БЛОГ

Българина по душа си е предател

Престанах с политиката, поради броя на кухите лейки, но няма да позволя разни супер културни индивиди, да се гаврят с паметта на Апостола и да лъжат публично!!! Това ми рови в здравенцето и на същите ще им кажа: Недейте лъга, че Левски не е знаел каква е ролята на Русия!!! Недейте заблуждава, че този свят човек, не е съзнавал какво очаква Родината ни. И за да не голословя: Един цитат от писмо на Васил Иванов Кунчев-Левски до Каравелов:
“Баьо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина Ботьова сте решили да докарате миризливият казашки бутуш в Булгурско? Ако туй е тъй то аз с моите кунки ще ви отрежа чепките.“ – В. Лъвский
Не ме дразнете и със заключения, от сорта, че Левски бил разбойник, та затуй го обесили! Да върнем лентата и да ви припомня ролята на Граф Игнатиев. Същият генерал изисква специална комисия от Османската империя, за осъждането на Левски и за това има документ в Цариград! Можете да се поинтересувате и от един Сборник със секретни договори на Царство Русия 1856-1917г.”
Левски е бил заплаха дори за руснаците! В операцията по залавянето му която всеки от участниците има строго определена роля и без всеки един от тях операцията е могло да не успее. Защото залогът е бил голям – да се залови ръководителят. И забележете – нито един от хората от Ловешкия комитет, които накрая са кореспондирали с Левски и са контактували с него, не е бил съдени – нито един! Марин Поплуканов и Петър Пъшков са задържани далеч преди това и нямат отношение. Става дума за лицата, които са го подмамили да дойде в Ловеч като са му писали, че е сигурно, укривали са го и след това са го съпроводили до хана. Главна фигура е поп Кръстю Никифоров. Това е бил най-образованият човек в Ловешкия комитет.
Пръв е задържан Кръстю Никифоров, но е освободен бързо. След това е задържана Величка Хашнова, сестрата на Поплуканов, но и тя е освободена бързо и е оставена под домашен арест в дома на попа. Враждата между Поплуканови и поп Кръстю е била заради това, че най-вероятно той, заедно с каймакамина са склонили Величка, сем. Сиркови, Николчо Цвятков и Христо Латинеца да извършат предателството. Задържането извън Ловеч е било задължително при такава операция. Левски е бил решителен и опасен, можело е да пострадат хора, да се измъкне по различни пътища, а не е маловажно да се скрият предателите. Това е било сделка. Тяхната свобода, срещу залавянето. Само поп Кръстю е имал други подбуди, той не ги крие – не вярва в организацията, а се уповава на Русия, на “Дядо Иван”. Да се поставим на мястото на каймакамина. Ако Левски не бъде съпроводен от някого /Николчо/, то той може да хване други пътища. Заптието на Пази мост е пратено за контрол – върнал се е и е казал: “Шефе, тръгнаха, те са”. Ханът е обграден далеч преди полунощ, иначе е можело Левски да излезе по-рано и да го изпуснат. Двадесет минути преди заптиетата да потропат ханджията – Христо Цонев – Латинеца, излиза да търси кон за Левски. В 2 часа през нощта! Както и да е, но нали казахме, че дори и млади полицаи няма да заемат засадата в последния момент. Тогава или Латинеца ще ги види, или те ще го задържат, нали уж не са знаели, кого ще залавят. Той се връща в хана едва след задържането. Освен че им е казал, че Левски е вътре, той им е посочил и каде да се разположат. Пред съда Левски разказва как е задържан. Чакали са го пред тайния изход и най-едрото заптие го е хванало за ръката. По-нататък кой какво е разказвал, не е от значение. В юридически аспект всички тези са помагачи и укриватели, но никой не е съден. Може да се допълни,че руският консул Найден Геров е получил инструкции от граф Игнатиев на Левски да не се помага. За залавянето е награден само каймакаминът. Комитетските пари са намерени много по-късно, непокътнати в къщата на Поплуканов. Кръстю Никифоров си е купил нова къща след няколко години, но преди Освобождението. Това е била сигурно тайната награда от великата сила. Можем само да кажем: “Прощавай, бай Василе!”
Последните думи на Левски не са записани пред бесилото, но тези на Димитър Общи са записани. Извикал е: “Ах, те ме излъгаха!” Трудно ли е да се досетим, кои са тези “Те”.

