БЪЛГАРИЯ
ГЕРБ подлъгаха ВМРО да свършат мръсната работа с медиите
В дискусия за фалшивите новини с близки до властта медии бяха разменени и още опасни идеи като връщането на затвор за клевета
На пръв поглед звучи като смешен абсурд – популистка партия от управляващата коалиция иска да се бори с фалшивите новини и организира дискусия, на която повечето поканени медии подкрепят безрезервно правителството. На второ четене обаче тази новина е по-скоро злокобна. По време на дискусията представители на управляващите на сериозно предложиха мерки като например спиране на уеб сайтове, които разпространяват фалшиви новини. Възможност, която, ако се случи, ще създаде предпоставки за злоупотреби и ограничения, познати (по думите на един от здравомислещите участници) в държави като Турция и Китай.
“Лавината от фалшиви новини, която ни залива през последните години. Причината за тях, ефектът и резултатът от тях. Обезсмисляне труда на истинските журналисти. Това са някои от основните причини, поради които ви каним на дискусията”, с тези думи евродепутатът Ангел Джамбазки откри организираната от ВМРО среша-разговор, свързана с проблемите, породени от фалшивите новини. По време на кръглата маса, която се проведе в зала на парламента, партията представи намеренията си за законови промени, които по думите им могат да помогнат на българския медиен пазар да се бори с “епидемията “фалшиви новини” по думите на представителите на ВМРО. Според тях създателите на фалшиви новини са две основни групи. Едната е групата на “медийните бухалки”, които функционират с цел да очернят някого. Втората са онези сайтове за “горещи новини”, които публикуват шокираща, сензационна информация, с единствената цел да отбележат много влизания на платформата, без да предлагат никаква вярна информация. Според ВМРО и в двата случая става дума за измама.
Евродепутатът Джамбазки уточни, че партията не налага готови решения, а просто иска да обсъди с представители на медиите предложенията си за справяне с фалшивите новини.
На дискусията на ВМРО участваха по думите на Ангел Джамбазки “всички основни медии на пазара”. Това са: телевизиите – БНТ, Канал 3, България 24, “Европа” – представена от изп. директор Георги Харизанов, вестниците “Монитор, “Телеграф, представлявани от главния редактор на “Монитор” Любомира Бодакова, “Труд”, представен от Петьо Блъсков, Илияна Беновска от радио К2, сайтът pik.bg, представен от собственика Недялко Недялков, главният редактор Звездомира Мастагаркова и журналистката Ива Николова, главният редактор на сайта epicenter.bg Валерия Велева, водещият на обзорното политическо предаване “Седмицата” по “Дарик радио” Кирил Вълчев и др. Всеки един от тях изрази позиция по темата на дискусията. В нея участва и председателката на СЕМ София Владимирова.
Какво предлага ВМРО
От партията предлагат държавата да може да спира достъпа до сайтове на български език, които разпространяват фалшиви новини и нямат администратор на лични данни, както и да бъде създаден домейн (.media), на който да се регистрират онлайн медиите и да подлежат на регулация от Съвета за електронни медии.
Промените бяха представени от евродепутата Ангел Джамбазки и депутата от ВМРО Александър Сиди. Колегата им Искрен Веселинов предложи в социалните мрежи да се въведе бутон Fake, както има бутон Like.
“Оказа се, че вече има решение как да накараме всички сайтове да излязат на светло и да може да се търси съдебна отговорност от авторите на материалите в тях, и това е GDPR (Регламентът за защита на личните данни)”, обясни Александър Сиди. В регламента се казва, че IP адресът, от който се влиза в конкретен сайт, всъщност са лични данни на потребителя, което означава, че във всеки сайт трябва да има лице, което отговаря за личните данни, смята той. Според него с промяна в Закона за личните данни може да се гарантира, че на всеки един сайт ще бъде изписано лице за контакт, което би могло да носи отговорност и към него да бъдат адресирани съдебни искове за новини, които оклеветяват някого. По думите на Сиди, ако не бъде посочено такова лице – администратор на лични данни, по закон ще може да се задължат държавните органи да спират достъпа до тези сайтове, защото не отговарят на европейския регламент.
