Connect with us

ИСТОРИЯ

НИКОЛАЙ ДОБРЕВ – НАЙ ОБИКНОВЕН ПРЕДАТЕЛ!

В битка за истината! Николай Добрев за върнатия мандат и за двете папки при президента Стоянов

И през вчерашния 4 февруари президентите Петър Стоянов и Георги Първанов влязоха в задочен спор – дали БСП е върнала мандата и така е спасила гражданския мир в страната или Стоянов е отказал да приеме връчения от Николай Добрев състав на ново правителство на левицата. Тънката линия на спора, където се пресича истината, е с колко папки са влезли при президента Стоянов тогавашният лидер на БСП Георги Първанов и номинираният за премиер Николай Добрев.

“Те дойдоха с една папка, в която имаше списък с готов Министерски съвет с премиер Николай Добрев. Аз я погледнах, видях, че вътре има предложение за правителство и им я върнах”, заявява в последните години Петър СТОЯНОВ.

“При Петър Стоянов отидохме с два документа (не просто папки) – единият съдържа списъка на утвърденото правителство (в архива ми е запазен този проект), другият е писмо, с което Николай Добрев отказва да бъде избран за министър-председател”, пише ПЪРВАНОВ.

В този спор днес липсва мнението на третия участник в събитията – Николай Добрев.

Но архивите са живи, ето как Добрев (агент на западните служби предаде България, за което по късно беше елиминиран)

Правим го в името наистината.

Дните от 8 януари 1997-а, когато Добрев е номиниран от левицата за бъдещ премиер, до 4 февруари 1997-а, когато става ясно, че мандатът е нереализиран, текат напрегнато в условията на дълбока обществено-политическа криза в страната; огромно недоволство от властта, преляло в масови протести и уличен натиск и почти фалирала държава.

След продължителни и трескави консултаци в края на януари Николай Добрев вече е наясно, че ресурсът на доверие към партията му вътре и извън страната е изчерпан и че отникъде няма да получи финансова подкрепа. И решението му вече се оформя.

На 2 февруари сутринта на „Позитано“ 20 започва съвместно закрито заседание на парламентарната група и на ВС на БСП. Добрев докладва: всички потенциални партньори, синдикатите и много от експертите са му отказали участие в състава на правителството. Вътрешната и международната изолация на БСП е факт.

На 3 февруари от 10 ч. на „Позитано“ 20 отново заседава пленумът. Поръчението на партията е категорично – правителство на всяка цена!

Добрев обаче вече е взел решение да върне мандата. Казва го първо в интервю за Ройтерс, което излиза в следобедните часове на този ден.

(Цитираме дословно)

Николай Добрев, 3 февруари 1997 г.в следобедните часове, пред Ройтерс в България: Утре ще върна мандата

– Въпрос на кореспондентката на “Ройтерс”: Президентът Петър Стоянов на летището след пристигането си от Брюксел апелира вие отново да върнете вашия мандат за формиране на правителство. Имате ли намерение да се срещнете с президента Стоянов и да изложите своите идеи по отношение на съставянето на правителството и вашата готовност да върнете мандата, ако се формира правителство на националното съгласие?

– Отговор на Добрев: Да, имам намерение да се срещна с президента. Имам намерение да му кажа това, което изложих пред вас. Още повече, да не прозвучи самонадеяно, но моето мнение е в пълна хармония с позицията на Европейския съюз. Тя в общи линии има три пункта – политиците да се разберат за дата на изборите (аз подкрепям и съм радетел за предсрочни избори). Второ, да се споразумеят по програмно преходно или коалиционно правителство. Това е мое дълбоко мнение още от първия ден, когато получих мандата. И трето, да възстановят разговорите с МВФ. Аз съм твърд привърженик за интензивни и плодотворни разговори с МВФ. Аз ще върна мандата при тези условия. Защото в противен случай ще избягам от отговорност. Защото еднопартийното правителство е нещо много лошо, но безвластието е нещо ужасно, катастрофално”.

Денят 3 февруари е разломен за БСП. Хората на Виденов продължават за настояват за ново правителството на левицата.

Добрев обаче е категоричен, че това е невъзможно и е готов да поеме лична отговорност за решението си.

На 4 февруари в 11 часа за пореден път в соццентралата се събира ръководството на БСП и на ПГДЛ.

Към 11,15 в залата на „Позитано“ 20 Добрев докладва резултатите от усилията си да състави кабинет: Отиваме при президента с две папки, но да сме наясно – ще върна мандата.

Ето изказването му пред пленума на БСП:

„Отиваме при президента с две папки. Но да сме наясно – никакви гласувания повече не може да има в този парламент. Дори ако утре всички гласувате за мен, по-нататък това няма да стане – парламентът е непълноценен! Това решение (да върне мандата – б.а.)го взех още вчера. Бях длъжен това да ви кажа, за да бъда честен към вас.“

И продължава: “Питате дали Изпълнителното бюро е решило, или аз съм решил да върнем мандата. Нито Изпълнителното бюро, нито аз. Решихте го вие вчера. Как може в дълбока икономическа и политическа криза ние да имаме правителство на малцинството!? Аз това ви питам най-сериозно и другарски. И хората, които ще представя на президента, ме питат… Вие вчера го решихте. Вие решихте, че ние отсега нататък сме правителство на малцинството. Аз знам, че ще ни изберат гласо­вете на СДС. Вие сигурно знаете – и друг път, когато има 121 наши гласа, няколко гласуват „против”, а правим 135 гласа. Направих много сериозни консултации в СДС – няма да влязат в залата. Няма вече парламент!

