ВОЙНА

Битката за Идлиб, Лъже-Бежанците, Мотивите на Ердоган, Мечтите на Запада и… Целите на Русия:

Тежките загуби в жива сила и техника на Турция в сирийската провинция Идлиб шокираха турското общество. Партньорите на Турция от НАТО, към които Анкара се обърна за подкрепа след смъртта на 33 свои военнослужещи в нощта срещу 28 февруари, не бяха готови за такова развитие на събитията. През последните 24 часа над Анкара се носи какафония от официални изявления и лични мнения на политици и експерти, които варират от изключително войнствени до почти помирителни. От „в нашата история сме воювали 16 пъти с Русия и можем да повторим“ до „нека се върнем към примирие в Сирия при условията на Сочинските споразумения“. Но ще е добре ако онези турски господа, които припомнят уроците по история, да почерпят информация от същите тия уроци колко от тия 16 войни с Русия Турция в крайна сметка спечели. А що се отнася до прекратяването на огъня в Сирия, то бе нарушено в резултат на агресивните действия на ислямистките банди в Идлиб, които Турция подкрепя и даже им даде да управляват половината провинция Идлиб. Очевидно няма да има предишни условия.

Война и мир

Въпреки всички изявления, Турция не обяви война на Сирия и не се опита да влезе в пряка конфронтация с Русия. Тя не прекъсна консултациите с Руската федерация относно Идлиб и продължава усърдно да търси контакти на най-високо ниво, за да разреши конфликта. Нито САЩ, нито НАТО в момента са готови за военна намеса в Сирия. Идеята за въвеждане на зона, забранена за полети над Идлиб, не е нищо повече от фантазия. Само Русия е физически способна да я превърне в реалност.

Има редица въпроси, които се нуждаят от отговори. Какво прави Ердоган? Какви действия могат да се очакват от ЕС и НАТО в близко бъдеще? Каква трябва да бъде оптималната стратегия за действие на Русия за разрешаване на тази криза?

Демокрацията на турските преврати

Наблюдавайки хаотичните действия на Анкара оставаме с впечатлението, че турските власти не знаят какво да правят и трескаво търсят изход от тази ситуация. За държавния глава Ердоган, който се опита да проведе малка победна война на чужда територия, но в замяна получи заплахата от голям конфликт и многобройни жертви сред своите войници, това е голям политически удар. Той е двойно по-сериозен за лидера на Турция, където армията исторически е била независима политическа сила, а военните преврати винаги са били полу-легитимен начин за смяна на властта: от 1960 г. насам в Турция са направени четири успешни преврата, а петият, предприет през 2016 г., завърши с неуспех.

Призивът на Анкара за помощ към Северноатлантическия алианс също не даде успокоение на турците. След консултации с всички членове на НАТО в петък в Брюксел, генералният секретар Йенс Столтенберг изрази дълбоки съболезнования от името на Алианса към Турция, обеща да предостави на Таип Ердоган политическа и практическа помощ и отново призова Сирия и Русия да прекратят офанзивата в Идлиб, като се позова на „ужасната хуманитарна ситуация и страданията на мирното население в района“. Уви, по време на пресконференцията на Столтенберг, която продължи само 11 минути и половина, на руските журналисти не бе позволено да зададат нито един въпрос. А много исках да попитам какво мислят лидерите на страните от НАТО за страданията на цивилното население, когато преди 6 години подстрекаваха сирийския бунт с официални изявления в духа на „касапинът Асад трябва да бъде свален“, обучиха, снабдиха и финансираха бунтовниците за водене на гражданска война, подкрепяха провокациите и инсценираха използване на химическо оръжие, за които обвиниха Дамаск и лично Асад.

Военни загуби

Ситуацията към днешна дата в Идлиб е следната: Със средства на държавния бюджет Анкара подкрепя редица терористични групи в Идлиб, снабдява ги с оръжие и помага при извършването на нападения срещу сирийските войски. Тъкмо по този повод от началото на месеца турските военни станаха мишена на ударите на Дамаск. Ако през първите седмици от ескалирането на военните действия в Идлиб броят на загиналите турски военни възлизаше на няколко души при всеки инцидент, то на 27 февруари Турция преживя най-смъртоносния ден за цялото си участие в конфликта в Сирия. Според последни данни най-малко 33 турски войници са убити, а над 30 са ранени. В условията на съвременните локални войни, това са много сериозни загуби, особено когато става въпрос за кадрови военни специални части.