За другата идея – създаване на домейна .media, депутатите от ВМРО уточниха, че той ще бъде поддържан от независим медиен регулатор . В него ще трябва да се регистрират всички информационни платформи, които искат да се възползват от възможностите на медиите, а именно да сключват договори за медийно отразяване и реклама. По този начин, всички които са регистрирани в този домейн, ще бъдат регулирани от СЕМ, и ще търсят санкции при разпространяването на фалшиви новини.
Идеята на ВМРО да има възможност за спиране на сайтове предизвика разнопосочни мнения сред присъстващите на дискусията. Според някои от представителите на медиите най-лесната регулация е техническата и след като нямаш на кого да се сърдиш отсреща, е логично да се жалваш на регулатора и той да спре достъпа до съответния сайт, разпространяващ невярна информация. Други оспориха ефекта от предложената промяна и посочиха, че дезинформацията много добре е регулирана в Наказателния кодекс. В хода на дискусията Александър Сиди обясни, че не се опитват да дават дефиниция на фалшива новина или да регулират блоговете, но искат да има човек зад всеки сайт. Той изрази задоволство, че идеята за медиен домейн не среща отпор. По думите му това означава, че може да се мисли за създаването му в бъдеще.
Виж кой говори
От представителите на медиите първа думата взе Илияна Беновска, за да охлади ентусиазма на Ангел Джамбазки като практик (по думите и). “Имате добри намерения и други хора имат добри намерения по тази тема. Има някои положителни неща и в закона на ДПС, който се прие. Няма, обаче да можете да овладеете тази стихия. Ще ви дам пример. Запитах ръководителя на специализираната прокуратура дали президентът Румен Радев е инициирал проверката в Агенцията за българите в чужбина, той категорично отрече и каза, че не е така. После прокуратурата излезе с обяснение по темата и каза, че от президентството са постъпили документи при тях, но не по темата. Знаем какви бяха обаче заглавията, а хората много често четат само тях”, даде пример Беновска и каза, че има много подобни примери. Според нея начинът, по който тръгват към темата от ВМРО, няма да доведе до радикална промяна, защото дори и по някакъв начин да се регулират сайтове и други “медийни девиации” няма да овладеят факта, че всеки е автор, уточни Беновска. Според нея политиците трябва да направят нещо от което се пазят и тук, и в Европа, а именно забрани, такива каквито има за електронните медии в Закона за радиото и телевизията, плащат се и лицензни такси за това, че използваш държавен честотен ресурс. “Вече мислено чета фалшивите новини, което днес и утре ще се появяват по отношение на вашата дискусия и вие не можете да овладеете”, категорична бе Беновска.
Според изпълнителния директор на “ТВ Европа” Георги Харизанов е много важно в закона да се мисли за текстове, които да помагат на хората, когато е уронен престижа им. “Липсва възможността да бъде съдена медия за уронване на престиж. Аз или трябва да докажа финансови вреди, каквито не съм претърпял. Или трябва да се излагам и да пиша искови молби, че страдам от нощно напикаване, силен уплах или ми пада косата, пък очевидно съм в чудесна кондиция. Така че нямам намерение да се унижавам по подобен начин. Много ще се радвам, ако се мисли за текстове, които дават възможност да се съдят медии за уронване на престиж”, каза Харизанов. По думите му това ще създаде една изключително добра хигиена, и то в кратки срокове. По думите на Харизанов, за да се промени нещо е важно отношението на цялата политическа класа към медийния сектор.