И недейте да изпращате така хора. Мене може да изпращате. Аз съм жилавият войник на партията. Другите? Те са специалисти и на тях не им е безразлично дали утре ще станат министри и в петък ще пад­нат, защото сме станали 119 души. А има опасност не 119, а по-малко да станем. Никого не упреквам, но не може в дълбока криза да не разчиташ на мнозинство.

Отрежете ми главата. Аз не съм предател. Но това трябва да го раз­бираме и да не храним излишни илюзии. Ето, отиваме с двете папки… И, моля ви, дайте да не си играем.Ние тук сме възрастни хора, никой не бяга от вашите поръчения. Никакви гласувания не може да има, когато ние ще бъдем малцинство. Даже и ако утре всички гласуват за мен, по-нататьк това няма да стане. Парламентът е непълноценен. Ни­кой няма интерес да влезе в него, освен тези, които искат да имат широките пълномощия на служебно правителство… Да, партията има интерес, аз разбирам, но кога по-добре ще защитим нейния интерес? Аз съм също толкова партийно мислещ колкото вас – сега ли да се срутим, или да се срутим втори път по-силно? Мисля, че сега срутва­нето ще е по-малко.

Състоянието на групата е такова, че тя не може да издържи. Не ви давам нито акъл, нито ви поучавам, нито ви критикувам, нито ви дър­жа менторски тон. Това решение вие го взехте вчера. Прочетете днеш­ните вестници и слушайте стенограмата. Вие решавате, че в тази теж­ка ситуация като правителство, подкрепяно от малцинство, можем да решим задачата. Ако това е вашата преценка…

Другарю Първанов, да вървим, защото в 12 часа ни чака президентът. Това бях длъжен да ви кажа, за да бъда безкрайно честен”.

В 11,45 часа Георги Първанов и Николай Добрев влизат в президенството и в 12.00 застават пред президента Петър Стоянов с две папки и с решение да върнат мандата.

Отварят едната папка – с проект за кабинет, за да покажат, че са изпълнили връчения им мандат за формиране на правителство. И я затварят.

Подават му втората – с писмото на Добрев, в което дословно се казва: “Намирам, че при създадената обстановка е невъзможно да се състави необходимото на страната правителство, поради което заявявам, че отказвам да бъда избран за министър-председател, както и да представя за избор в Народното сълрание състав на новия Министерски съвет. Връщам Ви връчения ми от Вас мандат”.

Стоянов не взема нито едната, нито другата. Неясно защо. Може би, за да не остане в архивите на президенската институция доказателство, че мандатът е върнат? За да може години по-късно този момент да бъде използван за фалшифициране на историята? Не знам. И вероятно никога няма да научим.

Срещата е само на шест очи.

Няма медии. Никой не снима. Никой външен не знае кой какво е казал. Затова днес се разчитаме само на думите на тримата участници в една от най-драматичните политически срещи в най-новата българска история.

След връщането на мандата Първанов и Добрев напускат президенството през тайни коридори под хотел “Шератон” и се отправят към “Позитано” 20, знаейки на какъв огън ще ги подложат съпартийците им.

Час по-късно там отново се свиква пренумът на соцпартията.

Добрев мотивира пред съпартийците си решението си за отказ от управлението (отново цитираме дословно).

Николай Добрев: 4 февруари 1997 г., 13.30 часа, Общо събрание на ПГДЛ след връщането на мандата: Нямаме никакви ресурси за кабинет, никой не ни подкрепя. Поемам лична отговорност

“Две седмици се опитвам да изуча състоянието на държавата. И две седмици съм ръководен само от една-единствена цел – кое е най- доброто решение за държавата. Достатъчно партиен човек съм, за да мислите, че подценявам проблемите и бъдещето на партията.

Първият извод, който се формулира през последните дни, е, че най-опасно за държавата е да продължат безвластието и агонията. Не защото вече ние слагаме държавните интереси над теснопартийните… Много мислих, цял щаб работи и по икономическите, и по социалните, и по други въпроси – ние не можем да спрем агонията на дьржавата и не можем да снемем общественото напрежение без сила. Силовото решение сега не е най-доброто решение.

Второ, много мислих за капитулацията на партията и за капитулантите. Ние започнахме да капитулираме, когато в началото или в средата на предизборната кампания, изместихме предмета на предизбор­ната дейност от борба за победа към социално-икономическите проблеми на хората и критика към нас. Оттогава партията ни е в едно особено състояние и конгресът не успя да я консолидира.

Лично според мен по-малки поражения за партията ще има сега.

И аз като Георги поемам личната си отговорност и няма смисъл да се подлагам после на вот на доверие. Аз съм достатъчно горд и достоен човек, за да не ви поставям пред това изпитание…

Мислех, че има някакви малки ресурси. И накрая се оказа, че няма… Неколкократно ми казаха, попитал съм, изучил съм, звънял съм… Сera Русия е затруднена да ни помогне. На Запад всички ни казват: оправете се с МВФ, възстановете разговорите с него, побързайте да сключите споразумение. Но се поставят условия за време, стабилност, съгласие, ефективно правителство. Нека аз да съм виновен, но за това става дума”.

