СКАНДАЛ

Каква е истината за агентурно-дисидентското минало на Емил Кошлуков?

Николай Колев-Босия: Кошлуков беше троен агент!

Скандални разкрития със задна дата. Една история за битка между отделите на Държавна сигурност, желание за щипка мъжка любов и личен прогрес по време на демокрацията

За митичното агентурно и дисидентско минало на Емил Кошлуков е изписано какво ли не, но всички писания са в една или друга степен митологизирани и твърде далеч от, това, което се е случило с него в ония години. Смея да твърдя, че аз съм сред малкото, на които е известна цялата истина, при това почерпена от извора по стечение на обстоятелствата. С Емил бяхме дори приятели. Сега не сме.

Той е вербуван от Шесто управление на ДС още като ученик в английската гимназия в Пловдив. Знаех дори името на вербовчика му, но мина доста време и вече съм го забравил. Парадоксалното е, че Емил никога не би помирисал дори затвор, ако неговият водещ офицер от Шесто не беше се престарал. По това време различните управления на ДС си помагаха, “командироваха” си агентите по различни поводи, но в същото време водеха и яростна борба за влияние и територии.

От двата основни мита за Емил Кошлуков, единият от които е, че бил попаднал зад решетките заради талантливо разказване на вицове и другият – заради подбуждане на войници от поделението, където е служил, към бягство, преминаване на държавната граница и т.н., близо до истината е втората версия, само, че с обратен знак.

Тя касае не бунтаря, а агента Кошлуков.

Емил влиза в казармата. Водещият му офицер от Шесто се престарава в стремежа си да трупа актив, и продължава да възлага на агента си задачи. Трябва да провери кои от колегите войници са податливите на вражески влияния. И Емил наистина започва да подтиква трима свои авери от поделението към бягство. Омайва ги с приказки, но явно агент на военното контраразузнаване донася какви ги върши Емо и скоро Кошлуков започва да усеща, че ВКР-то му диша във врата. Решава се на отчаян опит. Опитва да си отсече пръст, за да бъде уволнен, преди да го пипнат. Закъснява и попада в лапите на ВКР. Военното контраразузнаване си мисли, че е заловило истински бунтар-провокатор. Някои доволно потриват ръце и сънуват отличия.

Пред военния следовател Кошлуков хленчи, реве, тръшка се и изпява всичко.

Ситуацията е парадоксална, всъщност трагикомична. Емил съвестно изпълнява дълга си в служба на отечеството в качеството си на агент на Шесто, но в същото време нарушава военните закони, като действа на територия под “юрисдикцията” на ВКР.

Между Шесто и Трето управление се разразява чутовна разправия. Скандалът стига до шефа на ДС Григор Шопов. Шесто иска да го спаси от затвора, ВКР-то иска да го тикне зад решетките за назидание на шестаците – друг път да не навлизат в чужда територия. Скандалите и следствието си текат, а междувременно Кошлуков повторно е вербуван за агент на Трето лично от Рахни Торозов, който е началник на ВКР на Трета армия. Това става в стаята на убития след време военен прокурор Николай Колев. Накрая на Григор Шопов му писва. След няколко посещения в кабинета му на хората от двете хванали се за гушата управления, гони и едните, и другите, и отсича: “Спорът да реши генерал Капитанов“. Той тогава е главен прокурор на Въоръжените сили. Генералът, естествено, взема страната на ВКР и Емил Кошлуков отива в затвора. Само че присъдите му не са за подбудителство, а заради опит за самонараняване с цел отклонение от военна служба. Тогава присъдите се акумулираха и Емил отиде зад решетките с по-голямата присъда от 6 години. В края на краищата Емил става жертва на наказателната акция спрямо Шесто управление за навлизане в чужда територия.

Знам всичко това от първа ръка, защото покойният прокурор Николай Колев ми е показвал досието на Кошлуков. Чел съм и писмата, с които той пише на един младши сержант, че иска да правят любов. Те също са приложени към делото.

Когато Емил отива в Старозагорския затвор, парадоксът става още по-голям, защото много вероятно е двойно вербуваният вече агент Емил Кошлуков да се е превърнал в троен суперагент. Главното управление на затворите пък си бяха друга губерния, която си имаше своя собствена агентура. И задачите на неговите агенти бяха да следят…агентите на другите управления на ДС. А затворникът Емил Кошлуков още от самото начало разполагаше с безпрецедентни за затворническите порядки екстри. В затвора имаше около десетина “владишки” длъжности. Такива бяха лавкаджията, кинаджията, библиотекарят и т.н. Такива ставаха тарторите с дългогодишен стаж или някои затворници с особен статут. Новобранецът Емил от самото начало стана библиотекар. Привилегиите му бяха практически неограничени. Той и другите десетина богопомазани имаха право на “лайф из лайф”. Алкохол, излизането навън, чукането и гостуванията при близките им не бяха никакъв проблем за тях.

