АНАЛИЗИ

8 неудобни въпроса за скандала с полетите на Пеевски и Атанасова

Каква е голямата цел на скандала?

Когато миналия четвъртък вътрешният министър Иван Демерджиев разкри, че конституционният съдия Десислава Атанасова е пътувала до Дубай с олигарха и лидер на ДПС Делян Пеевски, санкциониран за корупция от САЩ по закона „Магнитски“, както и от Великобритания, той хвърли камък в блатото. Вчера той добави, че тя е пътувала и с двата си паспорта – личен и дипломатически, а после е дала личния за унищожаване. Последваха призиви за оставка, дори от хора, които се подписаха под номинацията ѝ за конституционен съдия.

Фактът, че Атанасова отрече пътуванията, вадейки си спешно удостоверение от СДВР, не променя обаче основното – че тя изначално беше крайно неподходяща кандидатура за Конституционния съд, където би трябвало да отиват не просто юристи, а доказани експерти, хора с безупречен професионален и морален облик. А това все по-рядко се случва, без значение дали говорим за квотата на парламента, президента или върховните съдилища. Превръщането на Атанасова в конституционен съдия, а после произвеждането ѝ в национален представител на страната ни във Венецианската комисия с право може да се определят като една от срамните страници в историята на нещастната ни демокрация. В този смисъл, оставката ѝ от Конституционния съд би била винаги закъсняла.

Скандалът обаче постави въпроси, на които обществото трябва да получи отговор, независимо дали Атанасова все пак ще напусне КС.

1. Кой кого и за какво разследва?

Засега не е ясно какъв е поводът за достъп до регистъра на Националното звено, което получава и обработва резервационни данни на пътниците, превозвани по въздух, както и данни за екипажите на въздухоплавателните средства, откъдето Демерджиев черпи информация за пътуванията на Пеевски и Атанасова. В този регистър се съхранява информация в 19 точки за всеки пътуващ със самолет. Той обаче не може да се ползва току-така. Данните от него се предоставят на принципа „необходимост да се знае“. И може да се ползват при реална заплаха от редица престъпления, изчерпателно изредени в Закона за ДАНС. Примерно – престъпления срещу републиката, контрабанда, пране на пари, убийства…

Демерджиев на няколко пъти обясни, че текат някакви проверки по много подробни сигнали, свързани с Пеевски, че се проверяват полетите му с частни самолети, средствата за тях, а покрай това и с кого е летял. Не беше посочено обаче какво престъпление се търси и какво е правното основание за разследване на тези хора.

„Абсолютно трябва да има категорични данни, да отправят мотивирано искане и съответният ръководител в ДАНС да е разрешил достъп до PNR данните. Не могат тези данни просто ей така да се раздават наляво и надясно. Това е все пак лична информация“, коментира в интервю за БНР бившият вътрешен министър Веселин Вучков. „Информацията му [на Демерджиев] се подготвя от ГДБОП и е важно уточнение, че министърът сам не може да поиска достъп до данните за пътниците. Това може да стане в рамките само на наказателно дело от наблюдаващ прокурор и разследващ орган или в рамките на оперативно дело. Предполагам в момента има някакво оперативно дело в ГДБОП, наказателно няма“, допълни той.

2. Кой още ползва задната врата на летището?

Ако Атанасова може да се качи, по документи, на един полет, а да се намира на друг, и ако ползва два паспорта без проблеми, има ли други, които имат достъп до подобни екстри? Ако да – кои са те? И кой „дава баницата“? Какви мерки ще бъдат взети? Ще понесе ли някой наказателна отговорност?

Ако някой може ей така да зачисти данни от системите на МВР, това не е въпрос просто за воаяжите на един конституционен съдия, а на национална сигурност. Иначе каква изобщо външна граница на Шенген сме?

3. Имало ли е последици от полетите на Пеевски?

С кого е летял Пеевски до Дубай е крайно интересно. Още по-интересно обаче е какви са икономическите, политическите и съдебните последствия от тези полети. Защо Демерджиев се фокусира само върху Десислава Атанасова? Ще разберем ли някога голямата картина?