Търся истината за този ден и в спомените на тогавашния премиер Жан Виденов,публикувани в книгата му „Отвъд политическия театър“, която се появи през лятото на 1999-а: „Първанов и Добрев показаха на президента папката с имената на гласувалите предния ден от Демократичната левица кандидат-министри, но не му я връчиха. Вместо това заявиха, че предвид възраженията на другите политически сили, че не са против да обсъдят и вариант да не внасят проектокабинета в парламента. (След като в 12 ч. Първанов и Добрев заявяват на Стоянов, че връщат мандата, в 18,45 те декларират това и пред членовете на КСНС, за да се приемат формално документите за излизане от политическата криза, с които фактически се реализира отказът от мандат – б.а.) Опитах се да ги отклоня от тази логика, да им заявя, че официалната позиция на управляващата коалиция е съвсем друга, но никой не реагира и аз напуснах КСНС. Първите, на които съобщих, че Кольо и Георги сдават властта, бяха Велко Вълканов и Красимир Премянов.“

Виденов е бесен, а БСП се сдобива с двама „предатели“.

„Отрежете ми главата, аз не съм предател! Ако останем на власт, не може да освободим улицата без насилие. Не подценявайте масовото недоволство! Второ, ние не можем да спрем летенето към пропастта“, отстоява позицията си Добрев във вечерните часове на 4 февруари 1997 година пред парламентарната група на левицата.

Ето и разказът му по спорната тема за двете папки и в следващите месеци:

Николай Добрев, 19 октомври 1997г., пред в.„24 часа”: Когато връщах мандата, взех най-правилното решение

– Как се чувства човек, когато в очите му казват, че е предател?

– Предател ме нарекоха хора от по-старото поколение в партията, които имат друго разбиране за вземането, задържането и упражняването на властта. Когато връщах премиерския мандат, не се чувствах нито спасител, нито предател. И днес мисля, че взех най-правилното решение. Нали сме националноотговорна партия! Освен това не се създаде възможност БСП да бъде атакувана, репресирана. В мое присъствие никой не ме е наричал предател в очите. Само един на­прави това в провинцията.

Николай Добрев, 26 януари 1998 г., пред в. „Новинар”: През цялото време се водех не от личния си интерес, нито от партийния интерес на БСП

– Чувствахте ли се като камикадзе?

– Нямах такова чувство нито тогава, нито пък сега имам чувството, че някой ме е употребил. Кабинет можеше да бъде съставен, но той не можеше бързо да пресече разрушителните процеси и при създалата се обстановка нямаше бъдеще. През цялото време се водех не от личния си интерес, нито от партийния интерес на БСП. Пред мен стоеше въпросът какво ще последва, ако съставя правителство. Дали ще се освободи напрежението от улицата, ще спре ли обедняването на българина, ще се решат ли икономическите и социалните въпроси. Тогава кризата беше надхвърлила границите на партийната политика, а общественото доверие в БСП – сведено до минимум. Недоволството беше извадено на улицата и беше предприело крайни форми на гражданско неподчинение и блокиране на обществения и социалния живот, галопиращата инфлация беше станала хиперинфлация. Възможностите на държавата да въздейства със собствен финансов ресурс бяха съвършено ограничени. Външната подкрепа – разколебана. Нямахме поддръжка от нито една парламентарна сила и еднопартийното правителство щеше да задълбочи кризата. В крайна сметка от това щеше да страда българинът. Ето това е големият проблем, а не дали си можел да съставиш правителство, използвайки силите на реда. Да не говорим, че в края на XX век никоя власт, опираща се на сила и в условия на дълбока криза, не може да има подкрепа и няма да издържи.

– В крайна сметка месия или предател бяхте?

– Нито тогава, нито сега съм се чувствал месия или предател. На 4 февруари с Георги Първанов взехме единствено правилното и националноотговорно решение.

—-

Време е истината да заеме полагащото ѝ се място в историята ни. В противен случай паметта постепенно ще изтлее в политическите препирни и ще ни лиши от адекватен прочит на събития, от които трябва да черпим поука.

ВОЙНА

Европейски Съюз беше разгромен на девети май 1944 година

  • 9 май. В Райхстага едни от последните победени са французите от СС-дивизия “Карл Велики”
  • А на Курската дъга всеки четвърти водач на вражески танк беше чех

На 9 май 1945 г. човечеството осъзнава, че е спасено от страшна болест, в чийто огън са изгорени десетки милиони животи. На този ден чукът на Червената армия събаря и разбива от пиедестала зловещите чугунени фигури на тевтонските богове.

Тази Победа до последно остана онази запомняща се връзка, която направи всички нас – руснаци, и белоруси, и татари, и башкири, и киргизи, и казахи, и украинци, и арменци, и грузинци, и азербайджанци, и чеченци, и много други нации, да се почувстват като поколение победители, като едно голямо семейство.

Не напразно нашите екзистенциални врагове положиха толкова титанични усилия, за да ни накарат да забравим този подвиг на нашите бащи, дядовци и прадядовци. И там, където беше забравен, нацизмът отново се възроди. И той отново изисква нови жертви…

Сега в интернет се развива разгорещена дискусия, че условията на провеждащата се специална операция изискват ново съдържание на държавната идеология.

Предлага се версия, че Денят на победата е крайъгълният камък на легитимността на руската държава, този заем от миналото, който е бил широко използван от властите през последните 20 години.

