ПАРИ
Щокиращи данни: 800 стоки и услуги поскъпнаха страхотно за година!
Няма да ви се живее като видите колко неща са поскъпнали през 2022 година
Близо 800 стоки и услуги, които наблюдава Националният статистически институт, миналата година са поскъпнали. Само 49 са поевтинели, като се направи сравнение на цените им през месец януари с месец декември, показаха изчисления, пише „Телеграф“, на база данните за потребителската кошница на НСИ, предоставени на вестника.
Приблизително толкова са задържали цената си без промяна.
Потребителската кошница за 2022 г. съдържа 846 стоки и услуги, разясняват от института. Техните цени се наблюдават в над 6400 търговски обекта в 27-те областни центрове, където живее половината население на страната и се реализират 65% от продажбите.
На месец се правят 40 833 регистрации на цени и се изчислява средната на всяка стока или услуга спрямо относителното й тегло в потребителската кошница.
Тенденция
През отделните месеци цените на отделните стоки и услуги са варирали ту нагоре, ту надолу, но като цяло тенденцията при повечето е да вървят в посока увеличение.
Най-важната стока на трапезата на българина – хлябът, завършва годината с по-висока цена. През януари 2022-ра килограм бял хляб е струвал средно 2,18 лева.
През декември цената му е вече 2,37 лева. Оказва се, че премахването на ДДС-то за насъщния от юли, направено с актуализацията на бюджета като антикризисна мярка в подкрепа на домакинствата, наистина се е отразило върху цената в посока понижение, но не в пълен размер.
Производителите или търговците, от една страна, и домакинствата, от друга, са си разделили приблизително в съотношение 50:50 спестения данък.
Средната цена на килограм бял хляб през юни – месеца преди да отпадне ДДС-то, е стигнала 2,61 лева, след постоянно поскъпване от началото на годината.
През юли, когато данъкът е вече премахнат, цената на насъщния се е понижила до 2,37 лева, а през август пада до 2,32 лв. Ако обаче отпадането на ДДС-то изцяло се беше отразило на цената в полза на потребителя, поевтиняването е трябвало да бъде с около 50 ст., а не с 25-30 ст.
Разликата производителите или търговците явно са си прибрали в джоба.
Храни
Сред стоките от първа необходимост, чиито цени са значително нагоре, са млечните продукти. Кравето сирене е скочило от 12,44 лева през януари на 17,28 лева средна цена през декември. Кашкавалът се е увеличил от 18,87 на 25,48 лева.
Олиото също е качило цената си, но пикът е бил през лятото, когато литърът се е търгувал срещу средно 5,76 лева. Оттогава насетне всеки месец се отчита намаление, за да се стигне до 5,24 лева през декември.
Въпреки тенденцията към поевтиняване, олиото още е далеч от цената си в началото на миналата година, когато то се е продавало по 4,25 лева.
Шампиони по поскъпване обаче са яйцата. Тяхната цена се е вдигнала с 20 ст. за брой – от 31 ст. през януари на 51 ст. през декември. Това е ръст от над 60%.
При плодовете и зеленчуците тенденцията като цяло също е към поскъпване. Има обаче отделни стоки, които поевтиняват. Тук е важно да се отбележи, че статистиката отчита и цени на плодове и зеленчуци извън сезона им по специална методология, съгласно регламент на ЕС.
Това важи и за останалите сезонни стоки като летни и зимни почивки, летни и зимни дрехи и др.
Малко по-евтини през декември спрямо януари например са кайсиите, прасковите, черешите, ягодите, оранжерийните краставици и такива от открити площи, бялото зеле, зеленият пипер от открити площи, капията, празът, връзката зелен лук, марулите, спанакът, салатата айсберг.
Всички останали плодове или зеленчуци обаче са нагоре.
Техника
И докато стоките от първа необходимост поскъпват, други, които купуваме приблизително веднъж на 10 г., могат да се намерят вече на по-изгодни цени.
Това важи най-вече за техниката. Така например LED или LCD телевизорите са поевтинели от януари до декември със 100 лева – от 612,16 лева на 510,18 лева.
Мобилните телефони също са надолу – от 681,38 на 636,91 лева. На по-ниски цени могат да се закупят още кафе машините, четците за електронни книги, аудиослушалките, цифровите фотоапарати, таблетите, прахосмукачките, машинките за подстригване, пресите за коса.
Със затихването на COVID пандемията са паднали цените и на някои стоки и услуги, чието търсене бе скочило много заради разпространението на коронавируса.
Маските са поевтинели от 33 на 27 ст., дезинфектантите за ръце – от 2,39 на 2,27 лева, PCR тестът – от 89,64 на 77,37 лева.
През миналата година без промяна са цените основно на услуги, които се определят чрез нормативен акт (например съдебните и нотариални такси) или по решение на регулатор, какъвто е КЕВР (услугите на някои ВиК).
Не са се променили и цените на телефонните разговори и SMS-ите. Замръзнали са и цените на цигарите.
Бумът на пътуванията наду билета за самолета
Сред най-поскъпналите стоки и услуги са самолетните билети. През декември спрямо януари за една от дестинациите на нискотарифна авиокомпания цената е скочила от 215,58 лева на 602,99 лева, тоест близо три пъти. При останалите дестинации също има силно поскъпване, макар и в по-малък размер.
Според специалисти от авиобранша причината не е толкова скокът на керосина, колкото отприщването на пътуванията след 2 г. COVID и локдауни. И докато много хора са били твърдо решени да летят със самолет, независимо от цената, защото дълго време са стояли затворени вкъщи (т.нар. revenge travel), авиокомпаниите не са били готови са посрещнат увеличения пътникопоток.
Много от самолетите са още заземени, а връщането им в небето отнема време. Същото важи и за пилотите, които трябва да си възстановят летателните права.
При сравняване на цените на самолетните билети трябва да се има предвид и сезонността – през лятото, когато много хора пътуват за лятната си ваканция, както и през декември, когато има много пътувания покрай празниците, цените обикновено са на най-високото си ниво, разясняват още авиоспециалистите.
Поддръжката на колата нагоре, застраховката надолу
Поддръжката на автомобила – ремонт, смяна на масло, гуми и т.н., е поскъпнала, но пък застраховката „Гражданска отговорност“ е поевтиняла – от 247,41 лева през януари на 232,10 лева през декември.
Пикът на поскъпването на горивата е отминал. Най-високите цени са регистрирани през юни, когато дизелът е достигнал 3,43 лв. за л, а бензинът А 95 – 3,31 лв. Оттогава горивата вървят надолу, но пак остават по-скъпи спрямо началото на м.г.
По-евтин през декември спрямо януари обаче е пропан-бутанът, чиято цена се е понижила от 1,37 лв. на 92 ст. за л. След драстично поскъпване в края на лятото с пик през септември, когато достига 5,98 лв. за кг, през декември метанът вече е с 2 ст. по-евтин, отколкото в началото на 2022-ра.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?
През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.
Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?
„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.
„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.
„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.
„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

ПАРИ
Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път
Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.
Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.
Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.
2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.
Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.
3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.
Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.
Прост тест – кой завод се построи от януари?
Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.
П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????
ПАРИ
Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане
Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.
Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.
Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.
Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.

Ройтерс съобщи по-рано, че пълното възстановяване на корабоплаването в пролива ще отнеме 40-50 дни.

Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








