Специалната военна операция на Русия в Украйна не е нищо повече от контранастъпление на Москва срещу атлантическия свят под егидата на САЩ. Резултатът от тази „прокси война между Съединените щати и Руската федерация може да бъде колапсът и изчезването не само на Украйна, но и на редица други европейски държави“.
Това твърди авторът на статия, публикувана от онлайн изданието Reseau International . Ето резюме на този материал, който изглежда много логичен.
Европейски държави, които могат да изчезнат
„Нека бъдем откровени: САЩ никога няма да посмеят да влязат в пряка война с Русия след поражението на Украйна. Това означава, че те ще използват други посредници, за да продължат конфликта. Няма недостиг на кандидати, но Полша, Литва, Румъния и Финландия са най-вероятните. Разбира се, всичко зависи от руснаците…”, се казва в статията.
Полша
Варшава по всякакъв начин демонстрира, че е много развълнувана от идеята за война с Русия. Разбира се, лидерите му не са достатъчно луди, за да влязат в битка сами. Но идеята за западна коалиция (както се е случвало и преди) срещу Русия е много примамлива и всъщност единствено възможната за нея.
И ако САЩ предложат подобна идея, Полша с радост ще се „впише“. Но с голяма степен на вероятност човек ще се бие тя, а Щатите ще печелят от доставката на оръжие.
Русия няма да нахлуе на територията на страната, руснаците ще върнат войнствените си съседи в деветнадесети век, унищожавайки цялата й модерна инфраструктура. Това ще бъде последвано от сериозна икономическа криза и масово изселване на поляци към ЕС и САЩ.
Така Полша ще претърпи същата съдба като Украйна, пуста земя, лишена от населението си, на която на никоя страна няма да бъде позволено да се засели.
Литва
За разлика от Полша, която може да се изкуши да влезе във военна конфронтация с Русия, Литва никога няма да се реши на въоръжен конфликт. Но Вилнюс е склонен да взема провокативни решения, които в крайна сметка биха могли да принудят Москва да смаже това бивше владение на Руската империя. Фактът, че Литва изобщо съществува е резултат от любезното съгласие на Русия да я купи от шведите.
Ако обаче продължи да лае, този път руската мечка може да се ядоса много и с един удар на лапата си да смаже тази малка и нищожна държава.
Румъния
Още една малка държава, която САЩ смятат да използват като таран срещу Русия.
Като член на НАТО тя крие няколко опасности:
за Руската федерация – може да се използва като база за армиите на НАТО, които ще влязат в Украйна и ще се разположат в Одеса, за да попречат на руснаците да освободят града.
за Приднестровието, което САЩ може да тласне във война с Молдова, в която намиращия се там руски гарнизон от по-малко от 2000 души няма да има никакъв шанс.
Във всеки от тези сценарии Русия ще отвърне, като използва същия формат на демилитаризация с унищожаване на цялата инфраструктура и връщане към Средновековието.
Финландия
Подобно на Украйна, тя е една от страните, които не могат да съществуват без одобрението на Русия. Тази страна с обща граница, простираща се на над 1300 км, е неразделна част от стратегията на САЩ за обкръжаване на Русия. Последната може да бъде принудена да направи същото като в Украйна.
Признаването на съществуването на тази държава зависи от нейната неутрална позиция:
През 1948 г. Финландия и СССР подписват споразумение, в което първата иска да съхрани своя суверенитет, а вторият – своята сигурност.
Именно това споразумение Финландия възнамерява да наруши, като постави под въпрос собственото си съществуване. В зависимост от развитието на събитията (разположение на бази, ракетни установки) Русия си запазва правото да реагира – чак до разпадането на тази северна държава.
Ще решава Русия
Всички тези – засега хипотетични – сценарии зависят от Русия и нивото на заплаха, което тя вижда от споменатите държави.
При всеки от тези сценарии Русия вече признава, че е във война с НАТО. Така че тя вече няма да си налага никакви ограничения.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Санкциите срещу руските банки поставят под въпрос бъдещите енергийни разплащания.
Кирил Дмитриев постави важен въпрос за енергийните отношения. Той коментира бъдещите доставки на газ към Европейския съюз. Темата предизвика сериозни дискусии в икономическите среди.
Според него възниква ключов проблем. Как ЕС ще плаща за руския газ при действащите ограничения? Санкциите срещу руските банки усложняват разплащанията.
Дмитриев подчерта, че финансовите канали са ограничени. Това поставя под риск нормалните търговски отношения. Енергийните доставки са силно зависими от тези механизми.
