ПАРИ
Тръмп застави Китай да купува американски стоки
САЩ и Китай подписаха съглашения за астрономическа сума – повече от 250 млрд. долара. Това е една от най-плодотворните официални визити на президент на САЩ в Пекин. Доналд Тръмп постигна това, за което отиде: по-голямата си част договорите предполагат нарастване на американския износ за КНР. При това редица договори могат да представляват заплаха за руско-китайските проекти.
Съглашения за цели 253,4 млрд. долара подписаха Китай и САЩ по време на визитата на американския лидер Доналд Тръмп в КНР, заяви министъра на търговията на КНР Чжун Шан. Той нарече подписването на такъв брой договори (като впрочем не всички са задължителни) истинско чудо.
При това по данни на правителствен източник в Пекин е било планирано подписването на договори за 280 млрд., съобщи изданието South China Morning Post. Тоест редица договори все пак не са се състояли.
Но във всеки случай тази визита на Тръмп в Китай може да се счита за една от най-плодотворните за бизнеса на двете страни. Си Цзинпин нарече визитата историческа, а Тръмп, съдейки по всичко, постигна за сметка на тези съглашения онова, което искаше.
Тръмп редовно говори за това, че условията за търговия на САЩ с Китай са “несправедливи”, тъй като САЩ имат дефицит в търговията си с Китай от половин трилиона долара, (въпреки че като резултат от 2016 година дефицитът е бил по-малко – 347 млрд. долара). С други думи САЩ купуват от китайците повече, отколкото китайците – от САЩ.. Освен това американците губят работни места заради пренасяне на проиводството на китайска територия. От всичко това Тръмп е силно неодоволен. И преди срещата си с китайския лидер, той също обеща да направи търговските отношения между Вашингтон и Пекин “по-балансирани”.
“Тръмп осъжда очевидния и логичен ред на нещата (а именно наличието на търговски дефицит) изключително за да създаде почва за пазарене. Китай е нето-износител по отношение практически към всички страни, влизащи като минимум в първите двадесет най-големи негови партньори. Тоест наличието на дисбаланс в полза на Китай, а не на САЩ не е изключение, а правило и да бъде изменено то не е по силите на никого, даже на президента на Съединените американски щати” казва Кирил Яковенко от “Алор Брокер”.
Разбира се, Тръмп няма да може да реши напълно проблема с търговския дефицит в търговията с Китай. Но съдейки по съглашенията, които са подписани, Тръмп отчасти е постигнал своето: САЩ сериозно ще увеличат износа на свои стоки в Китай. Защото в основни линии договорите засягат поръчки за американска продукция от китайски компании. Като се има предвид това, че Китай търгува със САЩ за 600 млрд. долара, допълнителните 253,4 млрд. долара е съществено нарастване.
“Това е пример за работата на добре организираната лобистка система, с която се слави американската вътрешна и външна политика” – добавя Яковенко.
А да се очакват някакви сериозни търговски сделки от срещата на Тръмп с Владимир Путин не се налага. Първо, стокооборотът между Русия и САЩ е всичко на всичко 20 млрд. долара. “Търговията с нас никога не е била приоритет за САЩ, а на фона на санкциите, ситуацията се усложни още повече”, казва директорът на експертната група Veta Дмитрий Жарски. На преговорите между Русия и САЩ ще се обсъжда в по-голяма степен политиката, отколкото външната търговия, предполага експертът.
При това някои договори, вече подписани от Китай и САЩ, могат в перспектива да попречат на руско-китайските проекти.
(рус.ез.)
Так, Китай и Аляска подписали соглашение об СПГ-проектах на 43 млрд долларов. Речь идет об экспорте СПГ с американского месторождения AGDC в Китай. Этот проект может стать крупнейшим в США по экспорту СПГ в страны Азиатско-Тихоокеанского региона.
Потребление газа в Китае за последнее десятилетие выросло в четыре раза. Главными поставщиками СПГ в Китай пока являются Катар и Австралия. США будут конкурировать в первую очередь именно с ними. Однако здесь США могут навредить и России, которая строит трубопровод «Сила Сибири» для поставок своего газа в Китай, а также ведет переговоры о второй очереди трубы. Проект Alaska LNG – прямой конкурент проекту «Ямал СПГ», который реализуется НОВАТЭК Геннадия Тимченко.
