СВЯТ

С лъжите си НАТО принуди Русия да напусне

Русия хлопна вратите пред НАТО. Какви са причините и какво следва?

Какво каза Сергей Лавров в лаконичното си изявление за прекъсването на отношенията на Москва със Североатлантическия съюз и какво още поясни по-словоохотливият шеф на информационната комисия към Съвета на федерацията Алексей Пушков?

Каква „нишка за взаимодействие” с Пакта си оставя руската държава и защо отказв „алиби” за натовското ръководство?

Водещата световна новина в понеделник безспорно е краткото оповестяване от руския външен министър Сергей Лавров, че Русия затваря постоянното си представителство в НАТО в Брюксел и прекратява дейността включително на своя основен военен представител в Алианса. Успоредно с това се закрива и информационното бюро на НАТО в Москва.

Лавров беше хладен и лаконичен, когато оповести, че „Международният секретариат на НАТО вече е уведомен” за решението на Русия. Първият руски дипломат сухо поясни, че това е отговорът на неговата страна на решението на Североатлантическия съюз от 6 октомври т. г. за прогонване на осем сътрудници на мисията на Руската федерация към пакта, обявено миналата седмица от шефа на НАТО Йенс Столтенберг, без дори да се представи конкретна мотивация. Според лъжите на самия Столтенберг решението било взето не по конкретен повод, а заради „нарасналата активност на Русия”, която накарала Алианса да „прояви бдителност”.

Днес Лавров реагира така: „В резултат на целенасочени стъпки от страна на НАТО нямаме подходящи условия за елементарна дипломатическа дейност и в отговор на действията на НАТО спираме работата на постоянната си мисия в НАТО, включително работата на главния военен представител, вероятно от 1 ноември или може би това ще отнеме още няколко дни”.

След външния министър на Русия с по-словоохотливи изявления излезе Алексей Пушков, шефът на комисията по информационна политика и взаимодействие към Съвета на Федерацията (горната камара) на руската Държавна дума.

„Спирането на дейността на нашето представителство към НАТО в Брюксел и на информационното бюро на НАТО в Москва – това е логическият край на цял етап в отношенията между НАТО и Руската федерация, който се характеризираше с постоянна деградация във взаимодействието. Преди всичко това е свързано с конфроттационния курс на НАТО, с нежеланието сериозно да се обсъждат съществуващите помежду ни проблеми и с постоянните недружески действия спрямо нашата мисия”. Това заяви Пушков пред руския в. „Известия”.
В условия, при които липсва политически и военен диалог и при които в продължение на няколко години нито се приема назначаването на постоянен руски представител в НАТО, нито функционира Съветът Русия-НАТО, настоящото решение е оправдана и закономерна стъпка.

Пушков посочва, че Съветът Русия-НАТО е в задънена улица още от 2015-2016 г. Формалното му съществуване само създаваше видимост да диалог между ръководството на Алианса и Москва, какъвто всъщност липсваше. „Прилагаше се форма на диалог от позицията на силата – НАТО да диктува на Русия своите условия, а Русия да ги изпълнява. Такава формула обаче никога не е била приемлива за Руската федерация. Диалог от позицията на силата е невъзможен спрямо Русия. Опитите да ѝ се диктуват условия унищожават самия диалог. Ето това се случи. Както се казва – нали ви предупреждавахме,” заяви Пушков.

Сенаторът отбеляза, че Русия все пак си оставя „нишка за взаимодействие” с Пакта – „при остра необходимост” натовци ще могат да се обръщат към руския посланик в Белгия, А пък Североатлантическият съюз на свой ред може да назначи като „лице за контакт” някой от посланиците на страните членки на НАТО в Москва. Но Пушков натърти, че това не може да се смята за „пълноценен механизъм за взаимодействие”.

„Няма защо да се създава видимост за диалог, след като той напълно отсъства, нито да се създава алиби за ръководството на НАТО, че уж то води някакви преговори с Москва. Никакви преговори няма,” отсече Пушков. И добави: „Сега работата на мисията ни се прекратява. По-нататъшните перспективи са неопределени. Ние не сме готови да поддържаме фалшив диалог. А в НАТО трябва да си направят сериозни изводи”.
По повод новите развития в отношенията НАТО-Русия се изказа и прес-секретарят на руския президент Дмитрий Песков. Той заяви, че с поведението си НАТО изцяло проваля възможността да нормализация на връзките с Москва.

Post Views: 22

СВЯТ

Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна

Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.

Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.

“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.

По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.

Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.

Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.

На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.

Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.

Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.

Post Views: 25

СВЯТ

Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата

Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.

Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.

Post Views: 28

СВЯТ

Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа

Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.

Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.

Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.

Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.

Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.

Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.

Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.

Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.

“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.

Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