Британската премиерка Тереза Мей е казала днес пред депутатите от своята Консервативна партия, че ще подаде оставка, ако сделката й за Брекзит бъде одобрена от парламента, предаде Ройтерс, като се позова на законодатели, присъствали на срещата.
Мей не е посочила конкретна дата, но е оставила впечатление, че ще се оттегли “доста скоро”, каза един от тях.
Според негов колега британската премиерка е говорила много емоционално.
Тереза Мей признала на срещата, че е налице желание “за нов подход, за ново лидерство” в следващата фаза от преговорите с ЕС, която ще определи бъдещите отношения между Лондон и Брюксел. “Няма да преча”, е заявила Мей, цитирана от своята канцелария, предаде Франс прес.
От “Даунинг стрийт” 10 обещали на депутатите консерватори, че борбата кой да наследи Мей ще започне след 22 май, ако сделката за Брекзит бъде одобрена от парламента, съобщи Ройтерс.
Британската премиерка ще остане на поста, докато бъде избран нейният наследник.
Според политически редактор на Би Би Си последното голямо посещение на Мей в чужбина ще е срещата на върха на Г-20 в края на юни в Япония, а новият министър-председател на Великобритания ще встъпи в длъжност през юли.
Обещанието на британската премиерка Тереза Мей да подаде оставка, ако парламентът одобри договореното от нея споразумение с ЕС за излизането на страната от съюза, не е убедило много подкрепящи Брекзит депутати от управляващата Консервативна партия да гласуват в подкрепа на сделката. Това заяви говорител на т. нар. Група за европейски изследвания, която обединява депутати консерватори, искащи Великобритания да напусне ЕС, предаде Ройтерс.
Според заместник-политическия редактор на в. “Таймс” Сам Коутс бившият министър на външните работи Борис Джонсън, отявлен евроскептик, обаче е решил да подкрепи сделката, след като Мей обяви, че ще се оттегли.
По оценки на източник от Групата за европейски изследвания около 40 депутати са променили позицията си и също ще гласуват в подкрепа на споразумението.
За да бъде одобрена сделката обаче, е необходимо общо 75 законодатели да направят това.
Лидерът на лейбъристката опозиция Джереми Корбин разкритикува хода на премиерката. Обещанието, дадено от Тереза Мей на депутатите от нейната Консервативна партия, показва, че “нейните хаотични преговори за Брекзит са за управлението в партията, а не за принципи или за обществения интерес”, написа той в Туитър.
Корбин коментира, че смяната на правителството не бива да бъде резултат от вътрешнопартийни пазарлъци на консерваторите и че “хората трябва да решат”
Санкциите срещу руските банки поставят под въпрос бъдещите енергийни разплащания.
Кирил Дмитриев постави важен въпрос за енергийните отношения. Той коментира бъдещите доставки на газ към Европейския съюз. Темата предизвика сериозни дискусии в икономическите среди.
Според него възниква ключов проблем. Как ЕС ще плаща за руския газ при действащите ограничения? Санкциите срещу руските банки усложняват разплащанията.
Дмитриев подчерта, че финансовите канали са ограничени. Това поставя под риск нормалните търговски отношения. Енергийните доставки са силно зависими от тези механизми.
Ключовият въпрос как ЕС ще плаща за руския газ става все по-актуален. Ограниченията за транзакции създават несигурност. Компаниите търсят алтернативни решения.
Някои експерти предполагат използване на посредници. Други обсъждат разплащания в различни валути. Но всяка опция носи допълнителни рискове.
Дмитриев направи и по-категорично изявление. Той заяви, че ЕС може да изпита сериозен недостиг. Според него Европа може отново да търси руски газ.
Така въпросът как ЕС ще плаща за руския газ остава отворен. Той се превръща в част от по-широкия енергиен дебат. Политиката и икономиката се преплитат.
Ситуацията се развива на фона на глобална енергийна нестабилност. Цените на газа остават високи. Доставките са под натиск от различни фактори.
