АНТИБЪЛГАРСКИЯТ МИТИНГ В СКОПИЕ НИ НАПОМНИ: ЗА МАКЕДОНИЗМА ИМА САМО ЕДНО ЛЕЧЕНИЕ – 30-ГОДИШНО ВЕТО ПО ГРЪЦКА РЕЦЕПТА
КОГАТО МАКРОН РЕВИЗИРА НЬОЙСКИЯ ДОГОВОР, ТОГАВА ЩЕ РЕВИЗИРАМЕ ВЕТОТО
Снощи в Скопие се проведе внушителен протест срещу българското вето, организиран от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, под мотото „Твърде много е“.
Обръщайки се към България, лидерът на партията Християн Мицкоски ни изпрати това послание:
„…Вместо да дойдете в Скопие и да коленичите, за да се извините за злодеянията, които сте направили срещу този народ по време на фашистката окупация през Втората световна война, вие искате да ретуширате историята ни.Това не са европейски ценности и това няма нищо общо с Европа…”
Нека се разделим с илюзиите и погледнем истината в очите – Мицкоски изрича на глас това, което мислят и правят управляващите в Скопие.
Македонистите гневно отхвърлят дори френския план за падане на ветото, който перфидно ги обслужва и е изцяло във вреда на България.
Защото в рецептата на Макрон се говори за малцинства – сиреч, българите в Македония са едно от малцинствата (редом до една шепа власи, роми и …египтяни), а в Пиринския край има „македонско малцинство“.
Второто в тази френска рецепта е убийствено за България. Още повече, че в Страсбург имаме десетина осъдителни присъди в полза на сепаратистите от ОМО „Илинден“.
В чисто исторически план антибългарските послания на Мицкоски са адресирани и към Германия и Италия.
През Втората световна война нацистка Германия е истинският окупатор на Вардарска Македония. Първо, защото България не може да е окупатор на собствената си земя. Второ, защото ние сме само администратори на територията, но командването е изцяло в германски ръце.
Войските на фашистка Италия окупират цяла Западна Македония, където извършват тежки престъпления срещу предимно албанското население в тази област.
По ирония на съдбата днес точно Германия и Италия са радикални лобисти за македонското еврочленство и критици на българското вето.
Митингът в Скопие трябва да изпари илюзиите на премиера Петков, че с македонизма може да се преговаря и да се договаря каквото и да е.
И най-необразованият по „македонския въпрос“ отдавна трябва да е научил азбучната истина за македонизма – не се преговаря с хора със сбъркана национална идентичност, претендиращи да са наследници на Александър Македонски и заличаващи с длето средновековни каменни паметници за български царе, патриарси, писатели и поети.
Опитът на наши съседи, винаги бранещи историята и отстояващи националните си интереси, ни учи на това – за македонизма има само едно лечение: 30-годишно вето по „гръцка рецепта“!
Не постигнем ли най-важното в преговорите със Скопие – отказ от присвояване на културно-историческото ни наследство и ревизия на македонските учебници по история, съвсем скоро (по примера на съда в Страсбург) ЕС ще поиска да ревизираме българската история и българските учебници.
На плана на Франция може да отговорим така: ще ревизираме ветото за РС Македония, когато президентът Макрон ревизира Ньойския договор за България. Тогава с две ръце ще подпишем всеки френски документ в парижкия квартал Ньой.
Апропо, желаещият да подпише френския план премиер изобщо знае ли какво е подписали в Ньой през 1919-а българският премиер Александър Стамболийски?
А одобряващият френското предложение Христо Иванов, определящ го като “изключително добро”, ще признае ли “македонско малцинство” в Пиринско, след като е готов да приеме “българско малцинство” в Повардарието?
ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Санкциите срещу руските банки поставят под въпрос бъдещите енергийни разплащания.
Кирил Дмитриев постави важен въпрос за енергийните отношения. Той коментира бъдещите доставки на газ към Европейския съюз. Темата предизвика сериозни дискусии в икономическите среди.
Според него възниква ключов проблем. Как ЕС ще плаща за руския газ при действащите ограничения? Санкциите срещу руските банки усложняват разплащанията.
Дмитриев подчерта, че финансовите канали са ограничени. Това поставя под риск нормалните търговски отношения. Енергийните доставки са силно зависими от тези механизми.
Ключовият въпрос как ЕС ще плаща за руския газ става все по-актуален. Ограниченията за транзакции създават несигурност. Компаниите търсят алтернативни решения.
