АНАЛИЗИ

Евразийският среден коридор. Истерията на атлантиците за задушаване на интеграцията между Европа и Азия

Геополитическите интереси на англо-американския истаблишмънт и водената от Русия-Китай ос ще се сблъскат заради Транскаспийския международен транспортен път

На 12 декември 2022 г. американската Агенция за Международно развитие (USAID) бе домакин на конференция, посветена на бъдещето на евразийския Среден коридор – проект за развитие на транспортната и енергийна инфраструктура, който се простира от богатото на ресурси Каспийско море до Европа.

На срещата водещи атлантици са отделили специално внимание на начина, по който да бъде „рамкиран“ този стратегически глобален хъб, чието развитие протича извън техния контрол. Те са наблегнали на това, че народите, които ще спечелят най-много от неизбежното разрастване на Средния коридор не трябва да се обособяват като източно-западен „регионален хъб“, свързващ Европа с Китай, а по-скоро като самостоятелна зона на просперитет – независима от Китай и в подкрепа на залязващия Европейски съюз.

Важността на Средния коридор значително нарасна през последната година, поради два основни фактора. Първо, руската военна интервенция в Украйна, и второ, спешната нужда от „декарбонизиране“ на страните, които все още са в клопката на атлантическата сфера на влияние.

Средният коридор получава името си от китайската Инициатива Пояс и Път (BRI), стартирана в 2013 година. Тя се състои от три коридора за разработване, чието предназначение е да развиват търговията и интерцивилизационния обмен между Изтока и Запада. Трите коридора са Северен коридор, Южен коридор и Среден коридор.

Трите артерии на новия Път на коприната

Северният коридор: Най-развитият и най-използваният от трите коридора до този момент, той се състои от железопътни линии и газопроводи, преминаващи от Китай до Казахстан, Русия и Европа. Някои атлантически геополитици биха искали да видят този коридор затворен, за да продължат с изолацията на транспортните и търговски пътища на „новия враг“ Русия.

Южният коридор: По-малко развит, но все пак важен, този коридор включва изграждането на железопътни връзки от Китай до Пакистан, Афганистан, Иран, Ирак, Сирия, Ливан и потенциално Турция, преди да достигне Европа през портовете на Ливан и Сирия и през наземните връзки в Турция.
Този път има потенциала да установи устойчив мир и възстановяване на Западноазиатските народи и има възможност да бъде продължен, за да интегрира и индустриализира страните от Персийския залив чрез проектите за едромащабни високоскоростни железопътни линии, като 2000-километровата жп линия от Персийския залив до Червено море, и да ускори перспективите за развитие на стратегическия Африкански рог.

Средният коридор: Най-сложната, но не по-малко важна от тези три атрерии е Транкаспийският международен транспортен път (TITR), наричан Среден коридор и включващ мултимодални железопътни функции и морски транзит на стоки от Китай до Европа през Киргизстан, Туркменистан, Азербайджан, Армения, Грузия и Турция.

Въпреки че този път е най-краткото разстояние, в сложния процес на преминаване от наземни към морски пътища през портовете на Каспийско море възникват усложнения и допълнителни разходи.

През последните месеци страните по маршрута на Средния коридор работиха за хармонизиране на интересите си и координиране на усилията за добив, преработка и пренос на енергийните ресурси на Каспийско море (в което се намира четвъртият по големина в света резерв от природен газ).

На 30 март 2022 г. между Турция, Азербайджан, Казахстан и Грузия е подписано четиристранно споразумение за продължаване на изграждането на железопътната система Баку-Тбилиси-Карс, на газопровода Баку-Тбилиси-Джейхан и на Транс-Анадолския газов тръбопровод (TANAP), който вече е в действие. Анадолският газопровод е част от по-големия Южен газов коридор, който включва седем държави и се състои от 3500 км тръби на стойност 35 милиарда долара.

Някои от ключовите проекти в рамките на Южния газов коридор включват:

1. Офшорните газови и нефтени кладенци Шах Дениз 2 в Каспийско море, където Азербайджан, Иран, Тюркменистан и Казахстан работят по финализирането на широко споразумение за разрешаване на многогодишни спорове.
2. Разширяването на рафинериите за природен газ на терминала Сангаджал в Каспийско море.
3. Разширяването на газопреносните мрежи в Италия
4. Развиването на нови връзки в газовите мрежи на южна и западна Европа.
5. Четири големи газопровода, включително Южнокавказкия тръбопровод, в който влизат Азербайджан и Грузия, Анадолският газопровод в Турция, Трансатлантическия газопровод, в който влизат Гърция, Албания и Италия, както и Гръцко-Българският газов интерконектор.

