Ердоган първо поиска, после отказа да дойде в София заради Гърция
Посредническата мисия на Бойко Борисов в Анкара се провали. Извънредната му визита там бе подгрявана от късния след обед с видеа на ФБ профила му. Борисов взе със себе си Вежди Рашидов и вътрешния министър Маринов. Имаше шегаджийски реплики в обичайния стил на премиера за ефенди Рашидов и „кажи му аго, да му стане драго“.
При пристигането му в Анкара Борисов на няколко пъти похвали английския на Ердоган неизвестно от какъв лингвистичен опит. В хода на разговорите за кратко бе произведена новина, че турският президент ще дойде в петък в София за среща с европейските лидери, между които и гръцкия премиер, заради мигрантската криза. Новината издържа само час. След вечерята дойде ред на изявленията на Борисов и Ердоган. Първи говори турският президент с доста рязък тон, докато Борисов пристъпваше притеснено от крак на крак.
„Президентът Ердоган пожела да дойде в София, но няма желание да седне на масата на преговорите с гръцкия премиер Мицотакис. Щом е така, и аз нямам желание за срещата в петък“, заяви премиерът Борисов. Той благодари на Ердоган, че „българите спят спокойно“ и че Ердоган спазва европейските ангажименти по отношение на България. Ердоган настоя, че ЕС не спазва антажиментите си, поети към Турция на 18 март 2016 г. „Не, не ви искаме повече парите. Това приключи“, заяви Ердоган и на няколко пъти акцентира как Гърция се държи с бежанците, които в момента пристигат на турско-гръцката граница. Турският президент специално подчерта колко е покрусен от смъртта на двама бежанци днес. Не се видя реакция на Борисов по повод на военните действия на Турция в Сирия. Той дори се отнесе с насмешка към твърденията, че Турция блъфира с бежанците, пратени с организиран транспорт на границата с Гърция. Борисов призова към мъдрост и благодари, че Турция ще даде на страната ни специална екипировка – санитарни маски, срещу корона вирус, тъй като се произвеждала само там, в Индия и Китай.
Спорът между Ердоган и ЕС за помощта, която получава Турция заради бежанците, е от няколко години. ЕС настоява, че е платила от 2016 до 2019 г. 6 милиарда евро. Тези пари не отиват директно по сметките на турското правителство, както настоява Ердоган. Те се разпределят за УНИЦЕФ и Агенцията за бежанците към ООН. С част от тях се финансират инфраструктурни, здравни и образователни програми. Близо милиард евро са дадени за ваучери за телефон и могат да бъда заредени с определена сума, която отива за покриване на месечните разходи на бежанците. Въпросните карти ЕС предоставя на най-беззащитните бежанци, например на жени с деца, които живеят в крайно трудни условия из бежанските лагери или в мизерни малки квартири под наем из селата и градовете на Турция. Независимо, че са подслонени в бивши складове и мазета, те са длъжни да плащат месечен наем. Поведението на Борисов на този фон е доста странно, тъй като той идеално знае колко плаща ЕС на Турция. Но българският премиер предпочете да заеме позицията на „ни чул, ни видял“.
Санкциите срещу руските банки поставят под въпрос бъдещите енергийни разплащания.
Кирил Дмитриев постави важен въпрос за енергийните отношения. Той коментира бъдещите доставки на газ към Европейския съюз. Темата предизвика сериозни дискусии в икономическите среди.
Според него възниква ключов проблем. Как ЕС ще плаща за руския газ при действащите ограничения? Санкциите срещу руските банки усложняват разплащанията.
Дмитриев подчерта, че финансовите канали са ограничени. Това поставя под риск нормалните търговски отношения. Енергийните доставки са силно зависими от тези механизми.
Ключовият въпрос как ЕС ще плаща за руския газ става все по-актуален. Ограниченията за транзакции създават несигурност. Компаниите търсят алтернативни решения.
Някои експерти предполагат използване на посредници. Други обсъждат разплащания в различни валути. Но всяка опция носи допълнителни рискове.
Дмитриев направи и по-категорично изявление. Той заяви, че ЕС може да изпита сериозен недостиг. Според него Европа може отново да търси руски газ.
