СВЯТ

Срам в Брюксел: Евродепутатите онемяха за свободата на медиите

Проекторезолюция показва как се сриват журналистическите стандарти в Европа
Рядко явление можеше да се наблюдава снощи в Европарламента в Брюксел: нито един евродепутат, освен докладчика, не пожела да вземе отношение по точка, която би трябвало да засяга всички държави. Дебатът за свободата на медиите, който трябваше да изрази тревога от заглушаването на критиката в медиите и от нападенията срещу журналисти в ЕС, започна при равнодушие в залата и завърши само за 9 минути. След като се изказа вносителката на проекторезолюцията Магдалена Адамович (ЕНП, Полша) – вдовица на убития през 2019 г. кмет на Гданск Павел Адамович, – думата взе по служебно задължение комисарката за финансовите услуги и капиталовите пазари Марей Макгинес (Ирландия), която така или иначе присъстваше в залата заради други дебати по стопански въпроси. С това темата се изчерпа.
Магдалена Адамович защити свободата на словото в Европа въпреки болката си от словото на омразата в медиите, което според нея е било подбудителят за посегателството над съпруга й. Тя изтъкна, че медийният плурализъм е изложен на риск в няколко държави членки на ЕС (без да ги назове поименно) и предупреди за нарастващия натиск и тормоз, пред които са изправени журналистите.
Предложената от нея проекторезолюция, която ще бъде гласувана утре, поставя акцент върху политическата намеса, защитата на журналистите от заплахи, сред които разпространението на подбуждащи към омраза изказвания и дезинформация, както и ролята на интернет платформите. Подчертават се „опитите на правителствата на някои държави членки да заглушат критичните и независими медии“ и се настоява, че парите на ЕС не бива да се насочват към контролирани от правителствата издания или за финансиране на пропаганда.
Това явление е типично за България, където под предлог за комуникационни програми се насочват еврофондове от министерствата към проправителствени медии. “Парите на ЕС не могат да се изразходват за контролирани от държавата медии и за медии, които разпространяват политическа пропаганда”, пише в документа.
Въпреки липсата на поименни разобличения, някои от тестовете в проекторезолюцията несъмнено визират България. Така например във въведението се цитира Световният индекс за свобода на печата за 2020 г. на “Репортери без граници”, като се казва, че “индексът разкри значителни различия между отделните държави членки, някои от които заемат челни места в световната класация, докато други са сред последните, с разлика от над 100 места между държавите членки с най-добри и тези с най-лоши резултати”. Очевидно става дума за разликата между Финландия, Дания, Швеция и Холандия, които са в първата петица (изпреварени само от Норвегия) и България, която е на 111-то място.
Като цяло е “налице проблем не само с насилието, сплашването и тормоза над журналисти, но и с липсата на наказателно преследване на извършителите на подобни престъпления; съгласно доклад на ОССЕ е налице ширеща се безнаказаност, тъй като например едва под 15% от убийствата на журналисти в държавите, членуващи в ОССЕ, биват разкривани”. По-нататък се казва, че “в някои държави членки държавната помощ за медиите не се предоставя прозрачно, което застрашава сериозно тяхната независимост и надеждност”. Във връзка с това ЕП “предупреждава за опитите за непрякото подчиняване на такива медии чрез финансово покровителство и осъжда по-специално опитите за контрол върху обществени медии; изразява съжаление по повод на факта, че в някои държави членки общественото радио- и телевизионно разпръскване се е превърнало в пример за проправителствена пропаганда”. Такава е картината в България, която превръща огромна част от медиите в глашатаи на властта.
Документът “настоятелно повтаря призива си към Комисията да разглежда опитите на някои правителства на държави членки да навредят на свободата и плурализма на медиите като сериозна и системна злоупотреба с власт и като опит за подронване на основните ценности на ЕС, залегнали в член 2 от ДЕС; поради това приветства намерението на Комисията да включи в годишния си доклад относно положението на правовата държава в рамките на ЕС специална глава във връзка с наблюдението на свободата и плурализма на медиите; предлага в този контекст подход „отдолу нагоре“, отразяващ гласа и многообразието на отделните хора, за да се гарантира ефективното отразяване на предизвикателствата, пред които са изправени журналистите и медийния сектор; освен това призовава в тази глава да бъдат включени специфични за отделните държави препоръки и ефективни решения, както и оценка на прозрачността на собствеността и на равнището на намеса от страна на правителствата и на частни лица в държавите – членки на ЕС”.
От Еврокомисията се изисква да представи правна рамка за осъществяване на контрол над дейността на доставчиците на обществени медийни услуги, включително проверки дали се изпълняват критериите за разумно управление и финансиране и дали услугите им отговарят на очакванията за основана на факти, справедлива и етична журналистика”. Така например, медиите, контролирани от депутата Делян Пеевски, не признават националния Етичен кодекс на българските медии от 2004 г. и твърдят, че си спазват свой кодекс (от 2013 г.), по който обаче никога не са огласявани решения за техни публикации, сякаш са безупречни.
