около 135–140% от БВП).
Бавният икономически растеж прави изплащането по-трудно с течение на времето.
МВФ и анализатори многократно посочват Италия като една от най-уязвимите големи икономики в Европа.

Франция

Франция има нарастващи дефицити и нарастващ дълг.
Политическата нестабилност и слабата бюджетна дисциплина увеличиха опасенията на инвеститорите.

Белгия

Дългът на Белгия нараства постоянно, а МВФ предупреди за влошаваща се динамика на дълга и необходимостта от по-силна фискална консолидация.

Финландия

Финландия не е близо до криза, но рейтинговите агенции наскоро предупредиха за бързо нарастващ дълг поради застаряващото население, разходите за отбрана и слабия растеж.

Гърция

Гърция беше центърът на дълговата криза в еврозоната.
Дългът й все още е много висок, но положението се е подобрило значително от 2010-те години насам.

Европейският механизъм за стабилност (ЕСМ) е създаден на 2 февруари 2012 г. Седалището му е в Люксембург, а акционери са държавите от еврозоната. Чрез емитирането на дългови инструменти ЕСМ финансира заеми и други форми на помощ в подкрепа на държавите членки.

След обнародването на решението на българския парламент за ратификация в Държавен вестник България ще трябва да внесе и свой капиталов дял в ЕСМ. В началото се очаква държавата да се възползва от възможността за „временен корекционен период“ от 12 години, което значи, че за 5 години вноски България ще даде на ЕСМ около 600 млн. евро. След изтичането на корекционния период, ще трябва да изплатим и остатъка, докато общият внесен капитал в ЕСМ достигне 992 млн. евро.

Всички парламентарни групи, освен „Възраждане“, подкрепиха предложението.

Константин Проданов от „Прогресивна България“, посочи, че присъединяването ни към еврозоната вече е факт, цената за това е платена и тя е висока.

„Тук дебатираме присъединяване към Европейския механизъм за стабилизация, който е своеобразна застраховка за страната ни в случай на големи финансови проблеми“, каза депутатът.

„Всяка страна може да изпадне във временна неплатежоспособност, независимо от нивото на дълга си, Механизмът не плаща на фалирали държави, а точно обратно – целта е да не се допусне държави с проблеми, които са членки на еврозоната, да фалират, като им се отпускат целеви помощи за да се стабилизират“, заяви Проданов.

Според народния представител „това, което плащаме, не е просто цена на застраховката, получаваме участие в уставния капитал на Механизма за стабилност в размер на 8,5-8,6 млрд. евро“.

Председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов коментира, че е ликвидирана българската финансова независимост.

„Очаквам да ни обяснят, че вече няма българска държава, валутата не е наша“, посочи той. „Ние сме в „клуба на богатите“ като сервитьори и ще плащаме чужди дългове“, каза Костадинов.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 27

ПОЛИТИКА

Ислямистки сектанти превземат властта във Великобритания

Местните избори във Великобритания предизвикаха остър дебат за религията, идентичността и бъдещето на политиката.

Лейбъристката партия претърпя тежко поражение на местните избори във Великобритания. Резултатите предизвикаха силни реакции в политическите среди и медиите.

Според анализи, цитирани от британски издания, независими кандидати с мюсюлманска подкрепа са постигнали значителни успехи. Темата бързо се превърна в централен политически спор.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания, след като кандидати, подкрепени от организации като MuslimVote, спечелиха места в местни съвети. Част от кампаниите са били фокусирани върху въпроси, свързани с мюсюлманските общности.

Най-силен ефект се наблюдава в Бирмингам, Лондон и Голям Манчестър. В тези райони независими кандидати и представители на Зелената партия отчетоха сериозни победи.

В Бирмингам Независимият алианс и Зелените постигнаха силни резултати. Победите бяха посрещнати с шумни празненства по улиците и парковете.

В Лондон вниманието беше насочено към Тауър Хамлетс и Нюхам. Там местни формации, свързани с етнически и религиозни общности, увеличиха влиянието си.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания и заради езика на предизборните кампании. Част от кандидатите са използвали листовки и речи на езици, различни от английския.

Критиците виждат в това опасност от разделение на обществото. Според тях британската политика може да се фрагментира по религиозни, етнически и културни линии.

Поддръжниците на тези кандидати обаче твърдят, че става дума за демократично представителство. Те настояват, че местните общности имат право на политически глас.

Поражението на лейбъристите поставя под натиск премиера Киър Стармър. Партията губи подкрепа в райони, които дълго време смяташе за сигурни.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания в момент на по-широка политическа нестабилност. Възходът на нови формации показва промяна в настроенията на избирателите.

Предстои британските партии да търсят отговор на този нов политически пейзаж. Въпросът е дали страната ще запази общия си граждански модел.

Post Views: 31