С помощта на медиите над света шества една голяма лъжа. В нейната основа е подмяната на агресора с жертвата на агресията. Главният агресор – Америка изпрати войските си на хиляди километри от своите граници и обяви за агресор жертвата на агресията – Русия, която се бранеше на входа на своя дом и нямаше къде повече да отстъпва. Тази лъжа се разгръща сега най силно в Европа. На тази тема в последно време посветих две статии. Това е третата.
Преди 60-80 години Европа имаше лидери от ранга на Де Гол, Аденауер, Де Гаспери, Вили Бранд и техните екипи. Те допринесоха Европа да възкръсне бързо от развалините и да се превърне в икономически, политически, технологичен и културен гигант. Засили се сътрудничеството между Западна Европа и Русия. Никога няма да забравим великото прозрение на генерал Де Гол за обединяването на Европа от Атлантика до Урал.
През последните години, обаче започнахме да се тревожим, че Европа никога не е имала толкова посредствено –неграмотно и късогледо ръководство. Толкова безлично и безгръбначно пред Белия дом и крупния американски капитал. Всички най-важни европейски решения сега се вземат във Вашингтон. А цената плащат европейските народи.
Със започването на войната между Русия и Америка по повод на Украйна, европейската щедрост веднага прерастна в масирано снабдяване на Украйна с хранителни, медицински, оръжейни, военноинформационни и други продукти и услуги. Вече не е точно да се говори, че Русия сега воюва с Америка по повод на Украйна.
Не, Русия вече е принудена да воюва пряко или косвено, със целия Запад. Да снабдяваш с огромни количества храни, облекло, оръжие и военна информация една от воюващите страни означава, че участваш във войната на нейна страна. Това е ясно и за децата. Само някои извратени политици се преструват, че не им е ясно.
След като се разбра, че няма да има членство на Украйна в НАТО в близко време, конфликтът включи разговори за подаряване на ускорено членство на Украйна в Европейския съюз (ЕС). Най-активен публичен проводник на тази идея е Урсула фон дер Лайен. Тази войнствена дама води всяка западноевропейска кампания с антируска насоченост. Тя като че ли има нещо вкоренено лично или наследствено семейно, по което се стреми да отмъщава на съвременна Русия за поражението на Хитлеристка Германия в 1945 г. със 77-годишно закъснение! Тя беше най-високопоставената личност от ръководството на ЕС, която предложи идеята за ускорено приемане на Украйна в ЕС и връчи лично формуляра за кандидатстване при посещението си в Киев преди 15-20 дни. Нека обаче знае, че я чака същия край! Многовековната история показва, че който вдига злобна ръка срещу Русия винаги си чупи главата.
През последните дни научихме от Киев, че вече са попълнили формуляра за ускорено кандидатстване на Украйна в ЕС. Така че кандидатурата да бъде разгледана по ускорена процедура и през юни тази година Украйна да получи статут на „кандидат за член“ на Европейския съюз. А в най-скоро време след това да стане редовен член на ЕС. Ако се сбъдне, това ще бъде уникален случай в историята на ЕС. Пръв, но може би и последен в неговата злополучна история. Защото скоро след такава авантюра може и да го няма.
Чест прави на правителството на Австрия, което държи правилата в Европа да се спазват. Министърът на външните работи на Австрия Александър Шаленберг заяви тези дни, че има други страни, които са кандидатствали отдавна за присъединяване към ЕС и не е редно Украйна да ги изпреварва. Българското правителство и тук демонстрира своето политическо безгръбначие, щом е в услуга на САЩ и Украйна и против Русия. Без някой да го пита, то веднага заяви, че подкрепя ускореното приемане на Украйна в ЕС. Макар че едва ли знае какво значи „ускорено приемане“!
Смехотворно е изказването на украинското ръководство в подкрепа на своята кандидатура, пак тези дни, че мнозинството европейци били за приемането на Украйна в ЕС. Има строги правила за присъединяване към ЕС, подредени в известните критерии от Копенхаген. Тези решения обаче не се вземат от общественото мнение. Това само показва какви неграмотни авантюристи управляват Украйна сега. И как си въобразяват, че могат произволно да диктуват волята си на европейските институции. А как ли ще се държат ако наистина един ден Украйна стане член на ЕС!
Това е поведение на едно разглезено дете, на което всичко се угажда и всичко се прощава. И наистина, Украинското ръководство е едно безобразно политически разглезено създание, политическа формация, която направи въоръжен преврат през февруари 2014 г., подготвен с участието на западни власти, но това не беше забелязано от Запада. Подписа Минските споразумения, обаче не ги изпълнява, но и това не беше забелязано. Обстрелва осем години мирното население в Донбас и причини смъртта на около 15000-20000 мирни граждани, но и това не беше забелязано от Запада и Хагския съд. Забрани постепенно руския език, който е роден език на около 20 млн украинско население, но и това не беше забелязано на Запад и от западните блюстители на правата на човека. Реабилитира фашистката идеология на среди в западните региони на страната, сътрудничили с хитлеристките окупатори в унищожаването на десетки хиляди украинци и обяви Степан Бандера за национален герой, но и това не беше забелязано. Установи вътрешна политическа диктатура при назначаване на държавни постове, диктатура над медиите, ограничен достъп до медиите, забрана на политически партии и т.н., но и това не беше забелязано на Запад. След обявяването на независимостта й Украйна беше обявена от компетентните независими власти и международни финансови институции като най-корумпираната и най-престъпната страна в Европа, но и това не беше забелязано. И т.н. и т.н.
Почти е сигурно, че останалите 27 страни членки, а също и страните-кандидати, представили кандидатурите си преди 5-10-15 години ще реагират остро, а може би и гневно, срещу такъв произвол. Сърбия чака от 2009 г., а Турция – вече 40 години. Решения за приемане на нови членове в ЕС се вземат само с пълно единодушие. Достатъчен е един глас „против“ на член на ЕС и Украйна не може да се приеме в общността. Освен ако в ЕС нарушат правилата и по този пункт.
Изненадан съм, че госпожа Урсула и хората от нейната компания не си дават сметка за това. Или се надяват американският натиск върху правителствата на чакащите европейски държави да укроти и този път техния гняв, като им се „обясни“, че това е насочено срещу „агресивната“ Русия и за укротяване на „налудничавия“ Путин.
От тези хора може да се очаква всичко, след като успяха да започнат война между Украйна и Русия! И след като, с помощта на медиите обявиха САЩ – държавата, изпратила войските си на 5-6000 км от собствените си граници и заплашила друга държава – за жертва на агресията. А действителната жертва на агресията – Русия, която пази собствената си граница пред входа на своя дом, обявиха за агресор. Това е антилогика, която аз не проумявам! Не знам дали някой нормален човек я разбира!
Кандидатура на Украйна за членство в ЕС
За разлика от НАТО, който е военнополитически съюз, ЕС е политико-икономически съюз. През последните месеци, с още по-масираното открито и дори демонстративно изпращане на нови оръжия на Украйна за милиарди долари, настоящите ръководители на ЕС започват да инжектират и в него военен елемент. Може би по този начин – чрез милитаризиране на ЕС искат да заобиколят ограниченията пред Украйна за военния пакт НАТО. И вместо в НАТО да я приемат в нещо като „ПОЛУНАТО“.
