ПАРИ

ДОКОГА? Covid-милиардите изчезнаха – уж раздадени на бизнеса, а народът гладен

Трите милиарда лева, които крадците от ГЕРБ уж са раздали на бизнеса в Covid кризата, буквално изчезнаха. Бойко Борисов твърди, че парите са се влели в икономиката, докато народът гладува и няма жив предприемач извън обръчите на властта, който да е видял и лев.

„Ако ни бяха изплатили компенсациите навреме, нямаше да има протести“. Това призна един от недоволните представители на ресторантьорския бранш по време на протеста пред Министерския съвет в сряда.

Настояването да се отворят заведенията още на 1 февруари за много хора изглежда безумно при вихрeщата се пандемия и все още затворени училища. За персонала и малките собственици на кафенета и ресторантчета, останали без работа от края на ноември, обаче започването на работа изглежда единствената надежда за получаване на някакви доходи, пише „Сега”.

Защото всички, опитали се до момента да вземат ковид-помощи от държавата, се сблъскват с мудността на костенурка, с която действа администрацията.

Затънала в бюрократични процедури на оценяване, съгласуване, проверяване, връщане и подписване на договори, администрацията протака с месеци отпускането на сумите, които в голяма част от случаите се оказват и символични.

На фона на растящото недоволство премиерът дни наред хвърля в пространството бомбастични хвалби за раздадени милиарди. „Осигурили сме достъп до 2 млрд. лв. в подкрепа на хората и фирмите. Даже 3 млрд., ако се вземат предвид и допълнителните пари за пенсионерите“, тръби Борисов.

Вярно, сумата е леко редуцирана в сравнение с миналата пролет, когато бяхме засипани с обещания за 4.5 млрд. лв. в помощ на всички пострадали от пандемията. И въпреки това премиерските сметки за осигурени 2 млрд. лв. предизвикват недоумение при толкова критики за фатално забавяне на спасителните помощи. Колкото и да се опитваме да изчислим отпуснатите до момента пари и тези, които се очаква да бъдат преведени, сметките на Борисов не излизат с 500-600 млн. лв.

Бонусите за пенсионерите от 50 лв. месечно, които се раздават от август и ще продължат до март, изобщо не ги броим, защото нямат нищо общо с пандемията. Целта им единствено е да спечелят благоразположението на възрастните хора към управляващата партия ГЕРБ на изборите през пролетта.

На две министерства трябва да сме благодарни за „рога на изобилието“, става

ясно от думите на премиера – министерството на труда и министерството на икономиката.

Само преди дни социалният министър Деница Сачева даде следния отчет пред Народното събрание: По мярката за запазване на заетостта „60/40“ са изплатени 747 млн. лв., по разновидността ѝ „80/20“ за туристическия и транспортния сектор – 82 млн. лв., а за компенсации в размер на 24 лв. на ден за персонала в затворените от ноември фирми – до момента 8.6 млн. лв.

Дотук за запазване на работните места в закъсалите фирми излиза, че са изплатени около 838 млн. лв.

Най-мащабната програма „60/40“ неколкократно бе прекроявана след не особено успешния ѝ старт през юни. Заради нея бе актуализиран Бюджет 2020 с 1 млрд. лв. извънредни разходи. По-интензивно схемата заработи едва наесен, когато някои от условията бяха облекчени, така че повече работодатели да проявят интерес.

Месеци наред правителството упорито отказваше да покрие част от осигурителните вноски, които са за сметка на работодателите. Сега Сачева отчита, че с „60/40“ са спасени 250 000 работни места. А можеше да са далеч повече и доста по-рано, без да се стига до толкова много съкратени.

Месеци наред едни от най-пострадалите от коронакризата сектори – туристическият и транспортният, чакаха схемата да бъде трансформирана, така че субсидията за работните места да е по-осезаема от 60% от възнагражденията.

С предоставянето на 290 лв. допълнително за всяко работно място в тези сектори са запазени 30 000 работници в над 1050 фирми, отчита социалното министерство. За разлика от „60/40“, парите за „80/20“ бяха осигурени от ОП „Развитие на човешките ресурси“.