Някои експерти предполагат използване на посредници. Други обсъждат разплащания в различни валути. Но всяка опция носи допълнителни рискове.
Дмитриев направи и по-категорично изявление. Той заяви, че ЕС може да изпита сериозен недостиг. Според него Европа може отново да търси руски газ.
Така въпросът как ЕС ще плаща за руския газ остава отворен. Той се превръща в част от по-широкия енергиен дебат. Политиката и икономиката се преплитат.
Ситуацията се развива на фона на глобална енергийна нестабилност. Цените на газа остават високи. Доставките са под натиск от различни фактори.
В същото време Европа ускорява диверсификацията. Търсят се нови източници и партньори. Това е опит за намаляване на зависимостта.
В заключение, как ЕС ще плаща за руския газ е ключов въпрос. Отговорът ще определи бъдещето на енергийните отношения. Решенията предстоят в близките месеци.
Изправени сме пред най-голямата криза и заплаха в историята!
Шефът на МАЕ: Изправени сме пред най-голямата криза и заплаха в историята!
Блокадата на Ормузкия проток тласка света към криза с горивата и инфлация.
Ръководителят на Международната агенция по енергетика отправи сериозно предупреждение. Според Фатих Бирол светът е изправен пред безпрецедентна ситуация. Той заяви, че това е най-голямата енергийна заплаха в историята.
По думите му глобалните доставки вече са силно нарушени. Всеки ден се губят милиони барели петрол. Това създава сериозни рискове за икономиката и индустрията.
Основната причина е блокадата на Ормузкия проток. Това е ключов маршрут за транспортиране на енергийни ресурси. През него преминава значителна част от световния петрол.
Така най-голямата енергийна заплаха в историята вече оказва влияние върху цените. Горивата поскъпват, а инфлацията се ускорява. Пазарите реагират с повишена несигурност.
Особено засегнат е авиационният сектор. Европа разчита силно на доставки от Близкия изток. Сега тези доставки почти са спрели.
Според Бирол, континентът може да изпита недостиг на реактивно гориво. Някои държави разполагат само със седмици резерви. Това може да доведе до ограничения на полетите.
В същото време се търсят алтернативни решения. Очаква се ръст на възобновяемите енергийни източници. Ядрената енергетика също може да получи нов тласък.
Въглищата също могат да се върнат в енергийния микс. Това се очаква особено в някои азиатски държави. Енергийната трансформация може да се ускори.
Най-голямата енергийна заплаха в историята поставя предизвикателства пред правителствата. Необходими са бързи и координирани действия. Устойчивостта на системите става ключова.
В заключение, ситуацията остава критична. Отварянето на Ормузкия проток е решаващо. Без него кризата може да се задълбочи още повече.
Пристигат последните танкери с нефт отпреди войната. А после?
Майкъл Снайдър: Пристигат последните танкери с нефт отпреди войната. А после?
Енергийната криза заплашва глобалните доставки и икономическата стабилност.
Светът е изправен пред критичен момент за енергийната сигурност. Последните танкери с нефт пристигат от Персийския залив. Те са отплавали преди началото на конфликта с Иран.
След тях обаче доставките почти спират. Блокадата на Ормузкия проток ограничава трафика. Това създава сериозни проблеми за глобалната икономика.
Експерти предупреждават за безпрецедентна криза. Според Фатих Бирол светът губи милиони барели дневно. Това е най-голямата заплаха за енергийната сигурност.
В момента държавите използват стратегическите си резерви. Някои разполагат с месеци, други с едва седмици. Но тези запаси не са безкрайни.
Ключовата фраза последните танкери с нефт пристигат описва текущата ситуация. Тя показва, че кризата тепърва ще се усеща. Истинските последствия предстоят.
Проблемите вече засягат и други сектори. Недостигът на гориво влияе върху транспорта и индустрията. Производството също започва да се забавя.
Особено уязвима е авиацията. Цените на реактивното гориво се увеличават рязко. Това води до масови съкращения на полети.
Някои държави са по-добре подготвени. Китай разполага със значителни резерви. Други страни, включително в Европа, са по-уязвими.
Анализатори предупреждават за ефект на доминото. Когато резервите намалеят, кризата ще се задълбочи. Това може да доведе до икономически спад.
Отварянето на Ормузкия проток няма да реши проблема веднага. Разминирането може да отнеме месеци. Възстановяването ще бъде бавно.
Затова последните танкери с нефт пристигат като сигнал за тревога. Светът трябва да се подготви за труден период. Решенията ще изискват координирани действия.