БЪЛГАРИЯ

Борисов ограби майка ми и баща ми!

Осигуровките преди 2000 г. – пари на вятъра
Новите правила за изчисляване на пенсията ще се окажат благоприятни за 63% от бъдещите пенсионери. За повече от половината българи, които ще се пенсионират от тази година нататък, променената формула ще доведе или до повишаването на сумите, или ще ги запази такива, каквито биха били, ако се изчисляват по стария начин. Дотук обаче с добрите новини. Останалите 37% от осигурените ще бъдат ощетени от промените – за тях внесените преди 2000 г. осигуровки ще се окажат пари на вятъра.
2019 г. е нещо като перфектна буря за хората, на които им предстои пенсиониране. Когато разбута пенсионната реформа на Иван Костов през 2015 г., Ивайло Калфин – тогава социален министър, предизвика доста спорове с решението да извади трите най-добри години осигурителен стаж преди 1997 г. от пенсионната формула. Тази промяна беше оставена за 2019 г., но когато се правеше бюджетът на НОИ за тази година, управляващите явно решиха, че покрай трите години преди 1997 г. моментът е подходящ да отрежат и следващите три – между 1997 и 2000. Така от тази година нататък кой какво е плащал като осигуровки преди 2000 г. вече няма никакво значение. За пенсионерите от 2019 г. нататък имаше поне една утеха – за тях трябваше да отпадне таванът на пенсиите. Но не би – без никакви сериозни аргументи финансовият министър Владислав Горанов зачеркна този текст в Кодекса за социално осигуряване.
Според мотивите към закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г., с който се направиха промените, с отпадането на осигурителния доход отпреди 2000 г. “се решават голяма част от дисбалансите в доходите, натрупани в исторически план, като се имат предвид периодът на драстични инфлационни процеси през 1997 г. и следващите, значителният дял на сивата икономика през втората половина на 90-те години и деноминацията на лева в средата на 1999 г.”. За хиляди българи обаче дисбалансите тепърва ще се появяват.
——-
Георги Димитров е един от тези около 80 000 българи, на които им предстои да се пенсионират през настоящата година. В края на 2018 г. той се обръща към експертите на НОИ с молба за предпенсионна консултация. За 39 години трудов стаж Димитров има различен осигурителен принос към системата, но изчислява, че сумарно е внесъл в бюджета на НОИ пенсионни осигуровки в размер на над 350 хил. лв.
Като собственик на фармацевтична компания в периода 1991-1998 г. е получавал много високи заплати, а отчисленията му за пенсионния фонд на НОИ са били върху цялата сума (по това време няма максимален осигурителен доход, той е въведен с пенсионната реформа през 2000 г.). След 1999 г. обаче по икономически причини всички служители на фирмата се осигуряват върху минималната за страната работна заплата. Въпреки това, изчислен по старата формула, на базата на

огромните вноски за периода до 2000 г.,

индивидуалният коефициент на Димитров възлиза на 3.75%.
„Като го видя, експертът на НОИ, към когото се обърнах за пенсионна консултация, стана на крака и каза: Г-н Димитров, вие сте един достоен българин! Рядко виждам такъв висок коефициент, въпреки че през този кабинет минават около 20 души на ден. Тъй като се очакват промени в пенсионната система, сега не мога да кажа колко ще е пенсията ви“, разказва Георги Димитров.
Фанфарите заглъхват в първите дни на февруари, когато вече е налице инструкцията за изчисление на бъдещите пенсии по новата формула. Георги Димитров отново се обръща към експертите на НОИ за предпенсионна консултация. Този път обаче се хваща за главата. Преизчислена по новите правила месечната му пенсия се е смъкнала до 268.44 лв., вместо да е поне в размер на тавана от 910 лв. (1200 лв. от 1 юли).
„Новият закон реже всичките ми осигуровки до 2000 г. Общо до този момент от началото на трудовия ми стаж съм внесъл във фонда над 350 хил. лева, но в сметката ми сега стоят само 70 хил. лева, натрупани от осигурителни вноски след 2000 г. Другите 270 хил. лева са се изпарили. В електронния сайт на НОИ за предварителното изчисляване на пенсиите още стои сумата от 350 хил. лева, както и коефициентът ми от 3.75, но под тях вече има нов коефициент – 0.64. Въз основа на него прогнозната ми пенсия става 268.44 лв.“, разказва Димитров.
Твърде огорчен от този резултат, Димитров се е зарекъл да търси правата си до последната инстанция, ако се наложи да стигне и до съда в Страсбург.

