Директори „калинки”, назначени от ГЕРБ без конкурси или с манипулирани състезания, все още управляват българските театри, опери и оркестри (доколкото такива останаха след разрушителните „реформи” на Костов – Москова и особено тази на Борисов – Рашидов).

Преди няколко години една новина скандализира културна ни общественост. Оказа се, че доскорошният директор-диригент на Русенската опера Найден Тодоров няма легитимна диплома от Виена за висше образование в степен бакалавър, но въпреки това се е сдобил с такава за по-високата магистърска степен в частния НБУ.

В биографията му по негови данни можем да прочетем, че от 1993 г. е бил студент на проф. Карл Йостерайхер и проф. Урош Лайович във Виенската академия, която бил завършил „през 1996 г.”.

Но всъщност и това се оказа невярно! Една лъжа, която и досега тиражират в печата неосведомени репортери. Някои от тях дори го обявиха за „гениален“, за „българско чудо“.

Според правилата в родното образование всеки, който придобие образователна степен в чужбина и получи документ за това, е длъжен да го легализира у нас.

Това става в Националния център за информация и документация към Министерството на образованието. Резултатът от проверката остава завинаги в архива на ведомството и при нужда може да се направи насрещна проверка.

Според служителите на центъра при тях не е постъпвала диплома за бакалавър на Найден Тодоров от Виена, което на практика означава, че у нас той няма ценз от Австрия.

Да, чуждестранна диплома от Виена не е регистрирана и легализирана у нас. На въпрос защо е учил толкова кратко, при положение че бакалавърският курс е 4 години, Тодоров отговори, че е представил „легализирана и призната академична справка от Виена”.

За подобна „справка” от образователното министерство, обаче, не потвърдиха. След това той заяви, че бил учил за бакалавър вместо четири две години у нас (!), а за магистър – вместо две – две и половина, само за една година!

И това бе оповестено в печата, но от Културното министерство не предприеха нищо. Всъщност през всичките тези години той без прекъсване е бил на постоянна, щатна работа, при това без редовна диплома за висшист в различни оркестри (Видин, Враца, Пловдив, Бургас, Русе), без изобщо да прекъсва трудовия си стаж, и съвсем не е бил редовен студент.

Нито се е явявал на изпити! А в Пловдив дори е бил назначен за главен, при това в оркестъра на знаменития Добрин Петков. Накрая, след скандала, най-неочаквано се появиха… едновременно две негови дипломи от частния НБУ за бакалавър и магистър, издадени почти едновременно – с разлика от няколко месеца.

От което следва, че са твърде спорни. Защото магистратура не се учи и защитава за 2-3 месеца, нали?! Всъщност, това се доказа и от Съда! Отделен въпрос е, че сериозната музикална критика у нас, а и в чужбина не приема творческите качества на Тодоров като диригент.

Но, за съжаление, някои кръгове у нас (далече от музиката и културата) му оказват щедра финансова и морална подкрепа.

Преди няколко години в подобна конфузна ситуация се оказа директорът на операта в Стара Загора – иначе талантливият млад оперен и камерен певец Веселин Стойков, съобщи „Телеграф”.

Когато поел високия пост, Стойков представил само магистърска диплома от НБУ, но впоследствие се оказало, че и той няма завършена бакалавърска степен. Заради измамата Веселин Стойков беше уволнен начаса.

Но солидно подкрепеният от някои „фактори“, в това число и от чиновници от културното министерство, Найден Тодоров не беше уволнен заради лъжата си!

Дори наскоро получи награда, а някои наивни репортерки побързаха да го обявят за „новия Емил Чакъров“ и дори за „българския Караян“!

А той продължи да съсипва музикално Русе с ниското качество на надве-натри сглобените постановки и симфонични концерти, подготвени за ден- два!

Както и да печели и богатее на гърба на нашите бедни музиканти с частните турнета на операта и оркестъра в чужбина, на които те получаваха мизерни хонорари, а той – солидни суми. При това управляваше Операта и Оркестъра повече дистанционно – по телефона и чрез интернет, но еднолично, по диктаторски, без художествен съвет.

Ако някой му се противопоставяше, биваше незабавно уволнен. Така за кратко време през Русе преминаха десетки певци и музиканти, както и диригенти, които Найден Тодоров назначаваше и уволняваше, както му хрумне.

В Русе Найден Тодоров започна да работи още в началото, както се изрази много точно една известна критичка, музикалният наблюдател на вестник „Култура”, Екатерина Дочева – „по-стахановски“, страшно производително и, разбира се, страшно некачествено; „да прави музика за тежко чуващи хора“ или, както каза известен наш музикант: „да преминава през най-съвършените партитури грубо като танк!“

И наистина, Тодоров вече повече от десет години не преставаше да изумява културната публика с рекордно кратките срокове, за които подготвя цяла голяма опера – от 7 до 9 дни, вместо за поне два- три месеца, а премиерна симфонична програма вместо за седмица, за два дни!

При това става дума за мащабни, тежки опери като „Вилхелм Тел“, „Турандот“, „Дон Карлос“, „Кавалерът на розата“, „Самсон и Далила“. Това доведе и до спад на художественото ниво, до демотивиране и дори до деморализиране на част от състава – поражение, което е вече видно от всички, които познават миналото и настоящето на този водещ преди наш музикален институт.

Да, резултатите от този начин на работа вече са налице – след първото или най-много третото представление, премиерните постановки падат безславно, въпреки труда на изпълнителите и средствата, вложени в тях.

Но планът според т.нар. „делегирани бюджети”/ един абсурд, без аналог в света!/ се изпълнява, разбира се, на книга, с разни машинации и двойни счетоводства. Въпреки, че в културното министерство се знае за тази измама!

А след скъпия и некачествен, неконтролиран от него ремонт, сградата на Русенската опера наскоро отново протече, фасадата започна да се руши, а и сцената се оказа опасна за здравето и дори живота на артистите.

На всичко отгоре Найден Тодоров остави и един огромен дълг на Русенската опера и оркестър – близо милион и половина! Но министерството продължи да нехае. Нещо повече – неговият покловител, Веждьо Рашидов го назначи за директор на… представете си: Националната ни филхармония, оркестъра на великия Саша Попов!

Предполагам, че „Бащата на българския симфонизъм“ би се обърнал в гроба, ако можеше да присъства на един концерт на този „български Караян“. При това влезе в комбина с министър Банов и двамата въртят далавери с продажбата на билетите за концертите в зала „България”, случай, който подлежи на разследване.

Ако описвам явлението „Найден Тодоров“, то е, защото конкретното явление съвсем не е изолирано. В голяма степен то вече е типично. Посочвам го просто като най-драстичния пример.

В последните години от безхаберното управление на неукия ни културен ексминистър Рашидов в редица театри, опери, оркестри бяха назначавани без конкурс или с манипулирани такива, немалко протежета на управляващите.

Така се случи и в Русенския драматичен театър, където беше натрапен активист на управляващата партия – бившият артист Орлин Дяков, провалил се като директор в Монтана / изгонен още в първия си сезон, спасил се от съда след две големи злоупотреби/, а сега изявяващ се като режисьор без диплома за това и без необходимите качества. Наскоро режисира „Хамлет“ в Русе като постановката не издържа и три представления).