ПАРИ
НОВА ДАЛАВЕРА: Вуйчо Спас купи „Булсатком“
Най-големият доставчик на телевизия в България „Булсатком“ има нов собственик – Спас Русев, дочу наш агент.
Мултимилионерът на хунтата е наричан от юпитата Вуйчо Спас. Това научи „Капитал“ от три независими източника. Сделката е очаквана и е пореден опит за промяна в оператора, след като от пет години имаше проблем с изплащането на дълговете и кредитори и фондове се опитват да го оздравяват през последната 1-2 години.Година след продажбата на БТК Спас Русев ще влезе в нов оператор, като е избран за предпочитан купувач на проведения от инвеститорите в компанията търг. Той купува през свързаното дружество „Вива корпорейт България“, създадено през април, в което управители са две чуждестранни лица. Негов собственик е регистрираната в Люксембург фирма Viva Corporate, която пък е създадена през 2016 г. и тогава за собственик е посочен точно Русев. Единствените въпросителни са дали и за колко време ще го управлява самостоятелно, или ще препродаде компанията (или просто най-големия й актив – абонатите) на друг играч.
Според информация на „Капитал“ Русев е подал най-високата оферта от над 120-130 млн. евро, като на финалната права е имало още един кандидат – собственикът на „Теленор България“ PPF Group. И двете предложения са били близки като стойност, а победителят е избран заради условията да изплати сумата бързо.
Последни прегради
Подаването на обвързващите оферти се е случило преди около две седмици, съобщиха източници на „Капитал“. В тъй наречения data room е проявен интерес от няколко компании, макар и за част от тях той да е бил чисто проучвателен. В наддаването не се е включил основателят на „Булсатком“ Пламен Генчев, който при предишната процедура имаше кол-опция, даваща му предимство в търга при определени условия. Тя важеше до края на 2020 г. И след като според Генчев и екипа му тя не е била уважена, преди няколко месеца те започнаха арбитражно производство в Лондон.
Малко по-късно регистрираното в Лондон дружество Bulsatcom UK Holdco Ltd., което е шапка на едноличния собственик на „Булсатком“ от години – базираното също в Лондон Bulsatcom Investment Limited, попадна под контрола на администратор – компанията Alvarez&Marsal Europe. Решението дойде от акционерите на оператора, които явно предпочитаха продажба, а не дела. Според британското законодателство назначаването на администратор замразява всякакви съдебни производства срещу компанията. Генчев и адвокатите му твърдят, че процедурата е започната, за да се спре арбитражното производство заради кол-опцията.
В опит да блокира продажбата Генчев заведе и дела в България от свързани с него фирми – „Бг топ мюзик“ и „Розенфелд и ко“, с искане за несъстоятелност на „Булсатком“ и назначаване на синдик. От хода на делото се вижда, че съдът е отказал предварителни обезпечения и е насрочил следващо заседание за 10 август. Въпреки това сделката е на път да се случи.
Сбогом, фондове
Продажбата идва, след като акционерите – няколко фондове и банки, в крайна сметка решиха да излязат от инвестицията си. Имаше и вариант те да забавят още известно време сделката, но явно е надделяла идеята това да стане сега. Инвеститори в Bulsatcom UK Holdco са фондовете BlackRock и Blantyre Capital, Българската банка за развитие (ББР), Европейската банка за възстановяване и развитие (EБВР), Пламен Генчев и още един фонд – Integral.
С най-високата си оферта Спас Русев скоро ще получи най-големия доставчик на телевизия в страната с около 650 000 абонати на тази услуга и още 170 000 на фиксиран интернет и към 1300 служители. За 2020 г. компанията отчита приходи от 163 млн. лв. спрямо 193 млн. лв. година по-рано при загуба от 22.6 млн. лв. (131 млн. лв. през 2019 г.). Краткосрочните дългове към финансови предприятия (банки и фондове) са 152 млн. лв., а заедно със задълженията към доставчици, НАП и др. общият пасив е 247 млн. лв.
През последните години компанията премина през финансово преструктуриране заради огромните си дългове, а впоследствие инвеститорите избраха и нов изпълнителен директор – Станислав Георгиев, чиято задача беше да оздрави бизнеса и да спре изтичането на абонати. Бяха пуснати нови услуги и канали, бяха върнати и тези на HBO.
Следващият оператор
Победителят в наддаването Спас Русев беше и най-настоятелният кандидат още в края на миналата година, когато беше разгарът около първото наддаване. Въпросът е какви са плановете му за компанията, като надали те са дългосрочни. На първо време ще трябва да получи разрешение от КЗК и да плати и предоговори дълговете.
Спас Русев, след като за няколко години притежаваше най-голям дял в БТК и го продаде с печалба, остана член на надзорния съвет на телекома. Затова и очакванията на пазара са, че не след дълго може да продаде новопридобития оператор на БТК, който е трети на пазара на телевизия след „Булсатком“ и „А1 България“ според данните на КРС за 2020 г., с много малка разлика от втория. Но пред такава сделка между лидера с 650 000 абоната и третия на пазара ще има антимонополни трудности. През тази година най-големият телеком по приходи – БТК, е в поредица от придобивания на регионални доставчици на телевизия и интернет. Първо бяха купени софийските „Нет 1“ и „КомНет“, след това пловдивската N3, а накрая и русенската „Нетуоркс“, като така добави над 100 000 нови абонати на телевизия.
ПАРИ
Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?
През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.
Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?
„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.
„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.
„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.
„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

ПАРИ
Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път
Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.
Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.
Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.
2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.
Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.
3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.
Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.
Прост тест – кой завод се построи от януари?
Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.
П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????
ПАРИ
Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане
Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.
Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.
Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.
Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.

Ройтерс съобщи по-рано, че пълното възстановяване на корабоплаването в пролива ще отнеме 40-50 дни.

Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