Пак оттам идва и финансирането за схемата „Запази ме“, добила популярност и като „75/0“, предназначена да компенсира останалия без работа и доходи персонал в затворените заведения, фитнес-зали, магазини в моловете, кина, обучителни школи и др. Това са въпросните 24 лв. на ден, чието забавяне толкова много разгневи хората от ресторантьорския бранш. В средата на януари – два месеца и половина след втория локдаун, голяма част от работещите са получили единствено смешните 24 лв. Парите са един единствен работен ден от ноември.

В последните няколко дни социалното министерство и Агенцията по заетостта се разбързаха, та успяха да добутат изплатените компенсации до 8.6 млн. лв. на 36 000 души. Простата сметка показва, че с тези пари са им изплатени помощи за има-няма 10 дни. За останалите дни, както и още 17 000 работници от затворени бизнеси, кандидатствали за помощи, ще се чака края на януари. Вероятно в сметките на премиера за раздадените пари обаче е калкулиран целият бюджет на схемата от 50 млн. лв.

Още по-трудно е да се натаманят до към 1 млрд. лв. помощите, дадени от Министерството на икономиката. В сайта на ведомството периодично излиза информация за „напредъка по антикризисните икономически мерки изпълнявани от Министерството на икономиката за преодоляване на негативните ефекти от пандемията върху българската икономика“. Самият министър Лъчезар Борисов обяви тези дни, че 550 млн. лв. по тези мерки вече са достигнали до граждани и фирми.

От справката за „напредъка“ към 15 януари обаче става ясно, че от въпросните 550 млн. лв. 2/3 са кредити, които трябва да се връщат. Като безвъзмездна помощ са преведени само 173 млн. лв. на близо 21 000 микро и малки фирми, 10 млн. лв на туроператори и около 15 млн. лв. на автобусни превозвачи.

Малките фирми обаче очакваха почти четири месеца своите грантове от 3000 до 10 000 лв., след като подадоха заявленията си още през май. Други около 3000 дребни предприемачи, които не бяха одобрени заради пропуски в документацията, но получиха през есента обещание също да бъдат подпомогнати, още чакат парите си – около 26 млн. лв. по думите на министър Борисов.

Помощите за средните фирми, пострадали с над 20% спад на оборотите през пролетта, също още не са получили и лев по банковите си сметки. Те кандидатстваха за грантове от 30 000 лв. до 150 000 лв. през август, а общата сума на одобрените през декември заявки е за 178 млн. лв. От тогава тези фирми чуват обещания, че парите ще дойдат „до дни“.

Туроператорите също са в процедура, която не е ясно кога ще приключи. Браншът, като един от най-пострадалите от COVID-пандемията заради ограниченията за пътуване, вече получи 10 млн. лв. за покриване на текущи оперативни разходи, но сумите се оказаха символични – едва 1% от оборота преди пандемията.

Сега Министерството на туризма съдейства да се разпределят още 51 млн. лв., осигурени от Бюджет 2020, с които приоритетно да се покрият предплатените, но провалени през миналата година екскурзии и почивки. Още не е започнало кандидатстването за тези пари, обещани през ноември.

По подобна схема фирмите от автобусния превоз едва след Коледа започнаха да получават заделените за тях 30 млн. лв. През есента подпомагане поискаха над 600 превозвачи, като помощи до момента са получили половината от тях.

В сряда, часове преди протеста на ресторантьорите, Националната агенция по приходите обяви, че вече е превела 22 млн. лв. от обещаните 156 млн. лв. компенсации за затворените бизнеси. До момента пари са получили 2223 фирми от общо кандидатствали 8100. Обещанията на НАП са до края на месеца всички средства да бъдат разплатени.

Всъщност това е първата схема, по която има сравнително бърза реакция – парите достигат до бизнеса за около три-четири седмици след кандидатстването. Именно с тази цел приходната агенция бе привлечена в процедурата – заради най-голямата си подготвеност да прави проверки и да превежда бързо сумите на бизнеса. Защо това не се случи по-рано?

Така реално изплатени безвъзмездни помощи за пострадалия от пандемията бизнес към средата на януари са за около 220 млн. лв. За други над 350 млн. лв. има одобрени заявки, но парите се бавят неясно защо.

Към финансовата помощ за фирмите и гражданите премиерът и министърът на икономиката включват и раздадените през Българската банка за развитие (ББР) кредити. Безлихвени заеми за общо 160 млн. лв. до момента са получили около 26 000 физически лица – работещи, принудени да излязат в неплатен отпуск, и самоосигуряващи се.

