ТЕХНОЛОГИИ
Германия, Франция и още 11 членки на ЕС се обединяват да инвестират в полупроводникови технологии
Германия, Франция, Испания и десет други държави от ЕС обединиха усилията си, за да инвестират в процесори и полупроводникови технологии, които са ключови за свързаните с интернет устройства и обработката на данни, в опит да настигнат САЩ и Азия, съобщава Ройтерс.
Европейският дял от световния пазар на полупроводници в размер на 440 милиарда евро (533 млрд. долара) е около 10%, като в момента ЕС разчита на чипове, произведени в чужбина.
Подобна зависимост от чужди чипове и други продукти попадна в центъра на вниманието по време на пандемията Covid-19.
Загрижеността за сигурността по отношение на някои чужди правителства също добавя към притесненията относно разчитането на чужди чипове, използвани в автомобили, медицинско оборудване, мобилни телефони и мрежи, както и за мониторинг на околната среда.
По-рано тази година Европейският съюз се съгласи да отпусне 145 милиарда евро, равни на една пета от неговия фонд за икономическо възстановяване от коронавирусната криза, за цифрови проекти.
13-те държави членки на ЕС заявиха, че ще работят заедно, за да укрепят европейската верига за създаване на стойностна в областта на електрониката и вградените системи.
„Това ще изисква колективни усилия за обединяване на инвестиции и за координиране на действия, както от публичните, така и от частните заинтересовани страни“, посочиха те в съвместна декларация.
Групата ще се свърже с компаниите, за да сформира индустриални съюзи за изследвания и инвестиции в проектиране и производство на процесори и да потърси финансиране за такива проекти.
Групата също така ще изготви общоевропейска схема, известна като Важен проект от общоевропейски интерес, която позволява финансиране чрез държавна помощ при по-свободни правила в рамките на ЕС. Тя ще се стреми да установи общи стандарти и сертификати за електроника.
Сред подписалите се страни членки са още Белгия, Хърватия, Естония, Финландия, Гърция, Италия, Малта, Холандия, Португалия и Словения.
„Колективният подход може да ни помогне да използваме съществуващите силни страни и да възприемем нови възможности, тъй като усъвършенстваните процесорни чипове играят все по-важна роля за европейската индустриална стратегия и цифровия суверенитет“, заяви еврокомисарят в областта на цифровите технологии Тиери Бретон.
Мислите ли, че няма да е интересно и на вашите приятели? Споделете тази история!
ТЕХНОЛОГИИ
Бихте ли го забелязали, ако се приземи точно до вас?
Малките дронове стават все по-малки от години, но това ново творение от Китай отвежда нещата на друго ниво.
С тегло само 0,3 грама, този комар-подобен дрон е проектиран да изглежда и се движи като истинското насекомо. На пръв поглед повечето хора никога не биха осъзнали, че гледат на усъвършенствана технология вместо на летяща грешка. Размерът му му позволява достъп до места, до които по-големите дронове и камери просто не могат да достигнат.
Технологията зад това миниатюрно устройство е забележителна. Инженерите опаковаха крила, сензори, енергийни системи и механизми за управление в машина, по-лека от много ежедневни обекти. Поради малката си рамка, дронът може да се движи в тесни пространства, претъпкани среди и трудни за достъп места, където традиционното оборудване за наблюдение би се борило да работи.

Поддръжниците казват, че дронове като този могат да бъдат полезни за мисии за търсене и спасяване, наблюдение на околната среда, научни изследвания и инспекции в опасни райони.
Представете си, че намирате оцелели в срутени сгради или събирате информация от места, които са твърде рискови за хората да влязат. Малките дронове могат да предоставят ценни данни, като същевременно намаляват рисковете за хората на земята.
В същото време този пробив повдига важни въпроси за неприкосновеността на личния живот, сигурността и как такава технология може да се използва в бъдеще.

Тъй като дроновете стават по-малки и по-напреднали, границата между научната фантастика и реалността продължава да избледнява.
Това, което някога изглеждаше невъзможно, сега лети през въздуха на крила, не по-големи от комари. Технологията се развива по-бързо от всякога и иновации като тази показват колко изненадващо може да стане бъдещето.
Nikolay Nikolakov
ТЕХНОЛОГИИ
Работеща майка започва да използва AI у дома и спестява 10 часа седмично
За какво точно майката използва AI в ежедневието си?
Изкуственият интелект започва все по-осезаемо да навлиза в ежедневието на семейства с малки деца, като променя начина, по който се организира домакинството и се управлява времето в натовареното ежедневие на работещите родители, предава Business Insider.
Една работеща майка споделя, че през последната година използването на ИИ в дома се е превърнало в ключов инструмент за оптимизиране на ежедневните задачи.

Ако преди значителна част от уикендите са били посветени на планиране и подреждане на семейния график, то днес този процес е до голяма степен автоматизиран и значително по-бърз.
По думите ѝ ИИ започва да се използва първоначално в професионален контекст, но постепенно навлиза и в домакинството, включително и сред родители без технически опит. С времето инструментът се превръща в помощник при организацията на множество паралелни ангажименти – работни графици, училищни занимания, извънкласни активности и семейни координации. Според майката използването на ИИ води до спестяване на поне 10 часа седмично, които преди са били отделяни за организация и планиране.
Чрез системи, базирани на изкуствен интелект, всички календари в семейството се обединяват – включително работните графици на родителите и ангажиментите на детето. Така се създава единен, цветово кодиран и лесен за следване седмичен план.

