Освен твърде спорният произход на събитията от Буча, днес основната тема са отново санкциите срещу Русия. Байдън плаши с нови санкции, Макрон – също, европейските лидери отново обсъждат допълнителни санкции, Зеленски щял да държи реч в Съвета за сигурност за необходимостта от нови санкции.
Върхът на сладоледа в тази санкционна надпревара е решението на САЩ да спрат плащанията на руски дълг през американски сметки. Казано иначе Русия тръгва да плаща някакъв свой дълг, опитва се да плати от сметка на руското правителство в американска банка, но се оказва, че не може, защото току що са й забранили да оперира с тази сметка. Целта е САЩ да тласне Русия към следните три опции – да източва долари от свои сметки в руски банки; да плаща с долари, които е получила от нови сделки или да спре да плаща. Няма да коментирам финансовото безобразие на американския подход – Русия иска да плати, но й блокират нейни собствени пари и тъй като Русия е явно някаква невероятна балама, тя започва да се тюхка и да търси откъде ще извади долари, за да се плати борча. Ще коментирам нещо твърде принципно.
За русофобите, които трудно мислят и за анализаторите, които мислят бавно обяснявам – само преди дни Русия отмени основна част от западните санкции срещу себе си. Тя отмени точно тази част, която засяга руски блокирани доларови и еврови авоари в западни банки. Повтарям – Русия отмени точно тази санкция, която днес САЩ се опитват да измислят като нова. Цялата тази отмяна стана с искането Русия да продава свои стоки срещу рубли. А тези стоки са и нефт, и газ, и пшеница, и торове, и стомана, и редки метали и каквото още се сетите. Да, днес Русия говори за рубли срещу газ, но бъдете сигурни, че Русия ще се сети и за другите свои стоки – просто прави процеса по-елегантен, за да не боли чак толкова много.
Какво се случва с блокираните руски пари в евро и долари в западните банки? Русия просто им слага една черта и срещу тях си отпечатва толкова рубли, колкото са й необходими. Например ако блокираните руски авоари са 300 млрд. долара, Русия може да си отпечата 300 млрд. по 80 или колкото е там курса на долара. Евросъюзът и САЩ постоянно изпълняват това упражнение. Спомням си, че само при кризата от 2008 – 2010 бяха напечатани 4 трилиона евро и още толкова трилиона долари. Как си го позволяват? Ами така, еврото и доларът са супер конвертируеми и общо взето всички ще продължат да продават за евро и долари. Какво стана онзи ден във финансовите взаимоотношения на Русия със Запада? Русия каза на Запада, че рублата е супер конвертируема, защото е покрита със стоки, без които Западът не може. „Дръжте си еврата и доларите колкото си искате – каза им Русия – даже можете да ги изгорите – от утре сметките ни ще бъдат в рубли!“ Ще каже някой: „Ама то Европа ще плаща в евро, а „Газпром“ ще си ги конвертира в рубли“. За още по-бавно мислещите русофоби допояснявам – така ще е на първо време, докато и Германия и другите преодолеят шока. След това руснаците ще си ги пращат на борсата да си купуват рубли. А какъв ще е курса? Това май няма да зависи от този умен Запад. Във връзка с рублевата одисея Путин просто действа търпеливо и елегантно, пак казвам, за да не боли толкова.
А що се отнася до заканите на ЕС и САЩ, че няма да купуват от Русия, насреща е останалия свят, който май обеща на Русия, че ще изкупува толкова енергоносители, колкото тя предложи. Нека бъдем сигурни, че обещанието ще важи и за останалите руски стоки. Когато това започне да се случва, и втората част от санкциите – стоковата, а не финансовата и тя ще отиде на кино.
И тъй като обяснението ми стана твърде дълго, ще приключа с едно изречение – срам ме от глупостта на моите европейски ръководители. Срам ме е, че изобщо не виждат или се правят, че не виждат, какво се случва във финансовия свят. В света изобщо.
Санкциите срещу руските банки поставят под въпрос бъдещите енергийни разплащания.
Кирил Дмитриев постави важен въпрос за енергийните отношения. Той коментира бъдещите доставки на газ към Европейския съюз. Темата предизвика сериозни дискусии в икономическите среди.
Според него възниква ключов проблем. Как ЕС ще плаща за руския газ при действащите ограничения? Санкциите срещу руските банки усложняват разплащанията.
Дмитриев подчерта, че финансовите канали са ограничени. Това поставя под риск нормалните търговски отношения. Енергийните доставки са силно зависими от тези механизми.
Ключовият въпрос как ЕС ще плаща за руския газ става все по-актуален. Ограниченията за транзакции създават несигурност. Компаниите търсят алтернативни решения.