Трябва да се изследват всички полети на санкционирания за корупция бизнесмен и да се съпоставят с ключови събития в страната, но има ли някой желание да направи това?

Начинът, по който се наежиха по темата верните преторианци на Пеевски, воглаве с Калин Стоянов, само показва, че има нещо много гнило в цялата история. Реакцията им е косвено доказателство, че изнесените данни са верни. Стоянов, например, не твърди, че Демерджиев лъже, а че незаконно е получил достъп до регистъра на пътниците.

4. Как Десислава Атанасова стана конституционен съдия?

Ярки политически фигури изначално нямат място в Конституционния съд. Той не е пансион за избрани персони за 9 спокойни години с държавни благини преди солидна пенсия. Той не може да е награда за вярна служба под партийните знамена. Не може да е резултат от междупартийни договорки на принципа „аз на тебе, ти на мене“. За съжаление обаче в последните години става точно това.

Официалната версия за това как Атанасова стана конституционен съдия я знаем – подписи под номинацията ѝ сложиха лидерите и на трите управляващи тогава формации от „сглобката“ – Бойко Борисов, Делян Пеевски, Кирил Петков, Христо Иванов и Атанас Атанасов, а после гласуваха за нея. От мотивите им разбрахме колко незаменима е тя за КС.

Сега е време да се каже как точно тече процесът преди подписите под напудреното предложение. Какво се обещава, какви ангажименти се поемат, какво точно се очаква от номинирания? Важи ли това и за избрания заедно с Атанасова от парламентарната квота Борислав Белазелков?

Сега ДБ си посипват главата с пепел, Бойко Борисов вече не познава Атанасова. Но къде са ПП? Къде е премиерът Румен Радев, който по принцип има мнение по всяка тема?

5. Кога ще започнат реални проверки на имуществените декларации на хората от властта?

Ако Пеевски редовно лети за чужда сметка, защо това не е отбелязано в имуществените му декларации, които хората на висши държавни длъжности подават всяка година? Ако Атанасова го е придружавала, защо това също не е отбелязано в нейните декларации? Защо изобщо си играем на публичност на имуществото на овластените, ако никой не проверява информацията?

Между другото, неверните декларации, поне на хартия, могат да доведат до сериозни последици. Включително и до производство по конфискация на имущество. През годините сме ставали свидетели на медийни разкрития за разминавания и странни записи в декларациите на най-различни хора, но последствия не е имало. Най-много някой депутат да разкаже приказка как за една нощ е станал милионер. И НАП, и прокуратурата простодушно да му повярват.

6. Какво ще направи прокуратурата по скандала?

Много интересно е кога държавното обвинение ще се намеси в случая. И дали ще бъде на страна, различна от на закона. Вече имаме едно официално съобщение, в което ни информират, че има сигнали срещу вътрешния министър Иван Демерджиев. Има ли обаче нещо и по адрес на Пеевски? По финансовите потоци, захранвали полетите му? По цялата сенчеста мрежа за влияние?

Как така санкциите за корупция важат в пълна сила за едни (като Румен Овчаров) и са врата в полето за други, като Пеевски и Владислав Горанов?

Сега е моментът държавното обвинение да докаже, че не е нито на къс повод, държан от Пеевски, нито е склонно да се подмазва на новата власт. Дали ще доживеем някога да видим едно честно и обективно разследване, проведено така, че и обществото да е убедено в истинността на установеното?

Между другото, в определени сайтове вече плъзна информацията как Атанасова ще сезира прокуратурата срещу Демерджиев. Дали пък няма да наблюдаваме как в крайна сметка целият скандал води до оставката на министъра?

7. Камикадзе ли е министър Демерджиев?

Министър Демерджиев изглежда странно самотен в атаката си срещу Пеевски и Атанасова. Все едно това е някаква солова акция, която не е съгласувана с лидера на партията Румен Радев или със сочените за сиви кардинали в структурата, за които понякога изникват основателни съмнения, че са в съглашение с Пеевски.

