ПАРИ
След решението за еврозоната инфлацията в България се повиши на 4,4%
След като Европарламентът одобри приемането на България в еврозоната, Националният статистически институт (НСИ) отчете скок на инфлацията.
Месечната инфлация от 0% през май се покачи на 0,4% през юни, а годишната инфлация от 3,7 скочи на 4.4%., според последните данни, публикувани на сайта на НСИ.
Инфлацията е измерена чрез индекс на потребителските цени (ИПЦ), като месечната инфлация се отнася за юни 2025 г. спрямо предходния месец, а годишната инфлация е за юни 2025 г. спрямо същия месец на предходната година.

През юни 2025 г. спрямо предходния месец най-голямо е увеличението на цените в групите: „Развлечения и култура“ (2.8%), „Ресторанти и хотели“ (1.3%), „Алкохолни напитки и тютюневи изделия“ (0.8%) и „Транспорт“ (0.7%). Намаление е регистрирано в групите: „Облекло и обувки“ (-0.6%), „Съобщения“ (-0.2%) и „Разнообразни стоки и услуги“ (-0.1%).
Индекс на потребителските цени (ИПЦ)
През юни 2025 г. месечната инфлация е 0.4%, а годишната инфлация за юни 2025 г. спрямо юни 2024 г. е 4.4%.
Инфлацията от началото на годината (юни 2025 г. спрямо декември 2024 г.) е 2.4%, а средногодишната инфлация за периода юли 2024 – юни 2025 г. спрямо периода юли 2023 – юни 2024 г. е 2.9%.
През юни 2025 г. цените на стоките и услугите са увеличени в следните потребителски групи:
„Развлечения и култура“ – увеличение с 2.8%;
„Ресторанти и хотели“ – увеличение с 1.3%;
„Алкохолни напитки и тютюневи изделия“ – увеличение с 0.8%;
„Транспорт“ – увеличение с 0.7%;
„Здравеопазване“ – увеличение с 0.4%;
„Жилища, вода, електроенергия, газ и други горива“ – увеличение с 0.3%;
„Образование“ – увеличение с 0.2%;
„Хранителни продукти и безалкохолни напитки“ – увеличение с 0.1%.

По-ниски са цените на стоките и услугите в следните потребителски групи:
„Облекло и обувки“ – намаление с 0.6%;
„Съобщения“ – намаление с 0.2%;
„Разнообразни стоки и услуги“ – намаление с 0.1%.
Без промяна остават цените на стоките и услугите в група „Жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за обичайното поддържане на дома“.
През месец юни 2025 г. са увеличени цените на следните хранителни продукти: ябълки – с 8.6%, цитрусови и южни плодове – със 7.1%, кореноплодни зеленчуци (моркови и червено цвекло) – с 6.9%, гъби – с 4.5%, минерална вода – с 3.8%, месо от домашни птици – с 2.8%, прясна и охладена риба – с 2.8%, ракии – с 2.7%, месо от едър рогат добитък – с 2.1%, кафе – с 2.0%, пълномаслено прясно мляко – с 1.4%, мляно месо (кайма) – с 1.3%, сирене – с 1.2%, леща – с 1.0%, плодови сокове – с 1.0%, кашкавал – с 0.8%, брашно – с 0.8%, маргарин – с 0.7%, хляб – с 0.6%, свинско месо – с 0.5%, сол – с 0.5%, ориз – с 0.4%, газирани напитки – с 0.4%, нискомаслено прясно мляко – с 0.4%, зрял боб – с 0.3%, и други.
Намалени са цените на следните хранителни продукти: зеле – с 23.0%, пипер – с 17.9%, краставици – с 15.8%, картофи – с 15.6%, домати – с 5.6%, сладолед – с 3.5%, зрял чесън – с 2.8%, бира – с 2.5%, зрял лук – с 2.3%, млечни масла – с 1.6%, маслини – с 1.4%, олио – с 0.9%, трайни колбаси – с 0.4%, макаронени изделия – с 0.3%, яйца – с 0.3%, чипс – с 0.3%, вина – с 0.3%, и други.
В групите на нехранителните стоки и на услугите e регистрирано увеличение на цените при: пътнически транспорт с влак – с 19.9%, хотели във ваканционни центрове и курорти – с 12.5%, курсове за водачи на ЛТС – с 4.6%, други пощенски услуги (куриерски услуги) – с 4.6%, дизелово гориво – с 1.3%, бензин А95Н – с 1.3%, цигари – с 1.2%, препарати за почистване на съдове – с 1.2%, поддържане и ремонт на ЛТС – с 1.1%, бензин А100Н – с 0.8%, бръснаро-фризьорски услуги и услуги за поддържане на добър външен вид – с 0.7%, услуги по обществено хранене – с 0.7%, велосипеди – с 0.5%, прахове за пране – с 0.3%, обувки – с 0.2%, готварски печки – с 0.2%, градинарство – с 0.2%, и други.
При нехранителните стоки и при услугите е регистрирано намаление на цените при: газ пропан-бутан за ЛТС – с 5.0%, международни полети – с 4.0%, финансови услуги на банки – с 3.7%, телевизори – с 1.6%, козметични продукти – с 1.5%, облекло – с 1.0%, климатици – с 0.9%, пелети – с 0.8%, газообразни горива за битови нужди – с 0.8%, почистващи и дезинфекционни средства – с 0.7%, мобилни телефонни услуги – с 0.7%, кина и театри – с 0.6%, хладилници – с 0.6%, продукти за лична хигиена – с 0.6%, бойлери – с 0.5%, и други.
Регистрирано е увеличение на цените на: услуги на медицински лаборатории – с 1.4%, лекарски услуги – с 0.5%, стоматологични услуги – с 0.4% и лекарствени продукти – с 0.3%.

