БЪЛГАРИЯ
Нинова срещу „старите муцуни”: нокаут в първия рунд
Конгресът свърши преди да е започнал. Така обобщи случващото се в зала 1 на НДК червен анализатор, присъстващ на форума на БСП. Корнелия Нинова се отказа от намерението да депозира оставката си пред конгреса с думите: „Аз създадох този хаос и аз ще подредя нещата”. И въпреки имиджовите щети, които ще претърпи. Последваха бурни аплодисменти, като преди това няколко местни структури я призоваха да оттегли оставката си.
Така, на практика т. нар. вътрешнопартийна опозиция на лидерката беше нокаутирана. А според мненията на някои делегати „петата колона” на Бойко Борисов в БСП е претърпяла провал с гръм и трясък. Според други – „мишоците” на Станишев и Гергов са били смачкани и са се изпокрили.
Първа точка на форума беше представянето и обсъждането на политически доклад за резултатите на БСП на неотдавнашните избори за членове на Европейски парламент. Но преди това беше дадена възможност за предложения от залата по предварителния дневен ред. Тогава именно се чуха призивите Нинова да оттегли оставката си, както и настоявания от представители на вътрешната опозиция, в лицето на Димитър Дъбов и Чавдар Георгиев, да се гласува и промяна в устава, която да върне стария ред за избиране на председател – на конгрес, а не пряко от партията.
След няколко изказвания в едната и другата посока се стигна и до лични нападки между Георги Свиленски и Димитър Дъбов. Последва предложение за край на дебата. Но преди то да бъде подложено на гласуване от водещата заседанието Деница Златева, думата взе Корнелия Нинова и предупреди, че няма да спази регламента от 5 минути за изказване.
Тя направи кратко резюме на постигнатото след избирането й за лидер през 2016 г. Обясни, че е постигнала подмладяване и промяна на БСП, но добави, че процесът е само в началото. „Преди три години ме избрахте за председател на БСП с програма. В нея има ясно разписани ангажименти – 3 точки за партията и 2 за България” заяви Корнелия Нинова пред 49-тия Конгрес на партията. Тя посочи, че всички тези ангажименти са изпълнени. По думите ѝ е бил спасен вестник „Дума“. Въпреки трудните изпитания имаме Българска свободна телевизия.
„През 2016 г., когато ме избрахте заявих, че правителството на Бойко Борисов е вредно за България и я води към катастрофа. Това смятам и в момента. БСП се превърна в единствена опозиция, отказвайки се от договорки и лъжи. Идеите в програмата са мои, но вие активът на БСП направихте тези идеи реални. Дори Господ да е лидер, без активът на БСП е нищо. Заедно свършихме много работа“, подчерта Нинова. Тя призна, че е сгрешила, като е заявила, че подава оставка. И обясни: „Но моята представа за морал и достойнство в политиката, за личен пример как се носи отговорност, за модерен европейски политик, не ми позволи това – да се крия зад колективна отговорност, т.е. безотговорно“.
Нинова обаче призна, че не е предполагала какво ще се случи и че ще отвори „кутията на Пандора”. Според нея се засилил натискът партията да се върне към това, което е било преди три години. Последвала вълна от лъжи и фалшиви новини към структурите. Низостта стигнала дотам, да обявят, че парите от партийната субсидия били откраднати.
„Различни политически и икономически лобита задвижиха интересите си за овладяване на БСП и поставяне начело на друг председател. Твърдя го отговорно и информирано. На тези бизнесмени, които отвън се опитват да се бъркат в партийните ни работи, искам да кажа оттук, от това място, защото не ходя в кабинетите им: Наиграхте се последната една седмица, затворете си портфейлите, уважаеми господа!”, заяви Корнелия Нинова. След силни аплодисменти тя продължи: „Казвам ви го смело – БСП не се продава! БСП не е стока. БСП е кауза. Ако можете да купите 10, 20, 30 търговци в храма, то зад каузата стоим стотици хиляди, които не се търгуваме! По-скоро търговците ще напуснат храма, отколкото да ви дадем да го превземете отвътре!”