Нямаме реакция на Радев, няма я ДАНС, от която тръгват данните от полетната информация. Като цяло не се усеща политическа подкрепа. Никой от управляващата партия, освен Демерджиев, не говори колко е укоримо конституционен съдия да дели частен полет със санкциониран за корупция олигарх. Никой не призовава за оставката на Атанасова, никой не отваря дума за липсата на етични стандарти за конституционните съдии и за това, че няма механизъм за отзоваването им, дори при сериозни репутационни щети.

Не трябва да подминаваме и начина, по който Демерджиев си позволява да говори. Вярно, че е политик, но е и министър на вътрешните работи. И преди всичко юрист. Затова изобщо няма право да се позовава на „злите езици“ (по отношение на Борисов), нито да се обръща със заплашителни изрази към Атанасова („Не съветвам госпожа Атанасова твърде много да рови по този въпрос, защото колкото повече се проверява, толкова по-интересни факти и обстоятелства изникват.“). Той е длъжен да говори с факти.

8. Каква е голямата цел на скандала?

Когато на тази територия се разрази скандал, винаги трябва да се питаме защо сега, каква е целта.

Дали е защита на обществения интерес и атакуване на злоупотреби и съмнителни практики? Или просто отклоняване на общественото внимание от приемането на бюджета на „Прогресивна България“, за който експертите са единодушни, че е некадърен?

Или се симулира някаква активност срещу модела „Пеевски – Борисов“, който уж това управление щеше да разгражда, но засега изглежда, че се опитва просто да замени основните играчи.

Дали пък дългосрочната цел не е оттеглянето на Атанасова и избор на нов съдия от квотата на парламента? Така Радев ще се окаже с мнозинство в 12-членния Конституционен съд.

Едно е сигурно – това е само началото, а не краят на скандала. За кого няма да има хепи енд, тепърва ще се разбере.

Post Views: 4

Related Topics:#thesofiatimes featured trending българия измама корупция кражба лъжа политика скандал

Up Next

Колко струваше на данъкоплатците охраната на Пеевски

Don't Miss

Китай призна ядрения статут на КНДР и затвори корейския капан за САЩ

АНАЛИЗИ

НЕ СЕ ЗАИГРАВАЙТЕ С ЯДРЕНАТА РЕАЛНОСТ!

НЕ СЕ ЗАИГРАВАЙТЕ С ЯДРЕНАТА РЕАЛНОСТ!

Нека за момент оставим настрана лозунгите и погледнем на думите на Зеленски като разумни хора.

На 28 август украинският президент постави нова задача пред военната индустрия: 1000 далекобойни дрона срещу цели в Русия всеки ден.

По собствените му думи в момента Украйна извършва средно над 300 такива далекобойни удара дневно, но „трябва да има повече“. Целта е 1000.

Това не е малка промяна.

Това е опит войната да бъде изнесена на съвсем друго ниво.

Но тук идва въпросът, който политиците рядко задават публично:

Какво ще последва?

Да бъдем честни — Киев отдавна е подложен на руски ракетни и безпилотни атаки. Следователно не е коректно да се твърди, че войната досега е била „само на фронта“.

Но има огромна разлика между отделни далекобойни операции и поставянето на официална цел от 1000 удара дневно дълбоко на руска територия.

При достигане на подобен мащаб вече говорим за системна кампания срещу руската инфраструктура, енергетика, промишленост и военни обекти.

И тогава идва неизбежният въпрос:

Как ще отговори Москва?

Никой разумен човек не може да гарантира, че руският отговор ще остане ограничен до същия тип цели.

Москва вече предупреди Великобритания, че заради използването на британски далекобойни оръжия при удари по руска територия може да разглежда британското участие като все по-пряко и дори да предприеме действия срещу британски военни обекти във и извън Украйна.

Това не е доказателство, че утре Москва ще „изравни Киев със земята“.

Но е доказателство за нещо много по-важно:

рисковете от ескалация вече се увеличават.