Новините за случилото се в нощта на 28 февруари сериозно шокираха Турция и нажежиха ситуацията в страната до такава степен, че обявяването на война от Анкара на Дамаск изглеждаше вече неизбежно.Въпреки изключително агресивното отношение на турските политолози и експерти, които коментираха случилото се в ефира на проправителствените канали в онази нощ, турският президент Тайип Ердоган реши да не нагнетява ситуацията и да не ескалира отношенията си с Русия.

Сутринта на 28 февруари той проведе телефонен разговор с руския лидер Владимир Путин. Прави впечатление, че само Москва съобщи за този разговор, а администрацията на Ердоган не разпространи официално комюнике. Освен това, турският президент, който обикновено не пести думите си, сега така и не коментира публично на смъртта на толкова много свои военни.

Какво прави Турция в Идлиб?

Точно това е въпросът, който никога преди не се задаваше в Турция, а през последните няколко седмици кореспондентът на ТАСС в Анкара започна да го чува отвсякъде.Турското общество е разделено: част от населението искрено вярва на изявленията на властите, че законният президент на Сирия Башар ал Асад е „убиец“ и следователно Анкара просто не може да „си затвори очите за случващото се в Идлиб“. Но може да се каже, че все по-голям брой представители на различни слоеве от населението се чудят какви цели преследва Турция на територията на чужда държава, каквато е Сирия.

През целия конфликт Ердоган подкрепя въоръжените групировки на т. нар. сирийска опозиция, които се опитваха по всякакъв начин да узурпират властта в страната.Прави го с надеждата Турция да придобие правото на постоянен контрол върху пограничния със сирийските кюрди район „Идлиб“. А да не позволи на кюрдите в Турция и Сирия да се обединят е задача № 1 за Турция. В противен случай една четвърт от територията на Турция ще се откъсне от контрола на Анкара. И докато съществува вероятност бунтовниците в Идлиб да спечелят гражданската война или поне да не позволят на Дамаск да си върне контрола над всички части на Сирия, Анкара може да разчита дори на действително анексиране на част от сирийската територия като буферна зона между кюрдите от двете страни на границата, под контрола на Турция. Това може да стане, ако в Сирия, с благословията и с подкрепата на Запада, се реализира либийският сценарий, при който централната държавна власт беше унищожена, а някога процъфтяващата Джамахирия на Кадафи бе превърната в ничия земя, в която се води гражданска война между местните лидери. При такъв сценарий в Сирия, Анкара може да организира около Идлиб марионетна държава под пълен турски контрол. Турция има опит в това и Република Северен Кипър е живото доказателство за това.

Днес обаче тази възможност вече не съществува. Москва и Дамаск вече дадоха ясно да се разбере, че възнамеряват да завършат възстановяването на териториалната цялост на Сирия и разполагат с всички ресурси за завършването на този процес.Споразуменията от Сочи дадоха възможност на Анкара частично да задоволи амбициите си и да излезе с достойнство от конфликта. Турция, която има влияние върху бунтовниците, останали в Идлиб, бе поела ангажимента да ги филтрира, да отдели радикалните ислямисти от някои донякъде умерени сили. Освен това терористите трябваше да бъдат разоръжени и предадени на съд, а умерените – организирани в партия и въведени в сирийския политически процес, в който Турция получи значително влияние. Същевременно Турция можеше да получи особено силна позиция в администрацията на северните провинции на страната. Но тя пропиля тази възможност, дадена й от Москва в знак на добра воля.

Много експерти в европейските столици се чудят защо Ердоган се опита да се намеси военно в крайно непредсказуемата ситуация в Либия. А отговорът е прост – той се опита да убие с един куршум два заека. Не да разоръжава радикалите на Идлиб, а да ги изведе от Сирия и да ги изпрати да обслужват интересите на Турция в Либия. Очевидно обаче мащабът на влиянието на Анкара върху бунтовниците в Идлиб е недостатъчен. В резултат на това Анкара не започна процес по тяхното разоръжаване и реинтегриране в сирийския политически живот, а бе принудена да намери повод, за да се включи в започнатите от тях военни действия. А защо, между другото, бяха започнати тези военни действия? Без всякаква причина, просто защото местните банди могат само да се бият. И когато някой им плати за това – го правят с охота.