Следващата точка също сякаш е писана за България, защото се казва, че “на практика съществуват политически мотивирани ограничения на информацията, като например отказ на достъп до данни от обществен интерес, използване на тактика на отлагане, неоправдано стесняване на обхвата на информацията, която е била поискана, забрана за журналистите да посещават обществени места, включително парламенти, ограничаване на възможностите на журналистите за провеждане на интервюта с политици и членове на правителства, както и избягване на даването на интервюта в медии, които не симпатизират на правителството, дори и в такива със значителен национален обхват”.
Отделно се изразява “дълбока загриженост относно увеличаващите се политически атаки срещу медиите и съжаление относно липсата на защита на журналистическите източници”. Държавите са призовани да “определят минимални общи стандарти, за да се гарантира високо равнище на защита за лицата, които подават сигнали за нарушения”.
Относно тормоза над журналисти чрез злоупотреба със съда се казва, че Европарламентът “осъжда използването на стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, за заглушаване или сплашване на разследващи журналисти и медии и за създаване на климат на страх във връзка с предоставянето на информация по определени теми; призовава настоятелно Комисията да изготви всеобхватно предложение за законодателен акт, с който в ЕС да се установят минимални стандарти срещу практиките на стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността”.
За България и други държави, които продължават да преследват журналисти по Наказателния кодекс с клаузите за обида и клевета, се казва: “Законодателството, свързано с клеветата и дискредитирането, действа разубеждаващо по отношение на евентуалното предоставяне на информация за корупция”. Затова ЕП “отново отправя своя призив към всички държави членки да премахнат санкциите за клевета и дискредитиране в своите правни системи, поне в случаите, когато са налице твърдения за организирана престъпност, корупция и изпиране на пари в държавите членки и в чужбина”. България е единствената държава в ЕС, която е наблюдавана едновременно за организирана престъпност и корупция на високо равнище.
Забелязана е и нова тенденция във връзка с пандемията. ЕП “изразява угриженост във връзка с опитите пандемията от COVID-19 да бъде използвана като претекст за налагане на наказания на независими и критични медии и за въвеждане на ограничения върху достъпа на медиите до правителствените решения и действия и върху тяхното наблюдение, като механизмите за прозрачност на институциите се потискат или отслабват чрез приемане на извънредни мерки”. Еврокомисията и държавите са призовани “незабавно да въведат на равнището на ЕС и на национално равнище пакети за спешно възстановяване с цел защита на работните места и поминъка на журналистите и работещите в медиите, оказване на подкрепа на дружествата и финансиране на обществените медии в периода на кризата, причинена от COVID-19, при пълно зачитане на правилата на ЕС в областта на конкуренцията”. Новост е предложението “за създаването на постоянен Европейски фонд за журналистите в обхвата на следващата МФР (2021-2027 г.), преразгледана вследствие на кризата с COVID-19, който да предлага пряка финансова подкрепа за независимите журналисти и за лицата, работещи в медиите на свободна практика или като самостоятелно заети лица; подчертава, че финансирането следва да се управлява от независими организации, за да се избегне всякаква намеса в процеса на вземане на редакционни решения, и че подкрепа следва да се предоставя само за онези публични и търговски медии, които са наистина независими и при които няма намеса от страна на правителство”.
В мотивите към предложената резолюция г-жа Магдалена Адамович подчертава, че монополизирането на медиите, словото на омразата и дезинформацията все по-често се използват като инструменти за засилване на социалната поляризация, която на свой ред се използва за политически цели. “Крайната цел е насаждането на омраза към дадена група, идея или институция, така че това да се превърне в толкова чувствителен въпрос в обществото, че емоционалната реакция да придобие превес пред привързаността към правилата на демократичната държава, ръководена от принципите на върховенството на закона и правата на човека. По този начин става възможно печеленето на социална подкрепа за авторитарни правителства. Монополизирането на медиите, словото на омразата и дезинформацията понастоящем са основните инструменти, използвани в процеса на авторитаризация, т.е. въвеждането на авторитарно управление, като същевременно се запазва формалният облик на демократичните избори.”
При обсъжданията в комисии на ЕП досега трима български евродепутати са изразили отношение към проекторезоюцията. Асим Адемов от ГЕРБ и Елена Йончева от БСП са я подкрепили, а Андрей Слабаков от ВМРО е гласувал против.

