БЪЛГАРИЯ

След 10-годишния геноцид на ГЕРБ: Сбогом, Българи, ставаме пустиня (МРАЧНА ПРОГНОЗА на топ психолог)

България ще стане пустиня „благодарение“ на 10-годишния геноцид на ГЕРБ, очаква се населението на страната ще намалее с една четвърт в следващите 20 години.

Тревожен доклад на БАН показва, че през 2040 г. у нас ще живеят едва 5 милиона души.

Усещането, че България изчезва, не е измамно. Страната ни се топи с тревожни темпове и хората, живеещи у нас, бързо намаляват до критични граници. Населението на България се очаква да намалее с една четвърт в следващите 20 години до 2040 г., сочи стряскаща прогноза на учени от БАН и Софийския университет, която бе представена в началото на седмицата. Изводите на учените са изключително тревожни.

Прогнозата е разработена в три варианта – тенденциален, при който е заложено запазване на тенденциите от досегашното демографско развитие, оптимистичен – при който се предполага повишаване на равнището на раждаемост и коефициента на плодовитост и песимистичен – с влошаване на демографските процеси. Най-вероятен е вариант в границите между реалистичния и песимистичния сценарий.

Автори на анализа са именити учени – доц. д-р Надежда Илиева, ръководител на секция „Икономическа и социална география” в Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН, и доц. Георги Бърдаров – доктор по география на населението и селищата, ръководител на катедра „Социално-икономическа география”, зам.-декан на Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Бърдаров е по-известен и като автор на няколко художествени романа.

И при трите варианта на прогнозата се предвижда намаление на населението, но с различни темпове. Според различните варианти населението ще достигне между 5 милиона и 79 хиляди души (при песимистичния вариант), 5 милиона 359 хиляди (при тенденциалния) и 5 милиона и 800 хиляди (при оптимистичния), цитира данните в. „Уикенд“.

Очаква се градското население да достигне 79% през 2040 г. В условията на задълбочаваща се демографска криза бъдещото развитие на градовете включително и големите, ще се определя от възможностите им да задържат и привличат към себе си население. Градовете, които успеят да бъдат гъвкави и да се развиват в динамично променящите се условия, ще успеят да привлекат не само капитали, но и население, коментира доц. Илиева. В тези условия малките населени места, включително малките градове, до голяма степен ще се окажат неподготвени за тази конкурентна среда, като допълнително утежняващ фактор ще се окаже силно застарялото население в тях, недостатъчната работна сила, както и ниско квалифицираната работна ръка.

Обезлюдяване, демографски пустини

Най-голямо увеличение се очаква да настъпи в групата на градовете с под 3000 души население, като при последното преброяване тази група формира 68% и ще достигне 81% през 2040 г. Със силен интензитет на депопулация – намаление от внушителните 30-60% на населението, попадат 36% от населените места в страната, а с критична степен по интензитет на намаляване на населението (от 60 до 80%) – 22% от населените места. За съжаление с най-голям дял ще бъдат населените места с безвъзвратно висок интензитет с намаление на броя на населението с над 80%, обясни доц. Илиева. Между 2001 и 2019 г. тук попадат 249 села, като до 2040 г. ще се наблюдава седемкратно увеличение! Към тази група не се включва нито един град.

Тревожна тенденция е не толкова намаляването на гъстотата на населението общо за страната, а изменението й в регионален аспект. Отпадането на селища и намаляването на населението водят до появата и разширяването на т.нар. демографски пустини (територии, в които гъстотата на населението е под 10 души на кв.км.). През 2016 г. такива територии обхващат 23 на сто от страната, а през 2040 г. се очаква достигнат 69 на сто от територията на страната.