Вътрешният фактор

Ердоган има и вътрешнополитически задачи, които се опитва да реши, като демонстрира сила в Сирия. Въпреки доста впечатляващата подкрепа от населението, Ердоган все още трябва да се съобразява с всички политически сили в страната. Опозиционните партии са силно критични към политиката на Ердоган в Сирия. На партийните си събрания, които също се излъчват по телевизията, се чудят защо турски войници продължават да умират в Идлиб. Основната опозиционна Републиканска народна партия е категорично против изпращането на войски в Северна Сирия и приемането на нови бежанци. Депутатите от партията призоваха още Ердоган да възстанови дипломатическите отношения със своята съседка и да започне диалог с президента Башар Асад за благото на региона.

В същото време турският президент и ръководената от него Партия на справедливостта и развитието са под натиск от друга партия- Партията на националистическото движение (ПНД), с която Ердоган, наред с още няколко формации сформира политическа коалиция.Именно този съюз, според някои експерти, позволява на Ердоган да поддържа властта в страната. Лидерът на ПНД Девлет Бахчели смята обаче, че Анкара трябва да води по-строга политика спрямо Дамаск и Москва. В момента турският лидер е изправен пред избор: или да се съобрази със своя коалиционен партньор Бахчели, или все пак да установи отношения със Сирия. Въпреки че е напълно възможно такъв опитен политик като Ердоган отново да успее да намери начин да угоди и на двете страни.

Западът следи внимателно

Що се отнася до позициите на ЕС, НАТО и САЩ, в обозримо бъдеще, ако интензивността на военните действия не се увеличи значително, можем да кажем с голяма увереност, че няма да рискуват да се намесят в конфликта в Сирия. В момента там позициите на Москва и Дамаск са твърде силни.

Всъщност НАТО и ЕС сега са заинтересовани от бързо прекратяване на военните действия. Европа продължава да се страхува от мигранти и няма значение дали те са истински мигранти от конфликта в Идлиб или част от онези 3,5 млн. сирийски бежанци, които от години са в лагери в Турция и които Анкара заплашва да пусне в Европа. Освен това НАТО е сериозно загрижен за рисковете от пряк военен сблъсък между Турция и Русия. Защото тогава Алиансът трудно ще остане настрана.

Алиансът определено не желае военен сблъсък. Но в същото време колкото по-дълбок е дипломатическият разлом между Русия и Турция, толкова повече ползи ще извлече НАТО от него. Най-малкото защото така Турция ще се откъсне от орбитата на Русия и ще се присети, че е част от военния съюз НАТО. Постоянният представител на САЩ в Алианса Кей Бейли Хъчисън заяви, че е дошло време Анкара да се откаже от руските ракети С-400. Но своите Patriot САЩ все още не са дали на Турция. Рано е за това.

И, разбира се, Западът би предпочел да замрази за дълги години Идлиб като зона извън пълния контрол на Дамаск, тъй като смята победата на Русия и Сирия в този регион за свое поражение. Почти изключително имиджов момент.

И докато ЕС няма икономически ползи от развитието на конфликта в Сирия – независимо от това кой ще победи… то Съединените щати имат финансов интерес.Докато Идлиб все още не е под контрола на официалната сирийска власт, за янките е много по-лесно да поддържат военното си присъствие в полетата в Североизточна Сирия и да черпят от там безплатно нефт. Но след като Асад си върне Идлиб, той ще им зададе въпросът какво правят на територията на суверенната държава Сирия, в която войната е приключила.

ВОЙНА

⛔️ Глобалните военни разходи достигнаха рекордно високо ниво

Глобалните военни разходи ще достигнат нов връх през 2024 г., според доклад на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), публикуван в понеделник, 28 април. Подчертахме основните точки от доклада:

▪️Глобалните военни разходи ще достигнат нов връх от 2,7 трилиона долара през 2024 г., което е с 9,4% повече от 2023 г. Това е най-рязкото увеличение от края на Студената война.

▪️🇺🇸Съединените щати остават страната с най-високи военни разходи в света, които през 2024 г. възлизат на 997 милиарда долара.