Известни са правилата по които са кандидатствали за ЕС неговите 27 настоящи членки. Макар и ускорено, Украйна ще трябва да кандидатства по тези правила, известни като Критериите от Копенхаген. Те все още действат. Поне не са съобщили че са отменени.
Тези критерии определят изискванията за присъединяване към ЕС. Договорът за ЕС очертава условията (член 49.) и принципите (член 6.(1) на които трябва да отговаря всяка държава, кандидат за ЕС. Те бяха формулирани на среща на Европейския съвет през юни 1993 г. в Копенхаген (Дания). Затова носят името на този град. Те включват:
Политически критерии: Стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, човешките права и закрилата на малцинствата. Тук няма и дума за членство в НАТО, като предварително условие за членство в ЕС. Такова изискване не съществува;
Икономически критерии: наличие на нормално функционираща пазарна икономика, способна да издържи на конкурентния натиск и на пазарните сили в рамките на ЕС. Това са най-важните критерии за членство в ЕС;
Административен капацитет: способност на страните кандидати да изпълняват задълженията, свързани с членството, включително и готовност за придържане към целта за икономическия и валутен съюз, популярно известен като Еврозона.
На Европейския съвет в Мадрид през декември 1995 г. беше въведено допълнително изискване – страните кандидати да създадат условия за интегрирането си в ЕС, чрез приспособяване на административните си структури. Това се отнасяше до способността на тези страни не само да приемат, но и да прилагат ефективно хармонизираното европейско законодателство чрез съответните административни и съдебни институции.
Посочените критерии бяха утвърдени като задължителни с договора от Амстердам през 1997 г. За да започнат преговори за присъединяване към ЕС, страните кандидати трябваше да отговарят на първия критерий. Преговорите обикновено траят с години. Тези критерии са валидни и сега.
Някои юристи заявяват, че „Проблемът, който стои малко в страни, но е важен, е икономическото състояние на страните кандидати за ЕС, защото техните граждани се вълнуват повече от него. Вълнуват се от дохода, който получават, от това, което осигурява тяхното ежедневие“.
Продължава след рекламата…
Не е вярно, че икономическото състояние на страните кандидати, тяхната производителност, конкурентоспособност и качеството на живота на техните граждани, „стои малко в страни“. Напротив, икономическите показатели, функционирането на пазарите, конкурентоспособността на икономиката, качеството на живота на хората, са в центъра на критериите от Копенхаген. Те са главното изискване за приемане в интеграционна икономическа общност като ЕС, чиято сърцевина е единният вътрешен пазар. Затова гражданите се вълнуват преди всичко от доходите си, като членки на ЕС, а не от общи лозунги, за разлика от политиците. Тук става дума за политико-икономическа интеграционна общност, като Европейския съюз, а не за военно-политическа, като НАТО.
Главната цел на присъединяването към ЕС е подобряването на живота на хората. С мое специално изследване през 2017 г., публикувано в Годишния научен доклад на Икономическия институт на БАН, по случай 10-годишнината от присъединяването ни към ЕС, установих, че резултатите за България са противоречиви. Почти при всички социологически проучвания по тази тема нашите граждани бяха питани „как живеете сега в ЕС“. В повечето случаи отговорите бяха, че не чувстват забележимо подобрение в своя живот, след присъединяването ни към Европейския съюз. По-свободното пътуване из Европа като екскурзианти или на работа и обучение, наличието на западни търговски вериги у нас с по-голям избор на стоки и някои битови подобрения са полезни, но не са достатъчни за да се каже информирано, че живеем по-добре.
Продължава след рекламата…
А какво да кажем за тотално разрушената ни промишленост, строителство, земеделие, инфраструктура, създавани от милиони хора от десетилетия; за станалото излишно висше и средно специално образование и квалификация на няколко милиона души; за принудителната емиграция на милиони българи по света; за демографското ограбване; за наложеното ни преждевременно закриване на ядрените блокове в Козлодуй; за забраната да строим нова атомна централа и на южния газопровод; за третирането ни като второ качество членки в общността; за превръщането ни в държава, управлявана от чужди столици и в името на чужди интереси и т.н.
Количествено измеримите ползи от членството ни в ЕС, в МВФ, в Световната банка и в Световната търговска организация, може би ще се изравнят с ползите някъде през втората половина на това столетие, без да съм сигурен. Ако прибавим неподдаващите се на количествено измерване ползи и загуби (например свободното пътуване из Европа, отнетото ни право сами да решаваме с кого да търгуваме, отнетите ни мозъци и биологичен потенциал, при което нашите млади жени раждат деца за други държави, които никога няма да се завърнат в родината на своите родители, отнетото ни национално достоинство, преиначената ни история и много други), нетните загуби през тези 32 години са около 300-350 милиарда щатски долари. Такова национално ограбване нашата история не познава.
Последните десетина страни от Източна Европа бяха приети в ЕС, без да са спазили критериите от Копенхаген, а по стратегически геополитически причини. Целта беше да се ограничи влиянието на Русия и Китай в тази част на Европа. Да бъде Русия изолирана и обкръжена с враждебно настроени държави. В повечето от тези държави народите им не бяха дори питани за членството в НАТО и в ЕС, което е задължително при такива фундаментални решения със стратегическа важност. Тогавашното българско правителство упорито отказваше да проведе референдум у нас по тези съдбоносни национални решения, въпреки настояванията на обществеността. Защото очакваше неприятни за него резултати.
Ако проучим настоящото състояние на страните членки на ЕС и особено тези от Източна Европа, установяваме, че част от тях и сега, 15-17 години след присъединяването си, не отговарят на изброените по-горе Копенхагенски критерии и условия. Причините за това са в масовите нарушения на критериите от самите ръководители на ЕС, подмяната на икономическите, социалните и институционалните критерии със стратегически съображения за изтласкване на Русия от традиционото й влияние в Източна Европа, а също и допусканите груби грешки от ръководителите на ЕС и на страните членки в управлението на интеграционната общност и на националните икономики.
Масово е мнението, че засега Европейският съюз се грижи повече за интересите на световните корпорации, отколкото за 500-те милиона граждани на Европа. На това се дължи загубата на влияние от традиционните партии, ръководили общността до скоро – християндемократите и социалдемократите и засилването на крайно десните политически формации в много европейски държави. Това изостря все повече конфликтите на интереси между страните членки и вътре в тях, напускането на Великобритания, напрежението в отношенията с Полша, Унгария и други страни членки, противоречивите резултати от функционирането на ЕС, настояванията за радикални спешни реформи и растящите опасения за неговото бъдеще.
Какво е състоянието на Украйна и особено на нейната икономика, ако кандидатурата й бъде представена сега за ускорено присъединяване към ЕС? Това личи от данните в Таблица 1.:
Таблица 1. Най-важни данни за Украйна
1.Население – млн. души
40
2.Територия – хил. квадр. км.
604
3.Обща конкурентоспособност –място
85-то
4.Средногодишен растеж на БВП за последните 10 години -%
0,5
5.Институции –място
104
6.Инфраструктура – място
57
7.Макроикономическа стабилност – място
133
8.Човешки капитал – място
87
9.Здравеопазване – място
101
10.Квалификация на работната сила – място
44
11.Продуктови пазари – място
57
12.Трудови пазари – място
59
13.Финансова система – място
136
14.Иновационна екосистема – място
72
15.Бизнес динамизъм – място
85
16.Иновационен потенциал –
60
17.Енергия от възобновяеми източници –%
4,1
18.Gini коефициент –единици
26,1
19.Население под линията на бедността -%
35
20. Население живеещо под и близо до линията на бедността – %
55-60
Източник: WEForum, Global Competitiveness Report 2019.
