ПАРИ

ДОКОГА? Covid-милиардите изчезнаха – уж раздадени на бизнеса, а народът гладен

Трите милиарда лева, които крадците от ГЕРБ уж са раздали на бизнеса в Covid кризата, буквално изчезнаха. Бойко Борисов твърди, че парите са се влели в икономиката, докато народът гладува и няма жив предприемач извън обръчите на властта, който да е видял и лев.

„Ако ни бяха изплатили компенсациите навреме, нямаше да има протести“. Това призна един от недоволните представители на ресторантьорския бранш по време на протеста пред Министерския съвет в сряда.

Настояването да се отворят заведенията още на 1 февруари за много хора изглежда безумно при вихрeщата се пандемия и все още затворени училища. За персонала и малките собственици на кафенета и ресторантчета, останали без работа от края на ноември, обаче започването на работа изглежда единствената надежда за получаване на някакви доходи, пише „Сега”.

Защото всички, опитали се до момента да вземат ковид-помощи от държавата, се сблъскват с мудността на костенурка, с която действа администрацията.

Затънала в бюрократични процедури на оценяване, съгласуване, проверяване, връщане и подписване на договори, администрацията протака с месеци отпускането на сумите, които в голяма част от случаите се оказват и символични.

На фона на растящото недоволство премиерът дни наред хвърля в пространството бомбастични хвалби за раздадени милиарди. „Осигурили сме достъп до 2 млрд. лв. в подкрепа на хората и фирмите. Даже 3 млрд., ако се вземат предвид и допълнителните пари за пенсионерите“, тръби Борисов.

Вярно, сумата е леко редуцирана в сравнение с миналата пролет, когато бяхме засипани с обещания за 4.5 млрд. лв. в помощ на всички пострадали от пандемията. И въпреки това премиерските сметки за осигурени 2 млрд. лв. предизвикват недоумение при толкова критики за фатално забавяне на спасителните помощи. Колкото и да се опитваме да изчислим отпуснатите до момента пари и тези, които се очаква да бъдат преведени, сметките на Борисов не излизат с 500-600 млн. лв.

Бонусите за пенсионерите от 50 лв. месечно, които се раздават от август и ще продължат до март, изобщо не ги броим, защото нямат нищо общо с пандемията. Целта им единствено е да спечелят благоразположението на възрастните хора към управляващата партия ГЕРБ на изборите през пролетта.

На две министерства трябва да сме благодарни за „рога на изобилието“, става

ясно от думите на премиера – министерството на труда и министерството на икономиката.

Само преди дни социалният министър Деница Сачева даде следния отчет пред Народното събрание: По мярката за запазване на заетостта „60/40“ са изплатени 747 млн. лв., по разновидността ѝ „80/20“ за туристическия и транспортния сектор – 82 млн. лв., а за компенсации в размер на 24 лв. на ден за персонала в затворените от ноември фирми – до момента 8.6 млн. лв.

Дотук за запазване на работните места в закъсалите фирми излиза, че са изплатени около 838 млн. лв.

Най-мащабната програма „60/40“ неколкократно бе прекроявана след не особено успешния ѝ старт през юни. Заради нея бе актуализиран Бюджет 2020 с 1 млрд. лв. извънредни разходи. По-интензивно схемата заработи едва наесен, когато някои от условията бяха облекчени, така че повече работодатели да проявят интерес.

Месеци наред правителството упорито отказваше да покрие част от осигурителните вноски, които са за сметка на работодателите. Сега Сачева отчита, че с „60/40“ са спасени 250 000 работни места. А можеше да са далеч повече и доста по-рано, без да се стига до толкова много съкратени.

Месеци наред едни от най-пострадалите от коронакризата сектори – туристическият и транспортният, чакаха схемата да бъде трансформирана, така че субсидията за работните места да е по-осезаема от 60% от възнагражденията.