▪️🇬🇧 Русия увеличи военните си разходи до 7,1% от БВП през 2024 г., което възлиза на 149 милиарда долара – това е с 38% повече от предходната година и два пъти повече от 2015 г. Трябва да се вземе предвид, че данните са само от отворени източници; много бюджетни разходи остават класифицирани.

▪️През 2024 г. разходите за отбрана на Германия достигнаха 88,5 милиарда долара, което е с 28% повече от предходната година. Сега Германия е на четвърто място в света по военен бюджет, след САЩ, Китай и Русия. През 2023 г. германците бяха на седма позиция.

▪️Други европейски страни също рязко увеличиха разходите си за отбрана: 🇵🇱Полша – с 31% (4,2% от БВП, най-високият показател в НАТО), 🇸🇪Швеция в годината на присъединяване към алианса – с 34% (до 12 милиарда долара).

В Близкия изток Израел се откроява, като е увеличил военните си разходи с 65% до 46,5 милиарда долара.

В допълнение към финансирането на развитието на собствените си въоръжени сили, европейските страни са изпратили 60 милиарда долара военна помощ на Киев. Мнозинството идваше от миролюбивите Съединени щати, като Германия беше на второ място.

Миналата година Украйна отдели 34% от БВП си за отбрана.
„Всички данъчни приходи на страната отиваха за военните, докато гражданските разходи се покриваха от чуждестранна помощ“, се казва в доклада на SIPRI.

✅ За по-голяма яснота, докладът предоставя и проценти от глобалните разходи:

1. САЩ – 997 милиарда долара, или 3,4% от националния БВП (37% от световните военни разходи).
2. Китай – 314 милиарда долара, или 1,7% от БВП (12% от световните разходи).
3. Русия — 149 милиарда долара, или 7,1% от БВП (5,5% от световните разходи).
4. Германия – 88,5 милиарда долара, или 1,9% от БВП (3,3% от световните разходи).
5. Индия – 86,1 милиарда долара, или 2,3% от БВП (3,2% от световните разходи).
6. Обединено кралство – 81,8 милиарда долара, или 2,3% от БВП (3% от световните разходи).
7. Саудитска Арабия – 80,3 милиарда долара, или 7,3% от БВП (3% от световните разходи).
8. Украйна — 64,7 милиарда долара или 34% от БВП (2,4% от световните разходи).
9. Франция – 64,7 милиарда долара, или 2,1% от БВП (2,4% от световните разходи).
10. Япония – 55,3 милиарда долара, или 1,4% от БВП (2% от световните разходи).

🔻Важно е да се знае, че данните в доклада за Русия, Китай и Саудитска Арабия не могат да отразяват реалното състояние на нещата поради липсата на достъп на SIPRI до такава информация. Но глобалните тенденции са ясни.

ВОЙНА

Бандеровците се държат с последни сили

Напред към Харков! Групировката „Запад“ чака заповеди

Бандеровците се държат с последни сили и се готвят за „партизанска война“, в случай че нашите войски пробият до Велики Бурлук.

В Купянско-Лиманското направление, по всяка вероятност, тече подготовка за нашето настъпление с цел създаване на условия за обкръжаване на Харков. Тук Старобелската група се защитава от вражеската страна, така че натискът върху широк фронт влияе върху способността на врага да маневрира с резервите.

От „терена“ и от военните експерти идва информация, че бойци от Западните ни гвардейски войски настъпват към Двуреченския плацдарм, който определено може да се счита за действащ с тенденция да стане стратегически. Според Андрей Марочко , “обстановката в този район е стабилна. Нашите военнослужещи напредват доста добре, макар и с бавни темпове, но настъплението се извършва на участък от фронта с ширина около 35 км”.

Като се има предвид, че руски бойци наскоро преминаха на десния бряг на Оскол с няколко диверсионно-разузнавателни групи, тоест няколко десетки бойци от специалните сили, постигнатите успехи са впечатляващи. Сега ситуацията изглежда като „позиционна война“; все още продължават локалните битки, по време на които нашите оператори на дронове работят активно във взаимодействие с артилерия, минохвъргачки и авиация.