А сега да погледнем реалността без емоции.

Украйна може да произведе повече дронове. Западът може да предостави технологии. Великобритания и Франция могат да увеличат военната си помощ. Европа може да продължи да финансира Киев.

Но нито Берлин, нито Париж, нито Лондон могат да гарантират, че Москва няма да отговори с ескалация.

И точно тук започва разликата между политическата реторика и военната реалност.

Да кажеш:

„Ще достигнем 1000 удара дневно“

е политическо заявление.

Да можеш да поддържаш 1000 далекобойни удара ежедневно, да осигуриш производство, разузнаване, навигация, бойна ефективност и преодоляване на руската противовъздушна отбрана — това вече е съвсем друг въпрос.

И дори това да бъде постигнато, остава най-важният въпрос:

Каква ще бъде цената на руския отговор?

Защото войната има една жестока закономерност:

Когато едната страна увеличава мащаба и дълбочината на ударите, другата страна обикновено не седи и не чака.

Тя търси начин да отговори.

Затова думите на Зеленски не трябва да бъдат посрещани нито с възторг, нито с подигравка.

Те трябва да бъдат разглеждани като сигнал за нов етап на войната.

А най-опасната илюзия е да се вярва, че можеш безкрайно да увеличаваш ударите по противника, без това да промени неговото поведение.

Войната не е компютърна игра.

Няма бутон „ескалация само за другия“.

И ако Киев наистина достигне 1000 далекобойни дрона дневно, въпросът вече няма да бъде:

„Може ли Украйна да удря Русия?“

А:

„Какво ще направи Русия, когато тези удари се превърнат в ежедневна норма?“

Точно този въпрос трябва да си зададат европейските лидери, преди да аплодират следващата стъпка към ескалацията.

Защото в тази война най-опасни не са думите, които звучат силно.

Най-опасни са решенията, чиито последствия никой вече не може да контролира.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 13

АНАЛИЗИ

“Кратката екскурзия“ на Тръмп се превърна във война без изход

“Кратката екскурзия“ на Тръмп се превърна във война без изход

На 28 февруари започна това, което за Вашингтон вероятно трябваше да бъде бърза и решителна операция срещу Иран.

Тръмп говореше за „свободата“ на иранците, а американската и израелската военна мощ трябваше да нанесат съкрушителен удар, … да разклатят властта в Техеран и да дойде политическа промяна.

Само че днес, шест месеца по-късно картината е съвсем различна.

Военната мощ на САЩ и Израел беше демонстрирана, но “военната победа” не се превърна в политическа победа.

Иранската държавна система оцеля.

Ръководството беше променено, но режимът не рухна.
Вместо очаквания вътрешен срив Техеран се адаптира, а ролята на силовите структури и Корпуса на гвардейците на Ислямската революция стана още по-голяма.

Защото … можеш да унищожиш военни обекти, но не можеш с ракети да наложиш политическа промяна.

А когато …. бързата война не донесе желания резултат, Вашингтон започна да сменя оръжието.

„Operation Epic Fury“ постепенно отстъпи място на „Operation Economic Outcast“ – икономическа кампания за задушаване на Иран чрез санкции и натиск върху държавите и компаниите, които продължават да търгуват с Техеран.

Или войната вече не е само въпрос на ракети и самолети, а
се превърна в битка за петрол, транспорт, банки, търговия и световната икономика.

А Иран има свой отговор … и той е …. Ормуз.

Светът много бързо разбра колко опасно е едно географско място да се превърне в оръжие.
И така много бързо усетихме последствията, които не останаха в Персийския залив, а стигнаха до цената на петрола, транспорта, инфлацията и до джоба на всеки обикновен човек.

И някак си тази „кратката екскурзия“ започва да изглежда все повече като капан.

Шест месеца война.
Без падане на иранската система.
Без капитулацията на Техеран.
Без устойчиво политическо решение и все по-висока икономическа и политическа цена.

И сега …. гледайки към “Великата Америка” се питаме всички… какво всъщност постигна тази война?