Крупный контракт подписан в авиационной сфере. Китайцы за 37 млрд долларов покупают у Boeing 300 самолетов. Сделка включает 260 узкофюзеляжных Boeing-737 и 40 широкофюзеляжных Boeing-787 и Boeing-777. По последнему прогнозу Boeing, до 2036 года Китаю потребуется более 7,2 тыс. новых самолетов общей стоимостью 1,1 трлн долларов.
С другой стороны, Китай вместе с Россией договорились разработать и построить собственный широкофюзеляжный дальнемагистральный самолет CR929, который должен составить реальную конкуренцию самолетам Boeing и Airbus в этом классе. Но заказ американских самолетов не должен помешать нашим более долгосрочным планам. Свой первый полет российско-китайский самолет совершит только в 2025 году. И если все пойдет по плану, то китайцы станут главными заказчиками этого лайнера. Предполагается, что до 2045 года будет продано 800–1000 самолетов CR929.
Кроме того, на 12 млрд долларов заключены контракты между американской Qualcomm и тремя китайскими производителями телефонов – Xiaomi, OPPO и Vivo. Китайцы будут закупать у американцев компоненты для своих телефонов. Впрочем, Qualcomm уже давно работает с этими компаниями, и на Китай приходится две трети выручки американской компании (14,6 млрд долларов). Еще на 3,5 млрд долларов заключена сделка с General Electric, которая поставит две партии двигателей китайскому авиаперевозчику, а также газовые турбины и другие товары компании China Datang.
Автоконцерн Ford Motor в партнерстве с китайским автопроизводителем Anhui Zotye намерен инвестировать 5 млрд юаней (754 млн долларов) в разработку автомобилей, которые будут продаваться на китайском рынке.
Ряд контрактов касались сельского хозяйства. В частности, был подписан протокол о намерениях по экспорту соевых бобов из США в Китай на сумму до 5 млрд долларов. Плюс был подписан контракт на покупку Китаем американской говядины и свинины в следующие три года на 1,2 млрд долларов. Россия уже давно пытается расширить возможности российских производителей мяса для его экспорта в Китай, однако пока безуспешно.
«США хотят увеличить свое влияние на мировой арене. В этом отношении им важно заручиться поддержкой Китая – локомотива мировой экономики.
Это может произойти через экономическое сотрудничество – поставки СПГ, продажу самолетов, вооружения и т. п.», – объясняет геополитическую подоплеку рекордных контрактов Роман Ткачук из «Альпари».
ПАРИ
Ще удвои ли златото цената си?
В последните години цената на златото расте постоянно. От 2020 година до днес тя е стигнала от 1585 долара за унция до актуални малко над 4000 долара. Хората и банките предпочитат да влагат средствата си в благородния метал, за да ги защитят от инфлацията. А повишеното търсене естествено се отразява на цената.
Икономистите на Дойче банк са установили, че централните банки по цял свят интензивно купуват злато – става дума за финансови институции от Китай, Русия, Индия, Турция, както и от бързоразвиващите се страни. Затова до 2031 година златото може да достигне и цена от 8000 долара за унция – т.е. двойно повече от сега.
Новият играч: криптовалутите
Преди обаче да се погледне напред, трябва да се направи анализ как изобщо се стигна до сегашното положение или – как настъпи треската за злато от последните години. Финансовият експерт Франк Шаленбергер посочва причините пред ДВ: “Опасенията от спад в лихвите и слабият американски долар, интензивните покупки на емисионните банки, както и високото търсене на монети и кюлчета”.

Шаленбергер изтъква, че в момента има и един относително нов участник на пазара: криптовалутите. Те стават “все по-важна група клиенти, тъй като също диверсифицират активите си включително чрез покупки на злато. Ако подемът на тези валути продължи, това би могло да доведе и до още по-голямо повишаване на цената на златото”.
Михаел Хсю, анализатор на Дойче банк, дели клиентите на “еластични” и “нееластични” и смята, че вторите, например емисионните банки, изтласкват първите – частни лица, например купувачите на бижута. Именно стабилното търсене е “ключовият фактор за високата цена на златото в периода от 2021 до 2025 година”, убеден е той.
Финансовият анализатор към DZ Bank Томас Кулп на свой ред посочва пред ДВ, че през последните години златото поскъпва най-вече заради натрупването на геополитически несигурности. “Аспектът на златото като сигурно пристанище, от една страна, и статутът му на гарант на независимостта от друга са най-важните стимулатори на търсенето.”