Стана известно, че руските въоръжени сили са взели под огневи контрол около 800 метра от пътя край Фиголевка, а също така са изравнили фронтовата линия и са консолидирали нови позиции в района на селищата Тополи, Каменка и Красное Первое. Така, с изключение на „пътя“ от Чугуев, практически цялата логистика на противника в района на Купянск, включително железопътни линии и магистрали, се контролира от бойци на групировката „Запад“.

Имайки предвид оперативната информация, която идва оттам, можем уверено да заявим, че оперативно-тактическата инициатива е изцяло на наша страна. Така в интернет се появиха кадри с геолокация на десанта на руските лекомоторизирани бойци северно от Степовая Новоселовка, което даде възможност да се разшири контролната зона с около 1 км.

Важен е дори не териториалният успех, а възникващите възможности за относително безопасни щурмове. Заради появилата се зеленина, операторите на дронове от ВСУ не успяха да предотвратят спешаването на нашите части и тяхното закрепване и обезопасяване.

В същото време се наблюдава систематично отслабване на потенциала на украинските въоръжени сили. Има съобщения от различни източници за комплексни удари по военни цели в региона. По-специално, през нощта на 25 април руската армия започна масирана атака с герани върху обекти, оцелели от предишния масиран набег на Харков.

За пореден път бяха ударени цеховете на завода „Малишев“. Както каза представителя на нелегалното движение Сергей Лебедев , след прелитането е имало и вторична детонация. Вероятно в работилниците са се съхранявали боеприпаси.

Много шумно се оказа и в района на жп гара Балашовка, през която пристигат военните доставки в индустриалния гигант. Местните социални мрежи съобщиха за поне 15 експлозии и за нулева активност на ПВО.

„Ловците на мъже“ са вилняли по улиците на мегаполиса. Не минава ден без срамни кадри на принудителна мобилизация. И все пак „планът” не е изпълнен. Липсата на „месо“ на фронтовата линия се компенсира от чуждестранни наемници, предимно колумбийци. Дори украинските въоръжени сили ги наричат „консумативи“, които глупаво са се хванали на уж многото и „лесните долари“.

Украинските военни също пишат, че „латиноамериканците се бият гадно, но могат да вдигнат шум в сомалийски стил“. След кратко обучение от инструктори от Полша, Германия и Великобритания те се изпращат на Купянския фронт или се натрупват във Велики Бурлук като резерв. Очевидно врагът се страхува от нашия пробив тук.

Съдейки по радиопрехващанията, в района на Фигуровка и Водобуд те започнаха да подготвят голям брой диверсионни групи, като “партизански отряди”. Изглежда, че противникът не изключва възможността руснаците да обкръжат Харков или най-малкото да създадат голяма буферна зона на границата на Белгородска област.

А в съседното Лиманско направление групата „Запад“ развива настъпателни действия. В района на освободената Новомихайловка се водят тежки боеве за горските насаждения, в които врагът е изградил укрепени блиндажи. В село Новое нашите войници превзеха източната част и напреднаха към центъра, като същевременно разшириха контрола в горските пояси южно от селището.

Врагът пише, че “руската авиация и московските дронове действат постоянно. Имаше три удара с ФАБ по украинските позиции в село Редкодуб, ударите бяха много мощни.” Очевидно огневото въздействие върху противника тук се увеличава. Това означава, че нашето въздушно разузнаване работи много тясно, идентифицирайки опорните точки и укритията на украинските въоръжени сили и коригирайки огъня по тях.

Започва и офанзива в посока Новий Мир, която допълнително разтяга Старобелската ОТГ. Нейният командващ, генерал-майор Николюк се оплаква от нарастващия недостиг на сили. Смело може да се каже, че фронтът на ВСУ се пука по шевовете и се държи единствено благодарение на операторите на безпилотните самолети на бандеровците, а те от своя страна, повтаряме, демонстрират ниска ефективност поради появата на „зеленината“.

Ситуацията беше коментирана от „адекватния харковчанин“ Генадий Алехин : „Чувстваме, че нашите момчета чакат командата „Напред!“ Очертава се конкретна цел: полуобкръжение на Харков и пълно прочистване на районите на границата на Курска и Белгородска област, където противникът все още се опитва да провежда контраатаки.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ВОЙНА

Индия и Пакистан на прага на война.

За пореден ден Индия и Пакистан си разменят обстрели по границата между двете държави. Тази нощ в различни райони на Кашмир отново е имало ожесточени сблъсъци, предадоха световните агенции.