Бърдаров прогнозира 4 много тревожни демографски тенденции

Доц. Георги Бърдаров отбеляза, че в България има четири притеснителни демографски процеса, като според него два от тях са логични и нормални и на тях не може да се повлияе, но другите два трябва да се обърнат, за да се подобри ситуацията. Нормалните и естествени демографски процеси са свързани с ниската раждаемост и застаряването на населението. Раждаемостта у нас е ниска, но това е нормален процес, характерен за целия развит свят, резултат от все по-високото ниво на образование, динамиката на живота и технологиите, все по-отговорното родителство и новите реалности. На този процес не можем да повлияем, обясни той.

астаряването на населението също е нормален и логичен процес, резултат от медицината, образованието, стандарта на живот. Според данните средният брой деца, раждани от жена на фертилна възраст в Европа варира от 1,1 до 1,9, като за България е 1,6. Коефициентът на раждаемост в Европа варира от 7,6 промила до 12,9 промила, като България има 9 промила. Тоест ние съвсем нормално се вписваме в тази демографска картина на ЕС, обясни доц. Бърдаров.

„По отношение на застаряването на населението само преди 120 години средната продължителност на живота в Европа е била 33-35 г., максимум до 40 години. Днес средната продължителност е 83-85 години, и съвсем скоро ще достигне 90 години. Застаряването на население е нормален процес, характерен за целия развит свят и ще стане характерно и за целия свят”, казва доц. Георги Бърдаров.

Основните демографски проблеми са съотношението младо-възрастно население поради липсата на младо активно население и нелогично големите териториални демографски диспропорции в страната.

В разрез със случващото се в развития свят обаче е свръхвисоката смъртност и острият дефицит на младо, трудоспособно население. Доц. Бърдаров уточни ,че данните са отпреди пандемията от коронавирус.

Ужасяващата смъртност преди пандемията

Преди пандемията България беше на първо място в цяла Европа по смъртност и на едно от първите места в света. Най-високите нива на смъртност се определят в Северозападна България, като на ниво област те надхвърлят 20 промила – Видин 22,9 промила, Монтана – 21,8, Ловеч – 20,9. Няма административна единица в ЕС на областно ниво, където смъртността да надхвърля 18 промила. Имаме общини, където смъртността надхвърля 30, 40, дори 50 промила. В световен план, преди пандемията, такава смъртност за света имаше само в територии в Африка и Азия, поразени от болестни пандемии или в тежки военни конфликти. Той даде пример с община Георги Дамяново – 40 промила, Бойница – 51,8 промила смъртност. Причините са пълният срив на здравната система в тези региони, липсата на младо население и относителната бедност на населението, смята ученият.

Демографска депресия

Населението на 65 и повече години в България е вече около 21%, във Видин достига почти 30%, както и в Габрово. Коефициентът на демографско заместване например, който показва на 100 излизащи в пенсионна възраст в съответната година на съответната територия, с колко работещи са заменени за съответната година на съответната територия, за България през 2001 г. е бил 100 на 124, за 2017 г. е бил 100 на 64, тоест на сто пенсионирани едва 64 влизат в активна възраст, а в области като Видин, Габрово, Смолян то е около 100 на 40.

На базата на изследването учените са направили демографска подялба на областно ниво в България, съобразно основните демографски показатели, и са определили три ареала.

Първият ареал са региони в тежка демографска криза (демографско депресивни региони), естественият прираст в тях е от минус 10 промила (при естествен прираст на България минус 6,7 промила, с който е на челните места на държавите с най-висок отрицателен естествен прираст в света) и дял на възрастното население около 30% на областно ниво, а на общинско стига до над 50%. Това са Северозападна България, Централна Северна България и Краището.

Вторият ареал е райони със сериозна демографска криза – с естествен прираст между минус 6,7 промила и минус 10 промила, не чак с двойни стойности, но под средния за страната. В тази категория попадат Североизточна България, части от Родопите и единични области от други части на страната като Шумен, Ямбол, Търговище, и София-област с минус 9,3 промила естествен прираст.