Дали пристанището още е сигурно?
Златото открай време се смята за надежден начин за гарантиране на сигурността на парите. То не може да се умножава и зависи от спекулациите, но във всеки случай е по-сигурно от криенето на пари под дюшека. Но дали златото остава сигурно пристанище и днес?
Не, казва Франк Шаленбергер. Идеята не е добра в големи мащаби, но пък не бива да се пренебрегва като гаранция. „Дял от пет или десет процента в портфолиото определено не е лоша идея, защото така може да се намали неговата волатилност (колебанията в ценовите равнища – б.ред.).

Михаел Хсю от Дойче банк не споделя това мнение – според него банките купуват злато в големи мащаби именно като начин за запазване на стойността. “Основните причини, поради които централните банки включват злато в портфолиото си, са диверсификацията, защитата от геополитически рискове и опазването от инфлацията”, посочва той.
Становището на Томас Кулп е: “Златото е и ще остане ултимативното сигурно пристанище. Жълтият благороден метал се търси най-много в несигурни фази или във времена на криза”. Но това невинаги е валидно, тъй като “цената на моменти може да преживее сериозни колебания и вложителите винаги трябва да го имат предвид”.
Поглед към кристалната топка
Правенето на прогнози винаги е свързано с определен риск, включително когато става дума за икономическите развития. Във връзка с цената на златото Франк Шаленбергер споделя, че за момента не вижда толкова силни импулси, които да доведат до удвояването ѝ в следващите пет години от сегашното и без това относително високо ниво.
Михаел Хсю пък очаква възстановяване на златните резерви на централните банки при нарастване на геополитическата несигурност както по време на Студената война.
Новите несигурни времена доведоха да завръщане към долната граница на диапазона от периода преди 1990 година, т.е. до дял на златото от 40 процента в резервите на централните банки. „Ако валутните резерви на икономиките на развиващите се страни паднат от осем на пет трилиона долара, това може и да отговаря на номинална цена на златото от 8000 евро за унция.”
Анализаторът на DZ Bank Томас Кулп е по-сдържан, но не крие, че не вижда тъмни облаци на хоризонта. „Основните фактори, определящи търсенето, остават непроменени. Затова дългосрочната ни прогноза за цената на златото е положителна.”
Автор: Дирк Кауфман
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
EXPRESS TV
Защо някои хора винаги имат пари, а други никога?
Замислял ли си се защо двама души могат да печелят еднакви пари, а след няколко години единият има спестявания и инвестиции, а другият живее от заплата до заплата?
Истината е, че разликата рядко е в доходите.
Разликата е в навиците.
Хората, които изграждат богатство, не харчат това, което остане в края на месеца.
Защо някои хора винаги имат пари, а други никога pic.twitter.com/nCy90IVQft
— The Sofia Times (@thesofiatimes) July 14, 2026
Те първо заделят за себе си, инвестират в знания и активи, а чак след това харчат.
Те знаят, че всяка покупка или ги доближава до финансова свобода… или ги отдалечава от нея.
Богатството не се създава с един голям ход.
То се изгражда с десетки малки решения, които повтаряш всеки ден.
Започни с едно малко действие още днес.
Защото бъдещето ти няма да се промени от това колко печелиш…
А от това как управляваш парите, които вече имаш.
Напиши в коментарите: Кой е най-добрият финансов съвет, който някога си получавал?
ПАРИ
Голяма промяна в пенсиите: Милиони българи ще избират
Пенсионните дружества са реализирали инвестиционен доход в размер на 584 млн. евро през първото полугодие на 2026 г., като цялата сума е разпределена по индивидуалните партиди на осигурените лица. Това съобщи председателят на Управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване Евелина Милтенова.
По предварителни данни на дружествата през последните три години и половина общият размер на пенсионните спестявания се е увеличил с 3,4 млрд. евро. Към края на юни 2026 г. активите на пенсионните фондове вече надхвърлят 17,2 млрд. евро.
Доходността увеличава натрупванията по личните партиди
Според Евелина Милтенова постигнатата доходност увеличава пенсионните спестявания над размера на брутните осигурителни вноски от 5%, които се превеждат всеки месец.