Колкото до хомоизявите на Емил в затвора, той и за това имаше неограничени възможности. Прозвището му беше Куклата, защото беше хубавичко момче. Сега аз не знам, коя точно от трите “цитадели” се е погрижила за комфорта му в затвора, но екстрите бяха факт. Може би все пак най-много Шесто се е грижило за него. Защото известно време прекара в килията на Живко Попов. Знаеше се, че всичките съкилийници, които му пращаха, бяха агенти, за да разберат къде е скрил златото Живко Попов след аферите в Комитета за култура.

По едно време в килията му бяха трима – Емил и един Стоян, който си беше офицер от ДС. Той дойде с легенда в Старозагорския затвор – бил от телевизията и ужким избягал в Щатите, опандизили го и го пратили в килията на Попов и Емо. Само че Живко Попов беше печен и никой от агентите, които му пращаха, така и не успя да разбере нещо.

Накрая беше освободен предсрочно. Най-напред получи една от така наречените “помиловки”, каквато никой политически затворник не е получавал, а после последва и предсрочното освобождаване, при положение че, му оставаше повече от година, което също беше без прецедент. Практически никой политически затворник не получи такова нещо и всички излежаха присъдите до 1990 г., когато бе обявена амнистията за всички политически.

Кошлуков беше освободен в края на 1988-ма и през декември побърза да отпраши за София. Оставаше му да дослужи още една година, но лично Добри Джуров подписа заповедта, с която отложи влизането му в казармата. Емил кандидатства английска филология и през есента на 1989-та вече беше студент. Властта вече се клатеше неудържимо и аз го подбъзиках още септември – млади хора сте, срамота е да не си покажете отношението към комунизма, трябва да си създадете организация. Така аз и Пламен Даракчиев им помогнахме да си създадат независимото студентско дружество. Тогава на трети октомври Емил ми рева да му дам гаранции, че няма да го изхвърлят от университета, ако вземе да прави студентска организация. Аз му казах, че не мога да му дам такива. Кой съм аз, че да му давам гаранции. А шестаците нямаше начин да не са го потърсили. Кой ще остави един агент да бездейства. В него са вложени пари, вложен е интерес и не могат да го оставят да не бачка. Мисля, че задачката му е била да профилактира студентските действия.

Преди доста години, някъде в началото на 90-те, имаше един случай, който се забрави, а може би по-скоро се потули. Хванаха Емил посред нощ на място, излязъл по чехли навън да гърми с пищов едни кучета пред квартирата, където живееше. Нито го арестуваха, замотаха нещата, прикриха го и толкова. Това се случи преди за замине за САЩ да учи политология. Ако се вярва на униформените и някои ченгета от ДС, той е бил горе с любовника си и оня му казал, че кучетата му развалят рахата. И Емил тръгнал да ги стреля. Това е версията, която ми е разправяна. Признавам, че не съм я проверявал.

Това е истината за Емил Кошлуков. Звучи потресаващо. Но аз никога не говоря неща, в които не съм сигурен

Post Views: 24

СКАНДАЛ

ПЕЕВСКИ ПОДАДЕ СИГНАЛ СРЕЩУ ДЕМЕРДЖИЕВ – МИНИСТЪРЪТ МУ ОТГОВОРИ: “НЯМА ПО-ДОБРА АТЕСТАЦИЯ”

Мутрата от ДПС Делян Пеевски внесе сигнал до прокуратурата срещу вътрешния министър Иван Демерджиев с обвинения за злоупотреба с власт и натиск срещу свидетели.

Адвокатът на Пеевски – Хамид Хамид – твърди, че Демерджиев фабрикува доказателства, за да удовлетвори личните си реваншистки желания. Отговорът на министъра обаче беше категоричен: “Няма по-добра атестация за работата на МВР от това да получиш оплакване от тази посока!” Ето пълните детайли около скандала, който разтърси върховете на властта!

🟥 1. СИГНАЛЪТ – ПЕЕВСКИ УДАРЯВА ОТВЕТНО

В четвъртък, 18 юни 2026 г., лидерът на ДПС Делян Пеевски нанесе ответен удар срещу вътрешния министър Иван Демерджиев. Чрез своя адвокат Хамид Хамид той внесе сигнал до прокуратурата срещу министъра на МВР.

Искането за проверката идва по повод “многобройните медийни изяви на министъра на МВР, в които той говори за извършвани проверки и разследвания срещу лидера на ДПС и на парламентарната група на ДПС”. Според ДПС, МВР няма законово право да води такива разследвания.