Значението на Международния транспортен коридор Север-Юг (INSTC)

В допълнение към тези три коридора Изток-Запад, дългоочакваният Международен транспортен коридор Север-Юг, свързващ Русия-Азербайджан-Армения-Иран-Индия, също получи значителен напредък през последните години, заедно с допълнително източно удължаване от Русия към Казахстан, Туркменистан, Киргизстан, Иран и Индия.

Когато стане възможно доставките от Русия да стигат до Иран, било през западното или източното разклонение на INSTC, те ще могат да бъдат доставяни до пазарите в Индия, Южна Азия и Източна Африка, през портовете в Джабахар и Бандар Абас на Индийския океан.

Противно на твърденията на някои близки до Атлантическия съвет анализатори, източно-западните коридори от Инициативата Пояс и Път и Международния транспортен коридор Север-Юг са с висока степен на синергия, обединени от мащабен стратегически резултат за общото развитие на Евразия и интеграцията ѝ в новия световен ред след Голямото нулиране.

„Инициативата Зелен Пояс“

След встъпването в длъжност на американския президент Джо Байдън през януари 2020 г., беше представена кова концепция, наречена „Build Back Better” (Да изградим отново по-добре – б.пр.), излязла от кулоарите на високоплатени рекламни агенции. Често повтаряният израз имаше двойствена дефиниция, но беше прегърнат от технократичните лидери на Атлантическите държави, както и от Джъстин Трюдо, Борис Джонсън и Урсула фон дер Лайен. Концепцията по-късно беше ребрандирана на „Build Back Better for the World” (Да изградим отново по-добре за света – б.пр.) или краткото „B3W“.
Въпреки топлия и обтекаем образ, Глобалната нова зелена сделка и B3W не успяха да получат развитие, поради липсата на конкретен план за действие, на детайли за начина на финансиране, както и поради невъзможността да покажат жизнеспособност и мащабна визия.

През март 2021 г. Байдън и Борис Джонсън обявиха нова програма, наречена „Инициатива Зелен пояс“, която описаха като отговор на китайската Пояс и Път. Когато бяха поискани подробности за финансирането на инвестицията от 3 милиарда долара, за да стане възможен „зеленият транзит“ на света към соларни панели и ветрогенератори, не беше представено нищо конкретно.

Концепцията отново не беше ясно дефинирана, но представеният имидж беше на Зелена революция, от която се очакваше да постави началото на нова ера на „чиста инфраструктура с нулеви въглеродни емисии“, ръководена от основани на правила утопични ординаристи от Трансатлантическия запад.

Глобалната нова Зелена сделка беше често приветствана като топла и приятна концепция, която беше обявена от бившия управител на Bank of England Марк Карни за ренесанс в пост-въглеродната епоха, на стойност 130 трилиона долара.
През септември 2021 г. Урсула фон дер Лайен обяви „Глобален зелен преход“ като европейски отговор на Инициативата Пояс и Път. Тази инициатива обаче срещна критики поради това, че игнорираше стотиците хиляди енергетици-инженери, обучени от Китай в Африка през последните десет години, както и заради пренасянето на историческите практики на хищническо кредитиране на Европа за сметка на Китай.

Фон дер Лайен заяви: „Ние искаме да създадем връзки, а не зависимости… За Европа няма смисъл да изгражда пътища между притежавани от Китай медни мини и притежавани от Китай пристанища.“

Въпреки това Глобалният зелен преход не успя да предложи подходящ механизъм на кредитиране или персонал и скоро залезе, подобно на другите две предложения „B3W“ и „Глобална нова зелена сделка“ преди него.

На 26 юни 2022 г. глобалната ситуация се промени драматично, поради продължаващата вече четири месеца руска интервенция в Украйна и ефективното издигане на нова Желязна завеса, целяща да отреже Европа както от Русия, така и от Китай. Въпреки тези развития, желанието на страните за достъп до евтина и надеждна енергия и храна се повиши повече от всякога.
В отговор Белият дом оповести най-новия си ребранд на B3W под формата на водена от Г-7 програма, озаглавена сега „Партньорство за глобална инфраструктура и инвестиции“.

Тази програма обеща 600 милиарда долара за период от пет години за страните от Африка, Югозападна Азия, Латинска Америка, Източна Азия и Източна Европа за изграждане на дигитална инфраструктура, телекомуникации, зелена енергия и мека инфраструктура с фокус върху джендър равенството.
Целта на тази програма беше да предложи на бедните страни алтернатива на хищническите амбиции на Китай за кредитиране. Засега обаче едва няколко от страните, на които бе предложен този „спасителен сал“, проявиха някакъв интерес.

Инициативата Три морета

Водената от НАТО инициатива Три морета, обхващаща Източна Европа, Кавказ и централна Азия, беше основана през 2014 г. като амбициозно усилие за осуетяване на Средния коридор. Три морета включва 12 източноевропейски страни от региона на Черно-Адриатическо-Балтийско морета.