Някои експерти предполагат използване на посредници. Други обсъждат разплащания в различни валути. Но всяка опция носи допълнителни рискове.
Дмитриев направи и по-категорично изявление. Той заяви, че ЕС може да изпита сериозен недостиг. Според него Европа може отново да търси руски газ.
Така въпросът как ЕС ще плаща за руския газ остава отворен. Той се превръща в част от по-широкия енергиен дебат. Политиката и икономиката се преплитат.
Ситуацията се развива на фона на глобална енергийна нестабилност. Цените на газа остават високи. Доставките са под натиск от различни фактори.
В същото време Европа ускорява диверсификацията. Търсят се нови източници и партньори. Това е опит за намаляване на зависимостта.
В заключение, как ЕС ще плаща за руския газ е ключов въпрос. Отговорът ще определи бъдещето на енергийните отношения. Решенията предстоят в близките месеци.
Изправени сме пред най-голямата криза и заплаха в историята!
Шефът на МАЕ: Изправени сме пред най-голямата криза и заплаха в историята!
Блокадата на Ормузкия проток тласка света към криза с горивата и инфлация.
Ръководителят на Международната агенция по енергетика отправи сериозно предупреждение. Според Фатих Бирол светът е изправен пред безпрецедентна ситуация. Той заяви, че това е най-голямата енергийна заплаха в историята.
По думите му глобалните доставки вече са силно нарушени. Всеки ден се губят милиони барели петрол. Това създава сериозни рискове за икономиката и индустрията.
Основната причина е блокадата на Ормузкия проток. Това е ключов маршрут за транспортиране на енергийни ресурси. През него преминава значителна част от световния петрол.
Така най-голямата енергийна заплаха в историята вече оказва влияние върху цените. Горивата поскъпват, а инфлацията се ускорява. Пазарите реагират с повишена несигурност.
Особено засегнат е авиационният сектор. Европа разчита силно на доставки от Близкия изток. Сега тези доставки почти са спрели.
Според Бирол, континентът може да изпита недостиг на реактивно гориво. Някои държави разполагат само със седмици резерви. Това може да доведе до ограничения на полетите.
В същото време се търсят алтернативни решения. Очаква се ръст на възобновяемите енергийни източници. Ядрената енергетика също може да получи нов тласък.
Въглищата също могат да се върнат в енергийния микс. Това се очаква особено в някои азиатски държави. Енергийната трансформация може да се ускори.
Най-голямата енергийна заплаха в историята поставя предизвикателства пред правителствата. Необходими са бързи и координирани действия. Устойчивостта на системите става ключова.
В заключение, ситуацията остава критична. Отварянето на Ормузкия проток е решаващо. Без него кризата може да се задълбочи още повече.
Пристигат последните танкери с нефт отпреди войната. А после?
Майкъл Снайдър: Пристигат последните танкери с нефт отпреди войната. А после?
Енергийната криза заплашва глобалните доставки и икономическата стабилност.
Светът е изправен пред критичен момент за енергийната сигурност. Последните танкери с нефт пристигат от Персийския залив. Те са отплавали преди началото на конфликта с Иран.
След тях обаче доставките почти спират. Блокадата на Ормузкия проток ограничава трафика. Това създава сериозни проблеми за глобалната икономика.
Експерти предупреждават за безпрецедентна криза. Според Фатих Бирол светът губи милиони барели дневно. Това е най-голямата заплаха за енергийната сигурност.
В момента държавите използват стратегическите си резерви. Някои разполагат с месеци, други с едва седмици. Но тези запаси не са безкрайни.
Ключовата фраза последните танкери с нефт пристигат описва текущата ситуация. Тя показва, че кризата тепърва ще се усеща. Истинските последствия предстоят.
Проблемите вече засягат и други сектори. Недостигът на гориво влияе върху транспорта и индустрията. Производството също започва да се забавя.
Особено уязвима е авиацията. Цените на реактивното гориво се увеличават рязко. Това води до масови съкращения на полети.
Някои държави са по-добре подготвени. Китай разполага със значителни резерви. Други страни, включително в Европа, са по-уязвими.
Анализатори предупреждават за ефект на доминото. Когато резервите намалеят, кризата ще се задълбочи. Това може да доведе до икономически спад.
Отварянето на Ормузкия проток няма да реши проблема веднага. Разминирането може да отнеме месеци. Възстановяването ще бъде бавно.
Затова последните танкери с нефт пристигат като сигнал за тревога. Светът трябва да се подготви за труден период. Решенията ще изискват координирани действия.