Защото една война не се измерва само с броя на изстреляните ракети, а и с цената, която плащаме всички.

А цифрите са достатъчно красноречиви….

Най-малко 7 900 души са загинали от началото на конфликта, като сред тях са хилядите жертви в Иран, Ливан и държавите от Персийския залив, както и американски и израелски военнослужещи.
Пентагонът съобщава също и за 757 ранени американски военнослужещи.

Но войната продължава…. тя вече се прехвърли върху световната икономика.

Петролът е поскъпнал с около 22%, а през стратегическия Ормузки пролив преминават едва около 7 кораба дневно и това е огромен проблем… Защото Ормуз не е просто някакъв тесен морски проход,
а една от най-важните артерии на световната енергетика.

И когато Иран използва Ормуз като коз, последствията не остават в Техеран или във Вашингтон…. Те стигат и до Европа, а и САЩ също трупат огромни разходи, като цената на войната за Вашингтон вече достига 37,5 милиарда долара.

И най-големият парадокс е, че се започна се с обещанието за бърза операция…. но получихме шест месеца война.
Започна се с идеята за решителен военен натиск…. но получихме икономическа блокада.
Започна се с надеждата за промяна в Техеран, а получихме един Иран, който продължава да държи един от най-важните стратегически лостове в света – Ормуз.

А сега Вашингтон и Техеран продължават да си мерят силите, докато дипломатическият изход остава далеч.
Защото войните са лесни за започване, но много по-трудно е да бъдат спрени, когато вече са въвлекли армия, икономика, петрол, търговски маршрути и геополитически интереси.

Преди шест месеца можеше да изглежда като „кратка екскурзия“, но днес сметката е огромна…
Говорим за война, която започва да живее собствен живот и най-страшното е, че никой все още не знае как ще приключи всичко това.
—————
Росица Калинова

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 12

АНАЛИЗИ

Кой дърпа конците на столицата?

Анализ на публични регистри очертава група участници, в чиито дружества фигурира европейско финансиране за над 8,2 млрд. €.

Увод

Този материал описва мрежа от свързани лица и дружества, съставена от публично достъпни данни към 3 август 2026 г. Източниците са Търговският регистър, списъкът на длъжниците на НАП, регистърът на обществените поръчки и публичните регистри на европейско и национално финансиране.

Извадката включва само лица с три или повече дружествени участия. Връзка между две лица се отчита при две или повече общи дружества. Тези прагове определят кои лица и връзки влизат в анализа. Лица с по-малко участия и по-редки съвпадения остават извън обхвата и не са отразени в числата по-долу.

Обща картина

Извадката съдържа 327 лица и 940 уникални дружества. От дружествата 891 са действащи, а 49 са заличени или прекратени — дял от 5,2%. Регистрирани са 1 526 дружествени участия. Средно на дружество се падат 1,62 участници от извадката. Лицата са разпределени в три групи: 20 „ключови“ с общо 267 участия, 87 „активни“ с 522 участия и 220 „участници“ с 737 участия.

Публичните задължения към НАП възлизат на 2 899 672 € и са концентрирани в 28 от 940 дружества (3,0%), които засягат 23 от 327 лица. Обществените поръчки са на стойност 140 535 000 € в 32 дружества с 47 лица. Европейското финансиране е с най-голям обем — 8 253 118 693 € в 236 дружества с 224 лица. Държавен фонд „Земеделие“ фигурира с 274 953 853 € в 31 дружества, а грантовете — с 18 647 470 € в 18 дружества.

По типологията мрежата клони към структура, ориентирана към публично финансиране (категория Г). Обемът на европейските средства и на средствата от ДФЗ е водещата величина, докато публичният дълг е нисък като дял и разпръснат. Едновременно с това е налице и елемент от категория В, тъй като обществени поръчки фигурират в над тридесет дружества. Профилът е смесен по източник на средства, но с ясно доминиране на публичното финансиране пред дълга.