Е, тук стана ясно, че мачът е приключил и то не в полза на Бойко Борисов и неговите пипала в БСП. Получи се нещо като нокаут в първия рунд. „Старите муцуни”, омръзнали и на съпартийците си, бяха принудени да се оттеглят от ринга безславно с увесени носове, тъй като явно си бяха направили криви сметки, а и много бяха подценили противника си. Бяха си повярвали, че лесно ще катурнат Нинова и доволно потриваха ръце, предвкусвайки бъдещи облаги от споделената с ГЕРБ власт.
48 часа по-рано варненският депутат Красимир Янков, който впрочем е вечен кандидат за председател на БСП, самоиздигна кандидатурата си за мястото на Нинова и дори вече се виждаше на нейния стол. Той дори сподели пред медии „бъдещите си творчески планове” кои партийни медии ще закрие и как ще преразпредели кабинетите на „Позитано”.
Всъщност планът на хората около Станишев и Гергов е бил, след оставката на Корнелия Нинова, да докарат нещата до там, че да се избере някой, който да довърши мандата й. И този някой е бил бившият заместник-председател на парламента Валери Жаблянов, който предварително е дал съгласието си за това. Нинова обаче безцеремонно попари нетърпеливите мераци на тези хора, като не пропусна да посочи, че същият този човек само преди две седмици, на европейските избори, е получил 1400 преференции от близо 400 000 гласували за БСП.
„Другари, които тези дни се събирате по ресторанти, кабинети, бизнес офиси и се сговаряхте, карахте как да разделите наследството след Корнелия Нинова, да ви кажа – още не съм умряла и наследството не е открито. Чакайте, не бързайте, ще имате възможност, но не сега, не веднага и не тук на този конгрес”, заяви Нинова. Последвалите аплодисменти бяха красноречиви.
Очакваното разцепление в БСП не се случи на този конгрес. Той не беше „кървав”, не беше бурен. След силните думи на Нинава, опозицията дори не посмя да отговори, за да не бъде освиркана. Единствено Антон Кутев плахо се опита да поиска думата, но от залата му се развикаха да си сяда. След това форумът протече спокойно и делово.
Делегатите възложиха на Националния съвет да изготви платформа за местния вот в срок до 31 юли 2019 г. Също така пленумът в срок до три месеца трябва да приеме реда и условията за провеждане на пряк вътрешнопартиен избор на председател на БСП, който да съвпада с отчетно-изборния цикъл в партията, т.е. след местните избори тази есен. Това означава разширеното ръководство на партията да приеме правила за избор на нов лидер, които да се отнасят до процедурата, след като изтече мандатът на Корнелия Нинова начело на БСП. Делегатите възложиха на парламентарната група на „БСП за България“ да внесе промени в Изборния кодекс, свързани с местната власт.
БЪЛГАРИЯ
Помолихте ни да проследиме историята с Георги Семерджиев и какво се случва с него до днес.
Помолихте ни да проследиме историята с Георги Семерджиев и какво се случва с него до днес.
На 5 юли 2022 година София вижда една от онези катастрофи, които няма как да бъдат забравени.
Бул. „Черни връх“.
Георги Семерджиев кара мощен Audi Q7.
Скоростта, установена по делото, е 166 км/ч.
В града.
При ограничение 50 км/ч.
Минава на червен светофар.
Кара без необходимата правоспособност.
След употреба на наркотични вещества.
С фалшиви регистрационни табели.
С включена полицейска лампа.

Автомобилът удря такси, след това се блъска в асансьора на метростанцията и се разцепва на две.
На тротоара са 21-годишната Хариет Стефанович и 26-годишната Христина Дилева.
И двете загиват на място.
Не са били в друга кола.
Не са участвали в гонка.
Не са направили нарушение.
Просто са били на тротоара.
И са попаднали на пътя на човек, който се движи със 166 км/ч през София.
След катастрофата Семерджиев не остава на място.
Бяга.
И точно тук започва втората част от историята.
Историята, която вече не е само за един човек зад волана.
А за системата около него.
По разследването излиза името на полицайката Симона Радева.
След катастрофата Семерджиев няма ключове за жилището си.
Според установеното по делото той се свързва с Радева.
Тя му носи метална стълба.
С тази стълба той успява да влезе в дома си.