Макар голяма част от десетките железопътни трасета, магистрали и газови проекти, предвидени в инициативата Три морета да са обективно в полза на участващите държави и на цяла Евразия, единствената причина, поради която чиновниците от НАТО и Атлантическия съвет промотират тази грандиозна програма е техният анти-евразийски геополитически дневен ред.
През юни 2022 г. Украйна беше приета за партньор в Три морета и бяха създадени фондове за акумулиране на частен капитал за инвестиции в тази трилионна инвестиционна схема за интегриране на енергийните и транспортни коридори в региона като хъб за доставка на енергия за Европа, и същевременно като стена за блокиране на коридорите от по-широкия Нов Път на коприната.

По време на срещата на върха на Три морета през този месец външните министри на Полша и Румъния излязоха с общо обръщение, в което се казва:

„Инициативата Три морета е част от нашия отговор на нуждите от разработване на енергийна, транспортна и дигитална инфраструктура, която да е климатично благорпиятна, напълно съответстваща на целите на Парижкото споразумение и на Европейската Зелена сделка.“

Три морета е насочена към консолидиране на контрола над държавите-членки от Източна Европа (плюс Украйна), но за пореден път много малко информация за начина на финансиране на различните инфраструктурни проекти е оповестена публично.

Фондът на инициативата, създаден през 2019 г., за да набере подкрепа от частния сектор (който се очаква да осигури преобладаващата част от средствата за тези проекти по нови зелени сделки), все още е далеч от набиране дори на малка частица от набелязаните средства.

Поставяне на „Зелена бариера“ пред действителното развитие

На 7 декември 2022 г. Световната банка издаде доклад, озаглавен: „Азербайджан по пътя към Зелено развитие“, в който авторите казват:

„Глобалоното преминаване към нискоемисионен икономически модел предлага на Азербайджан възможност за глобална и регионална конкурентност. За да се възползва максимално, Азербайджан трябва да се фокусира върху декарбонизация и диверсификация на икономиката, стимулиране на иновациите и развитие на природните и човешките ресурси.“
От дневния ред на Новата Зелена сделка Азербайджан със сигурност ще получи финансиране, но приемайки това, ще се окаже възпрепятстван да разработва необятните си ресурси или да влезе в ролята си както в Средния коридор, така и в Международния трнаспортен коридор Север-Юг.

Пет дни по-късно планът на Световната банка беше допълнен от USAID на конференция, организирана съвместно от Търговските камари на Азербайджан и Съединените щати, Белия дом и посолството на Азербайджан.

Отглас от желанията на всички, които се стремят да отрежат Русия и Китай от Средния коридор, може да бъде чут в думите на Иън Роулинсън, директор на АРМ Терминалите в Поти, Грузия, който каза:

„Грузия винаги е била смятана за сателитен на Русия регион. Този регион обаче е много западноцентричен. Тук има много западни компании, установени в Централна Азия и има голямо търсене на западни продукти… АРМ смята Централна Азия за последния надежден контейнер, с най-голям потенциал по отношение на логистиката. Тъй като тя е обградена от земя, достъпът до там е само чрез жп линии. Казахстан, например, изнася 60 милиона тона карго за Европа. Голяма част от тях все още минават през Русия, но това може да се промени в Средния коридор. Това важи и за товарите, пътуващи на изток към Казахстан.“

Усилията за сплашване, подкупване и заплахи към страни като Азербайджан, Грузия, Казахстан и Турция да изоставят идеята за Среден коридор като хъб на воденото от Китай развитие, са колкото саморазрушителни, толкова и абсурдни.
Игнорирайки факта, че Средният коридор не би съществувал, ако не беше на първо място лидерството на Китай, от тези страни се иска да видят себе си като крайна и начална точка на нов про-атлантически ексклузивен хъб.

Лидерите на страните по линията на Средния коридор дадоха да се разбере, че те с радост биха правили бизнес с Европа, но не и за сметка на отношенията им с Русия или Китай.

Евразийската интеграция се придвижва напред

На 20 декември Русия, Иран, Туркменистан и Казахстан направиха общо изявление, предлагайки на всички публични и частни заинтересовани компании в цял свят 20 процента отстъпка от всички разходи за транзит на товари и стоки, преминаващи през източния клон на Международната транспортна инфраструктура Север-Юг. Отстъпката ще бъде прилагана за всички стоки, преминаващи през Средния коридор (включително връзката Русия-Казахстан-Китай), както и за отсечката Север-Юг (включваща Русия, Туркменистан, Узбекистан, Киргизстан и Китай), а също и трасето Юг-Изток през Русия, Иран, Западна Азия, Източна Африка, Индия и Южна Азия.