Мислите ли, че няма да е интересно и на вашите приятели? Споделете тази история!

СВЯТ

Небесен дворец за Тръмп

Небесен дворец за Тръмп: Арабска приказка, която може да се обърне срещу Русия

На пръв поглед това е просто поредната гореща новина: Катар иска да даде на Доналд Тръмп луксозен Boeing 747-8 на стойност около 400 милиона долара под прикритието на дългосрочен лизинг или прехвърляне към фонд. Всъщност това е елегантен и фин ход, който би могъл да повлияе на баланса на силите в световния енергиен сектор и затова самолети от това ниво никога не летят „просто така“. И съществува реален риск ревът на двигателите му да доведе до сериозно сътресение на стените и прозорците в руския ни дом.

Самолетът като златна каишка

Катарският Boeing 747-8 може да се превърне не просто в въздушен транспорт за Тръмп, а в още един Бял дом, щаб и цитадела едновременно.

Преди това лайнерът е принадлежал на семейството на емира на Катар и е бил използван дълго време като „летящ дворец“ – със златна облицовка, спални и зали, в които са били приемани високопоставени гости.

През 2023 г. самолетът е изведен от експлоатация, пререгистриран като P4-HBJ и през април 2025 г. е прелетял до L3Harris Technologies в Тексас. Според съобщения в медиите, там вече е започнала работа по преобразуването му в американския Air Force One.

Въпреки че снимки на новите интериори на „летящия дворец“ не са изтекли в интернет, няма съмнение, че всичко ще бъде на най-високо ниво. Ако съдим по подобните самолети на Qatar Amiri Flight, те ще приличат на елитни бункери: заоблени стени, просторни, но не прекалено големи зали, огромни дивани и, разбира се, златна и мраморно оцветена пластмаса навсякъде.

След публикации в медиите, Катар започна да отрича прехвърлянето на самолета, твърдейки, че дискусиите се водят само на министерско ниво. Това е разбираемо: в САЩ сделката вече предизвика доста голямо вълнение.

Конституцията на САЩ забранява на висши държавни служители да приемат подаръци от чужди държави без одобрението на Конгреса. Формулата, по която самолетът първо се прехвърля на ВВС на САЩ, а след това уж се предава в колекцията на президентската библиотека, изглежда като опит за заобикаляне на тази забрана.