С предоставянето на 290 лв. допълнително за всяко работно място в тези сектори са запазени 30 000 работници в над 1050 фирми, отчита социалното министерство. За разлика от „60/40“, парите за „80/20“ бяха осигурени от ОП „Развитие на човешките ресурси“.

Пак оттам идва и финансирането за схемата „Запази ме“, добила популярност и като „75/0“, предназначена да компенсира останалия без работа и доходи персонал в затворените заведения, фитнес-зали, магазини в моловете, кина, обучителни школи и др. Това са въпросните 24 лв. на ден, чието забавяне толкова много разгневи хората от ресторантьорския бранш. В средата на януари – два месеца и половина след втория локдаун, голяма част от работещите са получили единствено смешните 24 лв. Парите са един единствен работен ден от ноември.

В последните няколко дни социалното министерство и Агенцията по заетостта се разбързаха, та успяха да добутат изплатените компенсации до 8.6 млн. лв. на 36 000 души. Простата сметка показва, че с тези пари са им изплатени помощи за има-няма 10 дни. За останалите дни, както и още 17 000 работници от затворени бизнеси, кандидатствали за помощи, ще се чака края на януари. Вероятно в сметките на премиера за раздадените пари обаче е калкулиран целият бюджет на схемата от 50 млн. лв.

Още по-трудно е да се натаманят до към 1 млрд. лв. помощите, дадени от Министерството на икономиката. В сайта на ведомството периодично излиза информация за „напредъка по антикризисните икономически мерки изпълнявани от Министерството на икономиката за преодоляване на негативните ефекти от пандемията върху българската икономика“. Самият министър Лъчезар Борисов обяви тези дни, че 550 млн. лв. по тези мерки вече са достигнали до граждани и фирми.

От справката за „напредъка“ към 15 януари обаче става ясно, че от въпросните 550 млн. лв. 2/3 са кредити, които трябва да се връщат. Като безвъзмездна помощ са преведени само 173 млн. лв. на близо 21 000 микро и малки фирми, 10 млн. лв на туроператори и около 15 млн. лв. на автобусни превозвачи.

Малките фирми обаче очакваха почти четири месеца своите грантове от 3000 до 10 000 лв., след като подадоха заявленията си още през май. Други около 3000 дребни предприемачи, които не бяха одобрени заради пропуски в документацията, но получиха през есента обещание също да бъдат подпомогнати, още чакат парите си – около 26 млн. лв. по думите на министър Борисов.

Помощите за средните фирми, пострадали с над 20% спад на оборотите през пролетта, също още не са получили и лев по банковите си сметки. Те кандидатстваха за грантове от 30 000 лв. до 150 000 лв. през август, а общата сума на одобрените през декември заявки е за 178 млн. лв. От тогава тези фирми чуват обещания, че парите ще дойдат „до дни“.

Туроператорите също са в процедура, която не е ясно кога ще приключи. Браншът, като един от най-пострадалите от COVID-пандемията заради ограниченията за пътуване, вече получи 10 млн. лв. за покриване на текущи оперативни разходи, но сумите се оказаха символични – едва 1% от оборота преди пандемията.

Сега Министерството на туризма съдейства да се разпределят още 51 млн. лв., осигурени от Бюджет 2020, с които приоритетно да се покрият предплатените, но провалени през миналата година екскурзии и почивки. Още не е започнало кандидатстването за тези пари, обещани през ноември.

По подобна схема фирмите от автобусния превоз едва след Коледа започнаха да получават заделените за тях 30 млн. лв. През есента подпомагане поискаха над 600 превозвачи, като помощи до момента са получили половината от тях.

В сряда, часове преди протеста на ресторантьорите, Националната агенция по приходите обяви, че вече е превела 22 млн. лв. от обещаните 156 млн. лв. компенсации за затворените бизнеси. До момента пари са получили 2223 фирми от общо кандидатствали 8100. Обещанията на НАП са до края на месеца всички средства да бъдат разплатени.