Според журналиста от “Дарик” и юрист Кирил Вълчев има три основни въпроса. Първо е как да се дефинира “фалшива новина”, второ – как да намерим, кой я разпространява, и трето – какво да му се случи. “Госпожа Мария Габриел полага големи усилия да намери такава дефиниция и дефиницията, която в Европейската комисия са дефинирали, че телевизиите и ние, радиото, на Великден не трябва да започваме емисиите си на Великден, че от небето е слязъл “Благодатния огън”, доста непроверим факт, силно оспорван от католици и протестанти, да не говорим за други религии”, даде пример Вълчев. По думите му тук възниква въпросът ще бъдат ли санкционирани медии, които разпространяват такава новина и фалшива ли е тя. Вълчев обърна внимание, че има сериозен проблем с дефинирането. “Социалните мрежи са изключени от регулацията. Всеки може да си пише каквото иска и във facebook, и в twitter, вие и сами го виждате особено по изборите”, обясни Вълчев. По думите му въпросът с фалшивите новини, няма как да се реши през регулация. “Това е един от малкото случаи, при които през правни норми не може да се реши този въпрос. Лъжата съществува от памтивека. Единствената бора е с истината и това става през образование, през пример. Честно казано, ако започнем да броим фалшивите новини, половината от тях излизат от вас политиците, затова почнете първо от вас”, коментира Кирил Вълчев.
Издателят на “Труд” Петьо Блъсков определи термина фалшиви новини като” пластмасов” и уточни, че “тя работата с фалшивите новини е изпусната отдавна, защото много отдавна започна да се тиражира и да се печата какво ли не, без да има правна отговорност за лъжата. Няма нужда от никакви дефиниции. Втората дефиниция за дезинформация е пълна глупост , защото това е един термин с шпионски привкус – дезинформация, контрадезинформация и т.н.”, каза Блъсков. По думите му в правото си има термини като лъжа, клевета, позорящо обстоятелство и те са съвсем достатъчни като терминология. “Напразни са усилията на Европейския парламент за борба с фалшивите новини. Това е намиране на работа на чиновниците”, допълни Блъсков. Според него “кучето е заровено” в сакралната фраза “свобода на словото”. “Щом някой изтърси тази фраза “свобода на словото”, всички коленичат ничком и спират да правят каквото и да било. Това според мен е напълно първосигнална реакция, и когато се каже свобода на словото трябва да се каже, чакай малко, нека до свободата на словото да сложим и отговорността на словото, защото тя е равностойна към свободата”, коментира главния редактор на “Труд” Петьо Блъсков. Той попита депутатите, защо от клеветата е извадена наказанието затвор. “Това мило и нежно отношение на правните норми към лъжата и клеветата, към уронването на престиж, позорящите обстоятелства, ето това нежно отношение, доведе до това състояние сега”, допълни изказването си Блъсков и допълни, че пътя минава през сурово законодателство.
БЪЛГАРИЯ
Помолихте ни да проследиме историята с Георги Семерджиев и какво се случва с него до днес.
Помолихте ни да проследиме историята с Георги Семерджиев и какво се случва с него до днес.
На 5 юли 2022 година София вижда една от онези катастрофи, които няма как да бъдат забравени.
Бул. „Черни връх“.
Георги Семерджиев кара мощен Audi Q7.
Скоростта, установена по делото, е 166 км/ч.
В града.
При ограничение 50 км/ч.
Минава на червен светофар.
Кара без необходимата правоспособност.
След употреба на наркотични вещества.
С фалшиви регистрационни табели.
С включена полицейска лампа.

Автомобилът удря такси, след това се блъска в асансьора на метростанцията и се разцепва на две.
На тротоара са 21-годишната Хариет Стефанович и 26-годишната Христина Дилева.
И двете загиват на място.
Не са били в друга кола.
Не са участвали в гонка.
Не са направили нарушение.
Просто са били на тротоара.
И са попаднали на пътя на човек, който се движи със 166 км/ч през София.
След катастрофата Семерджиев не остава на място.
Бяга.
И точно тук започва втората част от историята.
Историята, която вече не е само за един човек зад волана.
А за системата около него.
По разследването излиза името на полицайката Симона Радева.
След катастрофата Семерджиев няма ключове за жилището си.
Според установеното по делото той се свързва с Радева.
Тя му носи метална стълба.
С тази стълба той успява да влезе в дома си.
И да се укрие.
На следващия ден е задържан там.
И тук ми идва първият въпрос.
Как стигаме до момент, в който човек, който трябва да представлява закона, помага на издирван човек да се скрие от него?
Какво точно трябва да се счупи в една система, за да се случи това?