Това е грешен въпрос. Руската държава си върна легитимността много преди Деня на победата. Хиляди години преди това. Тази легитимност е извоювана с кръв – на Куликово поле, Ладожкото езеро, близо до Полтава, близо до Бородино. Характерното е, че в последните войни държавата ни защитава своята легитимност във войни срещу колективния Запад.

Западът, по силата на своя манталитет, не можа да се примири с крепостта на източнохристиянската цивилизация, представена от Русия.

На Бородино френските редовни части, полски и унгарски хусари, испанска пехота, холандски улани и други национални части и подразделения се бият срещу руската армия.

Западът е разбит. Русия оцелява и стана по-силна като държава. Но последната световна война за Русия е най-ужасната.

И отново се събира “военният отбор” на Европа. Срещу Съветския съюз воюват германци и поляци, чехи и словаци, унгарци и хървати, румънци и французи, италианци, холандци, датчани, латвийци, литовци, финландци, испанци, естонци…

Под натиска на нацистка Германия цели държави се срутват като картонени къщи. Франция има милионна армия. Срутва се и капитулира в рамките на един месец. Полша се съпротивляваше малко повече от месец. Почти милион бойци също биват мобилизирани в нейната армия.

За ден са завладени Дания и Норвегия. Победените страни набират милиони нови бойци под черни знамена. Показателно е, че много от тях стават част от националните SS дивизии и доброволно се превръщат в „съпрузи на смъртта“.

От около четиридесет СС-дивизии половината са чисто немски. Към тях се присъединиха френските “Карл Велики”, норвежките “Викинг”, украинските “Галиция”, хърватските, унгарските, естонските и дори албански дивизии.

Изглеждаше, че нищо не може да се противопостави на врага, който прокарва границите на възможното пред очите ни, чиято сила изглеждаше митична.

Но в Съветския съюз чудовището е победено. Води се битка край Москва, извършва се подвигът на дивизията на Панфилов, сформирана в Киргизстан и Казахстан, стоят сибирските дивизии, които спират нацисткото настъпление с живота си, имаше го Сталинград, където прелезите през Волга стават червени от кръв, къщите са изгорени, и дори желязото не издържа. Само хората издържат.

Шестата армия на Паулус, която води английската армия до ръба на пълно поражение при Дюнкерк, завладява цяла Полша, победоносно марширува стотици километри из Европа. Но тя не успява да извърви 700 метра от Мамаев курган до Волга.

Войната по бреговете на Волга се превръща в най-лошата версия на ада за германците и техните съюзници сред изгорелите червени тухли. Силата разбива силата.Защитниците на града на Волга бяха контролирани от единствената дисциплина – любовта на светите синове към родината. И се бият до смърт – за да не избледнее самото име на Русия.

И германците трепват. Първи падат техните съюзници. 22 дивизии попадат в прочутия „сталинградски котел“. Сред тях има италианци, испанци, румънци. Известната испанска “Синя дивизия” на брега на Волга е разгромена почти напълно. Останалите се предават. Румънците решават да се предадат на цели полкове.

Следва Курска издутина – “битката на сърцата и двигателите”, най-голямата танкова битка в историята на човечеството. Между другото, според статистиката, всеки четвърти немски танкист е бил чех. Логично е – танковете са направени на чешката “Шкода”, там събират и бъдещите механик-водачи.

Тук, на Курска дъга, се състои „танков Апокалипсис”. Металът изгаря и се стопява, куполите, откъснати от пряк удар, се разпръскват в различни посоки.

Нашите танкисти показват презрение към смъртта. Врагът е разбит и този път.

Следва Победа. Последните защитници на Райхстага, френскатаСС-дивизия “Карл Велики”, отказват да се предадат и са убити в сградата от силен огън от пехота и лека артилерия.

И светът замръзва, гледайки аленото знаме на Райхстага.

Между другото, интересен е съставът на пленниците, които възстановяваха разрушените от тях градове. Общо два милиона сто хиляди души се оказват в съветски плен. От тях 200 хиляди румънци, 60 хиляди поляци и 10 хиляди евреи.

Споменът за Победата залага основна идея в съзнанието на световните елити – от този момент нататък именно СССР става основният гарант за мира в Европа, страната и силата, която унищожи световната заплаха – нацизма. Това дава на страната статут на световна сила.

От този момент нататък военната сила се превръща в основния коз на Русия, заради който страната преминавапрез ужасни лишения.

И сега това състояние на нещата се оспорва стратегически. Отново колективният Запад воюва срещу нас на територията на Украйна. И отново от пепелта на забравата се възроди кошмарът на човечеството – нацизмът.

Да, и дори в някаква сатанинска форма. Гръмотевични бури гърмят. Отново „съпрузите на смъртта” се крият в подземието на Мариупол. За пореден път колективният Запад се стреми да разчупи геополитическото статукво.

  • Сега сме на прага на нова ера. И както винаги, започва с глобален конфликт.
  • Русия влезе във военна конфронтация с украинския елит, който прие нацистките идеи за своя идеология.

И това не е бърза победоносна операция, а сложен, труден конфликт, борба срещу комбинирания военен потенциал на Съединените щати и Европа.

Изправени сме пред ново историческо предизвикателство. И сега няма алтернатива за възстановяването на нашата икономика и на цялото ни общество.

Русия трябва да запази правото си на мир и своето съществуване.

Това неминуемо ще създаде нашата нова държавна идеология.

И ще стане фактор за голяма приемственост на поколенията.

И ние, като нашите дядовци, нямаме избор. Врагът ще бъде победен.