Всъщност това е първата схема, по която има сравнително бърза реакция – парите достигат до бизнеса за около три-четири седмици след кандидатстването. Именно с тази цел приходната агенция бе привлечена в процедурата – заради най-голямата си подготвеност да прави проверки и да превежда бързо сумите на бизнеса. Защо това не се случи по-рано?

Така реално изплатени безвъзмездни помощи за пострадалия от пандемията бизнес към средата на януари са за около 220 млн. лв. За други над 350 млн. лв. има одобрени заявки, но парите се бавят неясно защо.

Към финансовата помощ за фирмите и гражданите премиерът и министърът на икономиката включват и раздадените през Българската банка за развитие (ББР) кредити. Безлихвени заеми за общо 160 млн. лв. до момента са получили около 26 000 физически лица – работещи, принудени да излязат в неплатен отпуск, и самоосигуряващи се.

На доста по-слаб интерес се радват „евтините“ заеми за бизнеса. С гаранцията на ББР банките са отпуснали на 1300 малки и средни предприятия заеми за 158.8 млн. лв. Както стана ясно от сигнали на фирми, кандидатствали за тези кредити, те далеч не са „евтини“ и по нищо не се различават от стандартните заеми на банките. Пострадалите от пандемията фирми обаче са принудени да теглят заеми, докато чакат помощи от държавата.

Работодателските организации също разкритикуваха огромното забавяне – почти с година, на помощите за закъсалите фирми.

„Парите, които още не са получени като подкрепа за първата COVID-вълна, са похарчени предварително. Очакването им от съконтрагенти и от кредитори само отлага обявяването във фалит. Ситуацията никак не е розова“, коментира Васил Велев, председател на АИКБ.

И предупреди: Постоянното отлагане на компенсирането на закъсалите компании ще доведе дотам, че „спасените“ работни места с мярката „60/40“, ще изчезнат, защото предприятията ще затворят и работниците няма да има къде да се върнат.

Post Views: 20

ПАРИ

От ЕЦБ се изплашиха сериозно, ситуацията с кризата ставала неспасяема

Блокадата на Ормузкия проток засилва инфлацията и заплашва глобалните доставки.

Европейската централна банка предупреди за нарастващи икономически рискове. Изявлението идва на фона на сериозни сътресения в глобалните доставки. Причината е блокадата на Ормузкия проток.

Президентът Кристин Лагард подчерта тревожните тенденции. Според нея потребителите следят две основни неща. Това са цените на храните и горивата.

Ситуацията вече оказва пряк ефект върху ежедневието. Горивата поскъпват, а храните започват да ги следват. Така ЕЦБ призна: кризата става тревожна за домакинствата.

Един от най-сериозните проблеми е веригата за доставки. Торовете са сред най-засегнатите ресурси. Около една трета от тях преминават през Ормузкия проток.

Поскъпването на торовете вече е факт в някои региони. Това се случва точно преди ключови земеделски сезони. Резултатът може да бъде по-ниско производство на храни.

Анализатори предупреждават за ефект на доминото. Недостигът на суровини засяга множество индустрии. Това включва храни, пластмаси, автомобили и електроника.

Така ЕЦБ призна: кризата става тревожна и за бизнеса. Компаниите изпитват затруднения с доставки и планиране. Несигурността се увеличава във всички сектори.

Експерти не изключват и по-тежки сценарии. Възможни са временни спирания на производства. При продължителна криза може да се стигне до недостиг на храни.

Въпреки това, най-големият риск остава инфлацията. Повишените цени могат да засилят инфлационните очаквания. Това ще затрудни икономическата стабилност в Европа.

Заключението е ясно. ЕЦБ призна: кризата става тревожна и изисква бързи решения. Развитието ще зависи от ситуацията в Близкия изток. Възстановяването на доставките е ключово за стабилността.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 13

ПАРИ

Заради ината на фашизираните политици в Германия, Луфханза отменя 20.000 полета

Луфтханза отмени 20 000 хиляди полета поради недостиг на гориво!

