СВЯТ

Така и не се получи да бъде въведен ред в европейския дом

Вместо да реши съществуващите проблеми, Европейският съюз тази година само ги умножи, пише New York Times. Например, с брекзит, така и нищо не е ясно, Меркел губи позицията си, а Макрон, на когото се възлагаха всички надежди, трябваше да отстъпи на уличните протести. Водещите страни от ЕС са заети със своите собствени проблеми и затова кризата се разпространява в цяла Европа.
Тази година Европа трябваше да възстанови реда у дома си: да ратифицира споразумението по брекзит, да смени ръководителя на съюза Меркел с Макрон, да ограничи популизма и да попречи на Унгария и Полша да се плъзнат от демократичния път. Според New York Times обаче всичко това не е постигнато.
В Европа кризите стават нещо обичайно. Но сега Европейският съюз вече няма силен лидер, който да го води през всички бури. По-рано с това се занимаваше Меркел, но тя скоро ще си отиде. А Макрон се сблъска с големи протести и дори рискува президентското си кресло.
Фактът, че кризата произлиза от трите традиционно най-големи сили в Западна Европа, които преди бяха източници на политическа стабилност, говори за това, че нито едно ъгълче на Европа не може да бъде имунизирано срещу политическите разкъсвания, които се разпространяват в целия континент след финансовата криза през 2008 г. и които набраха сила във връзка с миграционните проблеми.
Основният въпрос се заключава в това кой днес може да организира и води Европа, когато се променят поколения лидери в различни страни. Преди Меркел е била такава, но нейният наследник, Анегрет Крамп-Каренбауер, няма подходящ опит и тежест.
Мнозина се надяваха, че ще бъде заменена от Емануел Макрон, чиято програма за реформи трябваше да укрепи Франция. Въпреки това, след мащабни протести, той се съгласи да намали данъците и да увеличи заплатите и по този начин рискува да разочарова онези европейци, които харесваха просто твърдостта на неговите реформи. Някои вече го смятат за следващия френски президент, който е капитулирал пред уличните демонстрации.
Както уточнява авторът на статията, въпросът все още е и дали предложенията му няма да пробият дупка в бюджета на Франция, който вече рискува да надхвърли препоръката на ЕС за прага от 3% от БВП. В този случай страните-длъжници като Италия, Гърция, Португалия и Испания, на които Брюксел отдавна се опитва да наложи стриктна бюджетна дисциплина, също могат да променят своите бюджетни планове.
Френският политолог Доминик Моиси счита, че проблемите на ЕС са се увеличили, тъй като лидерите на ключови държави сега са се съсредоточени върху решаването на вътрешни проблеми. “Сега е моментът, в който Европа трябва да играе важна роля, но Европа е напълно концентрирана върху самата себе си и върху това, което ще се случи утре във Великобритания, Франция и Германия, привежда думите му изданието. – Най-много безпокойство създават Франция и Макрон. Макрон беше източник на надежда, но сега е източник на огорчения и гняв”.
Проблемите на ЕС се разпространиха извън границите на Великобритания, Франция и Германия в Швеция, където не могат да формират правителство, в Белгия, където популистите напуснаха правителството поради проблема с миграцията, Испания, Холандия, Дания, където расте народното недоволство. А според бившия дипломат Пиер Вимонт причините за това са еднакви навсякъде: икономическата политика, глобализацията, новите технологии, многополюсността на света, възхода на Китай.
Ново изпитание ще станат предстоящите избори за Европейски парламент през май и крайно десните партии в цяла Европа вече се готвят за тях. Според политолозите кризите ще стават все по-лоши. “Постепенно ще се появи нов политически пейзаж”, цитира авторът на статията в New York Times думите на дипломата Вимонт. “Можем само да се надяваме на появата на по-иновативни идеи в Европа”.

Post Views: 13

СВЯТ

Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна

Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.

Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.

“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.

По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.

Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.

Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.

На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.

Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.

Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.

Post Views: 25

СВЯТ

Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата

Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.

Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.

Post Views: 28

СВЯТ

Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа

Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.

Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.

Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.

Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.

Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.

Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.

Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.

Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.

“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.

Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