Related Topics:блог българия история новини

Up Next

МОК наказва руснаци на Олимпиадата от проклетия

Don't Miss

АМЕРИКАНСКАТА ИМПЕРИЯ

БЛОГ

Изглежда ли ви екологично? 😡

Едно старо дърво:

– поглъща около 22 кг въглероден двуокис годишно и изработва достатъчно кислород за двама човека;

– стабилизира почвата и предотвратява ерозията. Корените помагат за задържане на вода в почвата;

– отразява и поглъща част от слънчевата енергия и помага да се охлажда околната среда. Едно дърво може да има охлаждащия ефект на десет климатика;

– способства за образуването на облаци, така влияе положително на микро климата;

– падащите по земята листа се превръщат в тор и правят почвата плодородна, което поддържа растежа на други растения;

– поглъща праха и замърсителите, като азотен окис и серен диоксид, което подобрява качеството на въздуха;

– осигурява обитаема среда и храна за различни животни, птици, насекоми, гризачи;

– действа като естествена звукова бариера в населените райони;

– естествена защита е от вятър, студ и снегонавявания през зимата;

– намалява стреса и подобрява психическото здраве;

– прави околната среда красива.
Колко дървета е трябвало да бъдат унищожени, за да се разположат тези панели?

Изглежда ли ви екологично? 😡

БЛОГ

ДУМИТЕ НА НЕБИОЛОГИЧНАТА МИ ДЪЩЕРЯ ПРЕД СЪДА ПРОМЕНИХА ПРИСЪДАТА В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ

Влюбих се в Моли в момента, в който я видях. Тя беше великолепна, но това не попречи на бившето и гадже да я напусне, когато тя забременя.

Тя плака на рамото ми.

Бях лудо влюбен, затова я помолих да се омъжи за мен.

Просто исках да съм с нея.

Моли мразеше всяка секунда от бременността си.

Надявах се да се развесели, когато бебето се роди. Но когато Амелия се появи на бял свят, Моли само хленчеше, тъй като й липсваше старият й живот. Тя почти не се интересуваше от дъщеря си.

Но Амелия?

За мен тя беше целият свят, моята светлина.

Живяхме този странен живот в продължение на 5 години, докато един ден Моли хвърли бомбата: “Искам развод! Писна ми от теб и това дете! Иска ми се никога да не я бях имал!”

Това беше удар за мен.

Месец по-късно тя отново се събра с Танер – същият, който я заряза!

Докато Амелия и аз се карахме, Моли си играеше наоколо.

Дъщеря ми и аз тъкмо бяхме започнали да възстановяваме живота си, когато Моли се появи отново:

Тя: “Танър най-накрая е готов да стане баща. Дайте ми дъщеря ми.”
Аз: “Ти сериозно ли?! Тя ми е дъщеря. Бях тук, когато ти беше навън и правеше Бог знае какво!”
Тя: “Кой съд ще застане на твоя страна?! Тя е наша кръвна дъщеря. Ти си нищо за нея!”

Денят на страшния съд дойде а аз знаех как стават тези неща – майките винаги печелят.

Мисълта да загубя момиченцето си ме съсипваше.

Бяхме в съда и точно когато си помислих, че всичко е свършило, хванал глава в ръцете си, чух познат глас: “Извинете, мога ли да кажа нещо?”

Това беше моето дете. Тя ме погледна и се усмихна.

Изпитах надежда.

„Виждате ли… Ваша чест? Ваша чест, аз имам само един баща. Не искам да живея с този мъж, когото дори не познавам, или с майка ми – тя никога не ме е обичала. Спомням си, че тя каза, че съжалява, че съм се родила. Но, гатко Марк винаги е бил до мен. Той ме научи как да карам колело, грижеше се за мен, когато бях болна.

Моля, позволете ми да го запазя, той е моят най-добър приятел и баща.

След думите и съдията побърза да да оповести присъдата. Моето момиченце остана с мен. Моли крещеше, заплашваше и ни гонеше, но не ни пукаше.

Имахме се един друг.”