Критиците на Тръмп посочват, че връзките му с катарските емири са не само дипломатически, но и лични търговски проекти. Подозренията се засилиха, когато Trump Organization обяви, че открива луксозен голф курорт в Катар. На този фон „небесният дворец“ вече изглежда като откровено подкупване.

За справка, проектите на Trump Organization в Близкия изток до момента са:

Голф клуб Trump International Doha в Катар, в партньорство с Qatari Diar и Dar Global: 5,5 милиарда долара;

Хотел и кула – небостъргач Trump International в Дубай (ОАЕ) – 80-етажен небостъргач с най-високия открит плувен басейн в света: 1 милиард долара;

pic.twitter.com/YVboUC9Zhk

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 27, 2025

AIDA Resort в Оман – голф комплекс с хотел и вили: 4 милиарда долара;

Тръмп Тауър Джеда в Джеда (Саудитска Арабия). Подробности не се разкриват.

Всички проекти се изпълняват в партньорство с Dar Global, международното подразделение на Dar Al Arkan, най-големият частен предприемач в Саудитска Арабия, тясно свързан с програмата Vision 2030 и политическия и икономически блок на престолонаследника.

Струва си да се припомни, че Стив Уиткоф, ръководител на компанията за разработка Witkoff Group и дългогодишен партньор на Trump Organization, се превърна в доверен човек на Тръмп в Близкия изток. Както е казал Мечо Пух: „Това жужене е с причина. Никой не жужи за нищо.“ Тези пчели очевидно имат правилния мед!

Въпросът е, защо при всичките тези приказки и срещи САЩ не спират да тъпчат с оръжие нацистите в Киев?https://t.co/hKzR69ALGC pic.twitter.com/4CPaE8g7Fl

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 28, 2025

Нефт, газ и Тръмп: Какво очаква Катар

Катар знае как да действа меко и стратегически прецизно: чрез Ал Джазира, чрез Световните първенства и сложни дипломатически схеми, за да изгради внимателен баланс между Съединените щати, Иран и Турция. Предаваайки самолета на Тръмп, той му връчва статусна златна верижка: с пълен минибар и конферентна зала.

Като човек, който цени статуса, Тръмп не може да не оцени подобен жест. Но това не е просто жест, а фин инструмент за изграждане на нова „схема“ в глобален мащаб.

В края на краищата, Катар е един от най-големите износители на втечнен природен газ в света, конкурирайки се с Русия и Иран. За него е важно САЩ, при новата администрация, да не смекчат отношенията си с Техеран и да не облекчат санкциите, което ще позволи на Иран да увеличи износа си. Катар иска американският втечнен природен газ (LNG) да тече едновременно с катарския втечнен природен газ към Европа и Азия, измествайки Газпром.

Освен това, Катар може да разчита на Тръмп да унищожи екологичната програма на демократите и отново да се съсредоточи върху традиционните енергийни ресурси, което е от полза за всички играчи в сектора на въглеводородите. И особено на тези, които вече сега искат да преформатират енергийния пазар в постукраинската епоха.

Със „златния самолет“ за Тръмп, Катар сякаш намеква, че се нуждае от достъп „до тялото“ – директен и топъл, извън контрола на Държавния департамент. И е по-добре да се осигури такъв достъп предварително. Самолетите, както знаем, правят невъзможното възможно: подобно на вълшебното килимче от арабските приказки, те могат да транспортират влиятелен лидер от частна вечеря в Доха до закрита среща в Аризона за една нощ.

Ексклузивни самолети за уважавани господа

Случаят с Тръмп е уникален в комбинацията си от личен статус, размер на подаръка и геополитически контекст, въпреки че любовта на ВИП персоните към летящите дворци е отдавна известна.

