БЪЛГАРИЯ

Общата плевня кастрира бъдещето ни

Бойко Рашков не приема оценката на служебния кабинет относно кабинета “Петков”, че всичко било хаос и разруха. Коментирайки действията на служебното правителство, Рашков се жалва най-вече за подмяната на кадри в МВР. Махат неговите хора в системата, точно както и той махна предишните. Какви са отношенията между Бойко Рашков и президента Румен Радев се разбира от фактите. Моментално след заемането на поста премиер Кирил Петков започна да подменя хората на Радев, поставени от служебното управление. Извърши това знаково неблагодарно, като имаме предвид, че се появи в политическото пространство и израсна благодарение на авторитета и популярността на Радев. Такова драстично и светкавично извръщане от бащицата беше много ефектно за наблюдаване.

А из коридорите на току-що овластеното свободно съчинение, наречено ПП, се говореше тихичко, че те няма да оставят Радев да контролира силовия ресор и структурите по сигурността, както няма да му позволят да застане със свои хора там, където се движат сериозни финансови потоци. В този ред на действия беше изхвърлен от “Булгаргаз” и Николай Павлов, който още тогава предупреди, че в газовата верига ще бъдат вкарани посредници, като беше изчислил, че те ще ни струват около милиард лева на година. Стефан Янев напусна правителството, на пръв поглед заради твърде балансирани коментари по отношение на войната в Украйна. От него се изискваше истерия, радикализъм и аматьорски изпълнения, каквито са характерни за нестабилния Кирил Петков.

Рашков запази позицията си, като си затвори очите и подпомагаше безогледните хрумвания и разрушителните действия на правителството “Петков” в енергийния и други сектори. Съвсем банално, съвестта му беше вербувана срещу предимствата на властта. Рашков беше употребен за схемата на Кирил и Асен, и сега ще очаква милостиво ПП или БСП да го приютят евентуално като водач на листа, за да бъде защитен с депутатски имунитет от действия на новата политическа власт, ако в нея не участват ПП.

По повод на честите рокади в МВР и службите за сигурност трябва да се отбележи, че един кадър в сферата на сигурността се изгражда минимум за десет години. И непрекъснатата подмяна на висшия кадрови състав, който пък подменя втория ред служители, унищожава приемствеността и формирането на сериозна експертност в този сектор. По закон секторът е деполитизиран, но въпреки всичко всяка нова власт неминуемо се изкушава да сложи силовия ресурс под свой контрол, считайки, че това ще подпомогне управлението й, ще прикрие грешките й и ще й даде възможност да получава допълнителна информация за несвойствена употреба. За целта МВР и службите се покриват с няколко началници, много близки до новодошлата власт, с аргумента, че ще се борят с лошите практики на предишните.

Но най-големият погром е, когато новата власт няма нищо общо с партиите, които имат дългогодишен опит в управлението, разполагат със свои кадри и разбират начина на функциониране на сектора. Най-големият погром е, когато партията е чисто нова, без никакъв управленски опит, точно като ПП, които позвъниха на всичките си приятелчета от детството, юношеството и коктейлния си живот, за да ги поканят за участие в управлението на държавата. Така във важните сектори на държавната власт се появиха хора, внезапно измъкнати изпод дюшека, които прескочиха много стълби в кариерното си развитие, но притежаващи най-важното професионално качество – да познават Кирил и Асен.

Много се нападаше практиката на ГЕРБ да си назначават свои хора в държавната администрация, но когато дойде “промяната” се оказа, че получаваме повече и по-бездарно пак от същото, включително и в сектора на МВР, за който Рашков се жалва. Кадрите, които БСП избута напред във властта, също са категорично и съвсем видимо събирани по правилото за сервилност и куклен механизъм пред председателката, а не според експертната си височина.

Самият Радев попадна в клопката на този проблем, трябваше да минат повече от пет години, за да получи някаква ориентация, и все още наблюдаваме дефектите на подобно кадруване – този ми е състудент, онзи ми е бил подчинен, третият идва по линия на БСП, четвъртият ми го гарантираха от някое посолство и пр. Всъщност лоялността не се постига по този начин. Постига се, когато действаш умно и решително, и така добиваш естествени качества на водач. Радев трябва вече да е осъзнал, че беше грубо измамен от Асен и Кирил точно по начина, по който тези хора обичайно действат – с техника за въвеждане в заблуждение и митомански презентации на собственото им преувеличено значение.

Така да се каже, “търговците” се продадоха добре на Радев, баламосвайки го с разкази за икономически планове, високотехнологични измишльотини, псевдоконтакти с американския елит, обучение и успехи в чужбина и др. подобни, и той наистина им повярва. Сега е моментът президентът, който беше в ролята на Франкенщайн, да предприеме радикални действия срещу собственото си политическо чудовище, което се оказа невежо за управлението на държавата и напълно неконтролируемо от разум, вътрешни фактори, политически знания и пр. То се задвижва единствено от страст за сделки и не е подходящо да ръководи политическия фронт на държавата, но виждаме, че няма намерение да се отказва без да бъде сразено и извадено от строя.

По повод на шуробаджанащина ще ви споделя следната история. През 80-те години в Париж в нашето посолство пристига на посещение министърът на науката и технологиите, за да представи Пловдив на форум на BIE, организация, свързана с международните изложения, и да обясни на партньорите какви възможности предлага нашият град, панаирът, павилионите и пр. Министърът носи доклад на български, който не може да прочете на френски, обичайните абсурди на социализма. Министърът също така води със себе си млад комсомолец, който обира всички тефтерчета и химикалчета, подредени от организаторите в залата, за да ги отнесе като подаръци у дома. Младежът също не знае френски и не е ясно защо министърът го води със себе си в онези времена, когато да отидеш до Париж беше сложна възможност, позволена за избрани.

На въпрос от страна на служителите в нашето посолство защо младият комсомолец придружава министъра, момчето отговорило следното: “Аз съм от старозагорско, моите баба и дядо там имаха обща плевня с родителите на другаря министър”. Общата плевня е чудесна метафора за начина, по който се формират експертните състави по министерствата в България и изобщо административният капацитет на нацията. Не само при социализма, сега дори още по-осезаемо. Шуробаджанащината е изместила всичко смислено и умно.

Претенциозните Асен и Кирил, които щяха да променят държавата, ни демонстрираха управленски буламач, представен от един приятелски кръг. Близки, роднини, любовници, съпруги и съученици управляваха държавата в един от най-критичните ѝ моменти. Накрая държавата колабира във всички сектори под “ефекта на общата плевня”, а служебният кабинет, който последва, обяви, че ситуацията е хаос и разруха. Но вместо да напуснат политическата сцена, провалените гръмотевично са решили отново да управляват. Така да се каже, да довършат започното…

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 33

БЪЛГАРИЯ

Помолихте ни да проследиме историята с Георги Семерджиев и какво се случва с него до днес.

Помолихте ни да проследиме историята с Георги Семерджиев и какво се случва с него до днес.

На 5 юли 2022 година София вижда една от онези катастрофи, които няма как да бъдат забравени.

Бул. „Черни връх“.

Георги Семерджиев кара мощен Audi Q7.

Скоростта, установена по делото, е 166 км/ч.

В града.

При ограничение 50 км/ч.

Минава на червен светофар.

Кара без необходимата правоспособност.

След употреба на наркотични вещества.

С фалшиви регистрационни табели.

С включена полицейска лампа.

Автомобилът удря такси, след това се блъска в асансьора на метростанцията и се разцепва на две.

На тротоара са 21-годишната Хариет Стефанович и 26-годишната Христина Дилева.

И двете загиват на място.

Не са били в друга кола.

Не са участвали в гонка.

Не са направили нарушение.

Просто са били на тротоара.

И са попаднали на пътя на човек, който се движи със 166 км/ч през София.

След катастрофата Семерджиев не остава на място.

Бяга.

И точно тук започва втората част от историята.

Историята, която вече не е само за един човек зад волана.

А за системата около него.

По разследването излиза името на полицайката Симона Радева.

След катастрофата Семерджиев няма ключове за жилището си.

Според установеното по делото той се свързва с Радева.

Тя му носи метална стълба.

С тази стълба той успява да влезе в дома си.

И да се укрие.

На следващия ден е задържан там.