Натрупана инфлация
Натрупаната инфлация, измерена с ИПЦ, за последните три години (юни 2025 г. спрямо юни 2022 г.) е 16.3%, а за последните пет години (юни 2025 г. спрямо юни 2020 г.) е 39.5%.
Хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ)
През юни 2025 г. месечната инфлация е 0.4%, а годишната инфлация за юни 2025 г. спрямо юни 2024 г. е 3.1%.
Инфлацията от началото на годината (юни 2025 г. спрямо декември 2024 г.) е 1.8%, а средногодишната инфлация за периода юли 2024 – юни 2025 г. спрямо периода юли 2023 – юни 2024 г. е 2.8%.
Според ХИПЦ през юни 2025 г. цените на стоките и услугите са увеличени в следните потребителски групи:
„Ресторанти и хотели“ – увеличение с 2.7%;
„Алкохолни напитки и тютюневи изделия“ – увеличение с 0.7%;
„Транспорт“ – увеличение с 0.5%;
„Развлечения и култура“ – увеличение с 0.5%;
„Жилища, вода, електроенергия, газ и други горива“ – увеличение с 0.4%;
„Хранителни продукти и безалкохолни напитки“ – увеличение с 0.3%;
„Здравеопазване“ – увеличение с 0.3%;
„Образование“ – увеличение с 0.2%.
По-ниски са цените на стоките и услугите в следните потребителски групи:
„Облекло и обувки“ – намаление с 0.8%;
„Разнообразни стоки и услуги“ – намаление с 0.5%;
„Жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за обичайното поддържане на дома“ – намаление с 0.2%;
„Съобщения“ – намаление с 0.2%.

Натрупана инфлация
Натрупаната инфлация, измерена с ХИПЦ, за последните три години (юни 2025 г. спрямо юни 2022 г.) е 13.9%, а за последните пет години (юни 2025 г. спрямо юни 2020 г.) е 33.8%.
Индекс на цените за малката кошница (ИЦМК)
Според индекса на цените за малката кошница през юни 2025 г. е регистрирано увеличение с 0.1% на месечна база и увеличение с 4.2% от началото на годината.
Цените на стоките и услугите от малката кошница за най-нискодоходните 20% от домакинствата са се променили спрямо предходния месец, както следва:
услуги – увеличение с 0.1%;
хранителни продукти – увеличение с 0.1%.
Без промяна остават цените в група „Нехранителни стоки“, твърдят от НСИ.
Приказки за деца
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?
През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.
Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?
„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.
„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.
„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.
„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

ПАРИ
Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път
Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.
Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.
Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.
2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.
Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.
3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.
Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.
Прост тест – кой завод се построи от януари?
Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.
П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????
ПАРИ
Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане
Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.
Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.
Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.
Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.

Ройтерс съобщи по-рано, че пълното възстановяване на корабоплаването в пролива ще отнеме 40-50 дни.

Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