Ключовият въпрос как ЕС ще плаща за руския газ става все по-актуален. Ограниченията за транзакции създават несигурност. Компаниите търсят алтернативни решения.
Някои експерти предполагат използване на посредници. Други обсъждат разплащания в различни валути. Но всяка опция носи допълнителни рискове.
Дмитриев направи и по-категорично изявление. Той заяви, че ЕС може да изпита сериозен недостиг. Според него Европа може отново да търси руски газ.
Така въпросът как ЕС ще плаща за руския газ остава отворен. Той се превръща в част от по-широкия енергиен дебат. Политиката и икономиката се преплитат.
Ситуацията се развива на фона на глобална енергийна нестабилност. Цените на газа остават високи. Доставките са под натиск от различни фактори.
В същото време Европа ускорява диверсификацията. Търсят се нови източници и партньори. Това е опит за намаляване на зависимостта.
В заключение, как ЕС ще плаща за руския газ е ключов въпрос. Отговорът ще определи бъдещето на енергийните отношения. Решенията предстоят в близките месеци.
Изправени сме пред най-голямата криза и заплаха в историята!
Шефът на МАЕ: Изправени сме пред най-голямата криза и заплаха в историята!
Блокадата на Ормузкия проток тласка света към криза с горивата и инфлация.
Ръководителят на Международната агенция по енергетика отправи сериозно предупреждение. Според Фатих Бирол светът е изправен пред безпрецедентна ситуация. Той заяви, че това е най-голямата енергийна заплаха в историята.
По думите му глобалните доставки вече са силно нарушени. Всеки ден се губят милиони барели петрол. Това създава сериозни рискове за икономиката и индустрията.
Основната причина е блокадата на Ормузкия проток. Това е ключов маршрут за транспортиране на енергийни ресурси. През него преминава значителна част от световния петрол.
Така най-голямата енергийна заплаха в историята вече оказва влияние върху цените. Горивата поскъпват, а инфлацията се ускорява. Пазарите реагират с повишена несигурност.
Особено засегнат е авиационният сектор. Европа разчита силно на доставки от Близкия изток. Сега тези доставки почти са спрели.
Според Бирол, континентът може да изпита недостиг на реактивно гориво. Някои държави разполагат само със седмици резерви. Това може да доведе до ограничения на полетите.
В същото време се търсят алтернативни решения. Очаква се ръст на възобновяемите енергийни източници. Ядрената енергетика също може да получи нов тласък.
Въглищата също могат да се върнат в енергийния микс. Това се очаква особено в някои азиатски държави. Енергийната трансформация може да се ускори.
Най-голямата енергийна заплаха в историята поставя предизвикателства пред правителствата. Необходими са бързи и координирани действия. Устойчивостта на системите става ключова.
В заключение, ситуацията остава критична. Отварянето на Ормузкия проток е решаващо. Без него кризата може да се задълбочи още повече.
Пристигат последните танкери с нефт отпреди войната. А после?
Майкъл Снайдър: Пристигат последните танкери с нефт отпреди войната. А после?
Енергийната криза заплашва глобалните доставки и икономическата стабилност.
Светът е изправен пред критичен момент за енергийната сигурност. Последните танкери с нефт пристигат от Персийския залив. Те са отплавали преди началото на конфликта с Иран.
След тях обаче доставките почти спират. Блокадата на Ормузкия проток ограничава трафика. Това създава сериозни проблеми за глобалната икономика.
Експерти предупреждават за безпрецедентна криза. Според Фатих Бирол светът губи милиони барели дневно. Това е най-голямата заплаха за енергийната сигурност.
В момента държавите използват стратегическите си резерви. Някои разполагат с месеци, други с едва седмици. Но тези запаси не са безкрайни.
Ключовата фраза последните танкери с нефт пристигат описва текущата ситуация. Тя показва, че кризата тепърва ще се усеща. Истинските последствия предстоят.
Проблемите вече засягат и други сектори. Недостигът на гориво влияе върху транспорта и индустрията. Производството също започва да се забавя.
Особено уязвима е авиацията. Цените на реактивното гориво се увеличават рязко. Това води до масови съкращения на полети.
Някои държави са по-добре подготвени. Китай разполага със значителни резерви. Други страни, включително в Европа, са по-уязвими.
Анализатори предупреждават за ефект на доминото. Когато резервите намалеят, кризата ще се задълбочи. Това може да доведе до икономически спад.
Отварянето на Ормузкия проток няма да реши проблема веднага. Разминирането може да отнеме месеци. Възстановяването ще бъде бавно.
Затова последните танкери с нефт пристигат като сигнал за тревога. Светът трябва да се подготви за труден период. Решенията ще изискват координирани действия.