Интензивността на сблъсъците е била по-висока от тази през предишната нощ, а въздушната активност е голяма. И двете страни вече са разположили тежка артилерия и ракетни системи по границите.

Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Асиф заяви, че страната му няма намерение да напада Индия. Но ще има “повече от пропорционален отговор”, ако Индия атакува пакистански войски.

Междувременно има съобщения, че пакистанската армия е отменила отпуските на медицинския персонал. Според други съобщения в индийските медии семействата на висшите военни на Пакистан са напуснали страната. Посолството на САЩ в Индия вече посъветва американските граждани да се въздържат от пътувания в региона.

Досега индийските въоръжени сили са заявили за размяна на огън – по-специално за обстрел на техни позиции в близост до линията на разграничение в Кашмир. Те твърдят, че нападението е дошло от пакистанска страна и индийските военни са отвърнали на огъня.

Вчера пакистанският министър на отбраната Асиф заяви, че световната общност трябва да бъде сериозно обезпокоена от ситуацията, тъй като ескалацията между двете ядрени сили може да доведе до пълномащабна война. По-рано Пакистан заяви, че е готов да влезе във война.

Преди дни Индия стана свидетел на най-кървавата терористична атака през последните 25 години: 26 индийски туристи бяха убити в Пахалгам, разположен в индийската част на Кашмир.

След терористичното нападение в Кашмир напрежението между страните ескалира. Индийската страна обвинява пакистанските власти за инцидента. На 22 април неизвестни въоръжени лица откриха огън по туристи, изкачващи се по пътека в долината Байсаран в Кашмир. Базираната в Пакистан организация “Лашкар-е-Тайба” пое отговорност за нападението.

Оттогава Индия реагира с твърди мерки, по-специално с изгонване на всички пакистански граждани. Те трябва да напуснат Индия до 29 април. Делхи също така обяви прекратяването на действието на договора, уреждащ съвместното използване на водите на река Инд с Пакистан. Прекъсването на договора, който в продължение на десетилетия е смятан за модел за междудържавно управление на природните ресурси, се случва за първи път от подписването му през 1960 г. Повече от 80 % от селското стопанство на Пакистан и около една трета от хидроенергията му зависят от водата от басейна на Инд.

Индийският министър на външните работи Викрам Мисри заяви, че действието на договора е спряно, “докато Пакистан убедително и неотменимо не оттегли подкрепата си за трансграничния тероризъм”.

Както отбелязва Ройтерс, стопирането на споразумението вероятно няма да има непосредствено въздействие върху водния поток към Пакистан, тъй като дори ако Индия реши да “отреже” водата на Пакистан, няма да има къде да я отклони и къде да я съхранява.

Спирането на действието обаче ще означава, че Индия може да спре да споделя информация за изпускането на вода от язовири или за наводненията. Тя също така вече няма да има задължението да изпуска минимални количества вода през сухия сезон. Ако водните потоци станат непостоянни, пакистанското селско стопанство може да бъде застрашено, особено културите, които зависят от напояването, като пшеница, ориз и захарна тръстика.

🔥Последни Новини!🤦🏻

Моди иска война, военните се изплашиха и казаха, че не могат.

Генерали от индийската армия напуснаха срещата

Те казаха: „Не сме способни да водим война срещу Пакистан“

Моди все още иска война, но армията му не е способна да се бие

Това е истинската им… pic.twitter.com/wX4X0luWh2

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 27, 2025

Пакистанският министър на енергетиката Ауаис Лехари нарече прекратяването на договора “акт на водна война” и “страхлив, незаконен ход”.

Халид Хюсеин Баат, председател на Националния съюз на земеделските производители в Пакистан, определи действията на Индия като акт на агресия. “Това е истинска война”, цитира думите му Ройтерс. – Вече имаме недостиг на вода поради изменението на климата. Тази година има малко дъжд и малко сняг и нивото на водата вече е с 20-25% по-ниско от миналата година.”

Една от причините за пълномащабна война между Индия и Пакистан (Особена тревога предизвиква фактът, че и двете страни разполагат с ядрени оръжия – по повече от 150 бойни глави) може да бъде именно блокирането на водните потоци от индийските власти, за да не може Пакистан да получава вода от нея.