Адвокат Хамид Хамид настоява прокуратурата да провери дали Демерджиев, “злоупотребявайки с властта, която му е дадена, заедно с високопоставени служители на полицията”, не е склонявал кметове и бизнесмени да станат “кошаревски” свидетели срещу Пеевски. Според сигнала, става дума за фабрикуване на “сигнали” и “свидетелства”, за да се удовлетворят “личните, реваншистки желания на министъра срещу политически опонент”.

🟧 2. ИСТОРИЯТА – ПРОВЕРКИТЕ НА ДЕМЕРДЖИЕВ СРЕЩУ ПЕЕВСКИ

Сигналът на Пеевски идва на фона на засилените проверки на МВР срещу него. Само седмица по-рано, на 11 юни, Демерджиев обяви, че МВР проверява имуществото на лидера на ДПС.

“Тече проверка на имуществото на председателя на ДПС Делян Пеевски, като една част от тези проверки е за разходи, които той е направил, или такива, които друг е направил, но той се е възползвал от тях”, заяви тогава министърът.

Още през май Демерджиев беше категоричен, че МВР прави и ще прави всичко възможно, за да установи откъде идват огромните богатства на Пеевски. Той припомни, че Пеевски години наред декларираше, че има само един стар “Опел”, но след това обяви публично доходите си от дружества и стана милионер.

Именно тези проверки и публичните изявления на министъра провокираха ответния удар на Пеевски.

🟨 3. ОТГОВОРЪТ НА ДЕМЕРДЖИЕВ – “МЕДАЛ” И “ПСИХОЛОГИЧЕСКА ПАРОДИЯ”

Министър Демерджиев не остана безучастен. В личния си профил във Facebook той отговори с остра и саркастична позиция.

“Честно казано, няма по-добра атестация за работата на МВР от това да получиш оплакване точно от тази посока”,

написа Демерджиев. Той определи сигнала на Пеевски като “медал”.

“Когато човекът, превърнал се в международен символ на задкулисието, започне да се жали от закона, това е най-сигурното потвърждение, че най-после сме на прав път”,

допълва министърът.

Демерджиев отхвърли категорично обвиненията за фабрикуване на доказателства, определяйки ги като “политическо лицемерие” и “психологическа пародия”.

“Г-н Пеевски очевидно приписва на настоящото ръководство на МВР собствения си почерк, който години наред беше стандартът на управление в тази държава”,

заяви министърът. Той подчерта, че МВР не фабрикува доказателства, МВР просто спря да ги крие.

В заключение Демерджиев заяви:

“Когато архитектите на паралелната власт се редят на опашка пред официалните институции, това определено не е атака срещу МВР, а е капитулация пред държавността”.

🟩 4. КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА – ПРЯК СБЛЪСЪК МЕЖДУ ИНСТИТУЦИИ И ОЛИГАРХ

Сигналът на Пеевски срещу Демерджиев бележи пряка ескалация на напрежението между олигарха и държавните институции. До момента проверките на МВР срещу Пеевски бяха еднопосочни – сега той отвръща с контраатака.

Това е и първият случай, в който лидерът на ДПС използва законовите механизми, за да се защити срещу разследванията. Дали това е признак на слабост, или опит да се дискредитира министърът, предстои да разберем.

Ключовият въпрос е: Ще се самосезира ли прокуратурата по сигнала на Пеевски, или той ще бъде оставен без последствия, както се случваше с години?

🟪 5. РЕАКЦИИТЕ – КОЙ ПЕЧЕЛИ И КОЙ ГУБИ?

В политическите среди няма единодушие.

От ГЕРБ засега не са коментирали официално. От “Прогресивна България” също пазят мълчание, но близки до управляващите източници твърдят, че Демерджиев има пълната подкрепа на премиера Румен Радев.

От ПП-ДБ определиха сигнала на Пеевски като “отчаян опит да спре правосъдието”. Ивайло Мирчев заяви: “Пеевски свикна да управлява институциите, а сега, когато те започнаха да работят, не знае как да реагира. Сигналът му е признание, че проверките на МВР го притесняват.”

Самият Демерджиев завърши позицията си с думите:

“В правовата държава всеки е свободен да подава сигнали. Днес подават срещу мен, а утре – хиляди други срещу тях. Законът вече не е инструмент за преговори, а равен стандарт за всички”.

🟥 6. ЗАКЛЮЧЕНИЕ – КРАЯТ НА БЕЗНАКАЗАНОСТТА?

Сигналът на Делян Пеевски срещу вътрешния министър Иван Демерджиев е исторически момент. За първи път от години олигарх, свикнал да управлява институциите, е принуден да търси защита от тях.

