Българското море: Скъпотия и печалбарство. А можем повече

България може да предложи много повече от застроени морски курорти и къса плажна ивица

С малко повече късмет метеоритът, тупнал в Северозапада, можеше да падне някъде по Черноморието и с малко повече комуникационни усилия да бъде обявен за НЛО. Така летният сезон щеше да е не просто спасен, а свръхуспешен. Но туризмът е тези хора да дойдат и следващата, и по-следващата година, и изобщо да си идват и без НЛО, вместо „като за първи път става“.

Още от същото

Като всеки летен сезон на българското море и този е още от предишния, при това на по-високи с 20-30% цени, независимо че до края на 2023 г. се прилага намалената ставка на ДДС от 9 на сто за туристическите, ресторантьорски и кетъринг услуги и за фитнесите. Браншът настоява тя да си остане постоянна, като при хотелиерите, които я ползват от 14 години – макар че аргументът за изсветляването като ефект подлежи на статистическа проверка.

Що се отнася до качеството на почивката няма особено значение дали човек е избрал луксозен или нискобюджетен хотел, например в Слънчев бряг – персоналът и в двата може да е от неопитни младежи, шезлонгите на плажа са наблъскани един до друг, безплатни химически тоалетни няма, а липсата на паркинги може да влуди човек с кола, както и цените за паркиране, които стигат до 20 лева на ден. От балкона и на единия, и на другия се вижда море от постройки и китайска продукция, която се вее от сергиите, а липсата на нормални указателни табели на български и английски език е типична не само за Черноморието, но и за България.

Всички тези липси са поправими, стига печалбарството и известната максима „ден година храни“ да не навредят на туристическия продукт. Всяко лято в социалните мрежи се разпространяват снимки на касови бележки от морето, където се виждат страховити цени и неизбежно се появяват сравнения със съседите гърци. Дали ще са двайсетина лева за бургер, рибена чорба или цаца с пържени картофи, възмущението се излива поради една основна причина – цената не отговаря на качеството.

От една страна е добре, че касови бележки има, от друга обаче да се намери място с вкусна храна и поносими цени по морето си е предизвикателство. А да се открие заведение, в което да посрещат клиенти с усмивка и да ги изпращат с „комплимент“ – парче плод, сладкиш или глътка домашен ликьор, е непосилна задача. Дори „безплатна“ чаша вода се свиди на българските ресторантьори.

Море, алкохол и балконинг

С презастрояването на Черноморието, което се оказа невъзможно да бъде спряно, ще се наложи да се примирим. Късно е за мораториум върху строителството. „Усвояването“ на държавните и общински терени по морето се случваше по всевъзможни начини и по правило за смешно ниски цени – от заменки през смяна на предназначението горски и поземлен фонд и разрешения за строителство в зоните от „Натура 2000“. Ще трябва да се примирим и със собственици на хотели и заведения по морето, които нямат представа от тази индустрия, но е трябвало да центрофугират едни пари. Семейният бизнес, който е гръбнакът на туристическата индустрия в съседна Гърция, в България е ограничен до изхранването и някои малки хотелчета.

Затова и българското море днес няма какво друго да предложи освен море, алкохол и балконинг. Ако иска да е атрактивно и за чужди, и за български туристи ще трябва да развие и друг тип развлечения. С какво разполага сега? Няколко аквапарка и школи за обучения по водни спортове, но като цяло спортът не застъпен – а и места за такъв тип активности няма (фитнесите не се броят, нито корабчетата за разходка). Не е мислено и за забавления, в които да е ангажирано цялото семейство.

На този фон ежегодните вайкания на туристическия бранш по морето, който е и най-рекламираният в чужбина със средства на данъкоплатците, почват да дотягат. Но България може да предложи много повече от презастроени морски курорти и къса плажна ивица, стига най-сетне да бъде разработена умна визия за Бранд „България“, включваща и спа туризма, и винения, историческия, религиозния и т.н. Това е същинската задача на Министерството на туризма – не да организира скъпо струващи български павилиони за изложения в чужбина и да се прави, че не забелязва как „Слънчев бряг“ АД – държавното дружество, стопанисващо инфраструктурата на най-големия морски курорт, е на загуба повече от десет години. За лято 2023 България се рекламира в чужбина с клип от 2020 г., се разбра по време на служебния кабинет. Случаят с обещаните, но неизплатени на големите, предимно германски, туроператори 35 евро на турист, докаран със самолет у нас през 2022 г., също повлия за притока на чужденци по морето този сезон.

Въпреки това прогнозите са туристите по Черноморието да стигнат 4,6 милиона, което е малко повече от предковидната 2019 година. Черно море остава алтернатива и за много българи, които могат да си позволят единствено кратка почивка от три, пет дни, най-много седмица.

А докато българският морски туризъм чака метеорит, да вземе да подобри качеството на обслужването и на предлаганите продукти.

Емилия Милчева

ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА