БЛОГ

Да се върна ли отново в чужбина

Здравейте! По принцип съм колеблива, за това и се допитвам до мнението на по-широк кръг от хора. Проблемът ми е следният. Преди време бях в чужбина. Работех като камериерка в един хотел. Вместо по 8 часа, работех по 11-12. Изискваше се за 6 часа да изчистим по 15-20 стаи (ниво повече от перфектно), а след това чистене на общите части, отделно ме караха и в пералнята да помагам. След работа се чувствах, сякаш някой със сопата ме е налагал. Боляха всички мускули, крака, ръце, кръст и въобще не отшумяваше с времето.

През цялото време се поддържах с хапчета. Получих и дископатия. Отделно унижението беше огромно. Сигурна съм, че някои западняци се отнасят по-добре с кучетата си, от колкото с нас. И така всичко ми дойде в повече и се прибрах. С висше образование съм, в момента работя за 400 лв нещо, което не ми харесва. Парите не стигат до никъде, тъй като съм и на квартира. И сега ме одобриха по една програма за практическо обучение в Германия пак в областта на хотелиерството със заплата 800 евро.

Проблемът е, че се води обучение, но е ясно, че става дума за здрава работа. А 800 евро за Германия са смешни пари. Там е много висок стандартът. Но поне ще ми стигат да си покривам разходите и да не се лишавам от разнообразна храна, което в България с 400 лв. не се получава. Отделно след време като науча езика бих имала възможност за по-хубава работа.

Но истината е, че въобще не ми се ходи в чужбина като знам какъв ад преживях. А от друга страна живея в страх всеки ден в България, че мога да остана без работа, да няма какво да ям. Мечтите ми гаснат ден след ден. Аз съм амбициозно момиче и искам да живея добре, да имам собствен бизнес един ден и така. Представях си живота ми по друг начин.

Никога не съм мислела, че ще работя за 400 лв. работа за среднист. Чувствам се като нереализирана. Аз съм все пак и млад и горд човек. И смятам, че ако сега не се реализирам няма кога. И така съм в задънена улица. Дали да се върна отново в чужбина, след всичко, което преживях или да си остана в България, у дома, но едва да свързвам краищата и надеждите ми за добър живот да угасват.

БЛОГ

Изглежда ли ви екологично? 😡

Едно старо дърво:

– поглъща около 22 кг въглероден двуокис годишно и изработва достатъчно кислород за двама човека;

– стабилизира почвата и предотвратява ерозията. Корените помагат за задържане на вода в почвата;

– отразява и поглъща част от слънчевата енергия и помага да се охлажда околната среда. Едно дърво може да има охлаждащия ефект на десет климатика;

– способства за образуването на облаци, така влияе положително на микро климата;

– падащите по земята листа се превръщат в тор и правят почвата плодородна, което поддържа растежа на други растения;

– поглъща праха и замърсителите, като азотен окис и серен диоксид, което подобрява качеството на въздуха;

– осигурява обитаема среда и храна за различни животни, птици, насекоми, гризачи;

– действа като естествена звукова бариера в населените райони;

– естествена защита е от вятър, студ и снегонавявания през зимата;

– намалява стреса и подобрява психическото здраве;

– прави околната среда красива.
Колко дървета е трябвало да бъдат унищожени, за да се разположат тези панели?

Изглежда ли ви екологично? 😡

БЛОГ

ДУМИТЕ НА НЕБИОЛОГИЧНАТА МИ ДЪЩЕРЯ ПРЕД СЪДА ПРОМЕНИХА ПРИСЪДАТА В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ

Влюбих се в Моли в момента, в който я видях. Тя беше великолепна, но това не попречи на бившето и гадже да я напусне, когато тя забременя.

Тя плака на рамото ми.

Бях лудо влюбен, затова я помолих да се омъжи за мен.

Просто исках да съм с нея.

Моли мразеше всяка секунда от бременността си.

Надявах се да се развесели, когато бебето се роди. Но когато Амелия се появи на бял свят, Моли само хленчеше, тъй като й липсваше старият й живот. Тя почти не се интересуваше от дъщеря си.

Но Амелия?

За мен тя беше целият свят, моята светлина.

Живяхме този странен живот в продължение на 5 години, докато един ден Моли хвърли бомбата: “Искам развод! Писна ми от теб и това дете! Иска ми се никога да не я бях имал!”

Това беше удар за мен.

Месец по-късно тя отново се събра с Танер – същият, който я заряза!

Докато Амелия и аз се карахме, Моли си играеше наоколо.

Дъщеря ми и аз тъкмо бяхме започнали да възстановяваме живота си, когато Моли се появи отново:

Тя: “Танър най-накрая е готов да стане баща. Дайте ми дъщеря ми.”
Аз: “Ти сериозно ли?! Тя ми е дъщеря. Бях тук, когато ти беше навън и правеше Бог знае какво!”
Тя: “Кой съд ще застане на твоя страна?! Тя е наша кръвна дъщеря. Ти си нищо за нея!”

Денят на страшния съд дойде а аз знаех как стават тези неща – майките винаги печелят.

Мисълта да загубя момиченцето си ме съсипваше.

Бяхме в съда и точно когато си помислих, че всичко е свършило, хванал глава в ръцете си, чух познат глас: “Извинете, мога ли да кажа нещо?”

Това беше моето дете. Тя ме погледна и се усмихна.

Изпитах надежда.

„Виждате ли… Ваша чест? Ваша чест, аз имам само един баща. Не искам да живея с този мъж, когото дори не познавам, или с майка ми – тя никога не ме е обичала. Спомням си, че тя каза, че съжалява, че съм се родила. Но, гатко Марк винаги е бил до мен. Той ме научи как да карам колело, грижеше се за мен, когато бях болна.

Моля, позволете ми да го запазя, той е моят най-добър приятел и баща.

След думите и съдията побърза да да оповести присъдата. Моето момиченце остана с мен. Моли крещеше, заплашваше и ни гонеше, но не ни пукаше.

Имахме се един друг.”