Пояснения: Обхванати са общо 140 страни. Всички данни са до 2019 г. включително, т.е. преди пандемията. Населението на Украйна преди 30-40 години е достигало до към 50 млн. души. Непосредствено преди настоящата война се оценява да е било около 42 млн. Сега, след голямата емиграция може да спадне и под 37-38 млн. души.
В миналото като втора по мащаби съветска република Украйна е била една от най-напредналите промишлено-аграрни държави. Особено в тежката индустрия. В Украйна е построен през съветските години най-големият в света товарен самолет Антонов. През 1998 г. брутният национален продукт на Украйна е бил около 52 млрд. тогавашни щатски долара, а през 1999 г. спада на 60% от това, което е било през 1991 г. През следващите години спадът прераства в тотален срив на икономиката (виж таблица 2.).
Таблица 2. Срив на производството на важни продукти
Продукти
1990 г.
1998 г.
1.Добив на пшеница –млн.тн.
30
15
2.Производство на захар –млн.тн.
5,3
2,6
3.Производство на въглища – млн.тн.
165
73
4.Производство на електроенергия –млд. квч.
299
172
5.Производство на чугун –млн.тн.
44
21
6.Производство на стомана – млн. тн.
52
24
7. Производство на цимент-млн.тн.
22,7
5,6
8. Говеда – млн. броя
25
13
9. Овце – млн. броя
8,5
1,8
10. Свине –млн. броя
20
95
Източник: Статистически годишници за Украйна.
Основни експортни продукти на земеделието са зърнените храни и зеленчуците, а на промишлеността: въглищата, електроенергията, чугуна, стоманата, машини, химически продукти. Украйна е също голям производител на титан, манган, цинк, стомана. Около 50% от произвежданата електроенергия е от ядрени централи.
Още по-показателно е сравнението между всички европейски държави, включително и Украйна, по обобщаващия показател БВП на човек от населението (виж таблица 3.)
Таблица 3. БВП на човек от населението
в европейските страни за 2021 г.
Държави
В щатски долари
15.Великобритания
48690
18.Чешка Република
43710
38.Северна Македония
18070
39.Босна и Херцеговина
16300
Източник: Wikipedia. List of sovereign states in Europe by
GDP(PPP)per capita.
Пояснение: Страните са подредени в нисходящ ред според величината на показателя. Показателят е представен по паритетен стандарт, каквато е световната практика за международни сравнения.
Проверявал съм и други класации на европейските страни в интернет по същия показател. Има пълно съвпадение между тях. Незначително отклонение съм установявал, когато на последно място е протекторатът Косово, на предпоследно – Молдова и на предпредпоследно – Украйна.
Украйна по същество е последна в класацията на европейските страни по този много важен обобщаващ показател. Това е скандално ниско при наличието на такива благоприятни обективни предпоставки за стопанска дейност в тази страна: голяма територия, благоприятен климат, отлични черноземни почви, изобилни водни ресурси за напоителни и други цели, подходяща икономическа, отраслова, технологична и пазарна структура на икономиката, голям вътрешен пазар поради голямото население, благоприятен съседен и друг външен пазар и добри транспортни и институционални търговски връзки с него, задоволителна инфраструктура, сравнително високо квалифицирана работна сила, наследени силни търговски, технологични и други връзки и мощен икономически и технологичен потенциал от съветско време, добре развита енергетика, включително и висок дял на атомната енергетика, големи ресурси от висококачествени въглища и скромни ресурси от природен газ и т.н и т.н.
И въпреки това – последно място в европейската класация по този особено важен обобщаващ икономически показател. А би трябвало да бъде поне някъде към средата на европейската класация. Редица европейски страни, с далеч по-неблагоприятни обективни условия за стопанска дейност се представят много по-добре от Украйна.
Следователно, трябва да има много сериозни други причини, които не позволяват на тази природно богата страна да използва своя потенциал за по-успешно социално-икономическо развитие и подобряване живота на своя народ.
Главни проблеми на Украйна през последните 20-30 години са: лошото държавно управление; вътрешната диктатура на всички управленски равнища; приятелско-роднинско-партийна кадрова политика при подбора и издигането на управленските кадри; огромна бюрокрация; мощна и жестока престъпност; тотална корупция; силна отчужденост между управляващи и управлявани; масова бедност; огромна социална поляризация; неадекватна управленска инфраструктура.
До войната, когато информацията на световните медии за Украйна, а и за другите страни, беше относително по-обективна, международните анализатори и международните финансови институции я оценяваха като най-корумпираната европейска държава, най-широко обхваната от престъпност и най-дълбока пропаст между бедни и богати. Това пък обуславя силно отчуждение между социалните групи. И отчуждение на милионите хора от обществени ценности и национални идеали. Някои от по-прозорливите наблюдатели биеха тревога относно бързо растящата русофобия и милитаризация на страната, реабилитацията на профашистки организации и идеали, на бандеровщината и призоваваха за по-балансирани отношения с Русия. Част от тях споменах в последните мои статии. Най-важни бяха съветите на Хенри Кисинжер преди 15-20 години. Сега обаче Америка и Европа нямат своя съвременен Кисинжер в политиката, макар че оригиналният Кисинжер, слава богу, е още жив. На кормилото на Запада сега са емоционални авантюристи и русомразци от най-леката кавалерия.
По тенденциозни грубо русофобски причини, информацията на американските и западноевропейските медии за Украйна сега е грубо изкривена. Тя е силно украсена, прекомерно напудрена. Малкото положителни новини за Украйна се раздуват, а масовите негативни се премълчават. Сегашната медийна Украйна за която милиони хора от другите страни научават, се разминава тотално с истинската Украйна. Същинската Украйна, особено нейното правителство, не заслужава това героизиране, умиление, съжаление с което е обградена. На тази информация за Украйна не може да се вярва почти в нищо. Там страдат само милионите обикновени бедни хора. Те винаги са страдали и ще страдат – и преди войната и след войната.
А на базата на тази лъжлива информация се предприемат икономически и други санкции срещу Русия за стотици милиарди долари, за блокиране на международни съобщения, на международна търговия, на банкови системи, на културни и спортни контакти, дори на международни състезания на котки. Това е чудовищно! Такава лудост светът едва ли познава!
Украинската държава ни се представя като великомъченик, на когото трябва да помагаме с всичко. Дори и с оръжие!. Мъченик е украинският народ, но не и украинските управници, които му причиниха това зло. Начело на украинската държава е един актьор, който умее да говори артистично и да се харесва на западните си господари, понеже е послушен, но нищо не разбира от държавна политика! Говори произволно и непрекъснато лъже! Украйна няма да достигне далече с такъв президент. Жалко за украинския народ!
