Всички ние сме наблюдавали танца на нестинарка с боси крака върху горящи въглени. Чудим се, дали изпитва болка, или има някаква тайна рецепта за неутрализирането й. Според обичая, нестинарският танц се практикува на празника на Св.Св. Константин и Елена. Танцуващите стъпват върху нагорещената жарава с иконата на двамата светци в ръце. Каква е същината на тайнствения ритуал? На какво се дължи чудото, по краката на нестинарите да няма изгаряния?

Малко история

Нестинарството е един от най-древните български обичаи, възникнал още преди хилядолетия. Някои свързват появата му с Дионисиевите празници, а други с траките и техния култ към слънцето. Особено разпространен е този обичай в началото на 20-ти век в български и гръцки села в Източна Тракия, част от които след 1913 г. попадат в България, а останалите в Турция. Гръцкото население, останало в Турция, се преселва в Гърция и така пренася със себе си този ритуал.

Според произхода на думата „анастенария” от гръцки това означава „въздишане, пъшкане”, с което се свързва поведението на нестинарите по време на транс. Друго обяснение води към гръцката дума „хестия” – огън.

В момента в България автентичният нестинарски обичай е съхранен само в едно село в Странджа – с. Българи. В миналото обичаят се е практикувал и в други села в България и Гърция – Бродилово, Кости, Граматиково, Сливарово, Кондолово.

Днес нестинарството се практикува на много места в страната като туристическа атракция.

Според някои историци ритуалът е чисто езически, но носенето на християнските икони, опровергава това твърдение. Нестинарите си били подложени на големи гонения през 1913 г. Много нестинари в гръцкото село Кости се отказват от ритуала. През 40-те години на 20-ти век нестинарските танци са съхранени само в три села – Кости, Граматиково и Българи, където се запазва и до днес. По време на комунистическия режим нестинарите отново са подложени на гонения. Чак в началото на 90-те години на миналия век ритуалът се възстановява.

Макар да се счита за чисто български, подобен танц се среща и сред други народи. Според една легенда в Италия съществували хора, които ходят по нагорещени въглени, без да се нараняват. Подобен ритуал е съществувал в Япония и Китай, в Алжир, Мароко, Мала Азия, Сибир, Африка и на някои острови в Тихия океан. На Балканите съществува от хилядолетия. Преодолява гоненията от страна на християнството, така и от страна на комунизма.

Как протича ритуалът

Сутрин рано в деня на Св. Св. Константин и Елена започва процесия от нестинари. Трима младежи носят иконите до най-близкия свещен извор, наричан аязмо. Всички жители на селото участват в процесията. На аязмото иконите се освещават и се играе хоро с гайда и тъпан, водата от извора се счита за лековита през цялата година. Шествието продължава до параклис, където се пазят иконите през нощта. Тук нестинарите прекарват цялата нощ, слушат непрестанното биене на тъпана и изпадат в транс, започват да танцуват, като носят свещени предмети – кърпи, кандила, икони.

На площада на селото се пали голям огън, който се поддържа през целия ден от най-старата нестинарка или нестинар, които вече не танцуват. Вечерта се разстила жаравата с диаметър около 2 метра и дебела 5-6 см.

Най-напред най-възрастните нестинари обикалят 3 пъти жаравата, минават я веднъж на кръст и започват да танцуват. По време на танца нестинарите издават пронизителни викове, държат иконите на светците и нерядко правят предсказания.

Чудото

Състоянието, в което изпада нестинарката се нарича „прихващане”. След като получи „прихващането” нестинарката все едно изгубва изцяло контакт с околния свят. В този пристъп тя танцува възбудена, обхваната от халюцинации, произнасяйки непрестанни въхкания. С нарастване на напрежението, „прихващането” й засяга и останалите, а първите влезли в жаравата нестинарки, постепенно излизат от това състояние и прекратяват танца. Самият ритуал отстрани погледнат представлява непрекъснато прехвърляне на възбудата от една на друга или повече нестинарки, което създава впечатление за някаква свръхестествена сила, която се вселява в „избраниците”, прави ги неуморими в странната игра върху парещата жарава.

Интересен факт е, че след танца нестинарите нямат никакви наранявания по краката. Това е една от най-големите загадки и в това се крие магията на този ритуал. След направени медицински изследвания на нестинарите се установява, че кожата на краката им е нежна, без следи от изгарания. Любопитно още е, че паднали в огъня предмети, като кърпи например, не изгарят. Свидетели твърдят, че дори има случаи, в които нестинари са падали в огъня, изправяли са се и продължавали без никакви последствия. Нестинарите не могат да обяснят своята дарба и я определят като дар от светците.

Силата на вярата

Според жителите на село Българи разковничето е в силата на вярата. Те смятат, че човек не може да се научи да танцува, ако не е роден да бъде нестинар. Те вярват, че Господ ще ги опази, защото са добри и на никого не желаят злото. За успешния танц спомагат духовната подготовка, студените крака и монотонната музика на тъпана и гайдата, които им помагат да изпаднат в транс. Има научни доказателства, че в състояние на транс нестинарите предсказват бъдещето. Историчката Валерия Фол описва в своя книга пророчество, което чува от гръцки нестинар през 1993 г., който предрича войните в бивша Югославия.

Според психолози, които изследват състоянието на танцуващите, нестинарката изпада в хистероподобен пристъп, при който се осъществява вид анестезия спрямо жарта. Нестинарството се предава по наследство. Именно заради това „наследственото предаване” може да се счита като наследствено предаване на определен тип нервна система.

Танцът върху огъня се счита и като молитва към небесните сили за сполука, плодородие и предпазване от болести. Според едно вярване огънят е в състояние да унищожи и изчисти всички злини, както от човека, така и от земята. Все още не се знае със сигурност, дали нестинарството е магически танц и нестинарите крият своята тайна, или наистина силата на вярата им помага да преодолеят физическата болка. Именно това го прави уникално и неповторимо явление и до ден днешен..