<<<Започва жестока деиндустриализацията на Европа ще протече стремително>>>

Първо бившият ръководител на Европейската комисия Романо Проди, а сега настоящият ръководител Урсула фон дер Лайен обявиха вероятността от търговска война между ЕС и САЩ. Повод за войната трябва да стане Законът за намаляване на инфлацията, който ще влезе в сила в САЩ още от 1 януари 2023 г. Законът предлага огромни субсидии за компании, изпълняващи проекти, използващи чиста енергия и чисти технологии, при условие че са жители на САЩ.

Всъщност около 370 милиарда долара субсидии ще послужат като допълнителен стимул за европейските индустриални гиганти да се преместят в Щатите. Освен това ЕС се опасява, че Съединените щати ще поемат по-голямата част от доставките на редки земни метали, необходими за производството на слънчеви и вятърни панели, както и батерии и двигатели в електрически автомобили. Ползите, съчетани с многократна разлика в цената на енергийните ресурси, допринасят за „усвояването“ на европейската индустрия от Щатите. Тези два параметъра критично променят баланса на конкурентоспособността на предприятията в ЕС и САЩ, поставяйки европейските собственици на заводи пред прост избор: преместване или смърт.

Ето – автомобилният гигант “Фолксваген”, който не опроверга слуховете за затваряне на производствени обекти в Германия, Чехия и Словакия поради недостиг на газ. Компанията скромно мълчи къде точно ще бъдат преместени производствените мощности, но не е трудно да се познае. Когато тайната стане ясна, процесът ще започне да се развива експоненциално: след автомобилните производители ще последват химическите комбинати, фармацевтични компании и много други, освобождавайки стотици хиляди работници.

Съдейки по факта, че европейските служители решиха да говорят за назряващия конфликт в лагера на съюзниците само месец преди законът да влезе в сила, те се надяваха на компромис до последно и преговаряха. Законът беше подписан от Джо Байдън през август тази година, в разгара на въоръжения конфликт в Украйна, който, изглежда, трябваше да обедини западните страни колкото е възможно повече, за да се изправи срещу Русия. Но прекъсването на “Северен поток” остави Европейския съюз без по-голямата част от неговия газ, а ембарго върху идващия по море петрол и таван на цените може да остави континента без руски петрол. Оказа се, че не всичко, което е добро за САЩ, е добро и за Европа, която стана зависима от американските енергийни ресурси и почти напълно загуби независимостта си при вземането на решения.

Последните съмняващи се европейски индустриалци току-що бяха довършени от Закона за намаляване на инфлацията, който спокойно би могъл да се нарече “Закон за ограбването на Европа”. Разбира се, никой няма да отмени закона: за демократите той е един от основните инструменти за запазване на властта на Байдън. Новите индустрии и работни места са предназначени да изгладят кризата в американската икономика в средносрочен план (в идеалния случай преди президентските избори през 2024 г.). Всъщност страните от ЕС, плашени в Русия, бяха поставени в буркан, в който съюзническите Щати се оказаха най-големият и най-зъл паяк.

Парадоксално, някога сериозният хищник стана жертва на политиката на “изсмукване”. През 2008 г. Европейският съюз одобри така наречената Инициатива за суровини, която формира основата на политиката на ЕС за осигуряване на достъп до важни суровини в Третия свят. Тази политика се прилагаше по различни начини и като цяло се свеждаше до осигуряване на свободен износ на суровини от трети страни за Европейския съюз с всички налични средства. Прословутото споразумение за асоциирано членство на Украйна в ЕС също преследваше целта да осигури безпрепятствен (и, ако е възможно, безмитен) износ на украински дървен материал, стомана, желязна руда и редки земни метали за Европа. И сега Щатите предложиха на стара Европа своя собствена версия на “асоциацията” за своя собствена изгода.

Опитите на европейците да се противопоставят досега изглеждат комични. И така, Европейският парламент реши да заплаши Щатите с иск пред Световната търговска организация. Със същия успех европейците биха могли да пишат на арменския поп. Предложението на Урсула фон дер Лайен за създаване на фонд за субсидиране на икономиката в отговор на американските действия също не изглежда обещаващо. Финансовите възможности на Вашингтон и Брюксел са несравними, а излишни пари определено няма, предвид кризата в Европа и нарастващите разходи за поддържане на Украйна.

Проектите на ЕС, фокусирани върху осигуряването на алтернативни енергийни ресурси, изглеждат още по-малко перспективни, отколкото преди февруари 2022 г. Например водородната стратегия на ЕС предвиждаше организирането на производство на до една трета от обема водород в Украйна и в страните от Северна Африка, откъдето той трябваше да бъде внесен в ЕС. Никой със здрав ум няма да строи скъпи електролизатори в Украйна сега. А и транспортирането на водород трябваше да върви в смес с природен газ през украински газопроводи, чиято работа във воюваща страна можеше да бъде спряна по всяко време. И някога лоялни към бившите държави-майки, северноафриканските страни като Алжир и Мароко сега гледат на ЕС като на отслабващ клиент, който бързо губи влияние и платежоспособност.

Паричната политика на ЕС също няма да работи. Отслабването на еврото и постигането на паритет с долара допринесоха за обедняването на гражданите на Европейския съюз, но се оказаха недостатъчен стимул за европейската индустрия, която е под натиска на енергийната криза и социалните проблеми. По-нататъшното отслабване на еврото като начин за поддържане на конкурентоспособността на икономиката само ще подхрани протестните настроения на континента. Освен това подобна политика може да не проработи, когато САЩ обърнат паричната си политика в обратна посока (и рано или късно това ще се случи): те отново намаляват лихвите и отслабват долара, като по този начин стимулират износа си. Но това няма да се случи, преди Европа да бъде издоена, въпреки вялите протести на местните бюрократи.

Безполезно е да се плашат Щатите с обръщане към Китай (там Макрон и Мелони могат да последват Шолц). Преориентирането към КНР ще изисква стратегическо преосмисляне на външната политика на ЕС, помирение с Русия и стратегически съюз с Китай. И това ще доведе до разрив със САЩ, което ЕС просто не може да си позволи в настоящата ситуация. Във Вашингтон го знаят добре и затова гледат на тези многовекторни игри като на изнудване на петгодишно дете – шумно, но не твърде убедително.

Деиндустриализацията на Европа ще протича бързо поради редица обстоятелства. Първо, САЩ искат бърз резултат по политически причини. Производството на автомобили, домакински уреди и лекарства са бизнеси с висок марж, които осигуряват бърз и видим положителен ефект за юрисдикцията, в която се намират. А демократите трябва да да демонстрират ефективността на своите икономически политики в краткосрочен план 2023-2024 г. Те няма накъде да се оттеглят – зад тях стои или Тръмп, или ДеСантис. И затова не жалят съюзниците си.

Второ, фирмите са склонни бързо да вземат жизненоважни решения. Страхът от собствените им правителства, социалните задължения и възможните санкции от Брюксел отстъпва място на страха от загуба на пазари за продажби, а с тях и на бизнеса като такъв. Монтажните цехове ще се преместят в САЩ без гръмки съобщения, доставчиците на суровини и компоненти също ще бъдат привлечени там. В същото време решението за преместване няма да бъде временно: получателите на субсидиите в Съединените щати ще бъдат подложени на задължения, които няма да им позволят да се върнат у дома за дълго време (и най-вероятно никога).

Така че няма да има търговска война между ЕС и САЩ, а ще има най-обикновен канибализъм.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