И тук ми идва първият въпрос.

Как стигаме до момент, в който човек, който трябва да представлява закона, помага на издирван човек да се скрие от него?

Какво точно трябва да се счупи в една система, за да се случи това?

После започват да излизат и още данни.

Че Семерджиев не е бил някакъв неизвестен шофьор, който за първи път попада в полезрението на полицията.

Напротив.

Имал е история.

Нарушения.

Проблеми с книжката.

Фалшиви документи.

Наркотици.

Фалшиви номера.

Полицейска лампа.

И въпреки всичко това на 5 юли 2022 година той отново е зад волана.

И този път цената е два човешки живота.

След случая вътрешна проверка в МВР установява десетки служители, които по различен начин са имали отношение към негови нарушения и проверки през годините.

И тук вече въпросът е много по-голям от Семерджиев.

Как един човек може толкова дълго да трупа нарушения и въпреки това да продължава?

Колко пъти трябва някой да покаже, че няма намерение да спазва закона, преди системата най-накрая да го спре?

Трябва ли винаги да чакаме трупове?

Следват делата.

Семерджиев е признат за виновен по няколко обвинения.

За катастрофата.

За управление след употреба на наркотични вещества.

За използване на фалшива шофьорска книжка.

За фалшивите регистрационни табели.

За държането на наркотични вещества.

За бягството след катастрофата.

На 21 май 2025 година Върховният касационен съд потвърждава окончателно присъдата му.

20 години затвор.

Решението е окончателно.

Освен това е осъден да плати и обезщетения на близките на загиналите.

И тук може да се каже нещо, което в България не го казваме често.

Този път делото не се влачи десетилетие.

От катастрофата до окончателната присъда минават малко под три години.

Това е важно.

Защото показва, че когато институциите искат, съдебната система може да стигне до финал сравнително бързо.

Но остава въпросът:

Защо трябваше първо да загинат Хариет и Христина, за да бъде спрян човек, който според данните по делото отдавна е давал сигнали, че е опасен на пътя?

А какво стана със Симона Радева?

И тук историята вече също има окончателен край.

През 2025 година Софийският районен съд я осъжда на 5 години затвор за лично укривателство.

Присъдата е обжалвана.

На 19 юни 2026 година Софийският градски съд постановява окончателно:

3 години и 6 месеца затвор.

Ефективно.

При първоначален общ режим.

Съдът приема, че Радева е действала умишлено и е имала намерение да прикрие действията на Семерджиев.

Решението не подлежи на обжалване.

На 26 юни 2026 година тя е задържана.

След това е конвоирана в затвора в Сливен, където започва да изтърпява присъдата си.

Така че днес, през 2026 година, картината е ясна.

Георги Семерджиев – 20 години затвор.

Симона Радева – 3 години и 6 месеца затвор.

И двамата с окончателни присъди.

Но за мен това не е история само за две присъди.

Това е история за предупрежденията преди тях.

За всички онези моменти, в които някой е можел да каже:

„Дотук.“

За всички нарушения, които са били известни.

За всички проверки.

За всички хора в системата, които са виждали какво се случва.

За всички възможности тази история да приключи преди 5 юли 2022 година.

Защото правосъдието след смъртта е необходимо.

Но превенцията преди смъртта е още по-важна.

Хариет и Христина не могат да бъдат върнати.

Никакви 20 години.

Никакви 3 години и 6 месеца.

Никакви обезщетения.

Никакви дисциплинарни проверки.

Нищо от това няма да върне две млади жени, които просто са стояли на тротоара.

И точно затова този случай трябва да се помни.

Не само като „делото Семерджиев“.

А като въпрос към държавата:

Колко сигнала са достатъчни?

Колко нарушения?

Колко фалшиви документи?

Колко полицейски услуги?

Колко пъти трябва един човек да покаже, че не се страхува от закона, преди законът най-после да започне да се страхува за хората около него?

Защото когато системата не спира навреме един опасен човек, накрая някой невинен плаща цената.

В този случай цената има две имена.

Хариет.