Държавата ме наказва

за това, че съм спазвал законите й и съм внасял съвестно пенсионните си осигуровки. НОИ, респективно Министерството на финансите, краде от пенсионните ми осигуровки 270 000 лв.”, допълва той.
Пенсионната формула е сложно нещо, а тежестта на годините преди 2000 г. намалява с годините. Вероятно нещо във въведените в електронния калкулатор данни не е както трябва, за да се проявява такава голяма разлика от само шест години. Бъдещият пенсионер Димитров обаче добре помни колко пари е внесъл в осигурителната система. И въпросът е именно за тях. Ясно е, че ощетени са хора, които по една или друга причина преди 2000 г. са се осигурявали върху високи доходи, а след това върху ниски. Сред тях сигурно има спекуланти, но има и много съвсем коректни граждани, които са изпълнили своята част от обществения договор. А сега държавата отказва да изпълни нейната.
“Разлика в размерите на индивидуалния коефициент, изчислен по старата и по новата формула, съществува. В зависимост от осигурителната история на лицето тя може да води както до намаляване на индивидуалния коефициент, така и до увеличаване. Предимството на новия метод на изчисляване е, че той отчита по-точно относителния принос на лицето в осигурителната система, като изглажда отклоненията на личния от средния осигурителен доход. Това означава, че в сравнение с метода, прилаган до края на 2018 г., новият метод не е толкова чувствителен към доходите в края на кариерата, а отразява равномерно приноса през целия осигурителен стаж, участващ при изчисляването на индивидуалния коефициент. При новия метод две лица с еднакъв относителен принос към системата (еднакви месечни съотношения на личния осигурителен доход към средния за страната, независимо в каква последователност те са разположени в периода, който се взема предвид при изчислението), имат равни стойности на индивидуалния коефициент”, обясняват от НОИ в отговор на въпроси на “Сега”.
“Предложението за новата формула беше прието с мотив, че така ще се смекчат дисбалансите между старите и новите пенсии. Може би

трябваше да се остави право на избор

за всеки по кой механизъм иска да се пенсионира – дали по новата формула или по старите правила”, коментира депутатът от БСП Милко Недялков, който преди няколко години разкри друг случай на хиляди ощетени пенсионери покрай променената формула за индексацията на парите им.
Недялков подчертава до болка повтаряното от експерти на всички нива – че промените създават нестабилност в пенсионната система. “Коефициентът на тежестта на прослуженото работно време се ограничи на 1.2%, а се очакваше да може да нараства до 1.5%. Ограничи се и размерът на индивидуалния коефициент, с което още по една линия размерът на пенсиите се спира до актуалния за момента таван. Новите пенсии от тази година уж нямаше да имат таван, но той остана. Това също е ограничение на стимула за труд и легални високи доходи. Това объркване на принципите на пенсиониране прави непрогнозируема системата. Хората сега се питат има ли смисъл да се осигуряват”, казва Недялков. Според него ще има още оплаквания, след като хората видят пенсиите си и ги съпоставят с очакванията си.
Иван Нейков, социален министър при първата пенсионна реформа, си спомня, че още при тогавашните дебати е имало предложение правото на избор за трите най-добри години да не се отменя, докато се пенсионира и последният човек, който има най-малкото три години трудов стаж преди 2000 г.” Според друг участник от тези дебати – президентът на КТ “Подкрепа” Димитър Манолов, гратисният период и без това е продължил твърде дълго. “В рамките на общия осигурителен стаж делът на тези години непрекъснато намалява. Когато са част от началото на трудовия път, не би трябвало да са решаващи по отношение на индивидуалния коефициент. Премахването им стана точно заради това, че нямат никаква позитивна тежест, но тичането около тях е голямо. В същото време обективното им установяване е изключително трудно и създава възможност за измами. Хора, които се занимават с тази материя, ще ви кажат, че