Ключови фигури
Николай Ганчев Михайлов участва в 6 дружества, всички действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 3 131 421 714 € — най-големият обем на ниво участник в извадката. Отделно участва в дружества с поръчки за 7 500 000 € и с 2 733 197 € от ДФЗ. Няма отчетени връзки към други лица.

Теодор Иванов Захов участва в 8 действащи дружества с европейско финансиране от 828 580 116 € и грантове от 5 095 571 €. Свързан е с две лица, сред които чрез структурни връзки.

Иво Георгиев Прокопиев [Ключов] фигурира в 13 дружества, от които 12 действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 843 440 039 €, поръчки за 11 000 € и грантове от 4 488 030 €. Има 5 връзки, най-силната от които е с Юри Богомилов Катанов чрез 12 общи дружества.

Кънчо Марков Стойчев [Ключов] е с най-голям брой участия — 19 дружества, всички действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 1 737 118 € и поръчки за 303 000 €. Свързан е със 7 лица, включително с Андрей Венцелов Райчев чрез 12 общи дружества.

Любомир Борисов Лозанов [Активен] участва в 7 действащи дружества с 177 783 128 € от ДФЗ — най-големият обем от този източник на ниво участник — и с 4 790 047 € европейско финансиране. Няма отчетени връзки.

Сергей Милчов Лозанов [Участник] фигурира в 3 действащи дружества, в които са вписани непогасени публични задължения от 612 394 € в 3 дружества — сред най-високите стойности по дълг на ниво участник. Няма отчетени връзки. Отделно Трайчо Димитров Борисов участва в дружества с публичен дълг от 1 598 446 € в едно дружество.

Как функционира
Мрежата е рядка. Плътността ѝ е 0,0044, а връзките са 236 при 327 лица. От тях 141 лица нямат нито една връзка към друг участник, а 186 имат поне една. Това означава, че данните не описват единна структура, а множество отделни групи и голям брой несвързани участници. Значителна част от лицата се появяват със своите дружества, без да споделят участия с останалите.

По тип връзките се разпределят на 110 структурни, 121 смесени и само 5 финансови. Структурните и смесените връзки преобладават — те отразяват съвместно вписване в едни и същи дружества, придружено в част от случаите с наличие на публични средства в тези дружества. Финансовите връзки са изключение.

Там, където има концентрация, тя е локална. Групи като Кънчо Стойчев, Андрей Райчев и Марчела Веселинова Желева споделят дружества с поръчки за 303 000 €. Отделна плътна група обединява лица като Емануил Янков Манолов, Иван Тотев Радев, Ива Емилова Иванова, Светослав Тотев Радев, Данаил Емилов Иванов и Тодор Трифонов Александров чрез множество общи дружества, в част от които фигурира европейско финансиране от 9 500 702 €. Тези струпвания са отделни едно от друго и не образуват обща верига през цялата извадка.

Какво остава извън обхвата
Анализът е ограничен от праговете на извадката: лица с по-малко от три участия и връзки под две общи дружества не са включени. Данните не показват дяловото разпределение в дружествата, реалното усвояване на посочените средства, нито ролята на всяко лице извън вписаното. Сумите на ниво участник описват дружествата, в които лицето фигурира, и не се събират помежду си. Възможни са непълноти и промени в първичните регистри.

Уточнение
Настоящият материал е анализ на публично достъпни данни от Търговския регистър, публикуваните от НАП списъци на длъжници и официалните регистри на обществените поръчки и на публичното финансиране.

Описаните връзки представляват съвместно участие в търговски дружества и нищо повече. Те не са твърдение за съгласувани действия, за договорка или за съвместна дейност извън вписаното в регистъра.

Наличието на лице в този анализ не е обвинение в престъпление или в друго нарушение. Непогасените публични задължения са гражданско обстоятелство, вписано в публичен регистър, и не представляват констатация за виновно поведение. Получаването на публично финансиране е резултат от регламентирани процедури.

Данните отразяват състоянието към посочената дата и може да са се променили. Възможни са непълноти и грешки в първичните регистри.