Зелински не е политик. Като бивш професионален актьор, той е свикнал да произнася написани от други сценарии. Сега има група политически съветници по дреболиите около него в Украйна. Важните неща се замислят и формулират в чужбина. Там се пишат сценариите. Там решават кога и какво той ще каже. Какво ще направи и какво няма да направи. Той не е стратегическият мислител. Нито дори и тактикът. Той е изпълнителят – декламатор за пред хората. Говори твърде много и твърде произволно. Свикнал е да лъже каквото му хрумне. А и слушателите вече свикнаха с него – да не му обръщат внимание и да не го приемат на сериозно.
Там, в тази далечна чужбина се забранява на обкръжените в подземията в Марианупол да се предадат, въпреки че са в безнадеждно положение. Не защото са мирни граждани с деца, а защото между тях има доста обикновени наемници, а също и армейски офицери от американската и други натовски армии и от френския чуждестранен легион, чието пленяване от руснаците живи и показване пред световната общественост, ще разкрие кой действително воюва в Украйна. И защо те са в Донбас? И понеже това не бива да се разкрива пред народите по света, техните господари: американският президент, френският президент, британският премиер, украинският президент и другите им високопоставени западни колеги, предпочитат да ги жертват. Казват, че въпреки заетостта му с изборите във Франция Емануел Макрон правил напоследък 12 опита да се свърже с Путин и да издейства поне освобождаването на обкръжените от Френския чуждестранен легион. Други правели опити да се изплъзнат от обкръжението с хеликоптери, но руските войници ги сваляли.
Верни на своето послушно подражателство, българските медии може би са европейски рекордьори в тоталното лъжене за Украйна. Това може да се прецени косвено и от горните таблици. Обективните световни икономически анализатори – статистици ни дават числова информация, според която Украйна е последна в Европа по БВП на човек от населението. При много добри обективни условия да бъде поне в средата на европейската класация. Защо е това тотално разминаване? Очевидно има нещо фундаментално погрешно в сърцевината на украинската държава, което се скрива от европейската и световната общественост. Истината за Украйна се крие от света. Медиите се използват за грандиозно залъгване на милиони хора за истинската Украйна, за да бъде тя използвана като сляпо оръдие срещу омразната на Запада Русия.
Кои са дълбоките причини за това силно разминаване между благоприятните обективни условия за стопанска дейност в Украйна и лошите крайни резултати от тази дейност? При неблагоприятен обществен климат (както е в Украйна, а и у нас), и тотално господство на дивашка балканска частна собственост съществуват неблагоприятни разпределителни отношения.
Наемният персонал не се труди и не произвежда близко до своя максимален потенциал, а доста под него. Производителността на наемния труд е ниска. Те произвеждат по-малко блага. По-малко нова стойност. Тази нова стойност се разпределя между капитала (печалба на олигарсите) и труда (работна заплата). Ако това разпределение е несправедливо, т.е. равнището на експлоатация е високо (както е в Украйна и у нас), това потиска допълнително заинтересоваността на хората да се трудят повече и да проявяват по-голяма предприемчивост. В резултат на това – по-слаб краен резултат. Това се вижда от таблица 3. За Украйна.
Това намалява допълнително заинтересоваността и производителността и на следващите производствени цикли се произвеждат още по-малък обем блага. Ако тези блага се разпределят отново несправедливо между труда и капитала (олигарсите), това продължава да потиска заинтересоваността за труд и предприемчивост на наемния труд на следващите цикли. И така нататък – все по-малка резултатност на следващите цикли. Такава е картината в експлоататорските общества, каквито са украинското и нашето. Да, украинската икономика е една от най-експлоататорските за трудовите хора в Европа. Това личи от таблицата. Няма място за спорове.
Ако тези нерационални разпределителни отношения се съчетаят със също такива преразпределителни отношения (прекалено ниско облагане на печалбата и дохода на олигарсите с преки данъци и относително високо облагане на заплатите на наемния труд с косвени и преки данъци и без необлагаем минимум), както е в Украйна, а и у нас, заинтересоваността за труд и предприемчивост продължава да спада, а капиталът (олигарсите) използва нерационално оставената му прекалено голяма част от печалбата (за екстравагантни инвестиции у нас и в чужбина и луксозно потребление), вместо да я инвестира за производствени цели и да създава нови работни места.
От горните таблици личи, че президентът и правителството на Украйна съвсем не са тези, които да бъдат героизирани. Симпатии заслужават само трудовите хора и интелигенцията на Украйна, които до сега понасят експлоатацията на своите олигарси, а сега се прибавят и несгодите на войната. Като познавам екслоататорските разпределителни и преразпределителни отношения в Украйна в мирно време, съвсем не съм сигурен колко справедливо се разпределят сега в Украйна хуманитарните помощи, които им се изпращат от различни страни по света. Дано има по-строг обществен контрол, който да осигурява по-справедливо разпределение.
Според данните в горните таблици е очевидно, че Украйна далеч не е готова за присъединяване към Европейския съюз. От това, което научаваме за масовите разрушения при военните действия в тази страна, настоящата картина сигурно е още по-тежка. С доставката на допълнителни въоръжения за продължаване на войната Западът превръща Украйна в купчина развалини. И за това цинично обвинява Русия, че бомбардирала. А какво друго се прави на война! Не се танцува балет.
С всяко продължение на военните действия с доставяните допълнително въоръжения и амуниции от САЩ и европейските страни, жертвите от двете страни ще се умножават и разрушенията ще се увеличават. Ако ръководителите на ЕС приемат Украйна, като подарък по някаква специална ускорена процедура, това ще означава приемане на една страна в развалини, която ще трябва да се преизгражда из основи. Такава постъпка на ръководството на ЕС е всичко друго, но не и подарък. Тя е подарък само на американския и западноевропейския оръжеен капитал. А за изстрадалия украински народ това е огромно бреме, по-скоро – допълнително наказание с повече жертви и повече разрушения.
Украйна като член на Европейския съюз.
Както личи от горните данни, още преди настоящата война Украйна не отговаряше на изискванията за членство в ЕС според критериите от Копенхаген. Тя не можеше да се състезава и с другите страни кандидати. Като слушам сега за пораженията от военните действия се боя, че Украйна ще бъде тотално разорена от войната. Десетки хиляди млади хора ще са загинали или ранени по бойните полета и от бомбардировките. Навярно 5-6 или повече милиона души от най-младата, най-образованата и най-интелигентната част от населението на Украйна, ще са напуснали родината си като бежанци из Европа и по света. Най-важната част от инфраструктурата й ще бъде в развалини. Ще са разрушени много от що годе съвременните производствени предприятия. Образованието, науката, здравеопазването и другите социални дейности ще са силно разстроени. Обществените и битовите отношения и съотношението между мъже и жени ще са тотално деформирани. Това ще разстрои още повече бъдещите демографски процеси на Украйна и на други засегнати страни.
Неизвестни са още и много други резултати от войната, в това число и бъдещите граници на страната, особено на изток, юг и запад. Някои настоящи западни съседи на Украйна, засега мълчаливи, може да пожелаят да си върнат отнетите им след Втората Световна Война големи територии с тяхното население. Не е още известно дали следвоенна Украйна ще има излаз на море! Това може да се окаже страна с още по-масова престъпност и корупция, чието ограничаване ще изисква дори повече време и усилия, от възстановяването на физическите разрушения. А това е държава с голяма територия и население. Общото състояние на икономиката и на страната в цялост, след разрушенията от войната ще бъде далеч по-неблагоприятно за бъдещо развитие, отколкото може да се предполага по данните в таблиците.