от тези три години е създаден бизнес

Обективното установяване на осигурителния стаж преди създаването на персоналния регистър e трудно. Данните подлежат на съмнения. Затова и първият истински и чист пенсионер ще е този, който е започнал работа на 1 януари 2000 г.”, казва Манолов.
“До момента нямаме постъпили сигнали от ощетени граждани, вероятно хората се обръщат към НОИ и социалното министерство”, отчита д-р Хасан Адемов, председателят на парламентарната социална комисия. Той е съгласен, че в част от случаите новата формула ще доведе до спад на индивидуалния коефициент, но може ли да се стигне до драстична разлика надолу, е въпрос на проверки.
“Според мен много по-логично е формулата за изчисляване на пенсиите да включва всички години трудов стаж, не само трите най-благоприятни. Контрааргументът обаче е в това, че до 1997 г. не е имало регистър на осигурените и всеки носеше отнякъде някакви УП-та, които в един момент се оказваха недействителни. Няма как да се контролира истинността им. Този проблем обаче е най-малкият. За това, че не падна таванът на 1 януари 2019 г., както беше обещало правителството, пострадаха много хора. През 2016 г.

16 хил. души отложиха пенсионирането си

с три години, за да вземат реалните си пенсии, като се пенсионират през 2019 г. Така на практика всеки от тях загуби за това време по 32 хил. лева, които щеше да взема от месечната си пенсия в размер на 910 лв.”, подчертава д-р Адемов. Немалко хора ще загубят и от второто ограничение в пенсионната формулата върху тежестта на година осигурителен стаж (която трябваше да нараства до 1.5%, а беше застопорена на 1.2%). Според някои изчисления резултатът от това след години ще бъде 20% по-ниски пенсии.
И това са само щетите от последните завои в пенсионната система. Гаранцията, че ще има нови, е сигурна.

Post Views: 34

БЪЛГАРИЯ

Помолихте ни да проследиме историята с Георги Семерджиев и какво се случва с него до днес.

Помолихте ни да проследиме историята с Георги Семерджиев и какво се случва с него до днес.

На 5 юли 2022 година София вижда една от онези катастрофи, които няма как да бъдат забравени.

Бул. „Черни връх“.

Георги Семерджиев кара мощен Audi Q7.

Скоростта, установена по делото, е 166 км/ч.

В града.

При ограничение 50 км/ч.

Минава на червен светофар.

Кара без необходимата правоспособност.

След употреба на наркотични вещества.

С фалшиви регистрационни табели.

С включена полицейска лампа.

Автомобилът удря такси, след това се блъска в асансьора на метростанцията и се разцепва на две.

На тротоара са 21-годишната Хариет Стефанович и 26-годишната Христина Дилева.

И двете загиват на място.

Не са били в друга кола.

Не са участвали в гонка.

Не са направили нарушение.

Просто са били на тротоара.

И са попаднали на пътя на човек, който се движи със 166 км/ч през София.

След катастрофата Семерджиев не остава на място.

Бяга.

И точно тук започва втората част от историята.

Историята, която вече не е само за един човек зад волана.

А за системата около него.

По разследването излиза името на полицайката Симона Радева.

След катастрофата Семерджиев няма ключове за жилището си.

Според установеното по делото той се свързва с Радева.

Тя му носи метална стълба.

С тази стълба той успява да влезе в дома си.

И да се укрие.

На следващия ден е задържан там.

И тук ми идва първият въпрос.

Как стигаме до момент, в който човек, който трябва да представлява закона, помага на издирван човек да се скрие от него?

Какво точно трябва да се счупи в една система, за да се случи това?

После започват да излизат и още данни.

Че Семерджиев не е бил някакъв неизвестен шофьор, който за първи път попада в полезрението на полицията.

Напротив.

Имал е история.

