Френският президент Еманюел Макрон заяви, че дори след като Джо Байдън встъпи в длъжност като държавен глава, Европа трябва да продължи да се стреми към независима политика в областта на отбраната и технологичното развитие, пише Bloomberg. Според него САЩ ще уважават ЕС само ако се стреми към суверенитет по отношение на отбранителните способности.
Френският президент Еманюел Макрон заяви, че дори след встъпването в длъжността държавния глава на новоизбрания президент на САЩ Джо Байдън, ЕС трябва да продължи да укрепва потенциала си за независимо развитие в областта на технологиите, международните финанси и отбраната, пише Bloomberg.
В интервю за Le Grand Continent Макрон отбеляза, че лидерите на ЕС не трябва да приемат, че благодарение на поражението на Доналд Тръмп те ще могат да разчитат на САЩ като гарант за европейската сигурност.
„САЩ ще ни уважават като съюзници само ако се държим сериозно и ако сме независими по отношение на отбраната“, каза френският лидер.
«Трябва да продължим да изграждаме собствената си независимост.»
По-специално, сред уязвимостите на ЕС Макрон включи неотдавнашните промени в някои области, в резултат на което европейските данни могат да попаднат под американска юрисдикция, както и напрежението около иранската ядрена сделка, при която администрацията на Тръмп оказа натиск върху Европа, използвайки статута на долара като глобална резервна валута.
Президентът разкритикува и германския министър на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер, която по-рано заяви, че идеята, че ЕС може да замести САЩ в поддържането на сигурността на континента, е «илюзия».
„Тази интерпретация е исторически неправилна“, каза той.
«За щастие, ако разбирам правилно, канцлерът (на Германия Ангела Меркел, бел.ред.) не споделя тази гледна точка.»
Френският лидер упорито пропагандира идеята, че Европа трябва да изгради своите отбранителни способности и да се стреми към по-независима външна политика, без да разчита изцяло на САЩ и НАТО. В това отношение той e подкрепян както от Германия, така и от редица други страни.
В интервюто си Макрон каза още, че поради факта, че Европа разчита на НАТО, не е обърнала дължимото внимание на геополитическата си стратегия. Подобни изявления напомнят думите му за «мозъчната смърт» на НАТО, която доста разтревожи редица европейски политици, припомня агенцията.
Петя Паликрушева
Санкциите срещу руските банки поставят под въпрос бъдещите енергийни разплащания.
Кирил Дмитриев постави важен въпрос за енергийните отношения. Той коментира бъдещите доставки на газ към Европейския съюз. Темата предизвика сериозни дискусии в икономическите среди.
Според него възниква ключов проблем. Как ЕС ще плаща за руския газ при действащите ограничения? Санкциите срещу руските банки усложняват разплащанията.
Дмитриев подчерта, че финансовите канали са ограничени. Това поставя под риск нормалните търговски отношения. Енергийните доставки са силно зависими от тези механизми.
Ключовият въпрос как ЕС ще плаща за руския газ става все по-актуален. Ограниченията за транзакции създават несигурност. Компаниите търсят алтернативни решения.
Някои експерти предполагат използване на посредници. Други обсъждат разплащания в различни валути. Но всяка опция носи допълнителни рискове.
Дмитриев направи и по-категорично изявление. Той заяви, че ЕС може да изпита сериозен недостиг. Според него Европа може отново да търси руски газ.
Така въпросът как ЕС ще плаща за руския газ остава отворен. Той се превръща в част от по-широкия енергиен дебат. Политиката и икономиката се преплитат.
Ситуацията се развива на фона на глобална енергийна нестабилност. Цените на газа остават високи. Доставките са под натиск от различни фактори.
В същото време Европа ускорява диверсификацията. Търсят се нови източници и партньори. Това е опит за намаляване на зависимостта.
В заключение, как ЕС ще плаща за руския газ е ключов въпрос. Отговорът ще определи бъдещето на енергийните отношения. Решенията предстоят в близките месеци.
Изправени сме пред най-голямата криза и заплаха в историята!
Шефът на МАЕ: Изправени сме пред най-голямата криза и заплаха в историята!
Блокадата на Ормузкия проток тласка света към криза с горивата и инфлация.
Ръководителят на Международната агенция по енергетика отправи сериозно предупреждение. Според Фатих Бирол светът е изправен пред безпрецедентна ситуация. Той заяви, че това е най-голямата енергийна заплаха в историята.
По думите му глобалните доставки вече са силно нарушени. Всеки ден се губят милиони барели петрол. Това създава сериозни рискове за икономиката и индустрията.
Основната причина е блокадата на Ормузкия проток. Това е ключов маршрут за транспортиране на енергийни ресурси. През него преминава значителна част от световния петрол.
Така най-голямата енергийна заплаха в историята вече оказва влияние върху цените. Горивата поскъпват, а инфлацията се ускорява. Пазарите реагират с повишена несигурност.
Особено засегнат е авиационният сектор. Европа разчита силно на доставки от Близкия изток. Сега тези доставки почти са спрели.
Според Бирол, континентът може да изпита недостиг на реактивно гориво. Някои държави разполагат само със седмици резерви. Това може да доведе до ограничения на полетите.
В същото време се търсят алтернативни решения. Очаква се ръст на възобновяемите енергийни източници. Ядрената енергетика също може да получи нов тласък.
Въглищата също могат да се върнат в енергийния микс. Това се очаква особено в някои азиатски държави. Енергийната трансформация може да се ускори.
Най-голямата енергийна заплаха в историята поставя предизвикателства пред правителствата. Необходими са бързи и координирани действия. Устойчивостта на системите става ключова.
В заключение, ситуацията остава критична. Отварянето на Ормузкия проток е решаващо. Без него кризата може да се задълбочи още повече.
Пристигат последните танкери с нефт отпреди войната. А после?
Майкъл Снайдър: Пристигат последните танкери с нефт отпреди войната. А после?
Енергийната криза заплашва глобалните доставки и икономическата стабилност.
Светът е изправен пред критичен момент за енергийната сигурност. Последните танкери с нефт пристигат от Персийския залив. Те са отплавали преди началото на конфликта с Иран.
След тях обаче доставките почти спират. Блокадата на Ормузкия проток ограничава трафика. Това създава сериозни проблеми за глобалната икономика.
Експерти предупреждават за безпрецедентна криза. Според Фатих Бирол светът губи милиони барели дневно. Това е най-голямата заплаха за енергийната сигурност.
В момента държавите използват стратегическите си резерви. Някои разполагат с месеци, други с едва седмици. Но тези запаси не са безкрайни.
Ключовата фраза последните танкери с нефт пристигат описва текущата ситуация. Тя показва, че кризата тепърва ще се усеща. Истинските последствия предстоят.
Проблемите вече засягат и други сектори. Недостигът на гориво влияе върху транспорта и индустрията. Производството също започва да се забавя.
Особено уязвима е авиацията. Цените на реактивното гориво се увеличават рязко. Това води до масови съкращения на полети.
Някои държави са по-добре подготвени. Китай разполага със значителни резерви. Други страни, включително в Европа, са по-уязвими.
Анализатори предупреждават за ефект на доминото. Когато резервите намалеят, кризата ще се задълбочи. Това може да доведе до икономически спад.
Отварянето на Ормузкия проток няма да реши проблема веднага. Разминирането може да отнеме месеци. Възстановяването ще бъде бавно.
Затова последните танкери с нефт пристигат като сигнал за тревога. Светът трябва да се подготви за труден период. Решенията ще изискват координирани действия.