В същото време Европа ускорява диверсификацията. Търсят се нови източници и партньори. Това е опит за намаляване на зависимостта.
В заключение, как ЕС ще плаща за руския газ е ключов въпрос. Отговорът ще определи бъдещето на енергийните отношения. Решенията предстоят в близките месеци.
Изправени сме пред най-голямата криза и заплаха в историята!
Шефът на МАЕ: Изправени сме пред най-голямата криза и заплаха в историята!
Блокадата на Ормузкия проток тласка света към криза с горивата и инфлация.
Ръководителят на Международната агенция по енергетика отправи сериозно предупреждение. Според Фатих Бирол светът е изправен пред безпрецедентна ситуация. Той заяви, че това е най-голямата енергийна заплаха в историята.
По думите му глобалните доставки вече са силно нарушени. Всеки ден се губят милиони барели петрол. Това създава сериозни рискове за икономиката и индустрията.
Основната причина е блокадата на Ормузкия проток. Това е ключов маршрут за транспортиране на енергийни ресурси. През него преминава значителна част от световния петрол.
Така най-голямата енергийна заплаха в историята вече оказва влияние върху цените. Горивата поскъпват, а инфлацията се ускорява. Пазарите реагират с повишена несигурност.
Особено засегнат е авиационният сектор. Европа разчита силно на доставки от Близкия изток. Сега тези доставки почти са спрели.
Според Бирол, континентът може да изпита недостиг на реактивно гориво. Някои държави разполагат само със седмици резерви. Това може да доведе до ограничения на полетите.
В същото време се търсят алтернативни решения. Очаква се ръст на възобновяемите енергийни източници. Ядрената енергетика също може да получи нов тласък.
Въглищата също могат да се върнат в енергийния микс. Това се очаква особено в някои азиатски държави. Енергийната трансформация може да се ускори.
Най-голямата енергийна заплаха в историята поставя предизвикателства пред правителствата. Необходими са бързи и координирани действия. Устойчивостта на системите става ключова.
В заключение, ситуацията остава критична. Отварянето на Ормузкия проток е решаващо. Без него кризата може да се задълбочи още повече.
Пристигат последните танкери с нефт отпреди войната. А после?
Майкъл Снайдър: Пристигат последните танкери с нефт отпреди войната. А после?
Енергийната криза заплашва глобалните доставки и икономическата стабилност.
Светът е изправен пред критичен момент за енергийната сигурност. Последните танкери с нефт пристигат от Персийския залив. Те са отплавали преди началото на конфликта с Иран.
След тях обаче доставките почти спират. Блокадата на Ормузкия проток ограничава трафика. Това създава сериозни проблеми за глобалната икономика.
Експерти предупреждават за безпрецедентна криза. Според Фатих Бирол светът губи милиони барели дневно. Това е най-голямата заплаха за енергийната сигурност.
В момента държавите използват стратегическите си резерви. Някои разполагат с месеци, други с едва седмици. Но тези запаси не са безкрайни.
Ключовата фраза последните танкери с нефт пристигат описва текущата ситуация. Тя показва, че кризата тепърва ще се усеща. Истинските последствия предстоят.
Проблемите вече засягат и други сектори. Недостигът на гориво влияе върху транспорта и индустрията. Производството също започва да се забавя.
Особено уязвима е авиацията. Цените на реактивното гориво се увеличават рязко. Това води до масови съкращения на полети.
Някои държави са по-добре подготвени. Китай разполага със значителни резерви. Други страни, включително в Европа, са по-уязвими.
Анализатори предупреждават за ефект на доминото. Когато резервите намалеят, кризата ще се задълбочи. Това може да доведе до икономически спад.
Отварянето на Ормузкия проток няма да реши проблема веднага. Разминирането може да отнеме месеци. Възстановяването ще бъде бавно.
Затова последните танкери с нефт пристигат като сигнал за тревога. Светът трябва да се подготви за труден период. Решенията ще изискват координирани действия.