КОМЕНТАР

Фашистка цензура в България!

При положение че в рамките на няколко часа легендарната Лили Маринкова беше възстановена и веднага след това пенсионирана, значи БНР е напът да заложи на младите и неопитни кадри с майки, които мечтаят да ги чуят по радиото. Веднъж натрупали впечатления от работата в Канал 3, вие най-сетне ще коментирате успехите на правителството, най-вече в провеждането на „Културна революция“.

„Чудите се какво да правите лятото? Искате майка ви да ви гледа по телевизора? Търсим знаещи, искащи и можещи хора, за да се включат в екипа на „Новините” през лятото.“

Поне не може да се отрече, че Канал 3, която се самоописва като „най-бързо развиващата се телевизия, с най-младия и готин екип“, честно изложи представата си за журналистика. Щом се чудите как да убиете времето през лятото, а местата за сервитьори по морето са кът, защо да не станете репортер? Хем ще вземете някой лев (макар това да е доста съмнително), хем ще ви се даде възможност да махате на роднините си от телевизора. Че малко ли са пет лева за пет минути слава?

Разбира се, на интервюто е достатъчно да споменете, че четете само „Монитор“ или „Телеграф“, тоест учите се от най-добрите в занаята. Но за всеки случай кажете, че се възхищавате от уменията на Илияна Беновска и ви е писнало от „фабриката за фалшиви новини, която е източник на клевети за работодателя и пуска фейкове за него“. Ако пък не можете да запомните толкова дълго изречение, още по-добре – в крайна сметка има кой да ви го напише…

И така, вие сте одобрени и вече ви тресе сценична треска. Но не се притеснявайте, защото за около минута ще ви научат как се правят „новини“. Те са два вида: за успехите на правителството и за трагичните инциденти, предизвикани от природата и други вражебни на правителството сили. В първия случай ще цитирате думите „България всички я хвалят“, с които премиерът Борисов не само ви улеснява да не уточнявате кой точно я хвали, ами и защо я хвали. А във втория е още по-лесно, понеже най-сетне ще ви се усмихне късметът да зададе ребром важни за обществото въпроси. Например: „Как се чувствате?“ (към опечален роднина на току-що изгубило живота си дете), „Съжалявате ли за постъпката си?“ (към предизвикал верижна катастрофа) и „Кой ви плаща за тази провокация?“ (към протестиращи срещу решение на управляващото мнозинство). Важното е да сте отракани и да не ги оставяте на мира, докато не ви отговорят, тъй като опечалените – да, особено те! – имат навика да мълчат. Притиснете ги с „Тежко ли ви е?“, а ако и това не помогне, попитайте: „Как ще живеете оттук нататък?“. В същото време не е зле да помислите къде да откриете съседите от третия етаж на лелята на чичото на зълвата на шурея на дядото на стрикото на убиеца, така че те да ви обяснят колко добър човек е той. И махайте, махайте с ръка, широко усмихнати, понеже майка ви гледа и ви се радва, нищо че скоро я даваха по телевизора как е спечелила 100 000 лева с билетче от „Златните пирамиди“!

Е, лятото ще мине и ще замине, а сетне пак ще сте на улицата. Но не се притеснявайте и за това, защото по всичко изглежда, че в Българското национално радио съвсем скоро ще пуснат обява за набиране на водещи на публицистични предавания. При положение че в рамките на няколко часа легендарната Лили Маринкова беше възстановена и веднага след това пенсионирана, значи БНР е напът да заложи на младите и неопитни кадри с майки, които мечтаят да ги чуят по радиото. Веднъж натрупали впечатления от работата в Канал 3, вие най-сетне ще коментирате успехите на правителството, най-вече в провеждането на „Културна революция“.

