„Руснаците ни готвят хибридна атака!“, „Руснаците ще манипулират изборите в България и в цяла Европа !“, „Руснаците са опитали да отровят Гебрев!“, „Руските шпиони необезпокоявано кръстосват цяла България!“ Списъкът с подобни вопли може да бъде продължен до безкрайност. У нас русофобите не са много, но са изключително гласовити. Грантови анализатори, бивши служители на ДС, преквалифицирали се светкавично в евроатлантици, самовлюбени представители на „автентичното дясно“ – всички те се препитават добре с постоянния вой срещу всичко руско. Така че русофобските изхвърляния са неразделна част от политическия пейзаж.

Не може да не сте забелязали обаче, че през последните седмица-две има ясно изразено обостряне на този феномен. Антируските закани избиват в неконтролируем фалцет, а очите на антируските оратори се въртят все по-бясно. Как да си обясним тази активност? Едва ли причините за нея се крият в интимната психопатология на русофобите. По-вероятна изглежда хипотезата, че от кораба майка са дали сигнал на своите мъпети да засилят активността. Да се раздадат максимално. И мъпетите се раздават. Длъжни са да изпълняват безпрекословно нарежданията. За това получават заплата. Казано по-витиевато – грантове.

Въпросната активност очевадно съвпада с една височайша обиколка. Имам предвид тура, който американският държавен секретар Майк Помпео направи в няколко европейски държави – Унгария, Полша, Словакия, Белгия, Исландия. Хората на ключови позиции в държавата хегемон не крият истинските си намерения. И защо да ги крият? Те са господарите на света. Ще става това, което те искат. Или поне така изглеждат нещата в техните очи. Майк Помпео също не скри каква е основната цел на пътуването му – да попречи на руските енергийни проекти. Съвсем директно държавният секретар, както и хора от екипа му, заявиха, че „Северен поток-2“ е лошо нещо, а „Турски поток“ – също толкова лошо. И съответно трябва да бъдат спрени. Защо държавата хегемон се изнервя толкова силно, колчем стане дума за руските енергийни проекти? Две са основните причини. Първата е политическа, а втората – чисто финансова. Всеки нов енергиен договор между Русия и европейските държави засилва връзките между двете страни. И наистина, какво по-естествено от едно стабилно и дълготрайно руско-европейско сътрудничество? При това не само в областта на енергетиката или изобщо на бизнеса. Русия е неразделна част не само от европейския континент, но и от европейската менталност, от европейския начин на мислене.

Съвсем логично е руснаци, французи, италианци, германци, българи да имат сходни виждания за развитието на света, да искат да си сътрудничат, не да се карат. Именно тази близост толкова силно не се харесва на държавата хегемон. Съединените щати много биха искали Русия и останалите европейски държави да бъдат в постоянен конфликт. Защото е по-лесно да си имаш работа с враждуващи държави, отколкото с такива, които си сътрудничат. Такива държави много по-лесно се манипулират. Такива държави много по-лесно биват управлявани. Точно това е целта на Вашингтон – Европа да е поле на люти спорове, а не на разбирателство. Така САЩ винаги ще доминират над Европа. Втората причина, поради която Съединените щати изпадат в ярост всеки път, когато е напът да бъде реализиран някой нов руско-европейски енергиен проект, е чисто финансова. Откъде накъде европейците ще купуват руския природен газ, вместо да купуват американския втечнен газ? Ама американският им излизал по-скъпо. Голяма работа! Много по-важна от икономическата изгода е евроатлантическата солидарност, тръбят от Вашингтон, а европейските им лакеи го повтарят. Има неправилен газ – руският. Има и правилен газ – американският. Европейците трябва да изберат правилния, т.е. американския. И точка. Трябва да бъдат накарани да забравят завинаги за руските проекти.

В един момент наистина изглеждаше, че „Северен поток-2“ виси на косъм. В крайна сметка обаче Германия устоя на американския натиск. Съюзявайки се с Франция, тя показа, че държавата хегемон невинаги постига това, което иска. Не бива да се съмняваме обаче, че след като се провали по отношение на „Северен поток-2“, американската дипломация ще направи всичко възможно, за да вземе реванш, като спре „Турски поток“. Представяте ли си как ще се почувстват американците, ако загубят и тази битка!? И тук изобщо нямам предвид имиджовите загуби, които никак не са малки. Европейските държави ще получават стабилни доставки от руски енергоносители, които при това ще заобикалят Украйна. Киевските майданчици, тези любими американски хомункулуси, стават излишни! И се оказва, че милиардите долари, отпуснати за украинската „демокрация“, или по-точно казано, за американския протекторат на границата с Русия, са изхарчени напразно! Направо шок и ужас! За да не се стигне до подобен американски кошмар, Вашингтон ще се опита да спре „Турски поток“. С цената на всичко.

За целта е жизненоважно да бъде активирана местната агентура. Това е петата колона, която съществува благодарение на американските грантове. Тя включва политици, бизнесмени, както и, простете за израза, интелектуалци. Всички те трябва да зарежат останалите си занимания и по 24 часа на ден да обясняват на сънародниците си какви ужасни хора са руснаците. На българската публика трябва да бъде втълпено, че руснаците са цинични манипулатори на избори и безжалостни отровители на честни бизнесмени. Българите трябва да бъдат докарани до състояние, в което ще виждат във всеки руснак всемогъщ хакер, борджиев отровител или злонамерен шпионин. Според авторите на настоящия сценарий, когато съзнанието на хората вече е достатъчно добре обработено с русофобски послания, много по-лесно ще бъде на управляващите да обявят, че се отказват от участие в „Турски поток“. Кой би тръгнал да им противоречи? Кой би тръгнал да защитава съвместна работа с хибридчици, отровители и шпиони? Никой, разбира се, убедени са сценаристите.

Ето защо няма нищо изненадващо в настоящото русофобско истерясване на българския грантов коментариат. Задачата на групичката е да обслужи конкретния политико-финансов интерес на държавата хегемон, да направи така, че всяко сътрудничество с Русия, било то в енергийната или в която и да било друга сфера, да изглежда като престъпление срещу хуманността. Хубавото в случая е, че обикновените българи, тези, които не закусват молитвено, било то във Вашингтон, било то на „Козяк“, са доста по-интелигентни от своя евроатлантически „елит“. И колкото повече ги бомбардират с русофобски клишета, толкова по-малко вярват на чутото. Накрая ще се окаже, че в България, както и на други места, американците напразно са си похарчили парите.

автор
Петър Волгин