Пуснахме водата във WC ГЕРБ, а Бай Ганьо от Банкя драпа за още чекмеджета – оттича с клизма в канала

Като технически лаик понякога се питам какво точно означава Тройна защита, рекламирана в разни битови уреди, компютри, телефони автомобили. Сега си давам сметка, че ако подобно обещание, поне 50% се покрива с бункера буфер пред Бойко Борисов, то това наистина е гаранция, превенция и индулгенция. Защо прибягвам до тази алегория? Ами защото раздялата с трикратния премиер от ГЕРБ няма аналог в историята на България след възстановяването на нашата държава преди повече от 140 години.

Бай Тошо и Горбачов си отидоха по-лесно

Нашето племе наистина има всички основания да претендира за “Гинес” и как иначе, след като един абсолютно провален политик, замесен в уникални скандали от различни жанрове, включително за ужасяваща репресия срещу протестиращи граждани, продължава да се задържа на обществената повърхност и не само – да оцелява. Ами също и да раздава акъл от джипката и личния си ефир, като същевременно не крие ненаситния си апетит за реванш и още власт.

Досещате се кого имам предвид – звучи комично, но всъщност е жестоко тъжно. Дори ако си дадем сметка, че Тодор Живков и Михаил Горбачов си отидоха по-лесно след близо 35 години начело на държавата, а Юдата от Кремъл въпреки почти монархическата си власт над една шеста от земната суша плюс чудовищна армия всемогъща машина на КГБ. И двамата на бърза ръка си подвиха опашките – мъдрецът от Правец заради вътрешното предателство на Лукановци и Горбачовц, а председателят от Москва заради собственото си дезертьорство.

Така или иначе фактът си е факт – пожарникарят Борисов се оказа по-труден за елиминиране от двама знакови комунистически лидери по Член 1….

Да не говорим за всеизвестни западни политици от ранга на френския кумир генерал Шарл дьо Гол, американския президент Ричард Никсън, западногерманският канцлер Вили Брандт или италианския премиер Силвио Берлускони, принудени в определени моменти да приемат реалността и да се оттеглят. Вярно нелепо е тези имена да бъдат използвани като фон на нашенския Винету, но прибягвам до тази хипербол, за да осъзнаем в какъв стил реалистичен филм сме се вкарали. По-точно е да се каже са ни вкара ли.

Историята се смее през сълзи

В търсене на нови и нови аргументи за абсурда на явлението “Бойко” и неговото отражение върху националния манталитет, пускам машината на времето на заден ход и така три култови защитни конструкции, използвани като нарицателни за преходността на всеки бункера. Става дума за линията “Мажино” във Франция за нейния гръцки аналог Метаксас и за по-близката до съвременността Берлинска стена. По горчива ирония на съдбата укреплението от Атлантика до Рейн и от Беласица до западна Тракия не спасяват Франция и Гърция от немските танкове през 1940 и 41 година, които чисто и просто ги заобикалят – съответно през Белгия и Югославия. Половин век по-късно подобна съдба имаше и стената в Берлин, рухнала за часове под напора на актуалната геополитическа конюнктура и масовото обществено въоръжение от източната страна на Рубикона.

Ето как нейно величество историята ни се смее през сълзи като наблюдава, с каква верноподаническа стръв определени слоеве от нашето племе бранят своя Началник. За някои от тях мотивът води към келепира и кьоравото, но вечният Алеко Константинов и неговия безсмъртен герой вече не са пример. Разбирам, човещинка, ако използвам лексиката на Бай Ганьо, но не мога да се примиря с крепостното, овчедушие и средновековното невежество на немалка част от сънародниците, които нямат пряка финансова или друга зависимост от корпорацията ГЕРБ и нейния началник.

Сериалът “Мишо Бирата”, прокурорските откровения ала “Банкя WC” и пресните документални записи, плюс Мата Хари с предплатените милиарди за виртуални магистрали и фантоми, с полицейския произвол под колоните на “Дондуков” 1 и всичко останало. Най- страшното последствие от трите десетилетие умишлено замбилане, маргинализиране и опростачване на българите, е закърняването на моралните и социалните сетива. А тази новата номенклатура разказа играта на старата. Както вече споменах Тодор Живков си отиде с едно одеало, апартаментите и вилите на наследниците. Отделно но това са дребни ползи от властта спрямо шедьоврите на Бойко Борисов и сие.

А новата номенклатура на ГЕРБ буквално разказа играта на старите кадри от БКП. Те са красноречиви – за отрицателно време, не за 45 години, а за две петилеткиу бе изградена образцовата система на властта, базирана върху партията-държава с озъбени кариеристи, аферисти, обладаната Темида, бизнес клиентела, преторианска администрация общинска, мрежа слугински медии и подопечна популация. Толкова яка, ешалонизирана и угоена до пръсване пирамида без простосмъртните безплътните зомбита, че даже присъдата “Магнитски” не може да я разклати.

Ако френският генерал Мажино, гръцкият диктатор Метаксас или съветският генсек Хрушчов можеха да видят отнякъде тройната защитна линия пред Борисов, те щяха да ахнат и да си посипят главите с пепел. Нормално – като жив щит в краката на извънземния Началник в авангарда са се строили три редици матросовци, прокуратура чиновническа партия и медии. В това число и уж надпартийните по устав обществени ефири. Останалите измекяри от корупционната хранителна верига са ясни, така че няма да губя времето на читателите с топла вода и велосипеда.

Забравих да напомня за “бушоните” от министерства, агенции общини, гърмящи като новогодишни фойерверки – само и само да оцелее Главният. Винаги и навсякъде – недостижим, безгрешен и безнаказан. Вероятно по тази причина все още не можем да се разделим с него – “Любимец 13” за “Гинес”, “Оскар”, “Икар”, “Аскеер” и Нобелова награда.