И Христина.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 2

БЪЛГАРИЯ

Мамините синчета – част 3

Вече два пъти говорихме за „мамините синчета“.
За млади мъже, около които има пари, известни семейства, скъпи автомобили, нарушения и онова опасно усещане, че зад волана могат повече от останалите.
Днес продължаваме.
Този път с две имена.
Двама млади мъже.
Две тежки катастрофи.
Двама загинали.
И един и същ въпрос – защо някой трябва да плаща с живота си за чужда самоувереност?

Започваме през 2020 година.
19 април.
Великден.
София.
22-годишният Кристиан Николов управлява Audi Q7 по бул. „Черни връх“.
Пред него, на червен светофар, чака автомобилът на журналиста Милен Цветков.
Милен не се движи.
Не изпреварва.
Не участва в гонка.
Просто чака на светофара.
Audi-то се врязва в автомобила му с близо 100 км/ч.
Ударът е жесток.
Милен Цветков умира.
По делото е установено, че Николов е управлявал след употреба на наркотични вещества.
Върховният касационен съд окончателно го признава за виновен и му налага 9 години лишаване от свобода.
Освен това той остава без право да управлява автомобил за 10 години.
Кристиан Николов е син на бизнесдамата Десислава Николова.
Няма да твърдя, че произходът му е повлиял на делото.
Няма да говоря за „чадъри“, за които нямам доказателства.
Фактите и без това са достатъчно тежки.
Един човек е спрял на червен светофар.
И никога повече не се е прибрал.
Девет години затвор.
След тях Кристиан Николов ще продължи живота си.
Милен Цветков няма тази възможност.
И стигаме до 11 ноември 2023 година.
Пътят София – Варна край Велико Търново.
Начо Пантелеев управлява автомобил със 165 км/ч при разрешени 90 км/ч.
Сто шестдесет и пет.
Следва катастрофа с автомобила на футболния треньор Ферарио Спасов.
Ферарио Спасов загива.
Пантелеев е млад водач.
Но последвалото дело не говори за една случайна грешка.
Съдът отчита системно неспазване на правилата за движение.
Първоначално Начо Пантелеев получава 5 години затвор.
Апелативният съд увеличава наказанието на 9 години.
На 24 октомври 2025 г. Върховният касационен съд окончателно оставя деветгодишната присъда в сила.
Той е лишен и от право да управлява автомобил за 11 години.
И тук отново няма нужда да измисляме „чадъри“ или да обвиняваме роднините му.
Има съдебно установени факти.
165 км/ч при разрешени 90.
Системно неспазване на правилата.
И един загинал човек.
Кристиан Николов – 9 години.
Начо Пантелеев – 9 години.
А отсреща?
Милен Цветков – мъртъв.
Ферарио Спасов – мъртъв.
Различни години.
Различни градове.
Различни автомобили.
Но отново виждаме нещо познато.
Млади мъже.
Скъпи и мощни автомобили.
Висока скорост.
Наркотични вещества в единия случай.
И хора, които плащат окончателната цена.
Нямам нищо против човек да има богати родители.
Нямам нищо против на 20 и няколко години да кара автомобил, за който други работят цял живот.
Нямам нищо против човек да има десет коли, стига да са придобити законно.
Но в момента, в който излезеш на обществен път, фамилията ти няма значение.
Парите ти нямат значение.
Колата ти няма значение.
Правилата трябва да бъдат едни и същи за всички.
Защото физиката не знае кой е баща ти.
Червеният светофар не знае коя е майка ти.
А човекът в другата кола със сигурност не е длъжен да плати с живота си за нечие самочувствие.
И точно това е причината да пиша тази поредица.
Не за да обвинявам родители за действията на пълнолетните им деца.
Не за да измислям връзки и протекции.
А за да задавам един много по-прост въпрос.
Колко нарушения, колко катастрофи и колко погребения са необходими, преди да започнем да спираме опасния водач преди трагедията, а не да го наказваме след нея?
Защото след катастрофата вече е късно.
Тогава започват експертизите.
Делата.
Присъдите.
Обжалванията.
Но някъде другаде вече има семейство, което чака човек, който никога няма да отвори вратата.
И колкото и години да получи виновният, едно нещо никога не се променя.
За него присъдата има край.
За близките на жертвата – няма.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 2

БЪЛГАРИЯ

Оттеглянето на Борислав Сарафов не е реформа

Оттеглянето на Борислав Сарафов не е реформа – реформа ще е, когато начинът на работа на прокуратурата е различен и тя търси справедливостта.

