ПАРИ

Защо България не трябва да приема еврото?

През последните месеци потенциалното влизане на България в Еврозоната отново стана една от най-обсъжданите теми в публичното пространство. Това, което е забележително обаче, е че този казус се превърна не толкова в тема на дебат, колкото в тема на…проповед. Проповед от страна на политици от всякакви партии и икономисти и финансови експерти от всякакви институции относно това колко голям позитив би било членството в Еврозоната за България и защо трябва да влезем в паричния съюз възможно най-скоро. Нивото на консенсус и единомислие по темата е толкова забележителен, че няма как да не буди съмнение у всеки критично мислещ гражданин. Все пак, старата мъдрост е, когато всички политици са съгласни, че нещо е много добра идея, най-вероятно става въпрос за пари. Много пари, които ще излязат от джоба на данъкоплатците.
В този контекст на мен и моите колеги от ЕКИП и БЛО се падна нелеката задача да сме единствените „десни“ спектици и противници на това прибързано присъединяване на България към Еврозоната, чиито доводи не се изчерпват с манипулативни популистки лозунги за удвояване на цените при приемане на еврото. Затова и е крайно време нашият скептицизъм и аргументите, които стоят зад него, да бъдат, доколкото е възможно, синтезирани в един монолитен текст. И сега вече има конкретен повод за това.
Докладът на ИПИ за Еврозоната и промяната в тяхната позиция
Наскоро към въпросния хор от ентусиасти за еврото се присъедини и Институтът за пазарна икономика, който с финансовата подкрепа на българския евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Ева Майдел, изготви и публикува забележително задълбочен доклад относно потенциалните икономически ефекти от присъединяването към Еврозоната.Това, което е по-забележително обаче е обратът в мнението на самият Институт за пазарна икономика по темата за евентуалното присъединяване на България към Еврозоната. Едва преди година и половина-две, главният икономист на института (и автор на доклада, който разглеждам в момента), Десислава Николова, дава интервюта пред редица медии, в които твърди, че, цитирам „до голяма степен вече сме изчерпили позитивите от членството в Еврозоната“ и „Колкото по-късно приемем еврото, толкова по-добре“.
Изведнъж обаче, мнението на ИПИ рязко се променя и през настоящата 2018 г. този институт вече е един от най-силните поддръжници на идеята, че България трябва да се присъедини към валутният механизъм ERM-II (т.нар. чакалня за еврото) и в последствие към Еврозоната възможно най-скоро. Аз няма да спекулирам на какво се дължи този рязък обрат в мнението на експертите от ИПИ по темата. Сигурен съм, че промяната в тяхното мнение по темата се дължи на добре обмислени и логически издържани доводи, поне от тяхна гледна точка.
След като задълбочено разучих техните доводи обаче, за съжаление аз лично ги намерих за крайно неубедителни. Същото се отнася и за доводите на всички онези знайни и незнайни икономисти и политици, с които през последните месеци споря из публичното пространство относно присъединяването на България към Еврозоната. Повсемество икономисти, финансисти и политици в България не осъзнават какви са ключовите структурни недостатъци на Еврозоната като паричен съюз, които стимулират натрупването на прекомерно много системни рискове, които фундаментално дестабилизират финансовата стабилност на всички страни-членки и цялата европейска банкова система. Изглежда много от родните ни „експерти“ въобще не са наясно с това какво въобще е това „системен“ и „морален“ риск, „трагедия на общото ползване“, и т.н.
Какво представлява настоящия анализ?
ИПИ заслужават похвала за това, че в рамките на един доклад са синтезирали всички тези аргументи, които витаят в публичното пространство в един кохерентен и подробен текст. Именно затова и избрах да структурирам моите несъгласия, критики и опасения относно влизането на България в Еврозоната, като отговор и критика на техния доклад по темата. Смятам, че този формат е изключително плодотворен за теми от толкова висока за цялото българско общество важност, защото именно в дебата и сблъсъка на идеи се ражда истината, както гласи древната мъдрост.
Структурата на настоящия анализ до много голяма степен отразява и структурата на самия доклад на ИПИ. Понеже съм несъгласен с болшинството от техните аргументи и т.нар. „позитиви“ от влизането на България в Еврозоната, които те излагат и аргументират структурирани като отделни глави на доклада си, моята критика следва много сходна форма със съвсем леки размествания (самият доклад на ИПИ можете да прочетете тук). Някои части от доклада на ИПИ не са адресирани, защото или са твърде кратки и маловажни или така или иначе съм съгласен с доводите изложени там. Такъв пример е първата глава от доклада, която се фокусира върху мита, че при евентуално присъединяване към Еврозоната, ценовата инфлация в България рязко ще се покачи. Този довод на някои други скептици относно влизането на България в Еврозоната е безпочвен и според мен – нито има данни, че нещо подобно е вероятно, нито е логично да очакваме да се случи, следвайки икономическата теория. Затова и съм съгласен с колегите от ИПИ, че това е мит.

ПАРИ

МВФ: В момента се извършва „рестарт“ на световната икономика

Международният валутен фонд (МВФ) намали прогнозата си за глобален растеж, като обяви, че глобалната икономическа система претърпява фундаментална трансформация на фона на нарастващата несигурност относно търговската политика на САЩ.

След като се върна в Белия дом през януари, президентът на САЩ Доналд Тръмп наложи широки търговски ограничения, чиято кулминация нарече „Деня на освобождението“, на 2 април.