Третият ареал е райони с по-благоприятна демографска ситуация, с по-малък отрицателен естествен прираст от средните за страната. На областно и общинско ниво няма територия с положителен естествен прираст. В този ареал са области от минус 2 и минус 6,7 на сто промила естествен прираст и възрастно население по-малко от 20%. Това е централната южна ос на България, която се очертава с тези по-благоприятни показатели. В него попадат София-столица, Пазарджик, Пловдив, Сливен и Бургас. Има и две други области в този ареал – на север е Варна и на юг Благоевград.

Проф. Петър Иванов: През 2050 г. българите ще са етническо малцинство

Проф. Петър Иванов

„Да, данните са наистина много тревожни. ООН е направило изследване за броя на населението в България. Според него през 2050 г. България ще намалее с 37%. Ще се стопим на 4,5 милиона. Никой обаче не казва какъв ще е етническият състав на населението”. Това заяви диpеĸтоpът на Демографския инcтитyт към БАНИ акад. Петър Иванов по повод последното демографско изследване на колегите му БАН.

„Етническите българи намаляват всеки час с 19 души, а всеки час с 4 души се увеличават ромите. Получава се заместване на българския етнос с ромския. През 2050 г. 3 милиона ще са цигани“, обясни акад. Иванов.

По думите му на първо място сме в света по намаляващо население, на второ – по смъртност, на последно по раждаемост. „Според изследване на Блумбърг на първо място сме и по поквареност. Оценката е направена по 4 критерия – тютюнопушене, алкохолизъм, наркомания, хазартомания“, поясни директорът в БАНИ.

„Българите ще станат етническо малцинство – те ще бъдат милион, милион и половина застарели хора. България е в клинична демографска смърт. Няма възстановяване. Българският етнос изчезва и уви, почти няма какво да направим”, въздъхва акад. Иванов.

Post Views: 24

БЪЛГАРИЯ

Помолихте ни да проследиме историята с Георги Семерджиев и какво се случва с него до днес.

Помолихте ни да проследиме историята с Георги Семерджиев и какво се случва с него до днес.

На 5 юли 2022 година София вижда една от онези катастрофи, които няма как да бъдат забравени.

Бул. „Черни връх“.

Георги Семерджиев кара мощен Audi Q7.

Скоростта, установена по делото, е 166 км/ч.

В града.

При ограничение 50 км/ч.

Минава на червен светофар.

Кара без необходимата правоспособност.

След употреба на наркотични вещества.

С фалшиви регистрационни табели.

С включена полицейска лампа.

Автомобилът удря такси, след това се блъска в асансьора на метростанцията и се разцепва на две.

На тротоара са 21-годишната Хариет Стефанович и 26-годишната Христина Дилева.

И двете загиват на място.

Не са били в друга кола.

Не са участвали в гонка.

Не са направили нарушение.

Просто са били на тротоара.

И са попаднали на пътя на човек, който се движи със 166 км/ч през София.

След катастрофата Семерджиев не остава на място.

Бяга.

И точно тук започва втората част от историята.

Историята, която вече не е само за един човек зад волана.

А за системата около него.

По разследването излиза името на полицайката Симона Радева.

След катастрофата Семерджиев няма ключове за жилището си.

Според установеното по делото той се свързва с Радева.

Тя му носи метална стълба.

С тази стълба той успява да влезе в дома си.

И да се укрие.

На следващия ден е задържан там.

И тук ми идва първият въпрос.

Как стигаме до момент, в който човек, който трябва да представлява закона, помага на издирван човек да се скрие от него?

Какво точно трябва да се счупи в една система, за да се случи това?

После започват да излизат и още данни.

Че Семерджиев не е бил някакъв неизвестен шофьор, който за първи път попада в полезрението на полицията.

Напротив.

Имал е история.

Нарушения.

Проблеми с книжката.

Фалшиви документи.

Наркотици.

Фалшиви номера.

Полицейска лампа.

И въпреки всичко това на 5 юли 2022 година той отново е зад волана.

И този път цената е два човешки живота.

След случая вътрешна проверка в МВР установява десетки служители, които по различен начин са имали отношение към негови нарушения и проверки през годините.