Немалко атлантици биха искали повече от всичко на света да видят Грузия изтръгната от хватката на евразийското влияние, но е повече от ясно, че интересите на Тбилиси лежат на изток.

Миналата седмица беше оповестено, че търговията между Грузия, Русия, Китай и Турция е нараснала с 32% (от януари до септември) в сравнение със същия период през 2021 г. и че Грузия се ползва от облагите от подписването на важно споразумение за свободна търговия в Общността на Независимите държави, която включва Армения, Азербайджан, Беларус, Казахстан, Молдова, Русия, Таджикистан, Узбекистан и Турция.

Междувременно търговските обеми между Туркменистан и Азербайджан са нараснали с над 620% (от 48 милиона долара през 2021 г. до 305.5 милиона през 2022 г.) с още по-голям потенциал за растеж при продължаването на разработването на Каспийско море и със значително нарастващите потоци от енергийни ресурси към Европа и Китай.

Ако Европа желае да оцелее през идните десетилетия, ще трябва да се появи лидерство, което да се отърси от натрапчивия натиск на англо-американската върхушка, която цели да спре потенциалното икономическо сътрудничество на Европа-Русия-Китай на всяка цена, дори и тя да е умишленото убийство на милиони европейски граждани посредством изкуственото налагане на енергиен недостиг, хранителен недостиг или война.

Страните от Централна Азия и Югозападна Азия твърде дълго се пекоха на огъня на трансатлантическата имперска велика стратегия и все повече започнаха да осъзнават кой път към бъдещето отговаря на истинските им интереси – този на Евразийската интеграция.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 20

Related Topics:featured trending анализ

Up Next

Лъжата, в която сега живеем е по-унизителна от тази през комунизма

Don't Miss

Евразийският среден коридор. Истерията на атлантиците за задушаване на интеграцията между Европа и Азия

АНАЛИЗИ

НЕ СЕ ЗАИГРАВАЙТЕ С ЯДРЕНАТА РЕАЛНОСТ!

НЕ СЕ ЗАИГРАВАЙТЕ С ЯДРЕНАТА РЕАЛНОСТ!

Нека за момент оставим настрана лозунгите и погледнем на думите на Зеленски като разумни хора.

На 28 август украинският президент постави нова задача пред военната индустрия: 1000 далекобойни дрона срещу цели в Русия всеки ден.

По собствените му думи в момента Украйна извършва средно над 300 такива далекобойни удара дневно, но „трябва да има повече“. Целта е 1000.

Това не е малка промяна.

Това е опит войната да бъде изнесена на съвсем друго ниво.

Но тук идва въпросът, който политиците рядко задават публично:

Какво ще последва?

Да бъдем честни — Киев отдавна е подложен на руски ракетни и безпилотни атаки. Следователно не е коректно да се твърди, че войната досега е била „само на фронта“.

Но има огромна разлика между отделни далекобойни операции и поставянето на официална цел от 1000 удара дневно дълбоко на руска територия.

При достигане на подобен мащаб вече говорим за системна кампания срещу руската инфраструктура, енергетика, промишленост и военни обекти.

И тогава идва неизбежният въпрос:

Как ще отговори Москва?

Никой разумен човек не може да гарантира, че руският отговор ще остане ограничен до същия тип цели.

Москва вече предупреди Великобритания, че заради използването на британски далекобойни оръжия при удари по руска територия може да разглежда британското участие като все по-пряко и дори да предприеме действия срещу британски военни обекти във и извън Украйна.

Това не е доказателство, че утре Москва ще „изравни Киев със земята“.

Но е доказателство за нещо много по-важно:

рисковете от ескалация вече се увеличават.

А сега да погледнем реалността без емоции.

Украйна може да произведе повече дронове. Западът може да предостави технологии. Великобритания и Франция могат да увеличат военната си помощ. Европа може да продължи да финансира Киев.

Но нито Берлин, нито Париж, нито Лондон могат да гарантират, че Москва няма да отговори с ескалация.

И точно тук започва разликата между политическата реторика и военната реалност.

Да кажеш:

„Ще достигнем 1000 удара дневно“

е политическо заявление.

Да можеш да поддържаш 1000 далекобойни удара ежедневно, да осигуриш производство, разузнаване, навигация, бойна ефективност и преодоляване на руската противовъздушна отбрана — това вече е съвсем друг въпрос.

И дори това да бъде постигнато, остава най-важният въпрос:

Каква ще бъде цената на руския отговор?

Защото войната има една жестока закономерност:

Когато едната страна увеличава мащаба и дълбочината на ударите, другата страна обикновено не седи и не чака.

Тя търси начин да отговори.

Затова думите на Зеленски не трябва да бъдат посрещани нито с възторг, нито с подигравка.