Енергийната криза и напрежението в Иран принуждават авиокомпанията към драстични мерки.

Lufthansa обяви сериозни съкращения на полетите в Европа. Решението идва след рязко поскъпване на авиационното гориво. Компанията се сблъсква с нарастващи разходи и несигурни доставки.

Според международни медии, Луфтханза отмени 20 000 полета заради гориво. Съкращенията засягат основно къси маршрути. Те ще се изпълняват между май и октомври тази година.

Всеки ден ще има около 120 полета по-малко от планираното. Най-силно ще бъдат засегнати хъбовете във Франкфурт и Мюнхен. Там компанията премахва най-слабо печелившите линии.

Основната причина е скокът в цените на керосина. Те се увеличиха значително заради конфликта в Иран. Това поставя под натиск цялата авиационна индустрия.

Анализатори предупреждават за сериозни последици. Полетите на къси разстояния стават все по-нерентабилни. Разходите за гориво често надвишават приходите от билети.

Ситуацията се усложнява от проблемите в Ормузкия проток. Този маршрут е ключов за доставките на енергийни ресурси. Блокадата му нарушава глобалните вериги за снабдяване.

Заради това Луфтханза отмени 20 000 полета заради гориво като спешна мярка. Компанията се опитва да ограничи загубите. В същото време запазва основните си дълги маршрути.

Експерти смятат, че проблемът може да се задълбочи. Ако кризата продължи, Европа може да изпита недостиг на гориво. Това ще засегне не само авиацията, но и транспорта като цяло.

Въпреки трудностите, авиокомпанията търси алтернативни решения. Обсъждат се оптимизации и по-ефективни маршрути. Но възстановяването зависи от стабилизирането на пазара.

В заключение, Луфтханза отмени 20 000 полета заради гориво в опит да се адаптира. Ситуацията остава динамична и несигурна. Решенията ще зависят от развитието на международната криза.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 14

ПАРИ

Половината българи зарязаха кеша

Плащанията на терминал изпревариха тегленията от банкоматите.

Половината българите зарязаха кеша и използват само карта. 51% дори предпочитат да се разплащат на терминали, а не да теглят от банкомати. Това показва анализ на „Борика“.

От него става ясно, че през 2025 г. средната разплатена сума на ПОС терминал е 32 евро, а изтеглената на АТМ е 220 евро, което доказва удобството на дигиталните и картови разплащания и все по-намаляваща необходимост от използването на кеш. Радослав Димитров, главен директор „Картов бизнес“ в БОРИКА АД, коментира, че анализът показва още, че през изминалата година броят на тегленията от АТМ се запазва на нивата от 2024, като при плащанията на ПОС терминали ръстът е с 20%.

“Това е ясен знак, че хората и бизнесите все по-често плащат директно с карта вместо първо да теглят кеш. Има още един важен сигнал – за цялата 2025 г. общият брой платежни операции расте с 12%, а най-динамичният сегмент са незабавните преводи с ръст от 69%“, посочва той и добавя, че това е ясен знак, че потребителите и бизнесът не се връщат назад към кеша, а предпочитат все повече дигитални плащания, по-бързи плащания и повече удобство.

Потребителите, които плащат с карти и се разплащат дигитално, вече не са само младите хора в големите градове. Анализът показва масово използване на карти и дигитални разплащания за ежедневни покупки, услуги, комунални сметки и здравни услуги

Само категорията супермаркети и търговия на дребно е близо 57% от броя на всички картови плащания, услугите са 10%, а забавленията с 12% дял – което показва, че безкасовото плащане е част от ежедневието на домакинствата. Около 5.064 млн. дебитни карти са издадени до края на миналата година, но това не означава, че толкова са всички притежатели, тъй като има хора с по повече от една карта.

Онлайн плащанията също нарастват и бележат съществен ръст през 2025 г. с около 20% в броя и сумите. Средната онлайн трансакция е 60 евро и е почти двойно по-висока от плащане на физически ПОС. Това подсказва, че хората използват онлайн канала за по-планирани и по-скъпи покупки. Това е и важен сигнал за бизнеса. Ако магазинът няма добър сайт и възможност за онлайн плащания, собствениците му изпускат възможности за реални продажби.