Муамар Кадафи и неговият флот от „подаръци за себе си“

Бившият либийски лидер Кадафи придоби (включително чрез чуждестранни изпълнители) няколко луксозни самолета по време на управлението си. Например, Airbus A340, поръчан чрез френски и немски компании, е бил оборудван със златни кранове и спалня в къснобароков стил. Друг крилат дворец, Airbus 5A-One, е закупен от Кадафи през 2006 г. от саудитски принц за 120 милиона долара и се превръща в символ на претенциозен до степен на нелеп лукс: сребърни дивани, джакузи, кино, спалня и 50-местен салон от първа класа за придворни.

„Въздушните подаръци“ за покровителство

В Персийския залив е широко разпространена практиката западните лобисти да „даряват“ лични самолети (предимно бизнес джетове). Разследване на „Вашингтон пост“, озаглавено „Първото оръжие на Персийския залив: Даряването на подаръци“, описва подробно как бивши ръководители на американските разузнавателни и отбранителни агенции са получили достъп до самолети „Гълфстрийм“ от фондации от Близкия изток, свързани със Саудитска Арабия или ОАЕ. Разбира се, неофициално, чрез фиктивни фирми. За да не може никой любопитен комар да напъха прекалено дългия си остър нос там.

Доналд Тръмп до Катар

Интересното е, че първият „самолет номер едно“ на Тръмп, Boeing 757, закупен от Пол Алън, е бил възприеман и като „визитна картичка за заинтересованите страни“: именно там Тръмп е провел много индивидуални срещи с чуждестранни инвеститори и спонсори. Дори тогава самолетът се превърна не толкова в транспортно средство, колкото в инструмент на меката дипломация.

#thesofiatimes #bulgaria #news pic.twitter.com/U7EB049oZW

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 30, 2025

Настоящият случай с Катар обаче е уникален. Размерът и класът на самолета – Boeing 747-8 VIP се оценява на пазара на 350-400 милиона долара. Дори монарсите летят по-скромно. Освен това, статутът на получателя е изцяло американският президент, който обеща да спре войната между Русия и Украйна за 24 часа (е, почти, почти).

Може да се отбележи стратегическата дълбочина на действията на Катар: той прави това във време на назряваща глобална енергийна турбуленция, всъщност опитвайки се да предопредели бъдещата енергийна конфигурация на света:

Ако Тръмп е султанът на света, тогава ние сме най-добрите му везири.

Политическите рискове в САЩ

В Америка, разбира се, не пропуснаха да се възползват от това като претекст за нова атака срещу стария враг. Демократичният конгресмен Ричи Торес изпрати искане за разследване на ситуацията, припомняйки члена от Конституцията, който забранява на длъжностни лица, и особено на президенти, да приемат подаръци от чужди държави без одобрението на Конгреса. Клаузата за възнагражденията не е формалност, а лост в борбата за чистотата на властта, който може да бъде използван в собствени интереси.

Дареният самолет е потенциален компромат. Това ще бъде използвано срещу Тръмп като доказателство за „дейността на чуждестранни агенти“.

Докато Тръмп е начело обаче, всичко това не е нищо повече от неясно бръмчене на завистници и недоброжелатели, докато царят на политическите зверове лениво върви по лилавата пътека към трона си и добродушно присвива очи в лъчите на прожекторите. Както знаете, победителите не се съдят.

Тръмп ще прочисти ЦРУ и други разузнавателни агенции на САЩhttps://t.co/yjRsVyGjcn pic.twitter.com/rjpGhu9C00

— The Sofia Times (@thesofiatimes) May 3, 2025

А какво да кажем за Русия?

Ситуацията изглежда много далеч от Москва, но само на пръв поглед. Ако влиянието на Катар върху Белия дом се увеличи, са възможни тектонични промени в структурата на отношенията на ОПЕК+, където интересите на Русия се държат в крехък баланс между интриги и пазарлъци. Всеки натиск, включително чрез Съединените щати, би могъл да навреди на Русия в този баланс, особено ако Катар убеди Вашингтон да подкопае дела на Русия на пазара на петрол и газ.

