БЪЛГАРИЯ
Стига вече лигавщини, скъпи сънародници!
Божан Петров: Стига вече лигавщини, скъпи сънародници!
Стига! Стига вече лигавщини, скъпи сънародници. Дойде време да се стегнете. Какво казва господин Джеймс Бонд: „Die another day”… Нали така, милички?
Каква е тая паника, какви са тези лигавщини. Нямало легла, нямало линейки, нямало антибиотици. Ами няма. То като има, всеки може да оцелее. Ще се постараете повече, който има желание – ще успее. Премиерът ви даде личен пример, душици. Изкарвате го Ковида и обратно на работа. Легло вкъщи нали имате? Имате. Зелени коридори имате ли? Имате. Въпреки че, когато на човек му е зле, няма какво да се тъпче и да дебне промоциите. С антибиотици също сте се презапасили. Една фамилия има запаси да лекува цели племена в Африка с тези количества. Какво ги правите тези антибиотици? Тая година сигурно ги слагате и в киселото зеле.
Какво каза гуруто на евгениката в родината, доц. Мангъров: „Чайчета, супички и внимание”. Всичко друго са безсмислени движения. От страна на правителството имате цялото внимание. Останалата работа я върши чудото на естествения подбор. Лягате, милички, и чакате да ви мине. Ако не ви мине, няма какво да чакате. Само може да се надявате, че на оня свят организацията по приемането не е като тази в болниците. Да ви предупредим отсега – и за там търсенето на връзки е напълно безсмислено.
Твърде много ви разглези, милички, генерал-лейтенат премиерът доктор Борисов с безкрайната си добрина и вие се разпуснахте. Каква е тази висока смъртност? Излагаме се пред хората и излиза, че господин Борисов не се справя. Измествате фокуса от постиженията и ръста на икономиката. Нашият велик кормчия си го изкара Ковида вкъщи, без да каже гък човекът. Той не ползва болници, той само разкрива нови. И то по възхитителен по своя размах начин… Разкарва пациентите от една, праща ги в друга и настанява нови на тяхно място. Освен всичко друго, човекът не смее да отиде до болницата, защото, а е мръднал от вкъщи, а онези с пачките по 500 евро и кюлчетата ще направят нови аранжировки и ще му ги натъпчат в нощното шкафче, докато го няма. Мислите, че му е лесно, а на вас ви е трудно. Неправилно мислите. Докато всички световни лидери трепереха за неговото състояние, вие си живеехте безгрижно на опашка пред фургоните за Ковид, заради малко температура и два-три сопола, нагнетявайки безпочвена паника. Въпреки състоянието си, обаче, той не ни изостави нито за миг и излъчваше ежедневни видеопослания в най-тежките за нацията моменти. Отправящата му напътствия глава в долния ляв ъгъл на телевизора не ни остави и ден на произвола, без да ни вдъхне нова надежда и сили в битката с епидемията. Както и да ни докаже за пореден път, че в общуването между нацията и нейния стопанин здравият разум напълно отсъства.
Разбира се, явиха се отново дежурните зложелатели, които започнаха да правят мерзки внушения, че господин Борисов едва ли не е неадекватен и се случва нещо смущаващо с психическия му интегритет. Нищо подобно, милички. Срам ни е е само да си го помислим. Господин премиерът си е такъв, какъвто е бил винаги. Просто мнозина от нас кой знае защо, напоследък нямат желание да ги забавлява, както обикновено. Просто дойде времето, душици, напълно буквално и физически да усетим взаимовръзката между избрания собственоръчно от нас лидер, неговите действия и последствията от тях. Досега веселбата си вървеше, мисирките ретранслираха, каквото трябва, шкафчетата се пълнеха и никой не умираше. Нещата обаче се промениха, а спектакълът, който винаги сме харесвали, вече и да искаме, не може да бъде спрян. Не може да се излезе от залата – вратите са заключени. И ще гледаме до последно… The show must go on, милички… Няма не искам. Разбрахме ли се? Разбрахме се.
Ето – и имагинариумът с джипа отново тръгна. Смятахте, че някакъв прост Ковид може да предизвика катарзис и да сломи желанието на генерал-лейтенант-премиерът да живее в идеалния свят, който си е конструирал с реални декори и смутена прислуга, която – както в руската класика – го гледа отдолу нагоре и притеснено си мачка капата. Не сте познали. Той това работи. Доскоро спектаклите от джипа бяха нещо като неосоцреализъм и имаше много смех и бодрост, но последните епизоди вече са твърд сюрреалистичен хорър и дори отвъд него. Малко е като при Дейвид Линч естетиката и повествованието. Засега липсва само танцуващо джудже, което да подсилва усещането за обърканост и злокобност. Явно засега тази роля е поверена на министъра на здравеопазването.
Абсолютно мистичен е и начинът, по който нашият върховен управител абсолютно независимо и самостоятелно, без да стъпва върху някакви културни наслагвания, а единствено върху собствения си опит, роди мисълта на създателите на концлагерите, че работата ще ни направи свободни. Това е доста смущаващо и обезпокоително, но поне има известна логика. Напълно енигматично е обаче, защо лекарите трябва да оценяват качествата на асфалта? Крайно странна ситуация. Управляващият, който кара без ръце, ги е взел със себе си, защото вероятно подсъзнателно усеща, че има спешна нужда от тяхната психологическа помощ, а пък тях ги е страх да бъдат честни и да му сложат точната диагноза, за да не загубят разположението му. И двете страни са напълно безполезни една за друга.
Къде стига тази изгубена магистрала също никой не разбра. Напълно разбираемо обаче ще бъде, милички, ако някой ден, когато я завършат, натоварите жената, децата, вземете запасите от антибиотици, покъщнината и каквото там ви е останало от по-възрастните роднини и решите лично да проверите качеството на асфалта, за да отидете, колкото се може по-далеч. Дотогава само работата ще ви прави свободни. И надежда всяка тука оставете. Надяваме се пресслужбата на Министерски съвет да провери произхода на втория известен слоган, неговото ситуиране и да докладва на премиера. Той е още по-подходящ за обстановката.
Това е засега. Най-хубавото тепърва ни предстои, скъпи сънародници.
БЪЛГАРИЯ
Радев изплаши Тръмп с ултиматума за визите
“Самолети си взимам но визи на Българи не давам.”
Радев даде ултиматум на американците, “или американски визи или си махнете самолетити”, Тръмп се уплаши и си взе самолетите.
Четири от американските военни самолети напуснаха летището в София.
Четири от самолетите-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker ВВС на САЩ напуснаха летище „Васил Левски“ в София. Това показва информация в платформата за проследяване на полети Flightradar24.