Те трябва да бъдат разглеждани като сигнал за нов етап на войната.

А най-опасната илюзия е да се вярва, че можеш безкрайно да увеличаваш ударите по противника, без това да промени неговото поведение.

Войната не е компютърна игра.

Няма бутон „ескалация само за другия“.

И ако Киев наистина достигне 1000 далекобойни дрона дневно, въпросът вече няма да бъде:

„Може ли Украйна да удря Русия?“

А:

„Какво ще направи Русия, когато тези удари се превърнат в ежедневна норма?“

Точно този въпрос трябва да си зададат европейските лидери, преди да аплодират следващата стъпка към ескалацията.

Защото в тази война най-опасни не са думите, които звучат силно.

Най-опасни са решенията, чиито последствия никой вече не може да контролира.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 11

АНАЛИЗИ

“Кратката екскурзия“ на Тръмп се превърна във война без изход

“Кратката екскурзия“ на Тръмп се превърна във война без изход

На 28 февруари започна това, което за Вашингтон вероятно трябваше да бъде бърза и решителна операция срещу Иран.

Тръмп говореше за „свободата“ на иранците, а американската и израелската военна мощ трябваше да нанесат съкрушителен удар, … да разклатят властта в Техеран и да дойде политическа промяна.

Само че днес, шест месеца по-късно картината е съвсем различна.

Военната мощ на САЩ и Израел беше демонстрирана, но “военната победа” не се превърна в политическа победа.

Иранската държавна система оцеля.

Ръководството беше променено, но режимът не рухна.
Вместо очаквания вътрешен срив Техеран се адаптира, а ролята на силовите структури и Корпуса на гвардейците на Ислямската революция стана още по-голяма.

Защото … можеш да унищожиш военни обекти, но не можеш с ракети да наложиш политическа промяна.

А когато …. бързата война не донесе желания резултат, Вашингтон започна да сменя оръжието.

„Operation Epic Fury“ постепенно отстъпи място на „Operation Economic Outcast“ – икономическа кампания за задушаване на Иран чрез санкции и натиск върху държавите и компаниите, които продължават да търгуват с Техеран.

Или войната вече не е само въпрос на ракети и самолети, а
се превърна в битка за петрол, транспорт, банки, търговия и световната икономика.

А Иран има свой отговор … и той е …. Ормуз.

Светът много бързо разбра колко опасно е едно географско място да се превърне в оръжие.
И така много бързо усетихме последствията, които не останаха в Персийския залив, а стигнаха до цената на петрола, транспорта, инфлацията и до джоба на всеки обикновен човек.

И някак си тази „кратката екскурзия“ започва да изглежда все повече като капан.

Шест месеца война.
Без падане на иранската система.
Без капитулацията на Техеран.
Без устойчиво политическо решение и все по-висока икономическа и политическа цена.

И сега …. гледайки към “Великата Америка” се питаме всички… какво всъщност постигна тази война?

Защото една война не се измерва само с броя на изстреляните ракети, а и с цената, която плащаме всички.

А цифрите са достатъчно красноречиви….

Най-малко 7 900 души са загинали от началото на конфликта, като сред тях са хилядите жертви в Иран, Ливан и държавите от Персийския залив, както и американски и израелски военнослужещи.
Пентагонът съобщава също и за 757 ранени американски военнослужещи.

Но войната продължава…. тя вече се прехвърли върху световната икономика.

Петролът е поскъпнал с около 22%, а през стратегическия Ормузки пролив преминават едва около 7 кораба дневно и това е огромен проблем… Защото Ормуз не е просто някакъв тесен морски проход,
а една от най-важните артерии на световната енергетика.

И когато Иран използва Ормуз като коз, последствията не остават в Техеран или във Вашингтон…. Те стигат и до Европа, а и САЩ също трупат огромни разходи, като цената на войната за Вашингтон вече достига 37,5 милиарда долара.

И най-големият парадокс е, че се започна се с обещанието за бърза операция…. но получихме шест месеца война.
Започна се с идеята за решителен военен натиск…. но получихме икономическа блокада.
Започна се с надеждата за промяна в Техеран, а получихме един Иран, който продължава да държи един от най-важните стратегически лостове в света – Ормуз.

А сега Вашингтон и Техеран продължават да си мерят силите, докато дипломатическият изход остава далеч.
Защото войните са лесни за започване, но много по-трудно е да бъдат спрени, когато вече са въвлекли армия, икономика, петрол, търговски маршрути и геополитически интереси.

Преди шест месеца можеше да изглежда като „кратка екскурзия“, но днес сметката е огромна…
Говорим за война, която започва да живее собствен живот и най-страшното е, че никой все още не знае как ще приключи всичко това.
—————
Росица Калинова

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 10

АНАЛИЗИ

Кой дърпа конците на столицата?