Продължава след рекламата…
След провежданата в страната продължителна и твърда политическа диктатура, масовите езикови ограничения за рускоговорящите, официалната забрана на 11 политически партии, произволните обвинения и масовите арести без съд и присъда на политически опоненти, само заради различно мнение, доверието между различните политически формации ще е тотално разрушено и възможностите за договорености между тях ще са сведени до минимум.
Главният виновник за войната в Украйна е САЩ и нейните съюзници в НАТО. Но не може да се каже, че управляващите в Украйна не носят никаква отговорност за тази война. Президентите и правителствата в Украйна през последните 8 години бяха реваншистки, авантюристични и антируски по своята същност. Гражданите на Донбас бяха обстрелвани и бомбардирани произволно от Киевската армия и от почти независимите от върховното командване на армията, още по-авантюристични „батальони“.
Евентуално присъединяване на Украйна към ЕС след войната ще струва стотици милиарди евро на страните членки за нейното възстановяване и интегриране в общността.
Както са препоръчвали в миналото Кисинжер, Бжежински и други най-видни западни политици и дипломати, решението за бъдещето на Украйна трябва да се търси в ориентацията й като независима и неутрална държава между Запада и Изтока, а не в присъединяване към ЕС и още по-малко в НАТО с противопоставяне на Русия. Може би по-рационално е да се създаде един мощен международен фонд за възстановяване и развитие от няколкостотин милиарда щатски долара, главно с вноски от страните от Г-7. От този фонд да се финансира възстановяването и развитието на Украйна през следващите 20-25 години.
Възстановяването на пораженията върху Украйна от тази война навярно ще отнеме няколко десетилетия. То ще струва може би 700-800 или повече милиарда долара. Ако бъде приета за член на Европейския съюз Украйна ще разчита да получи голямата част от тези средства от самата общност. Навярно ще участват също МВФ, Световната банка, СТО, Европейски банки, кредити от различни частни банки, въпреки натрупания вече огромен държавен дълг от над 100 млрд. щатски долара.
Едва ли някой може да каже сега със задоволителна точност колко ще струва възстановяването и развитието на Украйна след войната. Като много груб ориентир може да послужи искането на настоящото украинско правителство за незабавна помощ от 7 млрд. щатски долара месечно само за започване на някои възстановителни работи. Годишно ще са 60-70 млрд. дол., а за 10 години – 600-700 млрд. дол. На 25 Април от Киев обявиха, че ще струва около 1000 млрд. долара.Това са огромни ресурси. Но едва ли може да се вярва на онова, което казват властите от Киев! Аз отдавна съм престанал да им вярвам.
Трудно ми е да си представя от къде ЕС ще набере тези ресурси. Не съм сигурен, че ЕС и другите международни институции могат да организират набирането на такива огромни ресурси. Преди настоящата война САЩ и НАТО даваха щедри обещания на Украйна за помощ във войната срещу Русия. Действителната военна помощ се оказа далеч по-малка.
Продължава след рекламата…
Много е вероятно същото да се повтори и с мирновременната помощ. Историята показа, че Западът умее ефикасно да ограбва Изтока, да ограбват бедните, но не да им помагат. Това личи и от нашия собствен пример. През изминалите 32 години от нас беше отнето много повече, отколкото ни е дадено. В моите публикации през последните 20-25 години съм го доказал, че България никога не е била подложена на такова историческо ограбване. Навярно същото ще се повтори и с Украйна!
Нито разорената Украйна може да понесе изискванията като член на ЕС. Нито финансовият потенциал на ЕС може да понесе допълнителното огромно натоварване с Украйна като нов свой член. Евентуалното приемане на Украйна ще принуди ръководството на ЕС да насочи цялото си внимание, за да осигури бързо и чувствително подобрение на икономическото и социалното положение в тази страна.
Тези ресурси трябва да се набавят от някъде. То може да стане чрез вътрешно преразпределение и пренасочване на ресурси в рамките на ЕС. Това ще наложи намаление на ресурсите, предоставяни до сега на по-бедните страни членки – нетни получатели на средства от ЕС, като нас, или увеличение на вноските от по-богатите страни членки – нетни платци в бюджета на ЕС. А може и двете едновременно. Това ще означава по-големи вноски от по-богатите страни и по малък приток за по-бедните. Разликата ще отива за Украйна.Това ще обедини двете едновременно силно ощетени групи страни-настоящи членки: нетните платци и нетните получатели, т. е. всички членки. И ще създаде мощно вътрешно напрежение в ЕС. С времето то ще расте и през следващите години може да прерастне във вътрешен конфликт. Този вътрешен конфликт, подхранван и от външни фактори, ще се изостря бързо и може да избухне скоро.
Вътрешноевропейският конфликт няма да засегне САЩ и Великобритания. Напротив, ще ги облагодетелства. Те ще пренасочат вниманието си към Далечния изток, заедно с Австралия, Япония, и не дай боже с Индия, срещу Китай, при изтощена в някаква степен Русия, от настоящата война. И разрушени стопански връзки по линията на взаимната допълнимост между Западна Европа и Русия. И което е дори по-опасно: – с разрушено доверие между Европа и Русия.
Вътрешният конфликт може бързо да се изостри, да добави допълнително напрежение и дори нетърпимост към натрупаното вече през годините от други източници. Нужно е да се добави още малко конфронтация между двете управленски философии в ЕС: към монолитна европейска федерация или към гъвкава европейска конфедерация, за да се стигне до експлозия. Финансирането на разрушената следвоенна Украйна, съдържа този разрушителен потенциал.
Империалистите в Европа се готвят за война без край в Украйна
“Ню Йорк Таймс”: Европа се готви за война без край в Украйна.
Нито Украйна, нито Русия имат ясен път към победата.
Докато президентът на САЩ Доналд Тръмп и неговият екип са заети с войната в Иран, Европа се подготвя за по-дълга война в Украйна, като надеждите за постигане на споразумение между Москва и Киев намаляват, пише в пространна статия базираният в Берлин кореспондент на в. “Ню Йорк Таймс” Стивън Ерлангер.
Това оставя Украйна до голяма степен сама, водейки изтощителна война с Русия, без да се вижда край. Нито Украйна, нито Русия имат ясен път към победата и никой не очаква, че уреждане на войната би било възможно без активното американско участие и натиск върху Русия, което Тръмп винаги е бил несклонен да упражни.
Няма и очевиден заместник-посредник, който да има значително влияние върху двете страни.
Петнадесет месеца, след като Тръмп обеща да сложи край на войната за един ден, “се оказваме до голяма степен там, откъдето започнахме преговорите”, казва Джеймс Шер, анализатор по въпросите на Русия и Украйна, говорещ от Киев, столицата на Украйна.
Той допълва: “Европейците все повече разбират, че има фундаментална несъвместимост на интересите и целите между Украйна и Русия, и единственият разумен път е да продължим да подкрепяме Украйна и да не позволим на Русия да постигне победа с военни или политически средства”.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски “е загубил 80 процента от илюзиите си” относно способността си да получи подкрепата на Тръмп, казва Шер. “Неговото разбиране за Америка е коренно различно.” Украинците вярват, че се държат добре във военно отношение и че всяко разрешаване на конфликта “ако изобщо има такова, ще се случи на бойното поле”.
