СВЯТ

Франция и Германия загърбват Тръмп и ухажват Байдън

Париж и Берлин зоват за нови трансатлантически отношения

Изборът на Джо Байдън за президент на САЩ проправя пътя за укрепване на единството между Европа и Съединените щати за посрещане на глобалните предизвикателства на 21-ви век, включително възхода на Китай, пишат во обща статия в “Монд” министрите на външните работи на Франция и Германия Жан-Ив Льо Дриан и Хайко Маас.

Европа и Америка трябва съвместно да измислят нови трансатлантически отношения. Има спешна нужда да преосмислим нашето партньорство в светлината на сътресенията, които сега прекрояват света, надграждайки върху дълбоките и дългогодишни връзки, които ни обединяват около общи ценности и общи интереси, пишат двамата министри.

“Франция и Германия искат да работят заедно с бъдещия президент Джо Байдън и бъдещата вицепрезидентка Камала Харис, които споделят нашите убеждения относно стойността на международните партньорства и приятелството между САЩ и Европа. Има много неща за поправяне, продължават те. От четири години (мандатът на Доналд Тръмп – б.р.) международната среда се влошава. Изборът на Джо Байдън проправя пътя за укрепване на трансатлантическото единство срещу автократи и страни, които се стремят да утвърдят своята власт напук на международния правов ред или регионалните баланси. Но принципната твърдост, разбира се, не изключва диалога и сътрудничеството.”

„Надяваме се, че САЩ и Русия ще могат да удължат новия договор СТАРТ след февруари 2021 г.“, се казва в съвместното изявление на двамата министри.

Договорът СТАРТ между Русия и САЩ влезе в сила на 5 февруари 2011 г. Ако не бъде продължен, няма да има споразумение или международен инструмент в света, ограничаващи арсеналите на най-големите ядрени сили.

На 16 октомври руският президент Владимир Путин предложи да се удължи договорът СТАРТ поне за една година без допълнителни условия. Според него допълнителното време дава възможност за провеждане на смислени преговори. Съединените щати обаче отказаха тази оферта заради несъгласието с предложението за незамразяване на бойните глави. Договорът е в сила 10 години (до 5 февруари 2021 г.), освен ако не бъде заменен преди тази дата с последващо споразумение. Той може да бъде удължен за не повече от пет години (т.е. до 2026 г.) по взаимно съгласие на страните.

“Знаем, че Китай ще остане във фокуса на външната политика на САЩ при администрацията на Байдън. За нас той е едновременно партньор, конкурент и съперник. Следователно имаме интерес да формираме единен фронт, за да отговорим с прагматизъм на неговото укрепване, като същевременно запазим каналите за сътрудничество, които са ни необходими, за да се изправим заедно с Пекин срещу глобалните предизвикателства на пандемията и климбатичните промени.

Всичко това е възможно само ако САЩ и Европа работят заедно и се координират, особено по въпроса за правата на човека, цифровата инфраструктура и търговията. Също така призоваваме Съединените щати да се върнат към общ подход към Иран, за да можем заедно да гарантираме, че иранската ядрена програма е насочена само към мирни цели.

Също така ще трябва да начертаем обща линия спрямо поведението на Турция, която създава големи проблеми в Източното Средиземноморие и другаде. И накрая, ще трябва да се борим заедно срещу тероризма и радикализацията.”

Двамат министри напомнят, че и Европа не е същата, защото преодоля зависимостта си от САЩ. “През последните четири години (годините на Тръмп – бел. р.) Европа също се промени: ние станахме по-силни. Днес европейците вече не просто питат какво може да направи Америка за тях, а преди всичко какво трябва да направим сами, за да защитим собствената си сигурност и да изградим по-балансирано трансатлантическо партньорство, така че тези две измерения вече са неразделни. Всъщност през последните няколко години предприехме важни стъпки в изграждането на европейския ни суверенитет. Разработваме общи способности за отбрана и сигурност, които също служат за укрепване на Европейския съюз и НАТО. От Сахел до Близкия изток, преминавайки през Средиземно море, Близкия изток и Персийския залив, Европа вече поема повишена отговорност за сигурността на регионалната си среда.”

“Приветстваме намерението на Джо Байдън за предстоящото завръщане на САЩ към Парижкото споразумение за климата и към Световната здравна организация. Искаме да видим това като отправна точка на трансатлантическото партньорство”, пишат двамата министри.

Post Views: 21

СВЯТ

Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна

Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.

Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.

“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.

По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.

Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.

Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.

На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.

Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.

Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.

Post Views: 26

СВЯТ

Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата

Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.

Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.

Post Views: 29

СВЯТ

Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа

Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.

Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.

Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.

Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.

Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.

Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.

Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.

Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.

“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.

Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