На доста по-слаб интерес се радват „евтините“ заеми за бизнеса. С гаранцията на ББР банките са отпуснали на 1300 малки и средни предприятия заеми за 158.8 млн. лв. Както стана ясно от сигнали на фирми, кандидатствали за тези кредити, те далеч не са „евтини“ и по нищо не се различават от стандартните заеми на банките. Пострадалите от пандемията фирми обаче са принудени да теглят заеми, докато чакат помощи от държавата.

Работодателските организации също разкритикуваха огромното забавяне – почти с година, на помощите за закъсалите фирми.

„Парите, които още не са получени като подкрепа за първата COVID-вълна, са похарчени предварително. Очакването им от съконтрагенти и от кредитори само отлага обявяването във фалит. Ситуацията никак не е розова“, коментира Васил Велев, председател на АИКБ.

И предупреди: Постоянното отлагане на компенсирането на закъсалите компании ще доведе дотам, че „спасените“ работни места с мярката „60/40“, ще изчезнат, защото предприятията ще затворят и работниците няма да има къде да се върнат.

Post Views: 2

ПАРИ

Как Хърватия се бори безуспешно със спекулативното покачване на цените след влизането си в еврозоната

Влизането в еврозоната създаде възможности за безпринципно увеличение на цените в ресторантите, бензиностанциите, търговците на дребно и телекомуникационните доставчици, но инфлацията на национално ниво в Хърватия остана непроменена.

Хърватското правителство следеше отблизо различни показатели за инфлация и въведе няколко мерки, които колективно ограничиха спекулативното увеличение на цените. Краткосрочната цел за спиране на злоупотребите с еврото беше постигната: правителствените мерки – особено работата на Комисията за защита на потребителите – обърнаха пиковете на цените от септември до ноември 2022 г. и сигнализираха, че увеличаването на цените чрез спекула ще бъде наказано. Средносрочната цел също беше постигната с допълнителни мерки през 2025 г.: инфлацията на храните в Хърватия се доближи до средната за еврозоната до април 2023 г., когато световните цени на храните отново се повишиха в началото на 2025 г. Това наложи да се предприемат допълнителни мерки, тъй като таваните на цените не можеха да предотвратя нов ценови скок. Тези мерки не бяха свързани с приемането на еврото, а по-скоро с общоевропейско увеличение на цените на храните поради геополитическа нестабилност и заплахи от тарифи.

Мониторинг на показателите за инфлация

Индикатор

Какво се случи след влизането на Хърватия в еврозоната?

Инспекции

През първите две седмици Държавният инспекторат е установил неоправдани надценки в 40% от посетените от него магазини и е наложил значителни глоби.

Проверки

Отделна проверка на място две седмици по-късно все още показва, че 25% от търговците на дребно са увеличили спекулативно цените.

Анализ

Анализът на ЕЦБ установи едномесечен скок в някои цени през януари 2023 г., но общото увеличение на инфлацията през този месец беше само 0,3%.

Проучване

Академично проучване отдава 16% от инфлацията в началото на 2023 г. при храните, хотелите и дрехите на закръгляване, свързано с еврото, без да открива цялостно въздействие върху инфлацията.

Мерки за неутрализиране на спекулативно увеличение на цените

Периоди

Мерки

юли – декември 2022 г.

Задължително показване на всички цени в местна валута и евро.

януари 2023 г.

Блиц инспекции и глоби; заплаха за увеличаване на ДДС на секторно ниво. На Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за защита на потребителите и Данъчната администрация е наредено да обявят нарушителите и да глобяват.

февруари 2023 г.

Стартиране на мобилното приложение „Движение на цените” и денонощната гореща линия „Hello, Inspector”.

септември 2023 г.

Ценови таван за 30 основни продукта (хляб, месо, мляко, брашно, олио, птици, някои хигиенни артикули).

февруари 2025 г.

Списъкът с ценови ограничения е разширен до 70 стоки, обхващащи повече месо, млечни продукти, плодове и зеленчуци, както и домакински консумативи.

юни 2025 г.

Задължение за всички търговци на дребно да публикуват ежедневно ценоразпис.

Мерки от 2025 г. за ограничаване на безпринципното поведение на търговците.