Победата ще бъде наша!

……………………….

………………………

Continue Reading

ВОЙНА

Европейски Съюз беше разгромен на девети май 1944 година

  • 9 май. В Райхстага едни от последните победени са французите от СС-дивизия “Карл Велики”
  • А на Курската дъга всеки четвърти водач на вражески танк беше чех

На 9 май 1945 г. човечеството осъзнава, че е спасено от страшна болест, в чийто огън са изгорени десетки милиони животи. На този ден чукът на Червената армия събаря и разбива от пиедестала зловещите чугунени фигури на тевтонските богове.

Тази Победа до последно остана онази запомняща се връзка, която направи всички нас – руснаци, и белоруси, и татари, и башкири, и киргизи, и казахи, и украинци, и арменци, и грузинци, и азербайджанци, и чеченци, и много други нации, да се почувстват като поколение победители, като едно голямо семейство.

Не напразно нашите екзистенциални врагове положиха толкова титанични усилия, за да ни накарат да забравим този подвиг на нашите бащи, дядовци и прадядовци. И там, където беше забравен, нацизмът отново се възроди. И той отново изисква нови жертви…

Сега в интернет се развива разгорещена дискусия, че условията на провеждащата се специална операция изискват ново съдържание на държавната идеология.

Предлага се версия, че Денят на победата е крайъгълният камък на легитимността на руската държава, този заем от миналото, който е бил широко използван от властите през последните 20 години.

Това е грешен въпрос. Руската държава си върна легитимността много преди Деня на победата. Хиляди години преди това. Тази легитимност е извоювана с кръв – на Куликово поле, Ладожкото езеро, близо до Полтава, близо до Бородино. Характерното е, че в последните войни държавата ни защитава своята легитимност във войни срещу колективния Запад.

Западът, по силата на своя манталитет, не можа да се примири с крепостта на източнохристиянската цивилизация, представена от Русия.

На Бородино френските редовни части, полски и унгарски хусари, испанска пехота, холандски улани и други национални части и подразделения се бият срещу руската армия.

Западът е разбит. Русия оцелява и стана по-силна като държава. Но последната световна война за Русия е най-ужасната.

И отново се събира “военният отбор” на Европа. Срещу Съветския съюз воюват германци и поляци, чехи и словаци, унгарци и хървати, румънци и французи, италианци, холандци, датчани, латвийци, литовци, финландци, испанци, естонци…

Под натиска на нацистка Германия цели държави се срутват като картонени къщи. Франция има милионна армия. Срутва се и капитулира в рамките на един месец. Полша се съпротивляваше малко повече от месец. Почти милион бойци също биват мобилизирани в нейната армия.

За ден са завладени Дания и Норвегия. Победените страни набират милиони нови бойци под черни знамена. Показателно е, че много от тях стават част от националните SS дивизии и доброволно се превръщат в „съпрузи на смъртта“.

От около четиридесет СС-дивизии половината са чисто немски. Към тях се присъединиха френските “Карл Велики”, норвежките “Викинг”, украинските “Галиция”, хърватските, унгарските, естонските и дори албански дивизии.

Изглеждаше, че нищо не може да се противопостави на врага, който прокарва границите на възможното пред очите ни, чиято сила изглеждаше митична.

Но в Съветския съюз чудовището е победено. Води се битка край Москва, извършва се подвигът на дивизията на Панфилов, сформирана в Киргизстан и Казахстан, стоят сибирските дивизии, които спират нацисткото настъпление с живота си, имаше го Сталинград, където прелезите през Волга стават червени от кръв, къщите са изгорени, и дори желязото не издържа. Само хората издържат.

Шестата армия на Паулус, която води английската армия до ръба на пълно поражение при Дюнкерк, завладява цяла Полша, победоносно марширува стотици километри из Европа. Но тя не успява да извърви 700 метра от Мамаев курган до Волга.

Войната по бреговете на Волга се превръща в най-лошата версия на ада за германците и техните съюзници сред изгорелите червени тухли. Силата разбива силата.Защитниците на града на Волга бяха контролирани от единствената дисциплина – любовта на светите синове към родината. И се бият до смърт – за да не избледнее самото име на Русия.

И германците трепват. Първи падат техните съюзници. 22 дивизии попадат в прочутия „сталинградски котел“. Сред тях има италианци, испанци, румънци. Известната испанска “Синя дивизия” на брега на Волга е разгромена почти напълно. Останалите се предават. Румънците решават да се предадат на цели полкове.

Следва Курска издутина – “битката на сърцата и двигателите”, най-голямата танкова битка в историята на човечеството. Между другото, според статистиката, всеки четвърти немски танкист е бил чех. Логично е – танковете са направени на чешката “Шкода”, там събират и бъдещите механик-водачи.

Тук, на Курска дъга, се състои „танков Апокалипсис”. Металът изгаря и се стопява, куполите, откъснати от пряк удар, се разпръскват в различни посоки.

Нашите танкисти показват презрение към смъртта. Врагът е разбит и този път.

Следва Победа. Последните защитници на Райхстага, френскатаСС-дивизия “Карл Велики”, отказват да се предадат и са убити в сградата от силен огън от пехота и лека артилерия.

И светът замръзва, гледайки аленото знаме на Райхстага.

Между другото, интересен е съставът на пленниците, които възстановяваха разрушените от тях градове. Общо два милиона сто хиляди души се оказват в съветски плен. От тях 200 хиляди румънци, 60 хиляди поляци и 10 хиляди евреи.