Американските военни самолети имат разрешение да пребивават на летище „Васил Левски“ до 30 юни. Правителството удължи срока, за да могат съюзниците да препланират операциите си и да намерят друга локация.
Машините се състоят от стратегически цистерни Boeing KC-135 Stratotanker, както и транспортни Lockheed C-130 Hercules и Boeing C-17 Globemaster III. Мисията им е с невоенен характер и те подпомагат логистично операциите на съюзниците на НАТО в региона.
На територията на страната е разрешено пребиваването на до 500 души обслужващ персонал.
В края на май Министерския съвет удължи разрешението за пребиваването им, срещу искане за отпадане на визите за български граждани. „На миналото заседание на Министерския съвет обявих, че при разговор с президента на САЩ поисках отпадане на визите за българските граждани“, каза тогава премиерът Румен Радев.
Тоя обяви, че до момента няма положителен отговор, затова България не може да отговори положително на искането за дълъг престой на самолетите и цистерните на летище София.
БЪЛГАРИЯ
Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките
Икономист: Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките
Той предупреди, че големите търговци не са склонни да понесат удар по сериозните си надценки.
Големите търговски вериги са мобилизирани да попречат на подготвяните мерки срещу високите надценки и нелоялните практики по веригата на доставки. Това заяви пред БНР икономистът Димитър Чобанов, след като бюджетната комисия в Народното събрание прие глоби за монополисти с високи цени, разширяване на списъка с нелоялни търговски практики и създаване на електронен регистър за откриване на пазарни деформации.

Според него подобни действия могат да бъдат стъпка напред, но няма да решат сами проблема с цените. Основният въпрос остава къде точно се трупа поскъпването – при производството, при изкупуването или при крайната търговска надценка.
Веригите срещу натиска върху надценките
Чобанов постави най-острия акцент върху поведението на големите търговски вериги в публичния дебат. Според него проблемът е, че голяма част от обществената дискусия се оформя от представители и лобисти на големите търговци. Те, по думите му, са мобилизирани, за да спрат или отслабят мерките, които биха ограничили силата им върху пазара.
„В момента са мобилизирани по всякакъв начин да попречат на подобни мерки. Би могло да има и увеличаване на административната тежест, но проблемът е, че когато големите търговски вериги смятат, че тези доста сериозни надценки им се полагат и те са си ги калкулирали и в настоящия момент, и в бъдещите моменти, за тях това е един удар, който не са склонни да понесат. Ролята и на регулаторите, а и на законодателите, е да се опитат малко да регулират средата – да бъде по-близо до пазарните процеси, които се случват извън България“, заяви икономистът.
Така според Чобанов сблъсъкът вече не е само за конкретни глоби или регистри, а за това кой контролира разказа за цените. Ако веригите успеят да представят всяка намеса като административен натиск, мерките може да загубят политическа и обществена сила. Ако обаче държавата покаже ясно къде се формират надценките, натискът ще се прехвърли към реалните източници на поскъпването.
Прозрачността по веригата става ключов въпрос
Икономистът посочи, че новите правила могат да имат смисъл, ако направят веригата на доставки по-прозрачна. Според него трябва да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те идват от високи производствени разходи, или от ситуация, при която български продукти се изкупуват евтино, а след това стигат до потребителите по-скъпи от вносните заради голяма търговска надценка.
„Би могло да бъде някаква стъпка, но с това няма как да бъде изчерпана тази битка. Едно от важните неща е веригата на доставки да бъде по-прозрачна, да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те произтичат от високи производствени разходи, или част от българските продукти се изкупуват на по-ниска цена, но след това заради голямата търговска надценка стават по-скъпи за потребителите от вносните продукти и по този начин се накърняват и интересите на производителите, стига се и до по-малко производство в България в дългосрочен период“, каза Чобанов.
Този проблем има двойна цена. От една страна, потребителите плащат повече. От друга, българските производители могат да се окажат притиснати между ниски изкупни цени и скъпа крайна цена, която ги прави по-малко конкурентни пред купувача. В дългосрочен план това може да доведе до по-малко производство в страната и до още по-голяма зависимост от внос.