Митата са повишени до нива, невиждани от Голямата депресия, съобщи МВФ във вторник, като публикува последния си доклад „Световна икономическа перспектива“. Анализът прогнозира, че глобалното производство ще се забави до 2,8% тази година, спрямо 3,3% през 2024 г. През януари МВФ прогнозираше, че растежът ще се задържи стабилен през 2025 г.

„Глобалната икономическа система, при която повечето страни са работили през последните 80 години, в момента се рестартира, въвеждайки света в нова ера“, каза каза главният икономист на МВФ Пиер-Оливие Гуринша.

Той обясни, че съществуващите правила биват оспорвани, докато нови все още не са се оформили. Внезапните повишения на митата и по-широката несигурност на политиката могат значително да забавят глобалния растеж, каза Гуринчас.

МВФ понижи прогнозата си за икономическото производство на САЩ до 1,8% през 2025 г. спрямо 2,8% миналата година и прогнозира по-нататъшно намаление през 2026 г.
МВФ

Прогноза за икономическия растеж по региони: Източник: МВФ, Световна икономическа перспектива, април 2025 г.

Очаква се най-големите търговски партньори на САЩ Мексико, Канада и Китай да понесат икономически удар. Растежът на Китай се очаква да се забави до 4% тази година поради опитите да се противодейства на ефектите от митата на Вашингтон. МВФ също така очаква повечето икономики в ЕС да се сблъскат с по-бавен растеж.

Тръмп наложи общо мито от 10% върху почти целия внос, заедно с мита от поне 145% върху китайските стоки, влизащи в САЩ. Той също така въведе „реципрочни“ мита за основните търговски партньори, позовавайки се на предполагаеми нелоялни търговски практики. По-късно отложи налагането на митата до юли, тъй като администрацията се стреми към двустранни търговски сделки, но предупреди, че митата могат да се повишат отново, ако други страни отвърнат на удара. Търговското напрежение и политическата несигурност разтърсиха световните пазари.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПАРИ

Златото счупи нов рекорд за всички времена

Китай изкупува ценния метал, което води до рекордни цени

Цената на златото достигна нов рекорд за всички времена и за първи път надхвърли 3400 долара за тройунция. Юнските фючърси върху златото на Чикагската стокова борса (CME) се повишиха с 2,19%, достигайки 3401,3 долара за тройунция.

Златото се покачва на фона на допълнително отслабване на щатския долар и опасения от търговска война, отбелязва Bloomberg.

Търговският конфликт, започнат от президента на САЩ Доналд Тръмп, извади пазарите от баланс, подкопавайки апетита за рискови активи, като същевременно предизвика бърз поток от участници на пазара към активи-убежища. Така инвестициите в борсово търгувани фондове, обезпечени със злато, са показали ръст през последните 12 седмици и това е най-дългият период от 2022 г., изчислява изданието.

Подкрепа на пазара на злато оказаха и критиките на Доналд Тръмп към председателя на Федералния резерв Джером Пауъл, пише Bloomberg. Тръмп обмисля отстраняването на Пауъл, каза директорът на Националния икономически съвет Кевин Хасет.

Инвеститорите активно се насочват към физически обезпечени със злато борсови фондове. „По-специално се откроява Китай, където инвестиционните потоци в златни фондове достигнаха 29,1 тона през първите 11 дни на април – повече, отколкото през цялото първо тримесечие (23,5 тона)“, казват експертите.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПАРИ

Оттеглнето на Клаус Шваб от Световния икономически форум бележи провала на глобалистите

Соченият за лидер на глобалистите, Клаус Шваб, архитектът на антиутопичния дневен ред на Световния икономически форум, обяви, че се оттегля от борда на глабалистката организация.

Това бележи края на една ера за Шваб, който се застъпваше за противоречиви политики като ядене на буболечки, кампании за масова ваксинация, контрол на населението и политики за намаляване на промените в климата, цифрова валута на централните банки и много други политики, подобни на тези в Китай.

Междувременно културните промени в Северна и Южна Америка сигнализират за нарастващо движение към традиционни ценности, отслабвайки идеологическата хватка на форума в Давос върху правителствата, неправителствените организации, корпорациите, църквата и обществото.

„След скорошното ми съобщение и когато навършвайки 88 години, реших да се оттегля от позицията на председател и като член на Борда на настоятелите незабавно“, написа Клаус Шваб в изявление.

Той подаде оставка като изпълнителен директор преди една година, като бившият норвежки външен министър Борге Бренде пое ежедневните операции. Световният икономически форум заяви, че заместник-председателят Питър Брабек-Летат е бил назначен за председател на борда временно и че е назначена комисия за търсене на заместник.

„Във време, когато светът претърпява бърза трансформация, необходимостта от приобщаващ диалог за справяне със сложността и формиране на бъдещето никога не е била по-критична. Бордът на настоятелите на Световния икономически форум подчертава важността да остане непоколебим в своята мисия и ценности като посредник за напредъка. Въз основа на своята доверена роля форумът ще продължи да събира лидери от всички сектори и региони, за да обменят информация и да насърчат сътрудничеството“, се казва в изявление на Световния икономически форум.

Оставката на Шваб идва три месеца, след като президентът Тръмп каза на глобалистите на годишната им среща през 2025 г в Давос, Швейцария: „Америка се завърна“.