Анализ на публични регистри очертава група участници, в чиито дружества фигурира европейско финансиране за над 8,2 млрд. €.

Увод

Този материал описва мрежа от свързани лица и дружества, съставена от публично достъпни данни към 3 август 2026 г. Източниците са Търговският регистър, списъкът на длъжниците на НАП, регистърът на обществените поръчки и публичните регистри на европейско и национално финансиране.

Извадката включва само лица с три или повече дружествени участия. Връзка между две лица се отчита при две или повече общи дружества. Тези прагове определят кои лица и връзки влизат в анализа. Лица с по-малко участия и по-редки съвпадения остават извън обхвата и не са отразени в числата по-долу.

Обща картина

Извадката съдържа 327 лица и 940 уникални дружества. От дружествата 891 са действащи, а 49 са заличени или прекратени — дял от 5,2%. Регистрирани са 1 526 дружествени участия. Средно на дружество се падат 1,62 участници от извадката. Лицата са разпределени в три групи: 20 „ключови“ с общо 267 участия, 87 „активни“ с 522 участия и 220 „участници“ с 737 участия.

Публичните задължения към НАП възлизат на 2 899 672 € и са концентрирани в 28 от 940 дружества (3,0%), които засягат 23 от 327 лица. Обществените поръчки са на стойност 140 535 000 € в 32 дружества с 47 лица. Европейското финансиране е с най-голям обем — 8 253 118 693 € в 236 дружества с 224 лица. Държавен фонд „Земеделие“ фигурира с 274 953 853 € в 31 дружества, а грантовете — с 18 647 470 € в 18 дружества.

По типологията мрежата клони към структура, ориентирана към публично финансиране (категория Г). Обемът на европейските средства и на средствата от ДФЗ е водещата величина, докато публичният дълг е нисък като дял и разпръснат. Едновременно с това е налице и елемент от категория В, тъй като обществени поръчки фигурират в над тридесет дружества. Профилът е смесен по източник на средства, но с ясно доминиране на публичното финансиране пред дълга.

Ключови фигури
Николай Ганчев Михайлов участва в 6 дружества, всички действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 3 131 421 714 € — най-големият обем на ниво участник в извадката. Отделно участва в дружества с поръчки за 7 500 000 € и с 2 733 197 € от ДФЗ. Няма отчетени връзки към други лица.

Теодор Иванов Захов участва в 8 действащи дружества с европейско финансиране от 828 580 116 € и грантове от 5 095 571 €. Свързан е с две лица, сред които чрез структурни връзки.

Иво Георгиев Прокопиев [Ключов] фигурира в 13 дружества, от които 12 действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 843 440 039 €, поръчки за 11 000 € и грантове от 4 488 030 €. Има 5 връзки, най-силната от които е с Юри Богомилов Катанов чрез 12 общи дружества.

Кънчо Марков Стойчев [Ключов] е с най-голям брой участия — 19 дружества, всички действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 1 737 118 € и поръчки за 303 000 €. Свързан е със 7 лица, включително с Андрей Венцелов Райчев чрез 12 общи дружества.

Любомир Борисов Лозанов [Активен] участва в 7 действащи дружества с 177 783 128 € от ДФЗ — най-големият обем от този източник на ниво участник — и с 4 790 047 € европейско финансиране. Няма отчетени връзки.

Сергей Милчов Лозанов [Участник] фигурира в 3 действащи дружества, в които са вписани непогасени публични задължения от 612 394 € в 3 дружества — сред най-високите стойности по дълг на ниво участник. Няма отчетени връзки. Отделно Трайчо Димитров Борисов участва в дружества с публичен дълг от 1 598 446 € в едно дружество.

Как функционира
Мрежата е рядка. Плътността ѝ е 0,0044, а връзките са 236 при 327 лица. От тях 141 лица нямат нито една връзка към друг участник, а 186 имат поне една. Това означава, че данните не описват единна структура, а множество отделни групи и голям брой несвързани участници. Значителна част от лицата се появяват със своите дружества, без да споделят участия с останалите.

По тип връзките се разпределят на 110 структурни, 121 смесени и само 5 финансови. Структурните и смесените връзки преобладават — те отразяват съвместно вписване в едни и същи дружества, придружено в част от случаите с наличие на публични средства в тези дружества. Финансовите връзки са изключение.

Там, където има концентрация, тя е локална. Групи като Кънчо Стойчев, Андрей Райчев и Марчела Веселинова Желева споделят дружества с поръчки за 303 000 €. Отделна плътна група обединява лица като Емануил Янков Манолов, Иван Тотев Радев, Ива Емилова Иванова, Светослав Тотев Радев, Данаил Емилов Иванов и Тодор Трифонов Александров чрез множество общи дружества, в част от които фигурира европейско финансиране от 9 500 702 €. Тези струпвания са отделни едно от друго и не образуват обща верига през цялата извадка.