Надявам се прокуратурата да се реформира отвътре. Премахването на Сарафов от поста – нещо непостижимо дълго време, показва, че хората, които стояха зад гърба му и го задължаваха да остане на поста, за да ги пази, са изгубили влиянието си. Българските прокурори трябва да осъзнаят, че този модел на завладяната държава е нетърпим. Това заяви вътрешният министър Иван Демерджиев пред bTV.

„Петьо Петров се издирва, но начина, по който подхожда прокуратурата, е непонятен за мен. Гарантирам, че страницата не е затворена. В МВР ще направим всичко, за да стигнем до истината. Ако прокуратурата иска да си върне част от доверието, нека не затваря тази страница. Децата на Пепи Еврото трябва да разглеждат делата на Пепи Еврото.

За казуса с незаконния град във Варна и на въпрос къде е Олег Невзоров, той уточни: „Имаме данни, които проверяваме, вероятно не е в България. Търсят се за разпит всички с касателство към случая. Най-важното обаче е как се стигна до тази ситуация.“.

„Няма друг случай в историята на ДАНС – да се издаде заповед и да се оттегли от създателя си дни по-късно. Не е приемливо, когато говорим за национална сигурност, да няма обяснение. Ако някой убеждава обществеността, че не е знаел за случващото се във Варна, това е абсурдно. Институциите трябва да обяснят бездействието си. Допустимо ли е в една правова държава, членка на ЕС и НАТО, да се случва нещо подобно – някой да създаде територия, на която да създаде собствени правила“, категоричен е той.

Това е само най – смрадливата част. Под тях има още 2 – 3 дузини безполезни идиота.

За случая „Петрохан” той коментира: „Правя всичко необходимо, за да се запозная с извършените до момента действия. Странно е как основни свидетели са разпитани и са буквално изпратени да отидат в Мексико. Има сериозни съмнения дали е събрана цялата информация в пълен обем. След проверката ще уведомя обществеността. Прокуратурата минимум е неглижирала този случай – имало е подадени сигнали, за мен е необяснимо защо няма сериозна работа.

На майките на Калушев и Златков той обеща, че ще се срещне с тях: „Трябва обаче да са наясно, че когато говорим за материали по разследването, това е изцяло на терена на прокуратурата. Ще опитаме да стигнем до ключови свидетели и да се работи с тях.“

За задържането на Васил Михайлов, министърът уточни: „Да не забравяме, че се посегна на наш служител. Михайлов е опасен за околните, направихме всичко необходимо, не беше лесно. След трудно преследване се стигна до задържането му. Той и кръгът около него се стараеха да не се стигне дотам. Получавал е помощ не толкова за служители на МВР. Имаме информация за теч на информация, но основно са помагали други хора. Действията им бяха много професионални.“

Относно трагедията след наркопарти в Благоевград, Демерджиев обърна внимание, че проблемът е сериозен и случилото се е симптом.

„Мотивирани сме да спасим всеки живот, който можем. Проблемът е неглижиран от години. Трябва превенция, която обаче отдавна отсъства в страната, работа с наркозависими. За три седмици свършихме доста работа, работим активно и с хора от неправителствения сектор. За първи път от много време се опитваме да изградим комплексна стратегия, не просто да провеждаме акциите си. Радвам се, че държавата се събуди. Ако обединим усилията си и ако обществеността ни подкрепи, ще имаме добри резултати“, каза още той.

„Кметът на Кърджали се разследва за няколко случая. Единият е по сигнал за изнудвани от кмета дружества. Конкретният случай е за нередности по поръчка за кучешки приют. Разпитът на кмета следва действията по събиране на документи чрез претърсване и изземване“, коментира също така Демерджиев.

„Хамид Хамид ме пита с писмо вярно ли е, че проверяваме Делян Пеевски. Да, проверяваме Пеевски, както и всеки друг гражданин на България. Никой не трябва да се чувства специален, законът е еднакъв за всички. Има немалко данни за Пеевски“, обяви той.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 1