Мерките може да покажат усилие, но не и бърз резултат
Според Чобанов подготвяните мерки могат да имат политически и обществен ефект, защото ще покажат, че правителството реагира на напрежението около цените. Той обаче предупреди, че не бива да се очаква драматичен резултат само от глоби, нов списък с нелоялни практики и електронен регистър. Те могат да бъдат начало, но не и цялостно решение.
„Подобни мерки биха могли да привлекат внимание сред потребителите, да се види, че правителството полага някакви усилия, но от тях не би могло да има кой знае колко видим резултат“, отбеляза икономистът.
Затова той постави по-широкия акцент върху производството. По думите му правителството трябва да се концентрира върху увеличаването на производството, защото само така може да има по-силен вътрешен пазар, повече предлагане и по-добра позиция на българските производители спрямо големите търговци. Без това мерките срещу надценките може да останат частичен отговор на много по-дълбок проблем.
Бюджетът остава другият голям риск
Чобанов коментира и действията на правителството в публичните финанси. Според него засега се виждат добри намерения, но те не са подкрепени с цялостен пакет от мерки. Икономистът подчерта, че разходната част на бюджета е рекордна и това не е резултат само от едно управление, а от политики, водени от всички правителства от 2020 г. насам.
„Това, което виждаме досега от страна на правителството по отношение на публичните финанси, е добри намерения, но не са подплатени засега с цялостен пакет от мерки“, каза той.
По думите му и Европейската комисия вижда ясна траектория на бюджетни дефицити, което е основание за стартиране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Чобанов смята, че трудно може да бъде приет реалистичен и изпълним бюджет, който едновременно да попадне в рамките на критерия за тази година. Това поставя допълнителен натиск върху правителството – едновременно да показва действия срещу цените и да управлява разходите в условия на ограничено фискално пространство.

По-големият въпрос е кой печели от сегашния модел
Така изказването на Чобанов поставя под съмнение не само поведението на отделни търговски вериги, а целия модел, по който цените стигат до потребителя. Подготвяните мерки срещу монополисти и нелоялни практики могат да дадат инструмент на държавата, но истинската им тежест ще зависи от това дали ще извадят на светло реалните надценки и слабите места във веригата на доставки.
За икономиста големият риск е мерките да останат на повърхността – видими за обществото, но с ограничен ефект върху цените и производството. Затова неговият акцент е двоен: държавата трябва да ограничи деформациите при търговските практики, но и да създаде условия за повече българско производство. Само така натискът върху потребителите може да бъде намален трайно, а производителите да не бъдат поставяни в зависимост от силата на големите вериги.
БЪЛГАРИЯ
Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”
Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”
Терористите от ЕК остро към София: Ограничете публичните разходи, свийте администрацията и отмяна на плоския данък!
ЕК прогнозира – държавният дълг може да достигне над 35% от БВП до 2027 година.

Европейската комисия отправи сериозно предупреждение към България за състоянието на публичните финанси и работата на държавната администрация. В най-новия си доклад Брюксел посочва, че страната е изправена пред риск от задълбочаване на бюджетния дефицит, растящ държавен дълг и неефективна администрация, ако не бъдат предприети спешни реформи.
Според оценката на Комисията бюджетният дефицит вече се увеличава – от 3% от брутния вътрешен продукт през 2024 година до 3.5% през 2025-а.

Очакванията са той да достигне над 4% през следващите две години.
За това Европейската комисия настоява България да ограничи ръста на публичните разходи и предупреждава, че страната може да бъде поставена под засилен европейски надзор заради прекомерен дефицит.