И да се укрие.
На следващия ден е задържан там.
И тук ми идва първият въпрос.
Как стигаме до момент, в който човек, който трябва да представлява закона, помага на издирван човек да се скрие от него?
Какво точно трябва да се счупи в една система, за да се случи това?
После започват да излизат и още данни.
Че Семерджиев не е бил някакъв неизвестен шофьор, който за първи път попада в полезрението на полицията.
Напротив.
Имал е история.
Нарушения.
Проблеми с книжката.
Фалшиви документи.
Наркотици.
Фалшиви номера.
Полицейска лампа.
И въпреки всичко това на 5 юли 2022 година той отново е зад волана.
И този път цената е два човешки живота.
След случая вътрешна проверка в МВР установява десетки служители, които по различен начин са имали отношение към негови нарушения и проверки през годините.
И тук вече въпросът е много по-голям от Семерджиев.
Как един човек може толкова дълго да трупа нарушения и въпреки това да продължава?
Колко пъти трябва някой да покаже, че няма намерение да спазва закона, преди системата най-накрая да го спре?
Трябва ли винаги да чакаме трупове?
Следват делата.
Семерджиев е признат за виновен по няколко обвинения.
За катастрофата.
За управление след употреба на наркотични вещества.
За използване на фалшива шофьорска книжка.
За фалшивите регистрационни табели.
За държането на наркотични вещества.
За бягството след катастрофата.
На 21 май 2025 година Върховният касационен съд потвърждава окончателно присъдата му.
20 години затвор.
Решението е окончателно.
Освен това е осъден да плати и обезщетения на близките на загиналите.
И тук може да се каже нещо, което в България не го казваме често.
Този път делото не се влачи десетилетие.
От катастрофата до окончателната присъда минават малко под три години.
Това е важно.
Защото показва, че когато институциите искат, съдебната система може да стигне до финал сравнително бързо.
Но остава въпросът:
Защо трябваше първо да загинат Хариет и Христина, за да бъде спрян човек, който според данните по делото отдавна е давал сигнали, че е опасен на пътя?
А какво стана със Симона Радева?
И тук историята вече също има окончателен край.
През 2025 година Софийският районен съд я осъжда на 5 години затвор за лично укривателство.
Присъдата е обжалвана.
На 19 юни 2026 година Софийският градски съд постановява окончателно:
3 години и 6 месеца затвор.
Ефективно.
При първоначален общ режим.
Съдът приема, че Радева е действала умишлено и е имала намерение да прикрие действията на Семерджиев.
Решението не подлежи на обжалване.
На 26 юни 2026 година тя е задържана.
След това е конвоирана в затвора в Сливен, където започва да изтърпява присъдата си.
Така че днес, през 2026 година, картината е ясна.
Георги Семерджиев – 20 години затвор.
Симона Радева – 3 години и 6 месеца затвор.
И двамата с окончателни присъди.
Но за мен това не е история само за две присъди.
Това е история за предупрежденията преди тях.
За всички онези моменти, в които някой е можел да каже:
„Дотук.“
За всички нарушения, които са били известни.
За всички проверки.
За всички хора в системата, които са виждали какво се случва.
За всички възможности тази история да приключи преди 5 юли 2022 година.
Защото правосъдието след смъртта е необходимо.
Но превенцията преди смъртта е още по-важна.
Хариет и Христина не могат да бъдат върнати.
Никакви 20 години.
Никакви 3 години и 6 месеца.
Никакви обезщетения.
Никакви дисциплинарни проверки.
Нищо от това няма да върне две млади жени, които просто са стояли на тротоара.
И точно затова този случай трябва да се помни.
Не само като „делото Семерджиев“.
А като въпрос към държавата:
Колко сигнала са достатъчни?
Колко нарушения?
Колко фалшиви документи?
Колко полицейски услуги?
Колко пъти трябва един човек да покаже, че не се страхува от закона, преди законът най-после да започне да се страхува за хората около него?
Защото когато системата не спира навреме един опасен човек, накрая някой невинен плаща цената.
В този случай цената има две имена.
Хариет.
И Христина.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
Мамините синчета – част 3
Вече два пъти говорихме за „мамините синчета“.