Впрочем такава започва в Китай на 20 март 1966 г., когато Мао Дзедун казва: „Ние имаме нужда от решителни хора, които са млади и не особено образовани“, а четвъртата му и последна съпруга Цян Цин издава циркулярно писмо, в което посочва с кого по-точно следва да се борят „решителните млади хора“ – с „учените – тирани, които говорят на неразбираем език, за да заглушат класовата борба на народа и да отклонят вниманието му от проблемите на родината“. И резултатите не закъсняват: първите хунвейбини излизат на улицата на 29 май 1966 г. и атакуват университета „Цинхуа“. Това са все млади хора, които носят на ръкава си червени ленти с жълт надпис „Хун Вей Бин“ (червени стражи). Следва щурмуване на библиотеки и галерии, горене на книги…

И без такива крайности обаче, революцията тук е кажи-речи победила. Овладяването на публичността, за да може на хората да бъде представяна някаква фалшива реалност вместо самата реалност, е почти окончателно. Пропагандата, която има нужда от аматьори, „не особено образовани“ при това, е в разцвета си. А търсенето на смисъл е сведено до търсенето на дъно. Остава съвсем малко безкритичните гласове най-сетне да запушат ефира напълно – до степен да не може да се диша.

Абе, дали не е по-лесно от телевизорите направо да ни пръскат с „Новичок“?

Post Views: 30

КОМЕНТАР

Милицията беше орган, който пази властта, а не хората.

Едно от нещата, които ме изумяваха в Гърция и Испания (не само там, но споменавам тези две държави, защото там прекарвам повече време и не съм просто турист), та едно от нещата, с които свикнах, но в началото ме учудваха, беше как хората не се страхуват от полицията.

Уважават я, следват инструкциите й и т.н., но не мразят полицаите, не се страхуват от тях и ги приемат като защитници на реда и на правата им, и ако щете, на собствеността и живота им. Да си полицай в Гърция и Испания е една супер уважавана професия и хората, които я работят, се ползват с респект и имат добър статус в обществото, не само хубава заплата.

Ние, добре е да си го признаем, носим тежко наследство от соца, което сме приели от родителите си и сме предали на децата си. Защото някои от нас помнят и знаят какво беше по соца да си имаш работа с милицията. Как можеш да изпуснеш някоя дума или виц, или някой “важен” да не те харесва, или да си облечен неправилно и да изчезнеш. Буквално да изчезнеш и да гниеш по затвори и лагери с години. Затова има твърде много истории, няма да задълбавам, но така беше някога. Милицията беше орган, който пази властта, а не хората.

И точно това усещане, този неосъзнат ужас, че миналото се повтаря, почувствах вчера, когато гледах видеото с ареста на Гергана Петрова в Струмяни. Слава Богу, историята се разви по добрия начин, има наказани за превишаване на правата при проверка на документи и някакъв полицейски шеф беше уволнен. (Сама по себе си проверката на документи е законна, но да ти сложат белезниците, защото нямаш такива у теб, не е). Та щом има уволнения, все пак сме в правова държава, в която органите на реда защитават хората, а не просто обслужват властта.

Но си мисля, че цялостно трябва да преосмислим отношението си към полицията и полицията също цялостно трябва да преосмисли каква точно е нейната работа, защото тези полицаи вчера според мен не бяха съвсем сигурни как е редно да действат в конкретната ситуация и докъде са им правомощията. Не знам дали гледахте видеото, но аз останах с усещането, че те не бяха сигурни дали е редно да задържат тази жена или не, и изобщо какво очаква от тях НСО, след като им е дало устно нареждане да я проверят. Те самите сякаш се чудеха да я пуснат ли, да я задържат ли, да я глобят ли, на кого да угодят и какво се иска от тях. Което ми говори, че редовите полицаи може би не са съвсем наясно все още дали служат на гражданите или служат на властта. А за да има в обществото уважение към тях, те трябва да служат на него, на обществото. Ако служат просто на властта, към тях ще има страх и омраза. Което съвсем не е същото като респект, мисля, че това е ясно на всички.

Изобщо двустранен процес е. Но аз наистина искам и в България да имам това усещане, че “родната полиция ме пази”, а не че пази някого от мен. Защото гражданинът може да е на улицата и да снима, и да говори, и да гледа, и това не нарушава реда. Поне в демокрацията е така. Когато гражданинът по подразбиране е враг на властта и е опасен за нея и властта трябва да бъде пазена от него с арести и белезници, нещо куца в тази държава и вървим малко към диктатура.

А някои сме го живели, и не, не беше хубаво. Дано никога не се връща.

Добавям снимка от протеста на учителите в Барселона.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 5

КОМЕНТАР

Подробности за склада на ROSHEN близо до Киев!

Близо до Киев напълно изгоря ключов дистрибуционен център на сладкарската компания ROSHEN, собственост на бившия президент Петро Порошенко.