После започват да излизат и още данни.
Че Семерджиев не е бил някакъв неизвестен шофьор, който за първи път попада в полезрението на полицията.
Напротив.
Имал е история.
Нарушения.
Проблеми с книжката.
Фалшиви документи.
Наркотици.
Фалшиви номера.
Полицейска лампа.
И въпреки всичко това на 5 юли 2022 година той отново е зад волана.
И този път цената е два човешки живота.
След случая вътрешна проверка в МВР установява десетки служители, които по различен начин са имали отношение към негови нарушения и проверки през годините.
И тук вече въпросът е много по-голям от Семерджиев.
Как един човек може толкова дълго да трупа нарушения и въпреки това да продължава?
Колко пъти трябва някой да покаже, че няма намерение да спазва закона, преди системата най-накрая да го спре?
Трябва ли винаги да чакаме трупове?
Следват делата.
Семерджиев е признат за виновен по няколко обвинения.
За катастрофата.
За управление след употреба на наркотични вещества.
За използване на фалшива шофьорска книжка.
За фалшивите регистрационни табели.
За държането на наркотични вещества.
За бягството след катастрофата.
На 21 май 2025 година Върховният касационен съд потвърждава окончателно присъдата му.
20 години затвор.
Решението е окончателно.
Освен това е осъден да плати и обезщетения на близките на загиналите.
И тук може да се каже нещо, което в България не го казваме често.
Този път делото не се влачи десетилетие.
От катастрофата до окончателната присъда минават малко под три години.
Това е важно.
Защото показва, че когато институциите искат, съдебната система може да стигне до финал сравнително бързо.
Но остава въпросът:
Защо трябваше първо да загинат Хариет и Христина, за да бъде спрян човек, който според данните по делото отдавна е давал сигнали, че е опасен на пътя?
А какво стана със Симона Радева?
И тук историята вече също има окончателен край.
През 2025 година Софийският районен съд я осъжда на 5 години затвор за лично укривателство.
Присъдата е обжалвана.
На 19 юни 2026 година Софийският градски съд постановява окончателно:
3 години и 6 месеца затвор.
Ефективно.
При първоначален общ режим.
Съдът приема, че Радева е действала умишлено и е имала намерение да прикрие действията на Семерджиев.
Решението не подлежи на обжалване.
На 26 юни 2026 година тя е задържана.
След това е конвоирана в затвора в Сливен, където започва да изтърпява присъдата си.
Така че днес, през 2026 година, картината е ясна.
Георги Семерджиев – 20 години затвор.
Симона Радева – 3 години и 6 месеца затвор.
И двамата с окончателни присъди.
Но за мен това не е история само за две присъди.
Това е история за предупрежденията преди тях.
За всички онези моменти, в които някой е можел да каже:
„Дотук.“
За всички нарушения, които са били известни.
За всички проверки.
За всички хора в системата, които са виждали какво се случва.
За всички възможности тази история да приключи преди 5 юли 2022 година.
Защото правосъдието след смъртта е необходимо.
Но превенцията преди смъртта е още по-важна.
Хариет и Христина не могат да бъдат върнати.
Никакви 20 години.
Никакви 3 години и 6 месеца.
Никакви обезщетения.
Никакви дисциплинарни проверки.
Нищо от това няма да върне две млади жени, които просто са стояли на тротоара.
И точно затова този случай трябва да се помни.
Не само като „делото Семерджиев“.
А като въпрос към държавата:
Колко сигнала са достатъчни?
Колко нарушения?
Колко фалшиви документи?
Колко полицейски услуги?
Колко пъти трябва един човек да покаже, че не се страхува от закона, преди законът най-после да започне да се страхува за хората около него?
Защото когато системата не спира навреме един опасен човек, накрая някой невинен плаща цената.
В този случай цената има две имена.
Хариет.
И Христина.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
Мамините синчета – част 3
Вече два пъти говорихме за „мамините синчета“.
За млади мъже, около които има пари, известни семейства, скъпи автомобили, нарушения и онова опасно усещане, че зад волана могат повече от останалите.
Днес продължаваме.