Нарушения.

Проблеми с книжката.

Фалшиви документи.

Наркотици.

Фалшиви номера.

Полицейска лампа.

И въпреки всичко това на 5 юли 2022 година той отново е зад волана.

И този път цената е два човешки живота.

След случая вътрешна проверка в МВР установява десетки служители, които по различен начин са имали отношение към негови нарушения и проверки през годините.

И тук вече въпросът е много по-голям от Семерджиев.

Как един човек може толкова дълго да трупа нарушения и въпреки това да продължава?

Колко пъти трябва някой да покаже, че няма намерение да спазва закона, преди системата най-накрая да го спре?

Трябва ли винаги да чакаме трупове?

Следват делата.

Семерджиев е признат за виновен по няколко обвинения.

За катастрофата.

За управление след употреба на наркотични вещества.

За използване на фалшива шофьорска книжка.

За фалшивите регистрационни табели.

За държането на наркотични вещества.

За бягството след катастрофата.

На 21 май 2025 година Върховният касационен съд потвърждава окончателно присъдата му.

20 години затвор.

Решението е окончателно.

Освен това е осъден да плати и обезщетения на близките на загиналите.

И тук може да се каже нещо, което в България не го казваме често.

Този път делото не се влачи десетилетие.

От катастрофата до окончателната присъда минават малко под три години.

Това е важно.

Защото показва, че когато институциите искат, съдебната система може да стигне до финал сравнително бързо.

Но остава въпросът:

Защо трябваше първо да загинат Хариет и Христина, за да бъде спрян човек, който според данните по делото отдавна е давал сигнали, че е опасен на пътя?

А какво стана със Симона Радева?

И тук историята вече също има окончателен край.

През 2025 година Софийският районен съд я осъжда на 5 години затвор за лично укривателство.

Присъдата е обжалвана.

На 19 юни 2026 година Софийският градски съд постановява окончателно:

3 години и 6 месеца затвор.

Ефективно.

При първоначален общ режим.

Съдът приема, че Радева е действала умишлено и е имала намерение да прикрие действията на Семерджиев.

Решението не подлежи на обжалване.

На 26 юни 2026 година тя е задържана.

След това е конвоирана в затвора в Сливен, където започва да изтърпява присъдата си.

Така че днес, през 2026 година, картината е ясна.

Георги Семерджиев – 20 години затвор.

Симона Радева – 3 години и 6 месеца затвор.

И двамата с окончателни присъди.

Но за мен това не е история само за две присъди.

Това е история за предупрежденията преди тях.

За всички онези моменти, в които някой е можел да каже:

„Дотук.“

За всички нарушения, които са били известни.

За всички проверки.

За всички хора в системата, които са виждали какво се случва.

За всички възможности тази история да приключи преди 5 юли 2022 година.

Защото правосъдието след смъртта е необходимо.

Но превенцията преди смъртта е още по-важна.

Хариет и Христина не могат да бъдат върнати.

Никакви 20 години.

Никакви 3 години и 6 месеца.

Никакви обезщетения.

Никакви дисциплинарни проверки.

Нищо от това няма да върне две млади жени, които просто са стояли на тротоара.

И точно затова този случай трябва да се помни.

Не само като „делото Семерджиев“.

А като въпрос към държавата:

Колко сигнала са достатъчни?

Колко нарушения?

Колко фалшиви документи?

Колко полицейски услуги?

Колко пъти трябва един човек да покаже, че не се страхува от закона, преди законът най-после да започне да се страхува за хората около него?

Защото когато системата не спира навреме един опасен човек, накрая някой невинен плаща цената.

В този случай цената има две имена.

Хариет.

И Христина.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 14

БЪЛГАРИЯ

Мамините синчета – част 3

Вече два пъти говорихме за „мамините синчета“.
За млади мъже, около които има пари, известни семейства, скъпи автомобили, нарушения и онова опасно усещане, че зад волана могат повече от останалите.
Днес продължаваме.
Този път с две имена.
Двама млади мъже.
Две тежки катастрофи.
Двама загинали.
И един и същ въпрос – защо някой трябва да плаща с живота си за чужда самоувереност?