Какво остава извън обхвата
Анализът е ограничен от праговете на извадката: лица с по-малко от три участия и връзки под две общи дружества не са включени. Данните не показват дяловото разпределение в дружествата, реалното усвояване на посочените средства, нито ролята на всяко лице извън вписаното. Сумите на ниво участник описват дружествата, в които лицето фигурира, и не се събират помежду си. Възможни са непълноти и промени в първичните регистри.

Уточнение
Настоящият материал е анализ на публично достъпни данни от Търговския регистър, публикуваните от НАП списъци на длъжници и официалните регистри на обществените поръчки и на публичното финансиране.

Описаните връзки представляват съвместно участие в търговски дружества и нищо повече. Те не са твърдение за съгласувани действия, за договорка или за съвместна дейност извън вписаното в регистъра.

Наличието на лице в този анализ не е обвинение в престъпление или в друго нарушение. Непогасените публични задължения са гражданско обстоятелство, вписано в публичен регистър, и не представляват констатация за виновно поведение. Получаването на публично финансиране е резултат от регламентирани процедури.

Данните отразяват състоянието към посочената дата и може да са се променили. Възможни са непълноти и грешки в първичните регистри.

Мрежа на взаимовръзките
Интерактивната мрежа изисква JavaScript. Данните под нея са пълни и четими и без него.
Посочи или кликни върху участник, за да видиш данните му и с кого е свързан. Възлите могат да се влачат, а мрежата се приближава с колелцето или с бутоните долу вляво.

Обобщени данни
1 526 участия · 49 заличени
Фин: 5 · Смес: 121 · Стр: 110
Сумите в горните полета са изчислени по уникална фирма — всяко дружество се брои по веднъж, независимо от броя участници в него. Сумите в таблиците по-долу са на ниво участник и отразяват общия обем на дружествата, в които лицето участва; те не се събират.

Топ участници
По НАП дълг
Участник Група Дълг (€) Фирми
Трайчо Димитров Борисов Участник 1 598 446 € 1
Сергей Милчов Лозанов Участник 612 394 € 3
Иван Петров Иванов Участник 194 619 € 2
Йордан Николов Христов Активен 167 897 € 1
Нелко Георгиев Начев Активен 120 670 € 1
Георги Иванов Георгиев Участник 120 670 € 1
Даниел Георгиев Александров Ключов 65 746 € 2
Михаил Иванов Михайлов Участник 55 382 € 1
По обществени поръчки
Участник Група Поръчки (€) Фирми
Тамаш Хак Ковач Участник 92 800 000 € 1
Боян Филипов Стефов Участник 92 800 000 € 1
Петя Георгиева Николова Участник 10 800 000 € 1
Васка Александрова Пенкова Ключов 9 600 000 € 2
Николай Ганчев Михайлов Активен 7 500 000 € 1
Данаил Парашкевов Монов Участник 3 491 000 € 2
Иван Луков Гарчев Участник 3 000 000 € 1
Велко Събов Петкански Участник 3 000 000 € 1
По европейско финансиране
Участник Група Еврофондове (€)
Николай Ганчев Михайлов Активен 3 131 421 714 €
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 843 440 039 €
Теодор Иванов Захов Активен 828 580 116 €
Николай Георгиев Тотов Участник 800 233 506 €
Цветанка Георгиева Минчева Активен 304 035 815 €