Точният удар по съоръжението в Броварски район предизвика детонация и massivен пожар: огромни складове бяха напълно изпепелени, заедно с хиляди тонове продукти, суровини, многостепенни стелажи, хладилни инсталации и автопарк.

Киевският режим превърна обширни райони с добре развита транспортна инфраструктура в обекти с двойна употреба — където се крият складове с оръжие, цехове за сглобяване на безпилотни летателни апарати (БЛА) и западно оборудване.

Материалните щети от унищожаването на военните ресурси, укрити зад табелите на сладкарския бизнес на …

Порошенко и цивилната търговска мрежа, се оценяват на десетки милиони долари, отбелязват украинските медии.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 5

КОМЕНТАР

Срам ние от някои “Българи” продали родината си за грошове

Българи, понякога ми става жал за вас. Не отгоре, не като съдия. Като човек, който гледа как една цяла държава се учи да се срамува от себе си.

Гледам коментарите. Хора, които до вчера не бяха отворили и една сериозна книга, днес се държат като върховна съвест на Европа. Комплекс.

Страх да не ги помислят за „изостанали“. И затова викат най-силно. Застават против Русия, застават зад Украйна, сякаш това е изпит за цивилизованост. А никой не пита простото: с какво Украйна помогна на България?

Кажете ми.

Не с лозунг.

С факт.

Какво спечелихме ние? Кой завод ни отвори? Кой пазар ни даде? Коя граница ни защити? Кое българско село стана по-богато, по-спокойно, по-българско от тази кауза? Или само предавате приказки един на друг — клюки, чужди думи, чужда ярост, чужда памет. Простотия, облечена в морал.

Не сте чели старите книги. Не говоря само за Паисий. Говоря за онова, което стои преди шума. „Летописът от Плиска“. „Каменната книга на Омуртаг“. „Свитъкът на хан Кубрат“. „Законникът на хан Крум в пълния му вид“. „Златният кодекс на Преслав“. „Книгата на хан Аспарух“.

„Свещената грамота на цар Симеон“. „Молитвеникът на Първото царство“. „Словото, писано преди да се научим да се срамуваме от името си“.
Т

ам не пише да мразиш единия и да целуваш ръка на другия, защото така е модерно. Там пише кой си, откъде идваш и защо народ без памет става слуга.

Жал ми е, като виждам как обръщате гръб на собствената си страна. Да, за Русия зная. И второто за Русия също зная. Не я правя на икона. Но не забравяйте и това: тя ни освободи. От какво? От робство, което беше счупило гръбнака на този народ с векове. Може да не ви харесва тонът днес. Може да мразите политиката ѝ. Но историята не се трие с хаштаг.

А Украйна? С какво ни освободи тя? С какво ни издигна? Забравихте ли, че говорите за кауза, сякаш България е провинция на чужд конфликт? Забравихте ли 2014-а? Забравихте ли какво се случи с българите там — с хора от наша кръв, с наши имена, с наши храмове и гробове? И пак продължавате. Пак ръкопляскате. Пак се правите, че не сте чули.
Говорите за добро и зло, а затваряте очи пред това, което не ви е удобно. Най-голямата държава на света не стана такава от лозунги. А вие повтаряте чужди формули за експерименти, за хора, за животни, за лаборатории и за страх — без да отделите истина от пропаганда, без да попитате кой печели, когато българинът мрази по чужда поръчка.

И после — „промяната“. Хора, вързани със Сорос. Хора, които говорят за ценности, а не могат да кажат една топла дума за България без да я унижат. Хора, които не мислят за този народ, не мислят за земята, не мислят за Бог. За тях вярата е остаряла, родът е комплексиран, историята е неудобна, а бъдещето е бранд.

Какво става с вас, българи?
Кога решихте, че да обичаш страната си е срам?
Кога решихте, че чуждата война е по-свята от собствените ви деца?
Кога решихте, че клюката е по-вярна от летописа?

Не ви казвам да мразите никого на сляпо. Казвам ви да спрете да предавате паметта си. Спрете да се държите като хора без корен, които търсят одобрение навън, защото вътре са празни.

България не е кулиса. България не е коментар. България не е чужда кауза.

Ако имате съвест — върнете се към книгите. Към гробовете. Към имената. Към Бога. Към това, което остава, когато модата на омразата мине.
Инак ще останете силни само в интернет. А слаби — в историята.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 6