През 2019 г. Принстънският университет проведе моделиране на възможен конфликт между Индия и Пакистан. “Сценарият за 2025 г. предвижда терористична атака срещу индийски държавни служители с голям брой жертви, което да доведе до широкомащабен конфликт”, се казва в – се казва в проучването. Ако Индия и Пакистан използват всички 300 ядрени бойни глави, може да загинат между 50 и 125 милиона души. От друга страна наличието на ядрени оръжия в двете страни и катастрофалните последици от тяхното използване пък работят за намаляване на вероятността от нова война.

Каква е предисторията и контекстът на ескалацията?

Конфликтът между Индия и Пакистан за територията на Кашмир продължава вече почти 80 години от края на 40-те години на ХХ век, когато колонията Британска Индия получава независимост и е разделена на две държави по религиозен признак – Индия (където живеят предимно индуси) и Пакистан (където живеят предимно мюсюлмани). По време на разделянето Кашмир преминава към Индия, въпреки че по-голямата част от населението там е мюсюлманско, но владетелят е индус. Затова буквално веднага в този регион започват сблъсъци, а след това и няколко войни за него между Индия и Пакистан. Понастоящем Кашмир се контролира отчасти от Индия (териториите на Джаму и Кашмир, Ладакх) и отчасти от Пакистан (самопровъзгласилата се непризната държава Азад Кашмир, която де-факто се управлява от пакистанците и “северните територии”). Китай също е установил своя контрол върху част от Кашмир.

Регионът е важен и от геостратегическа гледна точка, тъй като Пакистан има обща граница с Китай през контролираните територии в Кашмир.

Всъщност отношенията в триъгълника Китай-Пакистан-Индия сега се определят като една от основите на конфликта. Пакистан се счита за близък до Китай. Индия пък е основният регионален съперник на Китай в Азия. И освен това потенциално основен конкурент на световния пазар – с влошаването на отношенията на Запада с Пекин именно Индия често се разглежда като мястото, където мултинационалните корпорации преместват производствените си мощности от Китай.

Засега обаче няма никакви индикации, че Китай може да е замесен в настоящата ескалация. Напротив – през последните години отношенията между Пекин и Ню Делхи вървят по пътя на нормализацията.

Друга възможна предпоставка са вътрешните процеси в Пакистан. Социално-икономическата и политическата ситуация там е изключително трудна. От няколко години страната е в хаос. При тези условия пакистанските власти могат да използват фактора “външна заплаха”, за да консолидират обществото и да потушат обзелите страната протести. От друга страна, Индия може да очаква, че конфликтът, напротив, само ще задълбочи съществуващите противоречия в Пакистан и страната ще потъне в безредици.

Не знам дали ви е известно но абсолютно всеки ден на границата между Индия и Пакистан, граничарите на двата катуна демонстрираха един на друг това.
Определено ще е интересна война.#thesofiatimes #bulgaria #news pic.twitter.com/xIjARPylJs

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 27, 2025

Съотношението на силите

Ето как изглежда съотношението на силите в армиите на двете страни:

Количество ядрени бойни глави

Индия притежава ядрени оръжия от 1974 г., а Пакистан – от 1998 г. По данни на Стокхолмския институт за изследване на мира (SIPRI) в началото на 2024 г. Индия разполага със 172 ядрени бойни глави. Пакистан разполага с почти толкова – 170.

Бюджет за отбрана

Индия разполага с годишен бюджет за отбрана в размер на около 75 млрд. долара, което е четвъртият по големина бюджет в света. Годишният бюджет за отбрана на Пакистан е едва 7,6 млрд. долара (38-мо място в света).

Размер на армията

Основното предимство на Индия е огромното ѝ население. Със своите над 1,46 млрд. жители Индия е най-многолюдната държава в света. В момента в индийската армия служат 1,5 млн. души. Пакистан, който има “само” около 255 млн. жители, разполага с армия от 650 000 души.

Според тези оценки, Индия би трябвало да има смазващо превъзходство над Пакистан.

Данните обаче не показват какъв е бойният опит на армиите. С изключение на конфликта в Кашмир и някои операции на ООН индийската армия има малък боен опит – докато пакистанските войници доскоро се сражаваха срещу талибаните в Афганистан.

#thesofiatimes #bulgaria #world #news