Ивайло Русинов Главчовски Участник 303 466 564 €
Мартин Бойчев Ганев Участник 290 324 630 €
Цветелина Бориславова Карагьозова Активен 289 470 736 €
По Държавен фонд Земеделие
Участник Група ДФЗ (€)
Любомир Борисов Лозанов Активен 177 783 128 €
Даниел Георгиев Александров Ключов 27 215 026 €
Нели Пенчева Запрянова Участник 27 215 026 €
Пламен Белчев Пенчев Участник 23 840 847 €
Христо Борисов Цветанов Активен 14 507 599 €
Динко Димитров Динев Ключов 12 036 963 €
Йордан Димитров Динев Ключов 12 036 963 €
Валентин Нойчев Вълков Участник 8 007 775 €
По грантове
Участник Група Грантове (€)
Росица Георгиева Панчева Участник 5 402 706 €
Теодор Иванов Захов Активен 5 095 571 €
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 4 488 030 €
Ирина Каменова Недева Участник 2 325 790 €
Димитър Георгиев Димитров Активен 1 839 993 €
Крум Янков Хаджигеоргиев Участник 1 839 993 €
Мартин Бойчев Ганев Участник 938 073 €
Цветелина Бориславова Карагьозова Активен 618 620 €
Топ 15 по брой фирмени участия
Участник Група Общо Активни Заличени НАП дълг Поръчки Еврофондове Грантове
Кънчо Марков Стойчев Ключов 19 19 0 — 303 000 € 1 737 118 € —
Петър Нейчев Нейчев Ключов 18 16 2 — — 13 020 440 € —
Даниел Георгиев Александров Ключов 17 16 1 65 746 € — 93 144 € —
Иво Евгениев Евгениев Ключов 16 16 0 — — 3 592 379 € 22 669 €
Никола Алексов Зикатанов Ключов 15 15 0 — — 193 755 € —
Динко Димитров Динев Ключов 15 15 0 — — 323 313 € —
Васка Александрова Пенкова Ключов 14 14 0 — 9 600 000 € 4 330 437 € —
Румен Нейчев Ралчев Ключов 14 14 0 — 43 000 € 75 927 € —
Йордан Димитров Динев Ключов 14 14 0 — — 318 201 € —
Радослав Маринов Карабоиков Ключов 13 11 2 28 612 € — — —
Юри Богомилов Катанов Ключов 13 11 2 — 11 000 € 15 293 329 € —
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 13 12 1 — 11 000 € 843 440 039 € 4 488 030 €
Андрей Венцелов Райчев Ключов 13 13 0 — 303 000 € 1 692 232 € —
Данета Ангелова Желева Ключов 11 10 1 — — 2 450 313 € —
Пламен Симеонов Русев Ключов 11 11 0 — 179 000 € 8 626 101 € —
Най-силни взаимовръзки
Участник А Участник Б Общи фирми Тип НАП дълг Поръчки Еврофондове
Иво Георгиев Прокопиев Юри Богомилов Катанов 12 Смесена — 11 000 € 15 293 329 €
Динко Димитров Динев Йордан Димитров Динев 12 Смесена — — 318 201 €
Андрей Венцелов Райчев Кънчо Марков Стойчев 12 Смесена — 303 000 € 1 692 232 €
Вълко Стоянов Вълев Стефан Господинов Господинов 9 Структурна — — —
Даниел Георгиев Александров Спас Тошев Шопов 8 Структурна — — —
Венелин Красимиров Йорданов Петър Нейчев Нейчев 8 Смесена — — 86 277 €
Емануил Янков Манолов Иван Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иво Евгениев Евгениев Спас Тошев Шопов 7 Структурна — — —
Даниел Георгиев Александров Иво Евгениев Евгениев 7 Структурна — — —
Светослав Тотев Радев Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иван Тотев Радев Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Емануил Янков Манолов Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Емануил Янков Манолов Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иван Тотев Радев Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Данаил Емилов Иванов Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Детелина Иванова Атанасова Любен Силвиев Белов 7 Смесена — — 5 113 €
Данаил Емилов Иванов Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Илияна Николаева Георгиева Стефан Господинов Господинов 7 Структурна — — —
Вълко Стоянов Вълев Илияна Николаева Георгиева 7 Структурна — — —
Данаил Емилов Иванов Емануил Янков Манолов 7 Смесена — — 9 500 702 €
Пълен списък на участниците
Всички 327 участника в ядрото, подредени по брой фирмени участия. Включени са само лица с ≥ 3 участия.

Зареди всички (327) ▾
# Участник Група Общо Активни Заличени % Заличени НАП дълг (€) Поръчки (€) Еврофондове (€) ДФЗ (€) Грантове (€)
1 Кънчо Марков Стойчев Ключов 19 19 0 0% — 303 000 € 1 737 118 € — —
2 Петър Нейчев Нейчев Ключов 18 16 2 11% — — 13 020 440 € —

3 Даниел Георгиев Александров Ключов 17 16 1 6% 65 746 € — 93 144 € 27 215 026 € —
4 Иво Евгениев Евгениев Ключов 16 16 0 0% — — 3 592 379 € — 22 669 €
5 Никола Алексов Зикатанов Ключов 15 15 0 0% — — 193 755 € 605 588 € —
6 Динко Димитров Динев Ключов 15 15 0 0% — — 323 313 € 12 036 963 € —
7 Васка Александрова Пенкова Ключов 14 14 0 0% — 9 600 000 € 4 330 437 € — —
8 Румен Нейчев Ралчев Ключов 14 14 0 0% — 43 000 € 75 927 € — —
9 Йордан Димитров Динев Ключов 14 14 0 0% — — 318 201 € 12 036 963 € —
10 Радослав Маринов Карабоиков Ключов 13 11 2 15% 28 612 € — — — —
↓ Свали фактологията
Суровите данни, върху които е изготвен анализът — текстов файл с пълните числа за всяко лице и всяка връзка.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 9