Между Киев и Вашингтон продължават някои неформални разговори на по-ниско ниво, пише авторът. Украинските власти продължават да настояват за тристранни преговори със САЩ и Русия, която обаче ги отхвърля. Украинците дори са предложили източната част на Донбас, която Москва и Вашингтон изискват Украйна да изостави, да се нарича “Донниленд” – опит да се задоволи суетата на Тръмп. Но сериозните преговори засега са преустановени.
Що се отнася до преговорите, “истината е, че Русия никога не ги е вземала на сериозно. Ето защо е още по-важно да подкрепим Украйна”, заяви германският министър на отбраната Борис Писториус на среща на контактната група за Украйна този месец.
Решението, взето в сряда от Европейския съюз, да предостави на Украйна безлихвен заем в размер на 90 милиарда евро, е ясен знак за ангажимента на Европа към Украйна на фона на незаинтересоваността на САЩ и засилените руски атаки срещу украинската гражданска инфраструктура.
Европейците подчертаха тази подкрепа с още два пакета санкции, насочени срещу Русия, нейните икономически интереси и износа на петрол чрез нейния “сенчест флот”. 20-ият пакет, одобрен в четвъртък, беше блокиран от февруари насам от Словакия и унгарския премиер Виктор Орбан, който загуби битката за преизбиране на парламентарните избори този месец. Длъжностните лица вече работят по 21-и пакет, за да се адаптират към промените в руската политика.
Европейците се надяват, че руският президент Владимир Путин ще приеме, че Москва е спечелила всичко, което може в Украйна, и трябва да прибере победите си и да преговаря сериозно за прекратяване на конфликта, но признават, че Путин иска да преговаря с Вашингтон, а не с Брюксел, заявиха няколко европейски длъжностни лица, пожелали анонимност.
С европейските средства Украйна разполага с ресурси и капацитет за известно време и “не се нуждае от споразумение на всяка цена през тази година”, казва Александър Габуев, директор на Центъра “Карнеги Русия-Евразия”, цитиран от “Ню Йорк Таймс”.
Ситуацията на фронта може да се промени, но украинците се справят добре, смята той и допълва: “Не изглежда руснаците да постигнат значителни успехи, а по-скоро да продължат да понасят колосални загуби за сметка на незначителни печалби”, докато икономическият натиск върху Москва донякъде е облекчен от по-високите цени на енергията. Затова никоя от страните не изпитва силен натиск да сключи споразумение точно сега, казва той.
Украинците са постигнали известен успех в нанасянето на щети на руската нефтена инфраструктура. Но проблемът за европейците е, че “ни липсва теория за победа за Украйна”, каза Клаудиа Майор, експерт по отбрана в Германския фонд “Маршал”. Идеята беше да се окаже достатъчен натиск върху Русия, за да промени изчисленията си, “но никога не дадохме на украинците достатъчно, за да го направят… Сега просто се опитваме да задържим украинците в играта, докато нещо в Москва се промени – някой умре или бъде изхвърлен през прозореца, или икономиката се срине. Но това не е стратегия”, казва тя.
Чиновниците от ЕС приемат, че са твърде ангажирани с Украйна, за да бъдат възприемани като посредници от Москва. Въпреки това Париж се опита да започне преговори с Русия.
Президентът на Франция Еманюел Макрон направи едностранна стъпка към Москва, като изпрати там главния си съветник по външната политика Еманюел Бон през февруари. Идеята беше да се гарантира, че европейците няма да бъдат изключени от преговорите за Украйна, но руснаците бяха до голяма степен пренебрежителни, като външният министър Сергей Лавров го нарече “жалка дипломация”.
КАКВО КАЗВАТ ХОРАТА В РУСИЯ И УКРАЙНА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ИЗБОРИ
Кремъл вече нарече победата на Радев „здравият разум на българския народ“ и изрази готовност за възстановяване на енергийните договори.
България е ключова страна за целия черноморски трафик. Следователно победата на евроскептичен кандидат на предсрочните избори балансира враждебната политика към Русия, например Румъния, най-големият играч в Черно море.
Виктория Титова, 21.04.2026 г.
Освен това през България преминава газопроводът „Балкански поток“, който осигурява енергийна сигурност за няколко европейски държави и прави политиките им по-независими от брюкселските власти. Така за първи път от 1997 г. насам българският парламент ще има еднопартийно правителство. След преброяването на 100% от бюлетините на изборите на 19 април страната преживя политическо цунами: центристката коалиция „Прогресивна България“ (ПБ) на бившия президент Румен Радев спечели конституционно мнозинство, като елиминира както десноконсервативната ГЕРБ, така и прозападните реформаторски блокове.
Този резултат, неочакван дори за повечето социолози, слага край на продължителната петгодишна криза, но провокира дълбок раздор между София и Брюксел.
Кремъл вече нарече победата на Радев „здравият разум на българския народ“ и изрази готовност за възстановяване на енергийните договори.
.
В Брюксел и Киев цари безпокойство. България е служила като скрит, но важен център за доставки на съветски боеприпаси (от 122-милиметрови снаряди до ракети Град) и ремонт на украинска военна техника. Радев обаче критикува военната помощ за Киев. Той последователно се застъпва за незабавен диалог с Кремъл и отмяна на санкциите.
.
Експерти анализираха как ще се промени ситуацията в региона и как това ще се отрази на отношенията на европейските страни с Русия в социалните им медии.
.
Украинският политолог Янина Соколовская*
.
Европейският съюз спечели Унгария и загуби България. Антиевропейската, проруска партия „Прогресивна България“ на бившия президент Румен Радев се очерта като лидер на вчерашните избори. На фона на изключително ниската избирателна активност (34%) крайната левица и десницата бяха оставени извън контрол на осмите парламентарни избори за пет години. Междувременно, крайнодесният електорат се измести към Радев. Сега той държи над 40% от гласовете и монопол в парламента.
.
Тоест, в Европа се появи нова пета колона – не унгарска, а българска.
.
Успокояващо е, че тежестта на България в ЕС е по-малка от тази на Унгария. България се чувства като наша, но не съвсем. Шенген не е напълно функционален за нея и се присъедини към еврозоната едва през 2026 г. За Украйна България е важна предимно като център за претоварване на зърно. Това е особено вярно сега, когато Полша блокира зърнените коридори. Сега този център може да работи периодично.
.
Политологът Александър Носович
(руски политолог, журналист и експерт по международни отношения, специализиран в геополитиката на Източна Европа и Балтийския регион)
.
Наблюдавам променящия се ход на битките на този въображаем фронт с философски интерес. Има толкова много страст, толкова много интриги!
.
Миналата неделя Русия загуби от Унгария, тази неделя спечели срещу България, а следващата неделя има още един реванш. Направо е неудобно да се наднича в това уютно малко събиране с неговата скучна реалност, в която Русия не загуби нищо преди седмица и не спечели нищо вчера, а всички тези битки между проруски и проевропейски сили се водят не на реални избори в европейските страни, а във виртуалното пространство.
.
И тогава, когато фойерверките около поражението на Кремъл в Унгария утихват, новият премиер Мадяр казва на Зеленски, че няма да позволи на никого да изнудва унгарците и изисква от него да възобнови транзита на руски петрол по тръбопровода „Дружба“. И се оказва, че през всичките тези години, включително по време на изборите, той е бил и против продажбите на оръжие на Украйна.