Споменът за Победата залага основна идея в съзнанието на световните елити – от този момент нататък именно СССР става основният гарант за мира в Европа, страната и силата, която унищожи световната заплаха – нацизма. Това дава на страната статут на световна сила.

От този момент нататък военната сила се превръща в основния коз на Русия, заради който страната преминавапрез ужасни лишения.

И сега това състояние на нещата се оспорва стратегически. Отново колективният Запад воюва срещу нас на територията на Украйна. И отново от пепелта на забравата се възроди кошмарът на човечеството – нацизмът.

Да, и дори в някаква сатанинска форма. Гръмотевични бури гърмят. Отново „съпрузите на смъртта” се крият в подземието на Мариупол. За пореден път колективният Запад се стреми да разчупи геополитическото статукво.

  • Сега сме на прага на нова ера. И както винаги, започва с глобален конфликт.
  • Русия влезе във военна конфронтация с украинския елит, който прие нацистките идеи за своя идеология.

И това не е бърза победоносна операция, а сложен, труден конфликт, борба срещу комбинирания военен потенциал на Съединените щати и Европа.

Изправени сме пред ново историческо предизвикателство. И сега няма алтернатива за възстановяването на нашата икономика и на цялото ни общество.

Русия трябва да запази правото си на мир и своето съществуване.

Това неминуемо ще създаде нашата нова държавна идеология.

И ще стане фактор за голяма приемственост на поколенията.

И ние, като нашите дядовци, нямаме избор. Врагът ще бъде победен.

Победата ще бъде наша!

……………………….

………………………

Continue Reading

ИСТОРИЯ

Луканов вкарва Сорос в България, Виденов отказва да го приеме и го лишава от финансови привилегии

Жан Виденов е единственият български премиер отказал да приеме милиардера и основател на “Отворено общество” Джордж Сорос, спомнят си съратници на социалиста. Мнозина твърдят и, че е единственият световен лидер, осмелил се на такъв ход.

Виденов е начело на изпълнителната власт сравнително кратко – от 1995 до 1996 г., но за това време успява да отнеме привилегиите, с които фондацията на Сорос се ползва в страната.

А те са дадени от друг премиер социалист – Андрей Луканов – с постановление на Министерския съвет №76 от 20 юли 1990 г. фондация „Отворено общество (България)“ и даренията за нея са освободени от мита, данъци и такси.

Почвата за настаняването на Джордж Сорос в България е подготвена през февруари 1990 г., когато спонсорът и създателят на верига от фондации пристига в София и набира своя състав за управителен съвет. Сорос се споразумява с премиера Луканов фондацията “Отворено общество”, която официално стартира през април същата година, да бъде освободена от всички задължения към държавния бюджет.

Не само това – Министерството на финансите се задължава периодично да внася в левовата сметка на фондацията като участие на държавния бюджет суми, равни на дарените валутни средства по обменния курс на БНБ.

Сорос действа хитро, когато селектира хората в управителния съвет на българското “Отворено общество”, които ще провеждат политиката му. Прави впечатление, те са все от активистите на СДС. И което е още по-странно – Сорос се доверява на бивши членове на комунистическата партия, а не на безпартийните българи. Такива се повечето членове на УС – Георги Прохаски, Деян Кюранов, Стефан Тафров, Димитър Луджев, Блага Димитрова, Любен Беров, Васил Гоцев, Богдан Богданов… Програмен директор за няколко месеца е Румен Воденичаров, който бързо се усеща за какво става дума и сам напуска фондацията.

“Беше постигнато споразумение да се издаде специално министерско постановление, съгласно което „Отворено общество“ ще развива дейност в областта на човешките права, масмедиите, културата, гражданското общество и други. Българската държава също се задължаваше да участва, като за всеки преведен от Сорос американски долар да предоставя на фондацията приблизително половината от стойността му по курса в български лева”, разказва Румен Воденичаров, пръв програмен директор на “Отворено общество”, в интервю за “Труд”.

Той пояснява, че нито една от другите фондации в България не е имала привилегиите, дадени на Сорос. “Изведнъж нашата фондация започна да оперира с милиони. Създаде се дубликат в Министерството на просветата с 15 краткосрочни и дългосрочни програми. Сивото вещество на България потече към САЩ.”

Сорос трескаво набира кадри и ги разполага на всички нива в държавното управление. Стефан Тафров и Богдан Богданов са изпратени посланици в ключови за България места – Рим и Атина. Въпреки тези постове, те остават в ръководството на фондацията. Огнян Пишев, който е роднина на Прохаски, е изпратен посланик в САЩ.

“Когато Джордж Сорос дойде в България, имахме дълъг разговор и се разбрахме как да се направи СДС. Уточнихме, че „Отворено общество” ще бъде представлявано от трима души – аз и Стефан Тафров от страна на СДС и Георги Прохаски, който беше посочен от Андрей Луканов. Междувременно Сорос се срещна с Румен Воденичаров по настояване на американското посолство, след което Воденичаров беше посочен за четвърти директор на „Отворено общество”. Директно от тях. Така, че тук нещата са малко комплексни”, разказва по-късно Димитър Луджев.