И тук вече въпросът е много по-голям от Семерджиев.

Как един човек може толкова дълго да трупа нарушения и въпреки това да продължава?

Колко пъти трябва някой да покаже, че няма намерение да спазва закона, преди системата най-накрая да го спре?

Трябва ли винаги да чакаме трупове?

Следват делата.

Семерджиев е признат за виновен по няколко обвинения.

За катастрофата.

За управление след употреба на наркотични вещества.

За използване на фалшива шофьорска книжка.

За фалшивите регистрационни табели.

За държането на наркотични вещества.

За бягството след катастрофата.

На 21 май 2025 година Върховният касационен съд потвърждава окончателно присъдата му.

20 години затвор.

Решението е окончателно.

Освен това е осъден да плати и обезщетения на близките на загиналите.

И тук може да се каже нещо, което в България не го казваме често.

Този път делото не се влачи десетилетие.

От катастрофата до окончателната присъда минават малко под три години.

Това е важно.

Защото показва, че когато институциите искат, съдебната система може да стигне до финал сравнително бързо.

Но остава въпросът:

Защо трябваше първо да загинат Хариет и Христина, за да бъде спрян човек, който според данните по делото отдавна е давал сигнали, че е опасен на пътя?

А какво стана със Симона Радева?

И тук историята вече също има окончателен край.

През 2025 година Софийският районен съд я осъжда на 5 години затвор за лично укривателство.

Присъдата е обжалвана.

На 19 юни 2026 година Софийският градски съд постановява окончателно:

3 години и 6 месеца затвор.

Ефективно.

При първоначален общ режим.

Съдът приема, че Радева е действала умишлено и е имала намерение да прикрие действията на Семерджиев.

Решението не подлежи на обжалване.

На 26 юни 2026 година тя е задържана.

След това е конвоирана в затвора в Сливен, където започва да изтърпява присъдата си.

Така че днес, през 2026 година, картината е ясна.

Георги Семерджиев – 20 години затвор.

Симона Радева – 3 години и 6 месеца затвор.

И двамата с окончателни присъди.

Но за мен това не е история само за две присъди.

Това е история за предупрежденията преди тях.

За всички онези моменти, в които някой е можел да каже:

„Дотук.“

За всички нарушения, които са били известни.

За всички проверки.

За всички хора в системата, които са виждали какво се случва.

За всички възможности тази история да приключи преди 5 юли 2022 година.

Защото правосъдието след смъртта е необходимо.

Но превенцията преди смъртта е още по-важна.

Хариет и Христина не могат да бъдат върнати.

Никакви 20 години.

Никакви 3 години и 6 месеца.

Никакви обезщетения.

Никакви дисциплинарни проверки.

Нищо от това няма да върне две млади жени, които просто са стояли на тротоара.

И точно затова този случай трябва да се помни.

Не само като „делото Семерджиев“.

А като въпрос към държавата:

Колко сигнала са достатъчни?

Колко нарушения?

Колко фалшиви документи?

Колко полицейски услуги?

Колко пъти трябва един човек да покаже, че не се страхува от закона, преди законът най-после да започне да се страхува за хората около него?

Защото когато системата не спира навреме един опасен човек, накрая някой невинен плаща цената.

В този случай цената има две имена.

Хариет.

И Христина.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 6

БЪЛГАРИЯ

Мамините синчета – част 3

Вече два пъти говорихме за „мамините синчета“.
За млади мъже, около които има пари, известни семейства, скъпи автомобили, нарушения и онова опасно усещане, че зад волана могат повече от останалите.
Днес продължаваме.
Този път с две имена.
Двама млади мъже.
Две тежки катастрофи.
Двама загинали.
И един и същ въпрос – защо някой трябва да плаща с живота си за чужда самоувереност?