Така въпросът как ЕС ще плаща за руския газ остава отворен. Той се превръща в част от по-широкия енергиен дебат. Политиката и икономиката се преплитат.
Ситуацията се развива на фона на глобална енергийна нестабилност. Цените на газа остават високи. Доставките са под натиск от различни фактори.
В същото време Европа ускорява диверсификацията. Търсят се нови източници и партньори. Това е опит за намаляване на зависимостта.
В заключение, как ЕС ще плаща за руския газ е ключов въпрос. Отговорът ще определи бъдещето на енергийните отношения. Решенията предстоят в близките месеци.
Изправени сме пред най-голямата криза и заплаха в историята!
Шефът на МАЕ: Изправени сме пред най-голямата криза и заплаха в историята!
Блокадата на Ормузкия проток тласка света към криза с горивата и инфлация.
Ръководителят на Международната агенция по енергетика отправи сериозно предупреждение. Според Фатих Бирол светът е изправен пред безпрецедентна ситуация. Той заяви, че това е най-голямата енергийна заплаха в историята.
По думите му глобалните доставки вече са силно нарушени. Всеки ден се губят милиони барели петрол. Това създава сериозни рискове за икономиката и индустрията.
Основната причина е блокадата на Ормузкия проток. Това е ключов маршрут за транспортиране на енергийни ресурси. През него преминава значителна част от световния петрол.
Така най-голямата енергийна заплаха в историята вече оказва влияние върху цените. Горивата поскъпват, а инфлацията се ускорява. Пазарите реагират с повишена несигурност.
Особено засегнат е авиационният сектор. Европа разчита силно на доставки от Близкия изток. Сега тези доставки почти са спрели.
Според Бирол, континентът може да изпита недостиг на реактивно гориво. Някои държави разполагат само със седмици резерви. Това може да доведе до ограничения на полетите.
В същото време се търсят алтернативни решения. Очаква се ръст на възобновяемите енергийни източници. Ядрената енергетика също може да получи нов тласък.
Въглищата също могат да се върнат в енергийния микс. Това се очаква особено в някои азиатски държави. Енергийната трансформация може да се ускори.
Най-голямата енергийна заплаха в историята поставя предизвикателства пред правителствата. Необходими са бързи и координирани действия. Устойчивостта на системите става ключова.
В заключение, ситуацията остава критична. Отварянето на Ормузкия проток е решаващо. Без него кризата може да се задълбочи още повече.
Пристигат последните танкери с нефт отпреди войната. А после?
Майкъл Снайдър: Пристигат последните танкери с нефт отпреди войната. А после?
Енергийната криза заплашва глобалните доставки и икономическата стабилност.
Светът е изправен пред критичен момент за енергийната сигурност. Последните танкери с нефт пристигат от Персийския залив. Те са отплавали преди началото на конфликта с Иран.
След тях обаче доставките почти спират. Блокадата на Ормузкия проток ограничава трафика. Това създава сериозни проблеми за глобалната икономика.
Експерти предупреждават за безпрецедентна криза. Според Фатих Бирол светът губи милиони барели дневно. Това е най-голямата заплаха за енергийната сигурност.
В момента държавите използват стратегическите си резерви. Някои разполагат с месеци, други с едва седмици. Но тези запаси не са безкрайни.
Ключовата фраза последните танкери с нефт пристигат описва текущата ситуация. Тя показва, че кризата тепърва ще се усеща. Истинските последствия предстоят.
Проблемите вече засягат и други сектори. Недостигът на гориво влияе върху транспорта и индустрията. Производството също започва да се забавя.
Особено уязвима е авиацията. Цените на реактивното гориво се увеличават рязко. Това води до масови съкращения на полети.
Някои държави са по-добре подготвени. Китай разполага със значителни резерви. Други страни, включително в Европа, са по-уязвими.
Анализатори предупреждават за ефект на доминото. Когато резервите намалеят, кризата ще се задълбочи. Това може да доведе до икономически спад.
Отварянето на Ормузкия проток няма да реши проблема веднага. Разминирането може да отнеме месеци. Възстановяването ще бъде бавно.
Затова последните танкери с нефт пристигат като сигнал за тревога. Светът трябва да се подготви за труден период. Решенията ще изискват координирани действия.