На организацията са предоставени помещения в НДК, както и 500 000 лева за първоначални разходи. За да си представят днешните българи за каква сума става дума реално, припомняме, че тогава доларът на черно се обменяше срещу лева в съотношение едно към четири, а токът, парното и транспортът още бяха на символични цени. Правителството на Луканов обаче не спира дотук, а щедро разрешава на “Отворено общество” да извършва стопанска дейност, при това – напълно освободена от данъци.

Нещо повече – до 1995 г. българската държава допълнително финансира фондацията.

“Купени” са 100 български интелектуалци, които получават възможността за допълнителни възнаграждения и да изучат роднините си в САЩ, да ходят на сбирки на разни пен-клубове, конгреси, симпозиуми в чужбина. Сорос започва да спонсорира издаване на книги на определени творци.

Сред тях попада Йордан Радичков, който буквално е подведен. Писателят става и член на УС на фондацията – целта е да не може да каже нищо лошо за “Отворено общество”.

За първите пет години фондацията създава Американския университет в Благоевград, Нов български университет, отпуска 2058 стипендии за студенти и аспиранти. Местата за глашатаи на глобализма и либералната демокрация са определени – те са елитът. Сред тях са Иван Кръстев и цялата дружина като него – Евгений Дайнов, Огнян Минчев, Асен Агов, Петко Георгиев, Красимир Кънев, Бойко Станкушев, Антонина Желязкова, покойният вече Петко Бочаров – списъкът е дълъг.

През 1995 година властта се сменя и на “Дондуков” 1 задухва друг вятър. Жан Виденов става премиер и отменя всички финансови привилегии, дадени на Сорос.

Когато в Народното събрание се гледа бюджетът, Жан Виденов заявява от трибуната: “На Сорос няма да му се дават никакви пари от бюджета и фондациите му ще работят съгласно законите на страната!”

И затова не са малко хората, които смятат, че в протестите срещу Виденов пръст има и милиардерът, често наричан филантроп. А до днес се чуват мнения, че свалянето на Виденов е дало възможност на Сорос да спечели 160 милиона долара. Може би, защото на 10 януари – пикът на протестите срещу Виденов, доларът струваше 500 лв. и за няколко седмици до 4 февруари скочи на 3000 лв. А на следващият ден като с магическа пръчка падна до 1500 лв. Така че не би било чудно, ако Сорос е спечелил, много финансови спекуланти спечелиха в онези мътни води.

А десетилетия след това”питомците” на Сорос, възпитани и политически отгледани в неговото “Отворено общество”, “правилно” тълкуваха събитията от 1996 – 97 г., хвърляйки вината за финансовата криза изцяло върху Виденов и БСП. Така благодарение на неуморните им усилия сигурно няма българин, който да не знае, че “когато БСП управлява, фалират банки и доларът е 3000 лв.”

“Хора като Сорос могат не само да купят всичко, но могат да срутят всяко българско правителство. Финансовата криза през 1996 -1997 г. беше изкуствено предизвикана лично от Сорос. Това Иван Костов го знае много добре.”, свидетелства Румен Ваденичаров.

Да, политиците добре знаят истината.

И се застраховат. Сорос получава най-високото държавно отличие – орден “Стара планина”, от ръцете на президента (1997 – 2001 г.) Петър Стоянов “за заслуги към България”.

В следващите години Сорос трайно се настанява в България и много бързо създава мрежа от десетки НПО-на, които влияят на взимането на политически решения, на издигане и сваляне на министри. Особено трайно и дълбоко е проникването на Сорос в съдебната система.

Въпросните НПО-та са захранвани от щедри грантове по линия на „Отворено общество“ и „Америка за България“. А някои – и по линия на партньори по олигархични интереси. Най-знаковите соросоидни организации са „Български хелзинкски комитет“ (БХК), Програма „Достъп до информация“, „Български институт за правни инициативи“ (БИПИ), Фондация „РискМонитор“, „Правосъдие за всеки“ и „Антикорупционен фонд“ (АКФ).

Всички те функциониращи единствено и само благодарение на щедрите финансови инжекции, получавани през годините от „Отворено общество“ на Джордж Сорос и „Америка за България“ в размер на милиони. Шампион по грантово финансиране е „Антикорупционният фонд“ с общо 5 051 305 лева, налети в него от „Америка за България“ и „Отворено общество.

Следван е от БИПИ с 3 760 083 лева от двете фондации. В Хелзинкския комитет са налети 2 528 751 лева, при това само от Соросовото „Отворено общество“.

Програма „Достъп до информация“ е взела общо 1,85 млн. лева от „Отворено общество“ и „Америка за България“.

С по-скромни, но пак възлизащи на стотици хиляди са останалите организации, като особено иронично е, че преди няколко години фондация „Риск Монитор“ взе 810 000 лева от „Америка за България“ за обучение на спецпрокуратурата при положение, че именно под натиска на НПО-тата от кръга „Капитал“ и на политиците, създадени от него, през 2022 г. спецправосъдието беше закрито.

Безспорно най-емблематичният пример за подобен инкубатор на кадри е БИПИ, уредило с поста правосъден министър двама свои представители – създателя си Христо Иванов и личната му асистентка Надежда Йорданова. Пак с БИПИ, а също с БХК и „Риск Монитор“ е свързана автобиографията и на доскорошния български съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург Йонко Грозев.