Мрежа на взаимовръзките
Интерактивната мрежа изисква JavaScript. Данните под нея са пълни и четими и без него.
Посочи или кликни върху участник, за да видиш данните му и с кого е свързан. Възлите могат да се влачат, а мрежата се приближава с колелцето или с бутоните долу вляво.

Обобщени данни
1 526 участия · 49 заличени
Фин: 5 · Смес: 121 · Стр: 110
Сумите в горните полета са изчислени по уникална фирма — всяко дружество се брои по веднъж, независимо от броя участници в него. Сумите в таблиците по-долу са на ниво участник и отразяват общия обем на дружествата, в които лицето участва; те не се събират.

Топ участници
По НАП дълг
Участник Група Дълг (€) Фирми
Трайчо Димитров Борисов Участник 1 598 446 € 1
Сергей Милчов Лозанов Участник 612 394 € 3
Иван Петров Иванов Участник 194 619 € 2
Йордан Николов Христов Активен 167 897 € 1
Нелко Георгиев Начев Активен 120 670 € 1
Георги Иванов Георгиев Участник 120 670 € 1
Даниел Георгиев Александров Ключов 65 746 € 2
Михаил Иванов Михайлов Участник 55 382 € 1
По обществени поръчки
Участник Група Поръчки (€) Фирми
Тамаш Хак Ковач Участник 92 800 000 € 1
Боян Филипов Стефов Участник 92 800 000 € 1
Петя Георгиева Николова Участник 10 800 000 € 1
Васка Александрова Пенкова Ключов 9 600 000 € 2
Николай Ганчев Михайлов Активен 7 500 000 € 1
Данаил Парашкевов Монов Участник 3 491 000 € 2
Иван Луков Гарчев Участник 3 000 000 € 1
Велко Събов Петкански Участник 3 000 000 € 1
По европейско финансиране
Участник Група Еврофондове (€)
Николай Ганчев Михайлов Активен 3 131 421 714 €
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 843 440 039 €
Теодор Иванов Захов Активен 828 580 116 €
Николай Георгиев Тотов Участник 800 233 506 €
Цветанка Георгиева Минчева Активен 304 035 815 €