В процеса се включва и координация с детегледачи, като системата предлага свободни часове според тяхната заетост и изпраща предложения за потвърждение.
Допълнително ИИ подпомага и логистиката около ежедневните задачи, като планиране на седмични менюта и изготвяне на списъци за пазаруване. Той отчита наличните продукти у дома, хранителните предпочитания и специфични здравословни изисквания в семейството, след което генерира структуриран план за покупки и хранене, който може да бъде свързан и с платформи за доставка на храна.

След автоматизацията на тези процеси част от графика се публикува в защитена онлайн система, достъпна за всички грижещи се лица, като при промени информацията се обновява автоматично и се изпраща уведомление до участниците.
Освен това изкуственият интелект се използва и за проследяване на развитието на детето, като се създава структура от ключови етапи и седмични дейности, които подпомагат развитието му.
ТЕХНОЛОГИИ
Китай създаде алгоритъм за управление на рояк от БПЛА, устойчив на РЕБ
В Китай заявиха за създаването на нов алгоритъм с изкуствен интелект, който помага на рояци от дронове самостоятелно да откриват и унищожават цели дори в условия на потискане на връзката и ограничена видимост.
Разработката получи названието Heterogeneous Graph Spatio-Temporal Reasoning (HG-STR).
Какво е новото в архитектурата
Традиционните алгоритми за рояци обработват всички обекти на бойното поле като еднородни данни, а HG-STR въвежда класификация: всеки обект се маркира като възел от конкретен клас – приятелски БПЛА (A), зона за търсене (B), вражеска цел (C).

Системата се учи да разпределя приоритети и да разпознава връзките между разнотипни обекти: когато дрон открие цел, тези данни се разглеждат като заплаха с висок приоритет, а когато наблизо се намира приятелски обект, това се разглежда като възможност за координация на действията.
Скорост: 6,6 милисекунди за вземане на решение срещу няколко секунди при предишните системи. Модулът за памет позволява на дрона при загуба на връзка да съхранява последните известни позиции на съюзниците и целите и да продължи да действа автономно.
В крайна сметка системата е способна да предполага вероятното местоположение на противника въз основа на особеностите на местността, характера на придвижванията и по-рано събраната информация. Дроновете продължават да се адаптират към променящата се ситуация и да търсят цели без външно управление.
Защо към цифрите трябва да се подхожда внимателно
Авторите заявяват за 100% вероятност за поразяване на целите в симулация. Но именно в симулация. А реалните условия включват метеорологични смущения, измама на системите за разпознаване, наличие на мирни обекти, повредени сензори и непредсказуемо поведение на целите.

Системата тепърва трябва да премине изпитания в бойни условия. А реалната интеграция върху бойни платформи с ограничени бордови изчислителни ресурси е следващата стъпка, която авторите само анонсираха като план. Това е отделна и нетривиална задача.
Китай създаде алгоритъм за управление на рояк от БПЛА, устойчив на РЕБ.
В Китай заявиха за създаването на нов алгоритъм с изкуствен интелект, който помага на рояци от дронове самостоятелно да откриват и унищожават цели дори в условия на потискане на връзката и ограничена видимост. Разработката получи названието Heterogeneous Graph Spatio-Temporal Reasoning (HG-STR).
Какво е новото в архитектурата
Традиционните алгоритми за рояци обработват всички обекти на бойното поле като еднородни данни, а HG-STR въвежда класификация: всеки обект се маркира като възел от конкретен клас – приятелски БПЛА (A), зона за търсене (B), вражеска цел (C).
Системата се учи да разпределя приоритети и да разпознава връзките между разнотипни обекти: когато дрон открие цел, тези данни се разглеждат като заплаха с висок приоритет, а когато наблизо се намира приятелски обект, това се разглежда като възможност за координация на действията.
Скорост: 6,6 милисекунди за вземане на решение срещу няколко секунди при предишните системи. Модулът за памет позволява на дрона при загуба на връзка да съхранява последните известни позиции на съюзниците и целите и да продължи да действа автономно.

В крайна сметка системата е способна да предполага вероятното местоположение на противника въз основа на особеностите на местността, характера на придвижванията и по-рано събраната информация. Дроновете продължават да се адаптират към променящата се ситуация и да търсят цели без външно управление.
Защо към цифрите трябва да се подхожда внимателно
Авторите заявяват за 100% вероятност за поразяване на целите в симулация. Но именно в симулация. А реалните условия включват метеорологични смущения, измама на системите за разпознаване, наличие на мирни обекти, повредени сензори и непредсказуемо поведение на целите.
Системата тепърва трябва да премине изпитания в бойни условия. А реалната интеграция върху бойни платформи с ограничени бордови изчислителни ресурси е следващата стъпка, която авторите само анонсираха като план. Това е отделна и нетривиална задача.
Правителството на Румен Радев избра кой да плати цената на неговата политика – работещите, майките и пенсионерите.
Работещите ще бъдат натоварени с по-високи осигуровки. Майките ще получат по-малка подкрепа. Пенсионерите ще се сблъскат с по-ниско увеличение на пенсиите. Всичко това в момент, когато цените на храните, лекарствата, тока и основните услуги продължават да растат.
За обикновения българин винаги се намира обяснение защо „няма пари“. Но когато става дума за държавната администрация, властта и нейните разходи, средства винаги се намират.

Та нали именно Румен Радев дойде с обещания за борба с корупцията, за край на задкулисието и за защита на хората. Днес виждаме друго – повече тежести за тези, които работят, по-малко сигурност за семействата и по-слаба защита за възрастните хора.
И вместо да търси резерви в разхищенията и неефективните разходи, правителството на Румен Радев обявява нов дълг за милиарди, който ще бъде изплащан от същите тези граждани.
В крайна сметка въпросът е прост: ако работещите плащат повече, майките получават по-малко, а пенсионерите губят от доходите си, тогава кой всъщност печели от тази политика?
За един приятел питам 😉
Иван Стоянов