За млади мъже, около които има пари, известни семейства, скъпи автомобили, нарушения и онова опасно усещане, че зад волана могат повече от останалите.
Днес продължаваме.
Този път с две имена.
Двама млади мъже.
Две тежки катастрофи.
Двама загинали.
И един и същ въпрос – защо някой трябва да плаща с живота си за чужда самоувереност?

Започваме през 2020 година.
19 април.
Великден.
София.
22-годишният Кристиан Николов управлява Audi Q7 по бул. „Черни връх“.
Пред него, на червен светофар, чака автомобилът на журналиста Милен Цветков.
Милен не се движи.
Не изпреварва.
Не участва в гонка.
Просто чака на светофара.
Audi-то се врязва в автомобила му с близо 100 км/ч.
Ударът е жесток.
Милен Цветков умира.
По делото е установено, че Николов е управлявал след употреба на наркотични вещества.
Върховният касационен съд окончателно го признава за виновен и му налага 9 години лишаване от свобода.
Освен това той остава без право да управлява автомобил за 10 години.
Кристиан Николов е син на бизнесдамата Десислава Николова.
Няма да твърдя, че произходът му е повлиял на делото.
Няма да говоря за „чадъри“, за които нямам доказателства.
Фактите и без това са достатъчно тежки.
Един човек е спрял на червен светофар.
И никога повече не се е прибрал.
Девет години затвор.
След тях Кристиан Николов ще продължи живота си.
Милен Цветков няма тази възможност.
И стигаме до 11 ноември 2023 година.
Пътят София – Варна край Велико Търново.
Начо Пантелеев управлява автомобил със 165 км/ч при разрешени 90 км/ч.
Сто шестдесет и пет.
Следва катастрофа с автомобила на футболния треньор Ферарио Спасов.
Ферарио Спасов загива.
Пантелеев е млад водач.
Но последвалото дело не говори за една случайна грешка.
Съдът отчита системно неспазване на правилата за движение.
Първоначално Начо Пантелеев получава 5 години затвор.
Апелативният съд увеличава наказанието на 9 години.
На 24 октомври 2025 г. Върховният касационен съд окончателно оставя деветгодишната присъда в сила.
Той е лишен и от право да управлява автомобил за 11 години.
И тук отново няма нужда да измисляме „чадъри“ или да обвиняваме роднините му.
Има съдебно установени факти.
165 км/ч при разрешени 90.
Системно неспазване на правилата.
И един загинал човек.
Кристиан Николов – 9 години.
Начо Пантелеев – 9 години.
А отсреща?
Милен Цветков – мъртъв.
Ферарио Спасов – мъртъв.
Различни години.
Различни градове.
Различни автомобили.
Но отново виждаме нещо познато.
Млади мъже.
Скъпи и мощни автомобили.
Висока скорост.
Наркотични вещества в единия случай.
И хора, които плащат окончателната цена.
Нямам нищо против човек да има богати родители.
Нямам нищо против на 20 и няколко години да кара автомобил, за който други работят цял живот.
Нямам нищо против човек да има десет коли, стига да са придобити законно.
Но в момента, в който излезеш на обществен път, фамилията ти няма значение.
Парите ти нямат значение.
Колата ти няма значение.
Правилата трябва да бъдат едни и същи за всички.
Защото физиката не знае кой е баща ти.
Червеният светофар не знае коя е майка ти.
А човекът в другата кола със сигурност не е длъжен да плати с живота си за нечие самочувствие.
И точно това е причината да пиша тази поредица.
Не за да обвинявам родители за действията на пълнолетните им деца.
Не за да измислям връзки и протекции.
А за да задавам един много по-прост въпрос.
Колко нарушения, колко катастрофи и колко погребения са необходими, преди да започнем да спираме опасния водач преди трагедията, а не да го наказваме след нея?
Защото след катастрофата вече е късно.
Тогава започват експертизите.
Делата.
Присъдите.
Обжалванията.
Но някъде другаде вече има семейство, което чака човек, който никога няма да отвори вратата.
И колкото и години да получи виновният, едно нещо никога не се променя.
За него присъдата има край.