Този път с две имена.
Двама млади мъже.
Две тежки катастрофи.
Двама загинали.
И един и същ въпрос – защо някой трябва да плаща с живота си за чужда самоувереност?

Започваме през 2020 година.
19 април.
Великден.
София.
22-годишният Кристиан Николов управлява Audi Q7 по бул. „Черни връх“.
Пред него, на червен светофар, чака автомобилът на журналиста Милен Цветков.
Милен не се движи.
Не изпреварва.
Не участва в гонка.
Просто чака на светофара.
Audi-то се врязва в автомобила му с близо 100 км/ч.
Ударът е жесток.
Милен Цветков умира.
По делото е установено, че Николов е управлявал след употреба на наркотични вещества.
Върховният касационен съд окончателно го признава за виновен и му налага 9 години лишаване от свобода.
Освен това той остава без право да управлява автомобил за 10 години.
Кристиан Николов е син на бизнесдамата Десислава Николова.
Няма да твърдя, че произходът му е повлиял на делото.
Няма да говоря за „чадъри“, за които нямам доказателства.
Фактите и без това са достатъчно тежки.
Един човек е спрял на червен светофар.
И никога повече не се е прибрал.
Девет години затвор.
След тях Кристиан Николов ще продължи живота си.
Милен Цветков няма тази възможност.
И стигаме до 11 ноември 2023 година.
Пътят София – Варна край Велико Търново.
Начо Пантелеев управлява автомобил със 165 км/ч при разрешени 90 км/ч.
Сто шестдесет и пет.
Следва катастрофа с автомобила на футболния треньор Ферарио Спасов.
Ферарио Спасов загива.
Пантелеев е млад водач.
Но последвалото дело не говори за една случайна грешка.
Съдът отчита системно неспазване на правилата за движение.
Първоначално Начо Пантелеев получава 5 години затвор.
Апелативният съд увеличава наказанието на 9 години.
На 24 октомври 2025 г. Върховният касационен съд окончателно оставя деветгодишната присъда в сила.
Той е лишен и от право да управлява автомобил за 11 години.
И тук отново няма нужда да измисляме „чадъри“ или да обвиняваме роднините му.
Има съдебно установени факти.
165 км/ч при разрешени 90.
Системно неспазване на правилата.
И един загинал човек.
Кристиан Николов – 9 години.
Начо Пантелеев – 9 години.
А отсреща?
Милен Цветков – мъртъв.
Ферарио Спасов – мъртъв.
Различни години.
Различни градове.
Различни автомобили.
Но отново виждаме нещо познато.
Млади мъже.
Скъпи и мощни автомобили.
Висока скорост.
Наркотични вещества в единия случай.
И хора, които плащат окончателната цена.
Нямам нищо против човек да има богати родители.
Нямам нищо против на 20 и няколко години да кара автомобил, за който други работят цял живот.
Нямам нищо против човек да има десет коли, стига да са придобити законно.
Но в момента, в който излезеш на обществен път, фамилията ти няма значение.
Парите ти нямат значение.
Колата ти няма значение.
Правилата трябва да бъдат едни и същи за всички.
Защото физиката не знае кой е баща ти.
Червеният светофар не знае коя е майка ти.
А човекът в другата кола със сигурност не е длъжен да плати с живота си за нечие самочувствие.
И точно това е причината да пиша тази поредица.
Не за да обвинявам родители за действията на пълнолетните им деца.
Не за да измислям връзки и протекции.
А за да задавам един много по-прост въпрос.
Колко нарушения, колко катастрофи и колко погребения са необходими, преди да започнем да спираме опасния водач преди трагедията, а не да го наказваме след нея?
Защото след катастрофата вече е късно.
Тогава започват експертизите.
Делата.
Присъдите.
Обжалванията.
Но някъде другаде вече има семейство, което чака човек, който никога няма да отвори вратата.
И колкото и години да получи виновният, едно нещо никога не се променя.
За него присъдата има край.
За близките на жертвата – няма.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
Оттеглянето на Борислав Сарафов не е реформа
Оттеглянето на Борислав Сарафов не е реформа – реформа ще е, когато начинът на работа на прокуратурата е различен и тя търси справедливостта.