Димитров коментира, че плащането в брой няма да изчезне напълно в близко бъдеще. „Делът му в ежедневните плащания ще намалява, но кешът ще остане важен резервен вариант и алтернатива на дигиталните плащания. Реалистичният сценарий е съвместно съществуване. Ще сме свидетели на увеличение на картовите разплащания и незабавните blink преводи и blink плащания – например за паркинг, дарения, скоро и за онлайн покупки, ще има повече дигитални услуги като blink незабавните преводи по мобилен номер, но и кешът ще запази своята роля“, прогнозира директорът. Той посочва, че ползите от драстичното намаляване на разплащането с банкноти са реални, но трябва да ги търсим разумно. На първо място дигиталните разплащания осигуряват скорост, особено мигновените трансфери като blink и blink P2P (по мобилен номер през мобилно банкиране), с които се разплащаме за секунди.

Дигиталните плащания са и с по-ниски разходи за обработка на кеша от търговците и по-добра проследимост на плащанията, както и по-силен натиск върху сивата икономика

Дигиталното евро е дигитална форма на еврото, издадена от ЕЦБ. То не е нова валута. То е още един начин да плащаме в евро, както днес плащаме с банкноти, карта или превод, обяснява Радослав Димитров, главен директор „Картов бизнес“ в БОРИКА АД. Той обяснява, че към днешна дата остават немалко технически детайли, свързани с цифровото евро, които предстои да се уточнят, затова е рано да предвидим точния сценарий на внедряване. „Ние вече поддържаме стабилни връзки с участниците и доказано можем да отваряме нови „релси“ към глобални и регионални схеми. Така, както осигуряваме приемането на карти като UnionPay и Discover, при цифровото евро бихме отворили още един път по централизирани стандарти и правила”, заявява той и добавя, че националното решение за инстантни преводи blink е и врата към европейските незабавни преводи.

Допълнително националните bcard и bcard e-ваучери, които се приемат широко в търговската мрежа, създават инфраструктурната предпоставка за оперативна съвместимост с цифровото евро още от първия ден на неговото навлизане.

Това означава осезаемо по-нисък праг на инвестициите в България за цифровото евро спрямо пазари, които започват „от нула“, макар разходите в никакъв случай да не са пренебрежими. Димитров е категоричен, че дигиталното евро не означава автоматично, че някой ще вземе парите на хората. ЕЦБ публично подчертава, че дигиталното евро ще е допълнение към кеша и останалите възможности за дигитални разплащания.

В никакъв случай не предоставяйте ПИН, пароли и данни на банкови карти и интернет банкиране по телефон или в отговор на имейл. Истинска банка не би ги поискала

Това препоръчва Радослав Димитров, главен директор „Картов бизнес“ в БОРИКА АД, който посочва как да пазим данните за картите, които притежаваме. На второ място не кликвайте на линкове в имейли, SMS-и или чатове, ако не сте сигурни накъде ще ви заведат. Трето и вече доста използвано е да включите вайбър или SMS известявания за всички трансакции. Това дава ранно предупреждение и възможност да се свържете с банката и блокирате картата при необходимост.

Потребителите не трябва да се ограничават при използване на дигитални канали и методи за разплащания, а да бъдат внимателни и информирани.

Експертът коментира също така, че класическото скимиране вече е по-трудно и по-малко ефективно заради защита на картите с чип технология, а не само с магнитна лента, има и разработени редица антискиминг защити и по-добър мониторинг. Затова много измамници се изместват към социално инженерство, фалшиви обаждания, фалшиви сайтове и измами в онлайн среда. С други думи хората не трябва да гледат само банкомата. Трябва да гледат и телефона, и съобщенията, и линковете, и сайтовете, където въвеждат данни.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 14