СВЯТ
Франция е пред улична война
Париж е пред гражданска война. Кръв, арести, разрушения и размирици царят във френската столица след поредния протест на “жълтите жилетки”. Стотици са арестувани в съботния ден, а униформените трябваше да използват водни оръдия и гранати за зашеметяване срещу най-агресивните демонстранти. Част от протестиращите влязоха в откровени сблъсъци с полицията. Според официалните данни само в центъра на Париж протестиращите са били около 5500. Медиите посочват, че в цяла Франция недоволните по улиците достигат близо 36 000 души.
Притесненията на властите са, че крайнодесни и крайнолеви групи се внедряват в движението на “жълтите жилетки”. Протестите са от три седмици и основно са срещу увеличението на данъци, горива и високата цена на живот във Франция.
Последните два уикенда “жълтите жилетки” блокираха пътища в страната. Имаше сблъсъци с полицията, но тази събота ситуацията ескалира многократно. Бяха разбити и ограбени магазини, автомобили бяха изгорени и протестиращи нападнаха полицията. Размирици имаше и в Марсилия, Тур, Авиньон, Страсбург и други градове.
Около 1,5 млн. евро са щетите от сблъсъците в Париж, съобщават медиите. Мобилизирани допълнително са над 200 работници, които спешно да ремонтират и сгради.
Работниците издигат метални бариери и дъски от шперплат на стъклените фасади на ресторанти и бутици, покриващи най-известния булевард в Париж.
Заради тежката ситуация френското правителство се събира днес на извънредно заседание. Медиите в страната коментират, че има опасност от гражданска война. След съботния протест ранените са над 100 души, а 287 арестувани. Пострадали са близо 20 служители на реда.
Заради безредиците премиерът Едуар Филип отмени визитата си в Полша, където трябваше да участва в откриващата се днес в Катовице климатична конференция на ООН. Вместо него там отива министърът на екологичния Франсоа дьо Рюжи.
Виновните “ще бъдат разпознати и наказани”, обеща президентът Емануел Макрон, който насрочи извънредно заседание веднага след връщането си от Буенос Айрес. Макрон заяви, че никакви протести не могат да оправдаят насилието и вандалщината.
Това, което се случи в Париж няма нищо общо с мирното изразяване на недоволство, заяви Макрон. Той обаче потвърди политиката си по отношение на горивата, която, по думите му, е необходима в борбата с глобалното затопляне. Протестите на т.нар. жълти жилетки започнаха още преди няколко седмици предимно в страната, като още в началото бяха съпроводени с инциденти. До ескалация обаче се достигна вчера,
Вътрешният министър Кристоф Кастанер не отхвърли напълно възможността за извънредно положение, което е било поискано от полицейския синдикат, но призова за преговори с мирно протестиращите граждани на Франция. По информация на полицията размириците са предизвикани от анархисти и тя е разпознала над 3000 лица, които са участвали във вандалските прояви.
Опозиционните лидери обвиняват управляващите за изпуснатия контрол. Опозиционният лидер Марин Льо Пен поиска от президента на Франция да организира среща с опозицията.
Според крайнолевия Жан-Люк Меланшон властите “си играят със страха” на французите, за да дискредитират протеста.
СВЯТ
Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна
Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.
“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.
По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.
Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.
Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.
На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.
Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.
Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
СВЯТ
Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата
Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.
Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.
СВЯТ
Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа
Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.
Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.
Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.
Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.
Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.
Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.
Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.
Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.
“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.
Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