Започваме през 2020 година.
19 април.
Великден.
София.
22-годишният Кристиан Николов управлява Audi Q7 по бул. „Черни връх“.
Пред него, на червен светофар, чака автомобилът на журналиста Милен Цветков.
Милен не се движи.
Не изпреварва.
Не участва в гонка.
Просто чака на светофара.
Audi-то се врязва в автомобила му с близо 100 км/ч.
Ударът е жесток.
Милен Цветков умира.
По делото е установено, че Николов е управлявал след употреба на наркотични вещества.
Върховният касационен съд окончателно го признава за виновен и му налага 9 години лишаване от свобода.
Освен това той остава без право да управлява автомобил за 10 години.
Кристиан Николов е син на бизнесдамата Десислава Николова.
Няма да твърдя, че произходът му е повлиял на делото.
Няма да говоря за „чадъри“, за които нямам доказателства.
Фактите и без това са достатъчно тежки.
Един човек е спрял на червен светофар.
И никога повече не се е прибрал.
Девет години затвор.
След тях Кристиан Николов ще продължи живота си.
Милен Цветков няма тази възможност.
И стигаме до 11 ноември 2023 година.
Пътят София – Варна край Велико Търново.
Начо Пантелеев управлява автомобил със 165 км/ч при разрешени 90 км/ч.
Сто шестдесет и пет.
Следва катастрофа с автомобила на футболния треньор Ферарио Спасов.
Ферарио Спасов загива.
Пантелеев е млад водач.
Но последвалото дело не говори за една случайна грешка.
Съдът отчита системно неспазване на правилата за движение.
Първоначално Начо Пантелеев получава 5 години затвор.
Апелативният съд увеличава наказанието на 9 години.
На 24 октомври 2025 г. Върховният касационен съд окончателно оставя деветгодишната присъда в сила.
Той е лишен и от право да управлява автомобил за 11 години.
И тук отново няма нужда да измисляме „чадъри“ или да обвиняваме роднините му.
Има съдебно установени факти.
165 км/ч при разрешени 90.
Системно неспазване на правилата.
И един загинал човек.
Кристиан Николов – 9 години.
Начо Пантелеев – 9 години.
А отсреща?
Милен Цветков – мъртъв.
Ферарио Спасов – мъртъв.
Различни години.
Различни градове.
Различни автомобили.
Но отново виждаме нещо познато.
Млади мъже.
Скъпи и мощни автомобили.
Висока скорост.
Наркотични вещества в единия случай.
И хора, които плащат окончателната цена.
Нямам нищо против човек да има богати родители.
Нямам нищо против на 20 и няколко години да кара автомобил, за който други работят цял живот.
Нямам нищо против човек да има десет коли, стига да са придобити законно.
Но в момента, в който излезеш на обществен път, фамилията ти няма значение.
Парите ти нямат значение.
Колата ти няма значение.
Правилата трябва да бъдат едни и същи за всички.
Защото физиката не знае кой е баща ти.
Червеният светофар не знае коя е майка ти.
А човекът в другата кола със сигурност не е длъжен да плати с живота си за нечие самочувствие.
И точно това е причината да пиша тази поредица.
Не за да обвинявам родители за действията на пълнолетните им деца.
Не за да измислям връзки и протекции.
А за да задавам един много по-прост въпрос.
Колко нарушения, колко катастрофи и колко погребения са необходими, преди да започнем да спираме опасния водач преди трагедията, а не да го наказваме след нея?
Защото след катастрофата вече е късно.
Тогава започват експертизите.
Делата.
Присъдите.
Обжалванията.
Но някъде другаде вече има семейство, което чака човек, който никога няма да отвори вратата.
И колкото и години да получи виновният, едно нещо никога не се променя.
За него присъдата има край.
За близките на жертвата – няма.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 6

БЪЛГАРИЯ

Оттеглянето на Борислав Сарафов не е реформа

Оттеглянето на Борислав Сарафов не е реформа – реформа ще е, когато начинът на работа на прокуратурата е различен и тя търси справедливостта.