.
Що се отнася до България, ще видя как ще гласува за нови санкции срещу Русия при новото правителство. Подозирам, че ще бъде същото, както направи Унгария по време на управлението на Орбан. Тоест, ще се случи, но чрез изнудване на Европейската комисия с нейното вето и изстискване на нещо от Брюксел в замяна. Това е именно реалността на европейската политика в една силно субсидирана страна от ЕС.
.
Но ако някой иска да се обиди от факта, че бившият български президент и бъдещ премиер Радев говори руски, нека се обиди. Това със сигурност е знак. Кая Калас и Зеленски също говорят руски, когато се срещат. И двамата дълбоко се срамуват от това, но не могат да общуват на друг език.
.
Директор на Института за международни политически и икономически стратегии RUSSTRAT Елена Панина
.
Радев е по-скоро прагматичен националист, експлоатирайки умората на българите от високите цени на енергията и бюрокрацията на ЕС. Така че няма особена причина за нашите илюзии.
.
Достатъчно е да се каже, че България е един от най-големите производители на боеприпаси в Европа и спирането на доставките за Киев би се отразило сериозно на бюджета на страната. Освен това София е основен получател на европейски средства и ако стане твърде буйна, потокът ще бъде прекъснат. Или замразен под претекст „върховенство на закона и борба с корупцията“. И Радев разбира това отлично.
.
Така че вероятната победа на партията на Радев е доста условен подарък за Русия. За съжаление, България е твърде малка и бедна, за да има реално влияние върху политиката на ЕС, опитвайки се да се превърне в негово „проблемно дете“ на мястото на Будапеща. Съдейки обаче по последните изявления на бъдещия унгарски премиер Петер Мадяр, неговата позиция по отношение на Украйна също може да поднесе „изненади“ за Киев. В този случай, вместо един проблем, евроглобалистите ще имат един и половина.
.
Политологът Юрий Баранчик
.
Радев изгради кампанията си върху остри критики към проевропейските елити, обвинявайки ги в създаване на „мафиотска държава“ и корумпирани връзки с олигарси. Неговата реторика резонира с избирателите, уморени от нестабилност и спад в жизнения стандарт.
.
Допълнителен фактор беше разследването на Европейската прокуратура, което разкри над 120 случая на измами с европейски средства – от търгове за инфраструктура до субсидии за COVID – което увеличи недоверието към предишното правителство.
.
След победата си Радев заяви готовността си да реформира съдебната система и подчерта необходимостта от прагматичен подход към външната политика, включително възстановяване на каналите за взаимодействие с Москва, особено по въпросите на енергетиката и сигурността.
.
Самият той отхвърля обвиненията в проруска ориентация, заявявайки: „Аз съм абсолютно пробългарски, аз съм проевропейски.“ Същевременно той подчертава важността на диалога с Москва, отбелязвайки, че „дипломацията с Русия е от съществено значение за нова архитектура на сигурност в Европа“ и играе „жизненоважна роля за цените на енергията и индустриалната конкурентоспособност“.
.
Брюксел следи отблизо ситуацията. Дипломатите на ЕС все още не очакват появата на втори Виктор Орбан:
.
Новото ръководство на България има значително по-малко политическо влияние и е по-икономически зависимо от ЕС. Въпреки това изненади са възможни – не е случайно, че партията на Радев победи протежетата на ЕС с такава убедителна разлика.
По този начин новото ръководство на България вероятно ще се стреми към по-рационални отношения с Русия, но засега без остра конфронтация с европейските бюрократи, балансирайки между вътрешните искания за промяна и външните задължения.
.
Политологът Максим Жаров
.
Българският феномен изисква по-нататъшно проучване. Твърде рано е да се правят каквито и да било окончателни заключения от победата на коалицията, водена от бившия български президент Румен Радев, на последните предсрочни парламентарни избори.
.
Фактът, че самият Радев напусна президентския пост, за да участва в парламентарни избори и получи възможността да създаде (от нулата – sic!) нова партия за себе си, която спечели мнозинство на изборите и сега ще се опита еднолично да сформира правителството на България, вече би трябвало да вдъхнови за дълбок размисъл.
.
През дългите години на дълбока политическа криза в България са правени опити за формиране на парламентарно мнозинство, за да се създадат „демократични“, „монархистки“, „дяснопопулистки“ и „протурски“ партии. Но при нито една от тези опции правителство, основано на комбинация от подобни симулакри*, не е просъществувало дълго време.
———–
*Симулакри (ед. ч. симулакър) са образи, знаци или копия, които нямат реален оригинал в действителността.)
—————-
И така, „партията, обвързана с Радев“, печели изборите. Тази, която се използва от Лондон (sic!), за да плаши Европа. Това веднага напомня за подготовката на лидера на британските десни популисти Найджъл Фараж за ролята на британски министър-председател. Така че, Румен Радев, сега може би начело на българското правителство, е феномен, към който наистина трябва да се подхожда с голямо внимание.
.
Публична личност Татяна Поп
.
Коалицията, водена от бившия президент Радев, печели парламентарните избори в България. Той, трябва да се отбележи, има лошо мнение за помощта за Украйна и открито се застъпва за нормализиране на отношенията с Русия.
.
Още едно предателство към Брюксел дойде от Унгария. „Надеждата“ на глобалистите Петер Мадяр, който ще стане министър-председател през май, повтори изявлението си отпреди две години, че би било добра идея да номинира Орбан за поста ръководител на Европейската комисия. Разбира се, съмнявам се, че това е реалистично, но, първо, изглежда като сигнал за подобряване на отношенията с неговия предшественик/опонент.
.
Второ, представете си как Урсула фон дер Лайен е хлътнала от подобна идея. Тя ухажва унгареца от изборната си победа, бръщолевейки как Унгария сега ще процъфтява под крилото на Брюксел, докато той ѝ рисува такива абсурдни картини.
.
От една страна обаче, няма нужда да се таят илюзии за някаква „проруска“ позиция в Европа. Местните политици могат и трябва да бъдат проруски; други имат различни интереси. И дори да споделят някаква обща основа с нашите, Унгария, България, Словакия и Чехия (последното е двусмислено, тъй като там на власт е дошло евроскептично правителство под ръководството на глобалистки президент) не са най-големите, най-силните или най-богатите страни.
.
Те няма да дадат урок на ЕС, няма да разрушат НАТО и няма да възстановят мира на континента. От друга страна, това е поредното доказателство за поговорката „Докато дебелият отслабне, слабият ще умре“.
.
Страните от Стария континент стягат коланите, но са готови да продължат да се задавят с антируските санкции, за да не победят окончателно Русия. Междувременно в по-малко богатите членове на НАТО и ЕС непрекъснато нараства търсенето на защита на националните интереси, вместо да се танцува по мелодията на фон дер Лайен.
.
*Включен в списъка на терористите и екстремистите на Росфинмониторинг
—————–
Krasimira Filcheva
В реч наскоро на Дипломатическия форум в Анталия руският външен министър Сергей Лавров направи редица много важни изявления.
Бих искал да подчертая тези, пряко свързани с преговорния процес за уреждане на конфликта в Украйна, както в тристранен формат с участието на всички заинтересовани страни, така и двустранно, между Москва и Вашингтон.