По думите ѝ резултатите показват, че пенсионните дружества са успели да управляват средствата на осигурените въпреки сложната международна икономическа и геополитическа обстановка. Реализираният инвестиционен доход се добавя към внесените осигуровки и увеличава стойността на натрупванията в индивидуалните партиди.
Последните официални данни на Комисията за финансов надзор показват, че към края на март 2026 г. под управление са били активи за над 16 млрд. евро. Само в пенсионните фондове са били натрупани 15,816 млрд. евро, а осигурените лица са повече от 5,15 млн.
От 1 януари 2027 г. започва работа на три нови подфонда
Следващата голяма промяна във втория пенсионен стълб влиза в сила от 1 януари 2027 г. Тогава във всеки универсален пенсионен фонд ще бъдат създадени три подфонда с различен инвестиционен профил – динамичен, балансиран и консервативен.
Разликата между тях ще бъде в допустимия дял на инвестициите в акции и други инструменти с променлив доход.
Динамичният подфонд ще може да инвестира до 90% от активите си в такива инструменти.
Балансираният подфонд ще инвестира до 55%.
Консервативният подфонд ще има лимит до 25%.
По-високият дял на инвестициите в акции създава възможност за по-висока доходност в дългосрочен план, но е свързан и с по-големи колебания в стойността на инвестициите.
Според Милтенова реформата има потенциал да повиши доходността и да увеличи натрупванията по индивидуалните партиди, което впоследствие може да доведе до по-високи пенсии от капиталовите фондове.
Възрастта ще определя в кой подфонд ще попаднат осигурените
Новите правила предвиждат служебното разпределение да се извършва според възрастта на осигурените.
Хората до навършване на 50 години ще бъдат насочвани към динамичен подфонд.
Осигурените, които са навършили 50 години и имат повече от три години до пенсиониране, ще бъдат разпределяни в балансиран подфонд.
Лицата, на които остават три години или по-малко до пенсия, задължително ще бъдат включени в консервативен подфонд.
Идеята е по-младите хора да могат да се възползват от по-дългия инвестиционен хоризонт и потенциално по-висока доходност, докато с наближаването на пенсията рискът постепенно да се намалява с цел защита на вече натрупаните средства.
От 1 септември започва изборът на инвестиционен профил
В периода от 1 септември до 30 ноември 2026 г. осигурените за първи път ще могат да подадат заявление до пенсионното си дружество и сами да изберат допустимия за възрастта им подфонд.
Те ще имат и възможност да изберат автоматичен режим, при който средствата постепенно ще бъдат прехвърляни към по-консервативен инвестиционен профил с напредването на възрастта.
Хората, които не подадат заявление в определения срок, няма да загубят нито средствата си, нито осигурителните си права. Те ще бъдат служебно разпределени до 15 декември 2026 г. според възрастта им към 1 януари 2027 г.
До края на август пенсионните дружества трябва да приемат инвестиционните си политики и да уведомят своите клиенти за възможностите за избор.
След изтичането на една година от служебното разпределение или от направения избор всеки осигурен ще може да поиска промяна на подфонда, ако новият профил е допустим за неговата възраст.
Всеки може да провери къде се намират пенсионните му спестявания
Осигурените лица могат да проверят в кое пенсионно дружество се намира индивидуалната им партида чрез електронната услуга „Проверка на пенсионен фонд“ на НАП. За достъп е необходим персонален идентификационен код (ПИК) с активирана услугата „Достъп до информация“.
Размерът на натрупаните средства, внесените осигуровки и постигнатата доходност могат да бъдат проверени директно в съответното пенсионно дружество, което ежегодно изпраща извлечения до своите клиенти.
Средствата по индивидуалните партиди са лична собственост и подлежат на наследяване, което прави редовната проверка на информацията особено важна.
Повече възможности, но и по-голяма отговорност
Въвеждането на мултифондовете ще даде на осигурените повече възможности при управлението на средствата за втора пенсия, но ще изисква и по-добра информираност относно връзката между потенциалната доходност и инвестиционния риск.
По-динамичният инвестиционен профил не гарантира по-висока доходност всяка година, както и консервативният не елиминира напълно влиянието на пазарните колебания. Основната цел на реформата е инвестирането на средствата за втора пенсия да бъде съобразено по-точно с възрастта на осигурените и оставащия период до пенсиониране.