Ивайло Русинов Главчовски Участник 303 466 564 €
Мартин Бойчев Ганев Участник 290 324 630 €
Цветелина Бориславова Карагьозова Активен 289 470 736 €
По Държавен фонд Земеделие
Участник Група ДФЗ (€)
Любомир Борисов Лозанов Активен 177 783 128 €
Даниел Георгиев Александров Ключов 27 215 026 €
Нели Пенчева Запрянова Участник 27 215 026 €
Пламен Белчев Пенчев Участник 23 840 847 €
Христо Борисов Цветанов Активен 14 507 599 €
Динко Димитров Динев Ключов 12 036 963 €
Йордан Димитров Динев Ключов 12 036 963 €
Валентин Нойчев Вълков Участник 8 007 775 €
По грантове
Участник Група Грантове (€)
Росица Георгиева Панчева Участник 5 402 706 €
Теодор Иванов Захов Активен 5 095 571 €
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 4 488 030 €
Ирина Каменова Недева Участник 2 325 790 €
Димитър Георгиев Димитров Активен 1 839 993 €
Крум Янков Хаджигеоргиев Участник 1 839 993 €
Мартин Бойчев Ганев Участник 938 073 €
Цветелина Бориславова Карагьозова Активен 618 620 €
Топ 15 по брой фирмени участия
Участник Група Общо Активни Заличени НАП дълг Поръчки Еврофондове Грантове
Кънчо Марков Стойчев Ключов 19 19 0 — 303 000 € 1 737 118 € —
Петър Нейчев Нейчев Ключов 18 16 2 — — 13 020 440 € —
Даниел Георгиев Александров Ключов 17 16 1 65 746 € — 93 144 € —
Иво Евгениев Евгениев Ключов 16 16 0 — — 3 592 379 € 22 669 €
Никола Алексов Зикатанов Ключов 15 15 0 — — 193 755 € —
Динко Димитров Динев Ключов 15 15 0 — — 323 313 € —
Васка Александрова Пенкова Ключов 14 14 0 — 9 600 000 € 4 330 437 € —
Румен Нейчев Ралчев Ключов 14 14 0 — 43 000 € 75 927 € —
Йордан Димитров Динев Ключов 14 14 0 — — 318 201 € —
Радослав Маринов Карабоиков Ключов 13 11 2 28 612 € — — —
Юри Богомилов Катанов Ключов 13 11 2 — 11 000 € 15 293 329 € —
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 13 12 1 — 11 000 € 843 440 039 € 4 488 030 €
Андрей Венцелов Райчев Ключов 13 13 0 — 303 000 € 1 692 232 € —
Данета Ангелова Желева Ключов 11 10 1 — — 2 450 313 € —
Пламен Симеонов Русев Ключов 11 11 0 — 179 000 € 8 626 101 € —
Най-силни взаимовръзки
Участник А Участник Б Общи фирми Тип НАП дълг Поръчки Еврофондове
Иво Георгиев Прокопиев Юри Богомилов Катанов 12 Смесена — 11 000 € 15 293 329 €
Динко Димитров Динев Йордан Димитров Динев 12 Смесена — — 318 201 €
Андрей Венцелов Райчев Кънчо Марков Стойчев 12 Смесена — 303 000 € 1 692 232 €
Вълко Стоянов Вълев Стефан Господинов Господинов 9 Структурна — — —
Даниел Георгиев Александров Спас Тошев Шопов 8 Структурна — — —
Венелин Красимиров Йорданов Петър Нейчев Нейчев 8 Смесена — — 86 277 €
Емануил Янков Манолов Иван Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иво Евгениев Евгениев Спас Тошев Шопов 7 Структурна — — —
Даниел Георгиев Александров Иво Евгениев Евгениев 7 Структурна — — —
Светослав Тотев Радев Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иван Тотев Радев Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Емануил Янков Манолов Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Емануил Янков Манолов Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иван Тотев Радев Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Данаил Емилов Иванов Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Детелина Иванова Атанасова Любен Силвиев Белов 7 Смесена — — 5 113 €
Данаил Емилов Иванов Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Илияна Николаева Георгиева Стефан Господинов Господинов 7 Структурна — — —
Вълко Стоянов Вълев Илияна Николаева Георгиева 7 Структурна — — —
Данаил Емилов Иванов Емануил Янков Манолов 7 Смесена — — 9 500 702 €
Пълен списък на участниците
Всички 327 участника в ядрото, подредени по брой фирмени участия. Включени са само лица с ≥ 3 участия.

Зареди всички (327) ▾
# Участник Група Общо Активни Заличени % Заличени НАП дълг (€) Поръчки (€) Еврофондове (€) ДФЗ (€) Грантове (€)
1 Кънчо Марков Стойчев Ключов 19 19 0 0% — 303 000 € 1 737 118 € — —
2 Петър Нейчев Нейчев Ключов 18 16 2 11% — — 13 020 440 € —

3 Даниел Георгиев Александров Ключов 17 16 1 6% 65 746 € — 93 144 € 27 215 026 € —
4 Иво Евгениев Евгениев Ключов 16 16 0 0% — — 3 592 379 € — 22 669 €
5 Никола Алексов Зикатанов Ключов 15 15 0 0% — — 193 755 € 605 588 € —
6 Динко Димитров Динев Ключов 15 15 0 0% — — 323 313 € 12 036 963 € —
7 Васка Александрова Пенкова Ключов 14 14 0 0% — 9 600 000 € 4 330 437 € — —
8 Румен Нейчев Ралчев Ключов 14 14 0 0% — 43 000 € 75 927 € — —
9 Йордан Димитров Динев Ключов 14 14 0 0% — — 318 201 € 12 036 963 € —
10 Радослав Маринов Карабоиков Ключов 13 11 2 15% 28 612 € — — — —
↓ Свали фактологията
Суровите данни, върху които е изготвен анализът — текстов файл с пълните числа за всяко лице и всяка връзка.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 14