Започваме през 2020 година.
19 април.
Великден.
София.
22-годишният Кристиан Николов управлява Audi Q7 по бул. „Черни връх“.
Пред него, на червен светофар, чака автомобилът на журналиста Милен Цветков.
Милен не се движи.
Не изпреварва.
Не участва в гонка.
Просто чака на светофара.
Audi-то се врязва в автомобила му с близо 100 км/ч.
Ударът е жесток.
Милен Цветков умира.
По делото е установено, че Николов е управлявал след употреба на наркотични вещества.
Върховният касационен съд окончателно го признава за виновен и му налага 9 години лишаване от свобода.
Освен това той остава без право да управлява автомобил за 10 години.
Кристиан Николов е син на бизнесдамата Десислава Николова.
Няма да твърдя, че произходът му е повлиял на делото.
Няма да говоря за „чадъри“, за които нямам доказателства.
Фактите и без това са достатъчно тежки.
Един човек е спрял на червен светофар.
И никога повече не се е прибрал.
Девет години затвор.
След тях Кристиан Николов ще продължи живота си.
Милен Цветков няма тази възможност.
И стигаме до 11 ноември 2023 година.
Пътят София – Варна край Велико Търново.
Начо Пантелеев управлява автомобил със 165 км/ч при разрешени 90 км/ч.
Сто шестдесет и пет.
Следва катастрофа с автомобила на футболния треньор Ферарио Спасов.
Ферарио Спасов загива.
Пантелеев е млад водач.
Но последвалото дело не говори за една случайна грешка.
Съдът отчита системно неспазване на правилата за движение.
Първоначално Начо Пантелеев получава 5 години затвор.
Апелативният съд увеличава наказанието на 9 години.
На 24 октомври 2025 г. Върховният касационен съд окончателно оставя деветгодишната присъда в сила.
Той е лишен и от право да управлява автомобил за 11 години.
И тук отново няма нужда да измисляме „чадъри“ или да обвиняваме роднините му.
Има съдебно установени факти.
165 км/ч при разрешени 90.
Системно неспазване на правилата.
И един загинал човек.
Кристиан Николов – 9 години.
Начо Пантелеев – 9 години.
А отсреща?
Милен Цветков – мъртъв.
Ферарио Спасов – мъртъв.
Различни години.
Различни градове.
Различни автомобили.
Но отново виждаме нещо познато.
Млади мъже.
Скъпи и мощни автомобили.
Висока скорост.
Наркотични вещества в единия случай.
И хора, които плащат окончателната цена.
Нямам нищо против човек да има богати родители.
Нямам нищо против на 20 и няколко години да кара автомобил, за който други работят цял живот.
Нямам нищо против човек да има десет коли, стига да са придобити законно.
Но в момента, в който излезеш на обществен път, фамилията ти няма значение.
Парите ти нямат значение.
Колата ти няма значение.
Правилата трябва да бъдат едни и същи за всички.
Защото физиката не знае кой е баща ти.
Червеният светофар не знае коя е майка ти.
А човекът в другата кола със сигурност не е длъжен да плати с живота си за нечие самочувствие.
И точно това е причината да пиша тази поредица.
Не за да обвинявам родители за действията на пълнолетните им деца.
Не за да измислям връзки и протекции.
А за да задавам един много по-прост въпрос.
Колко нарушения, колко катастрофи и колко погребения са необходими, преди да започнем да спираме опасния водач преди трагедията, а не да го наказваме след нея?
Защото след катастрофата вече е късно.
Тогава започват експертизите.
Делата.
Присъдите.
Обжалванията.
Но някъде другаде вече има семейство, което чака човек, който никога няма да отвори вратата.
И колкото и години да получи виновният, едно нещо никога не се променя.
За него присъдата има край.
За близките на жертвата – няма.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 12

БЪЛГАРИЯ

Оттеглянето на Борислав Сарафов не е реформа

Оттеглянето на Борислав Сарафов не е реформа – реформа ще е, когато начинът на работа на прокуратурата е различен и тя търси справедливостта.