Надявам се прокуратурата да се реформира отвътре. Премахването на Сарафов от поста – нещо непостижимо дълго време, показва, че хората, които стояха зад гърба му и го задължаваха да остане на поста, за да ги пази, са изгубили влиянието си. Българските прокурори трябва да осъзнаят, че този модел на завладяната държава е нетърпим. Това заяви вътрешният министър Иван Демерджиев пред bTV.
„Петьо Петров се издирва, но начина, по който подхожда прокуратурата, е непонятен за мен. Гарантирам, че страницата не е затворена. В МВР ще направим всичко, за да стигнем до истината. Ако прокуратурата иска да си върне част от доверието, нека не затваря тази страница. Децата на Пепи Еврото трябва да разглеждат делата на Пепи Еврото.

За казуса с незаконния град във Варна и на въпрос къде е Олег Невзоров, той уточни: „Имаме данни, които проверяваме, вероятно не е в България. Търсят се за разпит всички с касателство към случая. Най-важното обаче е как се стигна до тази ситуация.“.
„Няма друг случай в историята на ДАНС – да се издаде заповед и да се оттегли от създателя си дни по-късно. Не е приемливо, когато говорим за национална сигурност, да няма обяснение. Ако някой убеждава обществеността, че не е знаел за случващото се във Варна, това е абсурдно. Институциите трябва да обяснят бездействието си. Допустимо ли е в една правова държава, членка на ЕС и НАТО, да се случва нещо подобно – някой да създаде територия, на която да създаде собствени правила“, категоричен е той.

Това е само най – смрадливата част. Под тях има още 2 – 3 дузини безполезни идиота.
За случая „Петрохан” той коментира: „Правя всичко необходимо, за да се запозная с извършените до момента действия. Странно е как основни свидетели са разпитани и са буквално изпратени да отидат в Мексико. Има сериозни съмнения дали е събрана цялата информация в пълен обем. След проверката ще уведомя обществеността. Прокуратурата минимум е неглижирала този случай – имало е подадени сигнали, за мен е необяснимо защо няма сериозна работа.
На майките на Калушев и Златков той обеща, че ще се срещне с тях: „Трябва обаче да са наясно, че когато говорим за материали по разследването, това е изцяло на терена на прокуратурата. Ще опитаме да стигнем до ключови свидетели и да се работи с тях.“
За задържането на Васил Михайлов, министърът уточни: „Да не забравяме, че се посегна на наш служител. Михайлов е опасен за околните, направихме всичко необходимо, не беше лесно. След трудно преследване се стигна до задържането му. Той и кръгът около него се стараеха да не се стигне дотам. Получавал е помощ не толкова за служители на МВР. Имаме информация за теч на информация, но основно са помагали други хора. Действията им бяха много професионални.“
Относно трагедията след наркопарти в Благоевград, Демерджиев обърна внимание, че проблемът е сериозен и случилото се е симптом.
„Мотивирани сме да спасим всеки живот, който можем. Проблемът е неглижиран от години. Трябва превенция, която обаче отдавна отсъства в страната, работа с наркозависими. За три седмици свършихме доста работа, работим активно и с хора от неправителствения сектор. За първи път от много време се опитваме да изградим комплексна стратегия, не просто да провеждаме акциите си. Радвам се, че държавата се събуди. Ако обединим усилията си и ако обществеността ни подкрепи, ще имаме добри резултати“, каза още той.
„Кметът на Кърджали се разследва за няколко случая. Единият е по сигнал за изнудвани от кмета дружества. Конкретният случай е за нередности по поръчка за кучешки приют. Разпитът на кмета следва действията по събиране на документи чрез претърсване и изземване“, коментира също така Демерджиев.
„Хамид Хамид ме пита с писмо вярно ли е, че проверяваме Делян Пеевски. Да, проверяваме Пеевски, както и всеки друг гражданин на България. Никой не трябва да се чувства специален, законът е еднакъв за всички. Има немалко данни за Пеевски“, обяви той.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