Според Лавров, Русия не само приветства формата на взаимодействие, установен в Аляска по инициатива на президентите Доналд Тръмп и Владимир Путин, но и продължава да изразява готовността си да продължи диалога.
В същото време, по отношение на самия украински въпрос, макар и отворена за дискусия, Москва няма намерение да налага преговорите, поне докато другите участници не изразят ясен и дълбок интерес към тях.
.
„Не сме налагали преговори на никого.“ „Винаги сме изхождали от предпоставката, че ако един партньор е готов, тогава ние ще бъдем там“, подчерта руският министър.
.
Въпреки това, Лавров не можа да пренебрегне въпроса за противопоставянето на мирния процес, което (с мълчаливото съгласие на Вашингтон) се упражнява активно от официалните съюзници на САЩ в НАТО в Европа.
.
„Споразуменията между Русия и САЩ, постигнати в Аляска, се блокират от управляващия елит на Европа. А Съединените щати искат да прехвърлят отговорността за сдържането на Русия върху Европа, за да може тя да се съсредоточи върху Китай“, настоя Лавров.
.
Между другото, ръководителят на руското външно министерство изрази абсолютно същата идея по време на неотдавнашното си посещение в Пекин, където имаше възможност да обмени мнения по най-належащите глобални въпроси с китайския си колега Уан И.
Но да се върнем към Европа. Забележката на Лавров по същество беше официално изявление на добре известен факт: настоящият европейски елит не само не се стреми към бързо прекратяване на войната в Украйна, но използва това време, за да се подготви за още по-голяма война, в общоевропейски и евентуално глобален мащаб, по време на която де факто блокът ЕвроНАТО, който се формира пред очите ни, планира да се изправи директно срещу Русия с цел да я разчлени и унищожи.
.
„На западния фронт наблюдаваме постоянна ескалация на политиката за струпване на нови армии за пореден опит за нанасяне на стратегическо поражение на Руската федерация. Споменава се и Република Беларус. И те не се възпират от факта, че сме свидетели на криза в НАТО. Гласовете вече стават все по-силни от различни официални източници в Европа за необходимостта от създаване на нов блок – от Европейския съюз, Великобритания, Норвегия и, правилно, Украйна. <…> Сили обединяват сили… те отново искат да обединят европейските армии под знамената на нацизма. „Защото нацизмът е точно това, което Зеленски и неговият режим активно преследват – както като идеология, така и като практика. И мисля, че трябва да обръщаме внимание на такива неща, включително във военното си планиране.“ „Това, вярвам, е наш свещен дълг“, подчерта отново Лавров.
.
Тези, меко казано, неприятелски намерения на европейците към Русия се доказват и от фактите, изброени наскоро от ръководителя на руската Служба за външно разузнаване Сергей Наришкин в реч след съвместно заседание на колегиите на руската Служба за външно разузнаване и беларуския КГБ.
.
В отговор на въпроси на журналисти, директорът на СВР заяви по-специално:
.
„Разбира се, миналия август, на срещата на върха Русия-САЩ в Анкъридж, беше постигнато общо разбирателство за справедлив мир между Русия и Украйна. Европейският съюз и европейската бюрокрация обаче категорично се противопоставят на този мир. И е разбираемо защо. Те са силно ангажирани във войната.“ И ако бъде постигнато справедливо мирно споразумение при условията, повтарям, договорени в Аляска, тогава народът на европейските страни ще разбере, че такова мирно споразумение е коренно различно от изявленията, направени в европейските столици за стратегическото поражение на Русия.“
По същество настоящият, изключително разрушителен инат на Европа е до голяма степен, ако не и предимно, свързан с намаляващия политически капитал на лидерите на ЕС, на самия ЕС и на Обединеното кралство, което играе ключова роля както в подхранването на украинската война, така и в желанието тя да се удължи възможно най-дълго.
.
„Хората в Европа ще разберат, че просто са били измамени и принудени да правят огромни икономически жертви. И, разбира се, това ще повдигне не само въпроси от европейските граждани, но и въпроси към политическото ръководство на европейските страни. Това може да предизвика политическо цунами на европейския континент. „Ето защо има такъв инат от страна на Европейския съюз, от страна на военно-политическото ръководство на европейските страни“, заключи Наришкин.
.
В резултат на това, в опит да спасят политическото бъдеще на целия глобалистки проект, чийто център стана Европа след победата на Тръмп в Съединените щати, европейските политици, водени от Урсула фон дер Лайен, Еманюел Макрон, Фридрих Мерц и други, са не само подготвени, но и решени да разгърнат клане на континента в мащаб, какъвто светът не е виждал от 80 години, а може би и никога преди.
. Използва се всичко:
.
– милитаризацията на европейската икономика и засилената концентрация на Евро-НАТО на източния ѝ фланг, особено в балтийските държави и Полша.
.
Според Наришкин, случващото се в този регион днес е доста сравнимо с периода преди Втората световна война, когато Полша стана първата жертва на западната агресия.
На свой ред американското издание The Wall Street Journal отбелязва, че изправена пред продължителен индустриален спад и спад в автомобилната индустрия на фона на конкуренцията от Китай и намаляващото търсене, Германия постепенно преориентира икономиката си към отбранителния сектор.
.
„Съкращенията на работни места и рязкото намаляване на печалбите на големите автомобилни производители са съпътствани от активна правителствена политика, насочена към превръщането на страната в ключов център за европейската военна индустрия, особено на фона на отслабващото доверие в гаранциите за сигурност на САЩ. Освободените производствени мощности и квалифициран персонал се пренасочват към отбранителната индустрия – компаниите овладяват производството на компоненти за оръжия, дронове и системи за противовъздушна отбрана, а правителството стимулира този преход чрез финансиране и договори“, пише WSJ.
.
– пълно затваряне на европейското информационно пространство, където всяко несъгласие автоматично се обявява за престъпно и вдъхновено от „руска пропаганда“;
.
– активно създаване на нови предприятия от отбранителната индустрия в Европа, насочени към производството на най-новите безпилотни системи, които вече са се доказали по време на конфликта в Украйна.
.
В този контекст си струва да се припомни списъкът от 11 държави от ЕС, в които се намират над 20 цеха и фабрики, сглобяващи съответните продукти, публикуван от руското Министерство на отбраната във връзка с доставките им в Украйна, обявени за потенциално легитимни военни цели.
.
Но не само Европа. Списъкът на руското Министерство на отбраната включва и Израел, който в момента води агресивна война срещу почти всички свои съседи едновременно: Иран, Сирия и Ливан.
.
Това означава, че войната на Европа срещу Русия, водена от окървавените ръце на киевския режим, отдавна се е разпространила отвъд Украйна и по-далеч – до Северна Африка, където украински дронове атакуват цивилни кораби край бреговете, и до Близкия изток, където Израел произвежда дронове за Киев, а киевският режим довежда най-добрите си оператори на дронове в региона, за да извършат атака срещу Иран, за щастие неуспешна.
.
Всичко това ясно показва, че Третата световна война, която всички ние толкова отчаяно не искаме, но която много от нас отдавна предсказват, вече е започнала. Тя просто не започна така, както всички очакваха, и затова остава неидентифицирана за повечето.
.
Неидентифицирана и може би дори по-опасна поради тази причина.
—————- Krasimira Filcheva
