СВЯТ

Бивша колония на Запада иска завръщането на окупантите

Трудно е да си представим по-неловко начало на дипломатическо посещение от това на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен, който посети Индия за първи път. На първо място, той е провел разговор с “гражданското общество”, с което в Америка имат предвид всеки, който е в опозиция на местната власт.
Но дори тези опозиционери, както и висшите лидери на Индия, които по-късно приеха Блинкен, зададоха основния въпрос за тази страна: „Защо изтеглихте войски от Афганистан, господин държавен секретар?“

Индийският възглед за случващото се в света винаги е много полезен, защото твърде често по-късно се оказва, че индийците виждат добре това, което другите първоначално смятат за дреболии. Внезапната празнота на мястото, където американските военнослужещи създадоха илюзията за стабилност (а такива са, както Афганистан, така и Ирак), се възприема в тази страна, сякаш небето се е продънило. Но небето не може да падне само над Индия, отломките най-малкото ще засегнат другите.

Руският възглед за нещата е ясен и остава такъв отдавна: ако в Афганистан цялата територия и цялата власт бъдат завзети от талибаните (а това се случва), то под заплаха попадат първо страните от Централна Азия и едва след това нашите граници. Това обаче не е основният проблем за Русия. Но ето как мисли един строго частен човек – Нища Каушики, професор в един от индийските университети, във вестник, близък до управляващата партия.

“Ново стратегическо сближаване между Пакистан, Китай и Русия вече е в ход и това ще има дестабилизиращ ефект върху страните от Южна и Централна Азия. В този ход на събитията Индия може да се наложи да преосмисли всички свои традиционни стратегии.”

Сближаването, за което говорим, е интересно нещо. Преди няколко години руската дипломация започна много внимателно да укрепва връзките си с Пакистан, което също толкова внимателно беше подпомогнато от главния (днес) приятел на Пакистан – Китай. Днес тази дългосрочна инвестиция започва да дава плодове. Известно е, че талибаните имат дългогодишни връзки с пакистанците, което помага на настоящото предизвикателство пред Москва и Пекин да преговарят относно минималните правила за поведение в региона заедно с талибаните. Например за ненападението срещу съседни държави (които включват
Китай и руските съюзници в Азия) и като цяло за недопустимостта на опитите за износ на джихадизъм извън страната. В същото време никой не таи особена любов към талибаните, въпреки че има разбиране, че това все пак не е „Ислямска държава“, а нещо малко по-приемливо. Както постепенно приемлив за нас става режимът в Иран. Пакистан, от друга страна, в цялата тази история действа като посредник, гарант и като цяло може да извлече ползи от това,, включително продължаването на участието му в китайските планове за създаване на инфраструктура за търговски пътища през Евразия.

Междувременно Индия не успя да се помири с Пакистан, враждата с който беше подбудена от САЩ. Освен това тя отказва да участва в проекти на Пекин. В същото време действителното изтегляне на американците от Пакистан и постепенното навлизане на китайското влияние там изострят враждебността между Делхи и Пекин. Докато Доналд Тръмп беше президент на Съединените щати, сегашното правителство на Индия се опита да се придвижи малко към Вашингтон, без да се превърне в слабоволен инструмент на Америка в борбата срещу Китай. Но сега властта в Съединените щати е различна (тук и Блинкен съчувствено изслушва всички онези, които са недоволни от вътрешната политика на индийските власти) и Америка като цяло се отказва от надеждите да контролира Близкия изток и
Централна Азия с военни средства. Тя си запазва само задачата да „сдържа“ Китай и като цяло много се надява, че Индия ще помогне в това начинание, противно на нейните икономически и други интереси.

Между другото, едновременно с Блинкен, който отиде в Делхи, министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин отиде в съседна Югоизточна Азия. Нещо повече, той пътува само в онези страни, където са проблясвали поне някои антикитайски настроения – Сингапур, Филипините и Виетнам.