Надявам се прокуратурата да се реформира отвътре. Премахването на Сарафов от поста – нещо непостижимо дълго време, показва, че хората, които стояха зад гърба му и го задължаваха да остане на поста, за да ги пази, са изгубили влиянието си. Българските прокурори трябва да осъзнаят, че този модел на завладяната държава е нетърпим. Това заяви вътрешният министър Иван Демерджиев пред bTV.

„Петьо Петров се издирва, но начина, по който подхожда прокуратурата, е непонятен за мен. Гарантирам, че страницата не е затворена. В МВР ще направим всичко, за да стигнем до истината. Ако прокуратурата иска да си върне част от доверието, нека не затваря тази страница. Децата на Пепи Еврото трябва да разглеждат делата на Пепи Еврото.

За казуса с незаконния град във Варна и на въпрос къде е Олег Невзоров, той уточни: „Имаме данни, които проверяваме, вероятно не е в България. Търсят се за разпит всички с касателство към случая. Най-важното обаче е как се стигна до тази ситуация.“.

„Няма друг случай в историята на ДАНС – да се издаде заповед и да се оттегли от създателя си дни по-късно. Не е приемливо, когато говорим за национална сигурност, да няма обяснение. Ако някой убеждава обществеността, че не е знаел за случващото се във Варна, това е абсурдно. Институциите трябва да обяснят бездействието си. Допустимо ли е в една правова държава, членка на ЕС и НАТО, да се случва нещо подобно – някой да създаде територия, на която да създаде собствени правила“, категоричен е той.

Това е само най – смрадливата част. Под тях има още 2 – 3 дузини безполезни идиота.

За случая „Петрохан” той коментира: „Правя всичко необходимо, за да се запозная с извършените до момента действия. Странно е как основни свидетели са разпитани и са буквално изпратени да отидат в Мексико. Има сериозни съмнения дали е събрана цялата информация в пълен обем. След проверката ще уведомя обществеността. Прокуратурата минимум е неглижирала този случай – имало е подадени сигнали, за мен е необяснимо защо няма сериозна работа.

На майките на Калушев и Златков той обеща, че ще се срещне с тях: „Трябва обаче да са наясно, че когато говорим за материали по разследването, това е изцяло на терена на прокуратурата. Ще опитаме да стигнем до ключови свидетели и да се работи с тях.“

За задържането на Васил Михайлов, министърът уточни: „Да не забравяме, че се посегна на наш служител. Михайлов е опасен за околните, направихме всичко необходимо, не беше лесно. След трудно преследване се стигна до задържането му. Той и кръгът около него се стараеха да не се стигне дотам. Получавал е помощ не толкова за служители на МВР. Имаме информация за теч на информация, но основно са помагали други хора. Действията им бяха много професионални.“

Относно трагедията след наркопарти в Благоевград, Демерджиев обърна внимание, че проблемът е сериозен и случилото се е симптом.

„Мотивирани сме да спасим всеки живот, който можем. Проблемът е неглижиран от години. Трябва превенция, която обаче отдавна отсъства в страната, работа с наркозависими. За три седмици свършихме доста работа, работим активно и с хора от неправителствения сектор. За първи път от много време се опитваме да изградим комплексна стратегия, не просто да провеждаме акциите си. Радвам се, че държавата се събуди. Ако обединим усилията си и ако обществеността ни подкрепи, ще имаме добри резултати“, каза още той.

„Кметът на Кърджали се разследва за няколко случая. Единият е по сигнал за изнудвани от кмета дружества. Конкретният случай е за нередности по поръчка за кучешки приют. Разпитът на кмета следва действията по събиране на документи чрез претърсване и изземване“, коментира също така Демерджиев.

„Хамид Хамид ме пита с писмо вярно ли е, че проверяваме Делян Пеевски. Да, проверяваме Пеевски, както и всеки друг гражданин на България. Никой не трябва да се чувства специален, законът е еднакъв за всички. Има немалко данни за Пеевски“, обяви той.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 7