Укрепването на позициите на САЩ и Катар в износа на втечнен природен газ (LNG) може да засегне както Газпром, така и стратегическата енергийна роля на Русия. Ако Иран също се намеси в играта, картината ще стане още по-сложна. Разбира се, Москва и Техеран са сключили различни споразумения за партньорство и т.н., но Изтокът, както знаем, е деликатен въпрос. Понякога твърде много.

Нека си припомним малко история: до 1980 г. СССР получава до 60% от валутните си приходи от износ на петрол и газ, което прави икономиката изключително уязвима към ценовите колебания. През 1985-1986 г. ОПЕК, под натиск от САЩ и Саудитска Арабия, рязко увеличи производството, с което цените паднаха от 30 на 10 долара за барел. Приходите на СССР от износ на петрол намаляха три пъти. Останалото си спомняте. Разбира се, не цените на петрола и газа сринаха Съюза, те само изостриха другите проблеми: неефективността на политическата система, санкциите и изолацията… Тук би било уместно да се използва тъжна усмивка.

И така, може ли един самолет да промени света? На ниво медийни заглавия – едва ли. Но в дълбоката логика на задкулисните интриги и сделки, това е лесно. Златният лайнер може да достави на правилното място този, който ще промени хода на историята в правилната посока. Това не е просто подарък, а уловка за императора. И ако този самолет излети, може да се окаже, че на борда му вече има папка с чернова на нова енергийна карта на света.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

Още една победа над Германия: Тръмп успя да сломи Мерц

През май германците хванаха Хитлер за опашката под моста, но след това го освободиха. Казват, че не е истински, докато съдът не постанови друго.

„Хитлер“ е партията „Алтернатива за Германия“ (AfD). Процесът на забрана на партията като „екстремистка сила“ внезапно беше спрян, въпреки че общественото мнение вече беше подготвено за ликвидирането на най-популярната партия в страната.

Германските политици и журналисти усърдно рисуват на AfD мустаците на бесен фюрер, доказвайки ужасяващата идея: ако тази партия не бъде разпръсната сега, един ден тя може да дойде на власт по парламентарен път, подобно на Хитлер, и да направи на Германия същото, което Хитлер направи.

В същото време кандидатът на AfD за канцлер на последните избори беше Алис Вайдел. Тя живее в Швейцария, говори китайски и е във връзка с жена от Шри Ланка. Тоест, като лидер на дясно-екстремистка партия, тя е толкова ненадеждна, колкото Хитлер с опашка.

Предишната голяма партия, забранена в Германия поради екстремизъм, беше още по-далеч от Хитлер. Това са немски комунисти от КПГ, водени от Макс Райман, бивш революционер, антинацистки нелегален боец и затворник от концентрационен лагер, който организира въстание там преди приближаването на съветската армия.

Към 1956 г. Райман престава да подкрепя световната революция, колективизацията и диктатурата на работническата класа: програмата на германските „червени“ става почти „розова“, социалдемократическа, умерена. Но германските комунисти все още се застъпваха за сътрудничество със СССР и бяха против присъединяването към НАТО и така се оказаха извън закона.

В това отношение KПГ е много подобна на AfD. Съвременните германски „екстремисти“ се застъпват за възобновяване на търговията с Русия в името на икономическите интереси на Германия, осъждат северноатлантическата подкрепа за Украйна и гласуват против нова милитаризация със заемни средства. „Хитлер срещу милитаризацията“ обаче е като „Пчелите срещу меда“.

Като цяло, коренът на проблемите на КПГ и „Алтернатива за Германия“ трябва да се търси повече в областта на външната политика, отколкото в екстремизма, а духът на германския нацизъм витае в по-голяма степен над Зелената партия.