И какво ще прави Индия сега? Споменатият професор развихря фантазията си. Необходимо е да се обсъди отново настоящата ситуация с Русия, необходимо е да се повлияе на Пакистан чрез Иран (и отново да се завърже приятелство с него, напук на САЩ), или чрез Саудитска Арабия, която има свои собствени сметки и пакистанците, и с талибаните. Като цяло Пакистан трябва да бъде изобличен и изолиран. Но в същото време да не се забравя за новите военни технологии, включително за изкуствения интелект, отразяващ дронове, тактически ядрени оръжия и средства за борба с подводници.

Това, което сега виждаме в този регион на планетата, е добра илюстрация на свят, който се приближава към нас почти без САЩ (да не говорим за факта, че и Европа изглежда все по -малко сериозен играч в световната политика).

Западът като цяло и в частност Америка все още не са се оттеглили напълно в себе си, те оставят празнина само в някои региони като Близкия изток и
Централна Азия. Те също така изясняват отношенията с Китай, Русия или другите. Но като предупреждение за това какъв може да бъде утрешният свят, нарастващата празнота е много полезна.

Нека си припомним 2001 . Тогава от Москва ни се струваше, че логиката подтиква Запада и незапада към общи действия срещу враговете на цивилизацията.
Оказа се, че само ние имаме такава логика и вместо това западняците започнаха да разрушават собственото си общество – и сега те са заети с това до уши.

Същите рефлекси се проявяват по време на войната в Сирия: джихадизмът не е дреболия. И така се оказва, че сега големите сили като Индия се чувстват временно сами пред заплахата, която Западът отминаваше година след година като незначителна. Но това, повтаряме, е само временно.

СВЯТ

САЩ са изправени сме пред фалит

Министърът на финансите на САЩ : Изправени сме пред фалит след август

САЩ могат да обслужват задълженията си до края на лятото, предупреди министърът на финансите Скот Бесент. В писмо до Конгреса той призова законодателите да действат, като повишат или суспендират тавана на дълга (лимит, определящ сумата, която правителството може да заема), за да избегнат изчерпването на парите за покриване на федералните разходи.

Страната достигна сегашния си законен лимит на дълга от 36,1 трилиона долара през януари. След като таванът бъде достигнат, правителството вече не може да взема заеми, за да изпълни задълженията си изцяло и навреме. Досега общият дълг на САЩ е нараснал до 36,2 трилиона долара. Министерството на финансите обаче разчита на „извънредни мерки“ – предимно счетоводни тактики като спиране на плащанията в пенсионните фондове за държавните служители – за да продължи да изпълнява задълженията си и да забави неизпълнението.

Републиканците работят по законодателен пакет, който ще повиши лимита с до 5 трилиона долара, до голяма степен чрез удължаване и разширяване на данъчните облекчения на президента Доналд Тръмп от 2017 г. Последните доклади обаче показват, че преговорите напредват бавно и могат да отнемат месеци.

Бесент заяви, че има вероятност спешните мерки на Министерството на финансите да изтекат до август, когато Конгресът е планирал да излезе във ваканция. Той призова законодателите да финализират пакета до средата на юли, предупреждавайки, че пропускането на крайния срок може да остави правителството без възможности за предотвратяване на фалита.

„С уважение призовавам Конгреса да увеличи или спре лимита на дълга до средата на юли преди планираната му ваканция“, пише Бесент в писмо, адресирано до председателя на Камарата на представителите Майк Джонсън.

„Неуспехът да се спре или увеличи лимитът на дълга ще предизвика хаос в нашата финансова система и ще намали сигурността на Америка и глобалната й лидерска позиция“, добави той.

Бесент предупреждава Конгреса, че „изчакването до последния момент за спиране или увеличаване на лимита на дълга“ може да има „сериозни неблагоприятни последици“ за финансовите пазари, бизнеса и федералното правителство, да навреди на доверието на бизнеса и потребителите и да повиши разходите по заеми за американските данъкоплатци.

Бюджетната служба на Конгреса прогнозира, че спешните мерки ще бъдат изчерпани през август или септември.

Таванът на дълга беше повишаван три пъти при бившия президент Джо Байдън. Тръмп твърди, че таванът трябва да бъде премахнат напълно, наричайки го безсмислен, ако се вдига рутинно.