Регламентът за таван на цените беше разширен през февруари 2025 г. до 70 артикула и остава в сила до март 2026 г. През 2025-2026 г. правителството премина от фиксирани тавани към инструменти за прозрачност и конкуренция. Те включват ежедневно електронно оповестяване на цените и целенасочена подкрепа на доходите за нуждаещи се семейства.

Post Views: 71

ПАРИ

Европейската централна банка все още изразява резерви към напъните на Борисов и Пеевски

Западни медии: Европейската централна банка все още изразява резерви към България

Световни издания коментират положителната оценка, която България получи от Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) по отношение на изпълнение на критериите за присъединяване към еврозоната от 1 януари 2026 г..

Пътят на България към единното европейско валутно пространство беше изпълнен със закъснения, понеже страната се бореше с политическа нестабилност и популистки отпор срещу общата европейска валута, пише в. „Файненшъл таймс“. През последните четири години в България се произведоха седем вота за парламент, като редица неустойчиви правителства допринесоха за забавянето на приемането на еврото, отбелязва британският вестник.

Съпротивата срещу присъединяването към еврозоната от страна на популистки проруски сили в България обаче не стихва. Независимият президент на страната Румен Радев също предложи произвеждането на референдум по въпроса – ход, който представители на правителството окачествиха като саботаж, допълва „Файненшъл таймс“.

Всички членове на ЕС, които все още не са приели единната валута, трябва да докажат, че са се сближили с останалите европейски икономики, за да се присъединят към еврозоната. Например те трябва да покажат, че инфлацията е под контрол и не надхвърля 1,5 % от средната в трите държави от еврозоната с най-ниска инфлация, пише още „Файненшъл таймс“.

България не успя да изпълни критериите за инфлацията през 2024 г., което забави присъединяването ѝ с една година. През април обаче инфлацията се забави до 3,5 % и с това бе изпълнено последното условие за приемане на еврото през 2026 г., обобщава „Файненшъл таймс“.
Изданието „Политико“ също се спира по-подробно върху трудностите, пред които беше изправена България по пътя си към еврозоната.

Балканската страна с население от 6,4 милиона души се ангажира да се присъедини към еврозоната през 2007 г., но неколкократно получи отказ, след като не успя да изпълни редица от т.нар. критерии за конвергенция, които имат за цел да гарантират икономическа и правна съвместимост, пише изданието. Трайно високата инфлация след пандемията и инвазията в Украйна провалиха шансовете ѝ да се присъедини към клуба през 2024 и 2025 г., отбелязва „Политико“.

Финансовите власти успяха да овладеят инфлацията, която през 12-те месеца до април възлизаше средно на 2,7%. В началото на тази година вътрешната инфлация се повиши до 4% поради прекратяването на някои мерки за подпомагане от времето на пандемията. Но този ефект ще бъде „временен“, заяви във вторник Масимо Суарди, ръководител на дирекция „Икономически и финансови въпроси“ към ЕК, добавя „Политико“.

Суарди също така поздрави България за „сравнително гъвкавите и ефективни“ пазари на труда и „много ниския“ държавен дълг, който със своите 24,1% от брутния вътрешен продукт е вторият най-нисък в ЕС и е значително под референтната стойност от 60%, необходима за присъединяване към еврозоната, пише още „Политико“.

Суарди обаче отбеляза, че страната е прекалено зависима от изкопаемите горива. Други слабости, които той отбеляза, са недостигът на квалифицирана работна ръка и недостатъците в образователната система. По данни на ЕК 30,3% от населението на България е изложено на риск от бедност или социално изключване, посочва „Политико“.

Въпреки че почасовите разходи за труд в България все още са най-ниските в ЕС, ръстът на заплатите трябва да съответства на този на производителността, за да се запази конкурентоспособността и привлекателността на страната за чуждестранните инвеститори, заяви ЕЦБ, добавя „Политико“.

Освен това монетарните власти са притеснени от резултатите на България в борбата срещу прането на пари, заради което страната беше включена в „сивия списък“ на Специалната група за финансови действия, изискващ засилено наблюдение. В този списък попадат страни като Сирия, Венецуела и Йемен, припомня изданието.

Германският в. „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ поставя акцент върху позициите, които ЕК и ЕЦБ изразяват в конвергентните си доклади.