За близките на жертвата – няма.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
Оттеглянето на Борислав Сарафов не е реформа
Оттеглянето на Борислав Сарафов не е реформа – реформа ще е, когато начинът на работа на прокуратурата е различен и тя търси справедливостта.
Надявам се прокуратурата да се реформира отвътре. Премахването на Сарафов от поста – нещо непостижимо дълго време, показва, че хората, които стояха зад гърба му и го задължаваха да остане на поста, за да ги пази, са изгубили влиянието си. Българските прокурори трябва да осъзнаят, че този модел на завладяната държава е нетърпим. Това заяви вътрешният министър Иван Демерджиев пред bTV.
„Петьо Петров се издирва, но начина, по който подхожда прокуратурата, е непонятен за мен. Гарантирам, че страницата не е затворена. В МВР ще направим всичко, за да стигнем до истината. Ако прокуратурата иска да си върне част от доверието, нека не затваря тази страница. Децата на Пепи Еврото трябва да разглеждат делата на Пепи Еврото.

За казуса с незаконния град във Варна и на въпрос къде е Олег Невзоров, той уточни: „Имаме данни, които проверяваме, вероятно не е в България. Търсят се за разпит всички с касателство към случая. Най-важното обаче е как се стигна до тази ситуация.“.
„Няма друг случай в историята на ДАНС – да се издаде заповед и да се оттегли от създателя си дни по-късно. Не е приемливо, когато говорим за национална сигурност, да няма обяснение. Ако някой убеждава обществеността, че не е знаел за случващото се във Варна, това е абсурдно. Институциите трябва да обяснят бездействието си. Допустимо ли е в една правова държава, членка на ЕС и НАТО, да се случва нещо подобно – някой да създаде територия, на която да създаде собствени правила“, категоричен е той.

Това е само най – смрадливата част. Под тях има още 2 – 3 дузини безполезни идиота.
За случая „Петрохан” той коментира: „Правя всичко необходимо, за да се запозная с извършените до момента действия. Странно е как основни свидетели са разпитани и са буквално изпратени да отидат в Мексико. Има сериозни съмнения дали е събрана цялата информация в пълен обем. След проверката ще уведомя обществеността. Прокуратурата минимум е неглижирала този случай – имало е подадени сигнали, за мен е необяснимо защо няма сериозна работа.
На майките на Калушев и Златков той обеща, че ще се срещне с тях: „Трябва обаче да са наясно, че когато говорим за материали по разследването, това е изцяло на терена на прокуратурата. Ще опитаме да стигнем до ключови свидетели и да се работи с тях.“
За задържането на Васил Михайлов, министърът уточни: „Да не забравяме, че се посегна на наш служител. Михайлов е опасен за околните, направихме всичко необходимо, не беше лесно. След трудно преследване се стигна до задържането му. Той и кръгът около него се стараеха да не се стигне дотам. Получавал е помощ не толкова за служители на МВР. Имаме информация за теч на информация, но основно са помагали други хора. Действията им бяха много професионални.“
Относно трагедията след наркопарти в Благоевград, Демерджиев обърна внимание, че проблемът е сериозен и случилото се е симптом.
„Мотивирани сме да спасим всеки живот, който можем. Проблемът е неглижиран от години. Трябва превенция, която обаче отдавна отсъства в страната, работа с наркозависими. За три седмици свършихме доста работа, работим активно и с хора от неправителствения сектор. За първи път от много време се опитваме да изградим комплексна стратегия, не просто да провеждаме акциите си. Радвам се, че държавата се събуди. Ако обединим усилията си и ако обществеността ни подкрепи, ще имаме добри резултати“, каза още той.
„Кметът на Кърджали се разследва за няколко случая. Единият е по сигнал за изнудвани от кмета дружества. Конкретният случай е за нередности по поръчка за кучешки приют. Разпитът на кмета следва действията по събиране на документи чрез претърсване и изземване“, коментира също така Демерджиев.
„Хамид Хамид ме пита с писмо вярно ли е, че проверяваме Делян Пеевски. Да, проверяваме Пеевски, както и всеки друг гражданин на България. Никой не трябва да се чувства специален, законът е еднакъв за всички. Има немалко данни за Пеевски“, обяви той.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