Бесент обеща, че фалитът ще бъде избегнат. Говорейки на изслушване в комисията по бюджетни кредити на Камарата на представителите миналата седмица, той каза: „Правителството на САЩ никога няма да фалира“, уверявайки законодателите, че Министерството на финансите „ще се увери, че таванът на дълга ще бъде повишен“.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

Клоуна наркоман се изхвърли: Ще чакам Путин лично в Турция

Наркомана от Киев мислещ се за президент Зеленски заяви, че е готов да се срещне „лично“ с руския президент Владимир Путин в Турция в четвъртък, ако Москва първо се съгласи на примирие.

Изявлението му дойде в отговор на предложението на Русия за подновяване на мирните преговори на 15 май в Истанбул, без предварителни условия.

„Ще чакам Путин в Турция в четвъртък. Лично“, написа Зеленски в публикация в социалната мрежа X. Той все още твърди, че Киев очаква „пълно и трайно прекратяване на огъня, започващо от утре, за да се осигури необходимата основа за дипломация“. Украинският лидер също така заяви, че очаква „Москва този път да не търси извинения“.

В събота руският президент предложи на Киев възобновяване на директните преговори в Истанбул, от които Украйна се оттегли през 2022 г. Москва е готова да се върне на масата за преговори без никакви предварителни условия, каза руският лидер.

Путин се противопостави на искането на Киев за 30-дневно примирие с мотива, че Украйна ще го използва за превъоръжаване и прегрупиране на армията си.

Зеленски отправи подобно искане в събота след среща с трима европейски лидери: френския президент Еманюел Макрон, германския канцлер Фридрих Мерц и британския премиер Киър Стармър. Те също така подкрепиха искането на Киев Русия да се съгласи на примирие, в противен случай заплашиха Москва с налагането на тежки санкции.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Киев трябва да се съгласи с предложението на Москва за мирни преговори „незабавно“. Според него Москва не иска просто прекратяване на огъня, а иска „да преговаря за евентуален край на кървавата баня“.

Кремъл обяви, че отхвърля външния натиск около предложеното примирие. Путин също така отбеляза, че Киев е нарушил трите примирия, предложени от Москва: 30-дневния мораториум с посредничеството на САЩ върху ударите срещу енергийната инфраструктура, който изтече миналия месец, безусловното великденско прекратяване на огъня и вече изтеклото 72-часово прекратяване на огъня за Деня на победата.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

Тръмп: „Украйна трябва да се съгласи незабавно“

Тръмп е за прекратяване на огъня: „Украйна трябва да се съгласи незабавно“, Шарий оцени това като „очаквано“

Американският лидер Доналд Тръмп застана на страната на руския президент Владимир Путин по въпроса за 30-дневно прекратяване на огъня. Говорейки за предложението на лидера на Кремъл за среща на 15 май в Истанбул, Тръмп заяви, че „Украйна трябва незабавно да се съгласи“.

Снощи руският президент Владимир Путин направи изявление за 30-дневно прекратяване на огъня. Той отбеляза, че от 12 май няма да има прекратяване на огъня, но направи контрапредложение: да се проведат преки преговори между Киев и Москва в Истанбул на 15 май.

Тази инициатива на руския лидер беше оценена от президента на Съединените американски щати Доналд Тръмп. Той подчерта, че „Украйна трябва незабавно да се съгласи“ на среща и да обсъди с представители на Кремъл условията за траен мир.

Украйна трябва незабавно да се съгласи с това. Поне ще могат да разберат дали е възможно постигането на сделка, а ако не, европейските лидери и САЩ ще знаят къде се намираме и ще могат да действат съответно. Започвам да се съмнявам, че Украйна изобщо иска да преговаря с Путин,- каза Тръмп.

Журналистът Анатолий Шарий отбеляза, че за него подобен резултат е бил „очакван“, докато Украйна не е била готова за подобна позиция от страна на Тръмп. Той подчерта, че е предупреждавал преди това точно за този резултат.

#thesofiatimes #bulgaria #news