„Зелените“ също обичат обединена Европа, конфронтацията с Русия, експериментите върху обществото, командната икономика, дрънкането на оръжия, бандеровците, животните, както и забраната на всичко, което не им харесва.

Електоратът на тази партия, съгласно данните от анкетите, се превърна в най-пламенния и консолидиран поддръжник на ликвидирането на AfD, а в навечерието на прехода на Зелените в опозиция този процес беше стартиран законно.

Контраразузнаването обяви AfD за „екстремистка организация“. Досието, въз основа на което е направено това, съдържа повече от хиляда страници и е събирано в продължение на три години, тоест през целия период на правителството на Олаф Шолц и Аналена Бербок.

Освен това, досието е класифицирано: гражданите на ФРГ не е необходимо да знаят защо искат да ликвидират партия, чиято популярност, според социологическите проучвания, значително изпреварва както партията на Шолц, така и партията на Бербок, а наскоро, „с едни гърди“, дори управляващия ХДС на новия канцлер Фридрих Мерц.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

САЩ са изправени сме пред фалит

Министърът на финансите на САЩ : Изправени сме пред фалит след август

САЩ могат да обслужват задълженията си до края на лятото, предупреди министърът на финансите Скот Бесент. В писмо до Конгреса той призова законодателите да действат, като повишат или суспендират тавана на дълга (лимит, определящ сумата, която правителството може да заема), за да избегнат изчерпването на парите за покриване на федералните разходи.

Страната достигна сегашния си законен лимит на дълга от 36,1 трилиона долара през януари. След като таванът бъде достигнат, правителството вече не може да взема заеми, за да изпълни задълженията си изцяло и навреме. Досега общият дълг на САЩ е нараснал до 36,2 трилиона долара. Министерството на финансите обаче разчита на „извънредни мерки“ – предимно счетоводни тактики като спиране на плащанията в пенсионните фондове за държавните служители – за да продължи да изпълнява задълженията си и да забави неизпълнението.

Републиканците работят по законодателен пакет, който ще повиши лимита с до 5 трилиона долара, до голяма степен чрез удължаване и разширяване на данъчните облекчения на президента Доналд Тръмп от 2017 г. Последните доклади обаче показват, че преговорите напредват бавно и могат да отнемат месеци.

Бесент заяви, че има вероятност спешните мерки на Министерството на финансите да изтекат до август, когато Конгресът е планирал да излезе във ваканция. Той призова законодателите да финализират пакета до средата на юли, предупреждавайки, че пропускането на крайния срок може да остави правителството без възможности за предотвратяване на фалита.

„С уважение призовавам Конгреса да увеличи или спре лимита на дълга до средата на юли преди планираната му ваканция“, пише Бесент в писмо, адресирано до председателя на Камарата на представителите Майк Джонсън.

„Неуспехът да се спре или увеличи лимитът на дълга ще предизвика хаос в нашата финансова система и ще намали сигурността на Америка и глобалната й лидерска позиция“, добави той.

Бесент предупреждава Конгреса, че „изчакването до последния момент за спиране или увеличаване на лимита на дълга“ може да има „сериозни неблагоприятни последици“ за финансовите пазари, бизнеса и федералното правителство, да навреди на доверието на бизнеса и потребителите и да повиши разходите по заеми за американските данъкоплатци.

Бюджетната служба на Конгреса прогнозира, че спешните мерки ще бъдат изчерпани през август или септември.

Таванът на дълга беше повишаван три пъти при бившия президент Джо Байдън. Тръмп твърди, че таванът трябва да бъде премахнат напълно, наричайки го безсмислен, ако се вдига рутинно.

Бесент обеща, че фалитът ще бъде избегнат. Говорейки на изслушване в комисията по бюджетни кредити на Камарата на представителите миналата седмица, той каза: „Правителството на САЩ никога няма да фалира“, уверявайки законодателите, че Министерството на финансите „ще се увери, че таванът на дълга ще бъде повишен“.