Надявам се прокуратурата да се реформира отвътре. Премахването на Сарафов от поста – нещо непостижимо дълго време, показва, че хората, които стояха зад гърба му и го задължаваха да остане на поста, за да ги пази, са изгубили влиянието си. Българските прокурори трябва да осъзнаят, че този модел на завладяната държава е нетърпим. Това заяви вътрешният министър Иван Демерджиев пред bTV.

„Петьо Петров се издирва, но начина, по който подхожда прокуратурата, е непонятен за мен. Гарантирам, че страницата не е затворена. В МВР ще направим всичко, за да стигнем до истината. Ако прокуратурата иска да си върне част от доверието, нека не затваря тази страница. Децата на Пепи Еврото трябва да разглеждат делата на Пепи Еврото.

За казуса с незаконния град във Варна и на въпрос къде е Олег Невзоров, той уточни: „Имаме данни, които проверяваме, вероятно не е в България. Търсят се за разпит всички с касателство към случая. Най-важното обаче е как се стигна до тази ситуация.“.

„Няма друг случай в историята на ДАНС – да се издаде заповед и да се оттегли от създателя си дни по-късно. Не е приемливо, когато говорим за национална сигурност, да няма обяснение. Ако някой убеждава обществеността, че не е знаел за случващото се във Варна, това е абсурдно. Институциите трябва да обяснят бездействието си. Допустимо ли е в една правова държава, членка на ЕС и НАТО, да се случва нещо подобно – някой да създаде територия, на която да създаде собствени правила“, категоричен е той.

Това е само най – смрадливата част. Под тях има още 2 – 3 дузини безполезни идиота.

За случая „Петрохан” той коментира: „Правя всичко необходимо, за да се запозная с извършените до момента действия. Странно е как основни свидетели са разпитани и са буквално изпратени да отидат в Мексико. Има сериозни съмнения дали е събрана цялата информация в пълен обем. След проверката ще уведомя обществеността. Прокуратурата минимум е неглижирала този случай – имало е подадени сигнали, за мен е необяснимо защо няма сериозна работа.

На майките на Калушев и Златков той обеща, че ще се срещне с тях: „Трябва обаче да са наясно, че когато говорим за материали по разследването, това е изцяло на терена на прокуратурата. Ще опитаме да стигнем до ключови свидетели и да се работи с тях.“

За задържането на Васил Михайлов, министърът уточни: „Да не забравяме, че се посегна на наш служител. Михайлов е опасен за околните, направихме всичко необходимо, не беше лесно. След трудно преследване се стигна до задържането му. Той и кръгът около него се стараеха да не се стигне дотам. Получавал е помощ не толкова за служители на МВР. Имаме информация за теч на информация, но основно са помагали други хора. Действията им бяха много професионални.“

Относно трагедията след наркопарти в Благоевград, Демерджиев обърна внимание, че проблемът е сериозен и случилото се е симптом.

„Мотивирани сме да спасим всеки живот, който можем. Проблемът е неглижиран от години. Трябва превенция, която обаче отдавна отсъства в страната, работа с наркозависими. За три седмици свършихме доста работа, работим активно и с хора от неправителствения сектор. За първи път от много време се опитваме да изградим комплексна стратегия, не просто да провеждаме акциите си. Радвам се, че държавата се събуди. Ако обединим усилията си и ако обществеността ни подкрепи, ще имаме добри резултати“, каза още той.

„Кметът на Кърджали се разследва за няколко случая. Единият е по сигнал за изнудвани от кмета дружества. Конкретният случай е за нередности по поръчка за кучешки приют. Разпитът на кмета следва действията по събиране на документи чрез претърсване и изземване“, коментира също така Демерджиев.

„Хамид Хамид ме пита с писмо вярно ли е, че проверяваме Делян Пеевски. Да, проверяваме Пеевски, както и всеки друг гражданин на България. Никой не трябва да се чувства специален, законът е еднакъв за всички. Има немалко данни за Пеевски“, обяви той.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 5