Два пропагандни призрака бродят из територията тия дни: призракът на Незнайните подпалвачи, които искали да драснат клечката на половин Видин; и призракът на Незнайните терористи, които нещо си щели да правят с националната сигурност, ако… не опростим данъчните задължения на мюфтийството…
И двата призрака щедро се хранят от клавиатурите на ОМТ* (Обединени Мозъчни Тръстове), обилно поени с опорни точки и медийно внимание, но някак не наддават “на кила”…
Сигурно е голямо разочарование три дни да пробутваш несретната новина за евентуалния огнен ад във Видин, смело предотвратен от намесата на гешевите юнаци и толкова пък никой да не ти обръща внимание…
Още по-демобилизиращо трябва да е лично шефът ти ЦвЦв да обяснява от екрана как дълговете на религиозните изповедания трябва да се занулят, защото било въпрос на национална сигурност, а някаква си Ади там да опитва да му зададе въпрос каква е връзката между НАП и ДАНС?!
Освен очевидната – първите събират нашите данъци, с които плащаме на ДАНС да ни пази националната сигурност.
А, чакай, нали затова се налагаше да опростим едни десетина милиона на мюфтийството…
______________
*ОМТ – току що измислих тази абревиатура.
В последния месец съвсем отчетливо се очерта съюза между няколко… да ги наречем “групи за обществено влияние”, подкрепени с медии, тв “анализатори” и тролски фабрики. В пълен синхрон и с еднакви опорни точки работят “мозъчният тръст” на ЦвЦв, компанията около Кошлуков, които май заработват на два стана (хем за Пеевски, хем за “новите консерватори” около Москов и НФСБ) и т.нар “младежко ВМРО”, които са просто предизборен щаб на Джамбазки.
В същия хор и с чудовищен ентусиазъм пеят платените активисти на “Възраждане”, особено щом стане дума за НАТО, Русия, ЕС и прочее цивилизационни избори.
За всички изредени групи основна мишена е опозицията извън парламента и лидерите и – формални или не.
Изводите сами можете да си направите…
Фейсбук
ДУМИТЕ НА НЕБИОЛОГИЧНАТА МИ ДЪЩЕРЯ ПРЕД СЪДА ПРОМЕНИХА ПРИСЪДАТА В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ
Влюбих се в Моли в момента, в който я видях. Тя беше великолепна, но това не попречи на бившето и гадже да я напусне, когато тя забременя.
Тя плака на рамото ми.
Бях лудо влюбен, затова я помолих да се омъжи за мен.
Просто исках да съм с нея.
Моли мразеше всяка секунда от бременността си.
Надявах се да се развесели, когато бебето се роди. Но когато Амелия се появи на бял свят, Моли само хленчеше, тъй като й липсваше старият й живот. Тя почти не се интересуваше от дъщеря си.
Но Амелия?
За мен тя беше целият свят, моята светлина.
Живяхме този странен живот в продължение на 5 години, докато един ден Моли хвърли бомбата: “Искам развод! Писна ми от теб и това дете! Иска ми се никога да не я бях имал!”
Това беше удар за мен.
Месец по-късно тя отново се събра с Танер – същият, който я заряза!
Докато Амелия и аз се карахме, Моли си играеше наоколо.
Дъщеря ми и аз тъкмо бяхме започнали да възстановяваме живота си, когато Моли се появи отново:
Тя: “Танър най-накрая е готов да стане баща. Дайте ми дъщеря ми.”
Аз: “Ти сериозно ли?! Тя ми е дъщеря. Бях тук, когато ти беше навън и правеше Бог знае какво!”
Тя: “Кой съд ще застане на твоя страна?! Тя е наша кръвна дъщеря. Ти си нищо за нея!”
Денят на страшния съд дойде а аз знаех как стават тези неща – майките винаги печелят.
Мисълта да загубя момиченцето си ме съсипваше.
Бяхме в съда и точно когато си помислих, че всичко е свършило, хванал глава в ръцете си, чух познат глас: “Извинете, мога ли да кажа нещо?”
Това беше моето дете. Тя ме погледна и се усмихна.
Изпитах надежда.
„Виждате ли… Ваша чест? Ваша чест, аз имам само един баща. Не искам да живея с този мъж, когото дори не познавам, или с майка ми – тя никога не ме е обичала. Спомням си, че тя каза, че съжалява, че съм се родила. Но, гатко Марк винаги е бил до мен. Той ме научи как да карам колело, грижеше се за мен, когато бях болна.
Моля, позволете ми да го запазя, той е моят най-добър приятел и баща.
След думите и съдията побърза да да оповести присъдата. Моето момиченце остана с мен. Моли крещеше, заплашваше и ни гонеше, но не ни пукаше.
Имахме се един друг.”
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ДУМИТЕ НА НЕБИОЛОГИЧНАТА МИ ДЪЩЕРЯ ПРЕД СЪДА ПРОМЕНИХА ПРИСЪДАТА В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ
Влюбих се в Моли в момента, в който я видях. Тя беше великолепна, но това не попречи на бившето и гадже да я напусне, когато тя забременя.
Тя плака на рамото ми.
Бях лудо влюбен, затова я помолих да се омъжи за мен.
Просто исках да съм с нея.
Моли мразеше всяка секунда от бременността си.
Надявах се да се развесели, когато бебето се роди. Но когато Амелия се появи на бял свят, Моли само хленчеше, тъй като й липсваше старият й живот. Тя почти не се интересуваше от дъщеря си.
Но Амелия?
За мен тя беше целият свят, моята светлина.
Живяхме този странен живот в продължение на 5 години, докато един ден Моли хвърли бомбата: “Искам развод! Писна ми от теб и това дете! Иска ми се никога да не я бях имал!”
Това беше удар за мен.
Месец по-късно тя отново се събра с Танер – същият, който я заряза!
Докато Амелия и аз се карахме, Моли си играеше наоколо.
Дъщеря ми и аз тъкмо бяхме започнали да възстановяваме живота си, когато Моли се появи отново:
Тя: “Танър най-накрая е готов да стане баща. Дайте ми дъщеря ми.”
Аз: “Ти сериозно ли?! Тя ми е дъщеря. Бях тук, когато ти беше навън и правеше Бог знае какво!”
Тя: “Кой съд ще застане на твоя страна?! Тя е наша кръвна дъщеря. Ти си нищо за нея!”
Денят на страшния съд дойде а аз знаех как стават тези неща – майките винаги печелят.
Мисълта да загубя момиченцето си ме съсипваше.
Бяхме в съда и точно когато си помислих, че всичко е свършило, хванал глава в ръцете си, чух познат глас: “Извинете, мога ли да кажа нещо?”
Това беше моето дете. Тя ме погледна и се усмихна.
Изпитах надежда.
„Виждате ли… Ваша чест? Ваша чест, аз имам само един баща. Не искам да живея с този мъж, когото дори не познавам, или с майка ми – тя никога не ме е обичала. Спомням си, че тя каза, че съжалява, че съм се родила. Но, гатко Марк винаги е бил до мен. Той ме научи как да карам колело, грижеше се за мен, когато бях болна.
Моля, позволете ми да го запазя, той е моят най-добър приятел и баща.
След думите и съдията побърза да да оповести присъдата. Моето момиченце остана с мен. Моли крещеше, заплашваше и ни гонеше, но не ни пукаше.
Имахме се един друг.”
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