Когато сигналите, подавани от НПО-тата, финансирани от Сорос и менажирани от наместника му в България Иво Прокопиев ударят на камък в българската правосъдна система, те обичайно поемат именно към Съда в Страсбург. 22 от съдиите там (изпратени от общо 16 европейски държави) бяха уличени в тежки зависимости от Сорос в доклад на двама френски учени от Европейския център за право и правосъдие през 2020 г. Докладът беше за периода 2009-2019 г., като двама от цитираните магистрати, произлизащи от НПО-та, финансирани от Соросовото „Отворено общество“, бяха българските представители в съда – Здравка Калайджиева, която беше наш представител там до 2014 г. и Йонко Грозев, който пое поста й през 2015 г.

Йонко Грозев, чийто мандат приключи преди малко повече от година, беше наложен впрочем като кандидат за съдия в Страсбург, докато правосъден министър у нас беше именно Христо Иванов.

А сега – след завръщането си в България, Грозев е сред хората, готвени от Прокопиевия кръг „Капитал“ за номинация за главен прокурор. За поста се спряга и друг виден представител на соросоидната мрежа в България, управлявана от олигарха Прокопиев – Андрей Янкулов от „Антикорупционния фонд“. Друга организация, записала се в печалната история на опитите на Прокопиев да овладее Темида с разполагането на удобни хора на ключови постове. Подобно на БИПИ и „Антикорупционния фонд“ се разписа със „свой“ правосъден министър – настоящият депутат от ДБ Атанас Славов.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

БЪЛГАРИЯ

БЪЛГАРИЯ23 hours ago

Германски Туристи: След еврото и българите ще работят на няколко места

Семейство туристи от Германия се присъедини към автошествието против въвеждането на еврото, което се проведе вчера в Бургас. Колоната автомобили...

БЪЛГАРИЯ23 hours ago

ОЩЕ ЕДНА СТРАХОТНА НОВИНА ОТ ДНЕС.

Според Times Now World българското правителство се опасява от вето за еврозоната от страна на Нидерландия, Австрия и Словакия на...

БЪЛГАРИЯ2 days ago

Ченгето на Пеевски Деньо Денев, което вкара Иванчева в затвора, стана и.ф. шеф на ДАНС и погва журналиста Диляна Гайтанджиева за измяна!

Деньо Денев е и.ф. председател на ДАНС. Тази скандална новина стана факт преди началото на заседанието на Комисията за контрол...

БЪЛГАРИЯ2 days ago

Търговци измислиха нов трик да ни лъжат, представете си каво ще стане ако се въведе еврото?

Търговци използват нова заблуждаваща практика на Женския пазар в София, като изписват цените на плодовете с умишлено малки деветки, които...

БЪЛГАРИЯ2 days ago

Тихото поскъпване: Как цените могат да се закръглят нагоре с въвеждането на еврото

Дребни на пръв поглед разлики могат да се усетят сериозно в портфейла. След като Европейската комисия май заяви в Конвергентния...

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКА2 weeks ago

ДПС-Доган: Няма обединение, това е солова акция на Джевдет Чакъров

Оставката на Джевдет Чакъров като председател на партия ДПС е “солова акция”, това заяви депутатът от ПГ на ДПС-ДПС Тимур...

ПОЛИТИКА2 weeks ago

Хайри Садъков е новият председател на ДПС-ДПС след оставката на Джевдет Чакъров

Хайри Садъков е новият председател на ДПС-ДПС, след като досегашният председател Джевдет Чакъров подаде оставка. Това съобщи Илхан Кючюк от...

ПОЛИТИКА2 weeks ago

Как Насо Фритюрника става излишен за г-н Пеевски

“Той от самото начало е „опакован“, около себе си има хора, които работят за руснаците и внушават определени ходове. Някои...

ПОЛИТИКА3 weeks ago

Поискаха дъртака Борисов да се пенсионира най после

Асен Василев поиска изтрещщлият дъртофелник Борисов да се пенсионира най накрая, стига е тровил България Съпредседателят на ПП призова вожда...

ПОЛИТИКА4 weeks ago

Путин и Тръмп проведоха дву часов телефонен разговор

Путин: Имахме много съдържателен, откровен и конструктивен разговор с Тръмп. Предлагаме меморандум за бъдещо споразумение с Украйна Президентът на Русия...

СВЯТ

СВЯТ23 hours ago

Зеленски отказа да приеме телата на 6000 загинали украински офицери и войници

🇧🇬 Най-голямата свинщина до момента на киевската фашистка хунта: – Отказаха да приемат телата на 6000 загинали офицери и бойци...

СВЯТ2 days ago

Зеленски е загубил връзка с реалността и е станал опасен за Запада!

Западни анализатори: Неадекватният Зеленски е неспособен на преговори, да се отървем от него. Зеленски е загубил връзка с реалността, станал...

СВЯТ2 days ago

Украйна извърши откровено светотатство.

Зеленски забрани приемането на телата на 6000 украински войници, които Русия трябваше да предаде съгласно Истанбулското споразумение, заяви депутатът от...

СВЯТ6 days ago

NYTimes цитира Тръмп след разговора с Путин: Зеленски е лош човек, който тласка света към ядрена война!

„Зеленски е лош човек, който тласка света към ръба на ядрена война“, съобщи „Ню Йорк Таймс“, цитирайки думите на американския...

СВЯТ6 days ago

Хунтата в Брюксел ни изправя пред нарастваща заплаха от нови синтетични наркотици

Агенцията на ЕС по наркотиците предупреждава за рекорден внос на опасни вещества и нужда от засилено сътрудничество между институциите. Европейският...

Trending