ЕК препоръча на страните от еврозоната да приемат България като 21-вият член на единното европейско валутно пространство. Докато ЕК смята, че условията за присъединяване на България са изцяло изпълнени, ЕЦБ все още изразява леки резерви, но не се противопоставя на приемането на страната в еврозоната, отбелязва германското издание.

В доклада на ЕЦБ се посочва, че с оглед на „качеството“ на институциите и вземането на политически решения България все още е изправена пред някои „изисквания“, свързани с борбата срещу корупцията, ефективността на публичната администрация, справедливостта на данъчното облагане и независимостта на съдебната система, пише още „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“.

След като бе оповестено решението на ЕК обаче България разсея всички резерви, че предприема твърде малко мерки срещу корупцията и че страда от зле функциониращо върховенство на закона, коментира германският вестник.

„Брюкселският орган и без това посочва, че единствено той разполага компетенцията да взема решение по предложенията за присъединяване, докато ЕЦБ единствено го „подпомага аналитично“, допълва изданието.

Германското сп. „Шпигел“ обръща внимание на вътрешнополитическата ситуация около присъединяването на България към еврозоната.

Дебатите за въвеждането на еврото в България са съпроводени от силни протести, отбелязва „Шпигел“. В събота поддръжници на проруски и националистически партии излязоха на демонстрации по улиците на София и други градове. Те настояват за запазване на лева като национална валута, понеже се притесняват, че преминаването към еврото ще доведе до повишаване на цените, коментира германското издание.
През февруари националисти запалиха огън пред входа на представителството на ЕС в София. Освен това те напръскаха с червена боя стъклената фасада на сградата и хвърлиха по нея коктейли „Молотов“ и яйца, пише още „Шпигел“.

Проруската националистическа опозиционна партия „Възраждане“ обвини властите, че фалшифицират данни, за да направят възможно въвеждането на еврото. Опозиционната партия казва, че с въвеждането на единната европейска валута България би загубила своя национален суверенитет, отбелязва германското списание.

Българското население е разделено по въпроса за еврото. Според проучване на общественото мнение, проведено от българската социологическа агенция „Мяра“ от 10 до 13 май, повече от половината от пълнолетните (54,9) са против въвеждането на еврото през 2026 г., отбелязва „Шпигел“.

Германското списание цитира и резултатите от анкета на „Галъп интернешънъл Болкан“ от втората половина на май, които показват, че 33% от респонеднтите „са склонни да виждат ползи“ от въвеждането на еврото. За разлика от тях 33% „по-скоро се опасяват от недостатъци“, а 23% не очакват нито предимства, нито недостатъци.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 149

ПАРИ

Печалбите на соларните паркове в Европа паднаха до историческо дъно

Печалбите на соларните паркове в Европа паднаха до рекордно ниски нива, което поражда прогнози, че колкото повече се разширява индустрията, толкова повече цените им и съответно приходите им ще паднат, съобщи Bloomberg.

Най-голям е спадът в Испания, където т.нар. степен на улавяне, ключов измерител на рентабилността на активите от възобновяема енергия, е средно само 7% досега този месец, според данни на London Stock Exchange Group Plc. Това е спад спрямо 43% преди година.

„Най-големият рисков фактор за разширяването на възобновяемите енергийни източници е намаляващата рентабилност в соларния сектор“, коментира Натали Герл, водещ енергиен анализатор в LSEG. „По-ниските темпове на улавяне подкопават бизнес казуса за слънчевата енергия, излагайки на риск политическите слънчеви цели“.

Испания е отбелязала скок на слънчевия си капацитет над 50 гигавата, което е шест пъти повече, отколкото преди десетилетие, според BloombergNEF. Бързият растеж отразява по-широка европейска тенденция, движена отчасти от рязкото намаляване на разходите за соларните паркове.

Когато производството на електроенергия надвишава търсенето, това е проблем, защото обемът на батериите, включени в мрежите, все още не е наваксал бума на възобновяемите енергийни източници. Тъй като произведената енергия не може да се съхранява, свръхпредлагането изпраща цените на електроенергията – понякога дори под нулата.

Т.нар. ниво на улавяне в Испания е най-ниското ниво в Европа и би било още по-ниско, ако соларните централи не трябваше да намалят производството си този месец. Тази промяна съвпадна с увеличаването на газовата енергия, за да се стабилизира мрежата след общонационалното спиране на тока през април, причинено от свръхпроизводството на зелена енергия.