Отговорът на Демерджиев беше безпощаден. Той не само отхвърли обвиненията, но и ги превърна в оръжие срещу самия Пеевски. “Няма по-добра атестация” и “медал” – тези думи ще останат в историята като моментът, в който държавата спря да се страхува.

Въпросът, който остава: Ще успее ли Пеевски да спре проверките на МВР чрез този сигнал, или това е само началото на края на неговата безнаказаност?

Едно е сигурно – законът вече не е инструмент за преговори. А Демерджиев доказа, че няма да се огъне.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 7

СКАНДАЛ

САЩ пощуряха, обвиниха китайския лидер Си Дзинпин в геноцид и престъпления срещу човечеството

С фаталния номер Резолюция 444, САЩ обвиниха китайския лидер Си Дзинпин в геноцид и престъпления срещу човечеството точно преди визитата му в Белия дом!!!

Американският Сенат прие единодушно на 16 юни 2026 г. резолюция, в която китайският лидер Си Дзинпин беше заклеймен като диктатор, отговорен за измами, подкопаване на международния мир и организиране на престъпления срещу човечеството.

Гласуването се състоя само ден след 73-ия рожден ден на китайския лидер.

Сенатската резолюция S.Res.444, внесена от републиканеца Рик Скот от щата Флорида още през октомври 2025 г., беше приета чрез устно гласуване, без нито един глас „против“ и без съвносители.

Освен лично осъждане на Си, текстът насърчава американското правителство и неговите агенции да използват всички налични инструменти – включително правомощията по закона „Магнитски“ – да потърсят от длъжностни лица на китайската комунистическа партия (ККП) отговорност за нарушения правата на човека.

Резолюцията е символичен жест без правнообвързваща сила – тя не подлежи на гласуване в Камарата на представителите, не се подписва от президента и не създава закон.

Въпреки това нейният номер – 444 – носи особено силен отрицателен заряд за китайците. Числото четири се счита за лош късмет, тъй като се изговаря по същия начин като думата за „смърт“ („съ“). А три пъти „съ“ може да се разбира като „тройна смърт“ или тройно лош късмет.

Post Views: 6

СКАНДАЛ

Тръмп поиска Европа да си му върне парите за войната

Тръмп поиска Европа да компенсира САЩ за $350-те милиарда, предоставени на Украйна по времето на Байдън.

Европейските държави трябва да компенсират Съединените щати за 350 милиарда долара военна помощ за Украйна, предоставена по времето на бившия президент на САЩ Джо Байдън, заяви президентът на САЩ Доналд Тръмп по време на реч във военновъздушната база Андрюс, предаде РБК.

Тръмп заяви, че по време на среща с европейски лидери е припомнил мащаба на доставките: „Ние ви дадохме, помислете, 350 милиарда долара – самолети, оръжия от всякакъв вид и т.н.“

Според американския лидер плащането на американската военна помощ за Украйна „не е било в плановете на Европа“.

„Байдън даде много на Украйна и те трябва да платят за това“, подчерта Тръмп.

През февруари 2025 г. Тръмп заяви, че липсва правилно отчитане на американската помощ за Украйна, оценявайки приноса на САЩ на повече от 300 милиарда долара, а на Европа – на около 100 милиарда долара. По-късно той заяви: Че САЩ са похарчили приблизително 350 милиарда долара, наричайки Зеленски „велик търговец“, който е убедил Байдън.

Зеленски отхвърли твърденията на Тръмп за 300 милиарда долара помощ от САЩ за Киев. Според украинския лидер общата цена на войната за Украйна е приблизително 320 милиарда долара, от които приблизително 120 милиарда долара са финансирани вътрешно, а приблизително 200 милиарда долара е подкрепа от САЩ и европейските съюзници, включително пакети с оръжие. Той конкретно посочи приблизително 67 милиарда долара военна помощ от САЩ и 31,5 милиарда долара пряка финансова подкрепа.

През декември същата година Тръмп заяви, че САЩ вече не участват финансово в украинския конфликт, за разлика от администрацията на Байдън, която раздаваше пари на Киев „като бонбони“.

Прессекретарят на Белия дом Каролайн Левит обяви в края на ноември 2025 г., че финансирането от САЩ за конфликта в Украйна е прекратено, въпреки че Вашингтон продължава да продава оръжия на НАТО на Киев.

Киев получава американски оръжия по програмата PURL (Списък с приоритетни изисквания за Украйна), която беше договорена през лятото на 2025 г. В рамките на програмата Украйна съставя месечен списък с необходимите оръжия, които европейците след това купуват от САЩ.

Post Views: 5