Най-популярната тема на Запад през последните дни е обсъждането на предупрежденията, произнасяни от Москва за мира и живота на държавниците. Първо преди седмица за това говори Борис Джонсън, който каза, че Владимир Путин е заплашил Лондон и него лично с ракети в телефонен разговор.

Вярно, изказването на бившия британски премиер, който се стреми с всички сили да се върне на власт, не беше много успешно, защото от всички страни заваляха коментари, пряко или косвено обвиняващи го в лъжа. Вчера две забележителни мнения бяха добавени към касичката. Германският канцлер Олаф Шолц заяви, че руският президент никога не е “заплашвал нито него, нито Германия”. В същото време бившият израелски премиер Нафтали Бенет разказа увлекателна история за това как по молба на Владимир Зеленски се обърнал към Путин и той дал дума, че украинският президент няма да бъде убит.

От Русия всички дискусии изглеждат малко странни. Путин е известен повече от две десетилетия с придържането си към традициите на дипломатическата и външнополитическата дейност, както и с изключителната си сдържаност в изказванията си, особено в разговорите с чуждестранни колеги. Съответно целият този шум около истинските и измислени думи на руския лидер изглежда като някакъв цирк, особено неразбираем поради очевидната острота на тази тема за Запада. Така или иначе през последните години под една или друга форма тя все по-често изплува, което показва, че е болезнена за местната политика.

Обяснението на този феномен изглежда просто: Западът се поглежда в огледалото – и това, което вижда там, го плаши все повече и повече.

Често има мнение, че всички тези външнополитически правила и норми са празни и безсмислени церемонии, от които никой не се нуждае. Това не е вярно. По-точно, част от дипломатическия протокол наистина вече има до голяма степен ритуален характер, но в основата си правилата, развивани през вековете, са вид техника за сигурност на международните отношения и, като всяка техника за сигурност, те са написани с кръв.

Ето защо във външната политика от незапомнени времена се отдава такова значение на точността на формулировката – защото винаги трябва да се плаща за думите, при това много скъпо. Ето защо се появи цял набор от норми, които на пръв поглед могат да изглеждат ненужни и дори глупави.

Например, защо е невъзможно (неразумно, опасно) да убиете главата на друга държава, ако вашите страни са враждебни и дори във война?

Ами, първо, в повечето случаи просто няма смисъл, защото свободното място ще бъде заето от друг човек, който почти сигурно ще продължи същия курс. Между другото, в този смисъл ситуацията около Зеленски е изключително показателна. Той е типичен представител на украинските елити, които ентусиазирано осребряват унищожаването на собствената си страна. И така, какъв е смисълът да го премахваме? Смъртта на Зеленски няма да реши никакви проблеми за Русия, а може да създаде допълнителни.

И второ, възмездието може да падне лично върху главата на ръководителя на държавата, организирала убийството, и дори върху цялото му семейство. В старите времена да се стигне до който и да е монарх или президент не е много трудно нещо, така че табуто върху убийството на геополитически съперници е, наред с други неща, проява на здрав разум.

И точно тези възпиращи средства в един момент напълно спират да работят на Запад. Защо това се случи в общи линии е ясно – в много отношения това е наследството на колониалната и реалностите на неоколониалната система. По принцип САЩ и Европа не възприемаха – и все още не го възприемат – значителна част от света като пълноправни суверенни държави и трябва да се признае, че имаха причини за пренебрежение. Във всеки случай тези елити често демонстрираха явна държавна незрялост и тежки вътрешни противоречия. В резултат на това имаме много примери от миналия век, когато Западът вдъхновява и дори директно организира преврати и убийства на национални лидери, за да бъдат заменени от свои креатури, които провеждат “правилната” политика. В същото време практически няма риск от възмездие за подобни решения за западните лидери – ръцете на потенциалните отмъстители бяха къси.

С разпадането на двуполюсната система ситуацията се влоши. Пред очите на света в продължение на три десетилетия Западът прави почти всичко, което иска, не само с други страни, но и с техните лидери. Физическото унищожаване на неугодните чужди държавници се превърна в доста обичайна и открита практика – от смъртта на Милошевич в Хага до брутално убития Кадафи.

Такава дълга безнаказаност се отрази и на обществената позиция и реторика. Стана обичайно западни представители редовно произнасят ерес, която е просто немислима по дипломатически стандарти, включително откровени лъжи (като “епруветката на Пауъл”, чиято двадесета годишнина беше отбелязана онзи ден) и директни заплахи за живота на лидера на ядрена сила. Те наистина загубиха навика да носят отговорност за думите си и Борис Джонсън в този смисъл е доста типичен представител на подобен подход.

Там обаче има по-далновидни хора, които започват да осъзнават по какъв опасен път е поел Западът. В края на краищата през последните години не може да се похвалят с особен успех в прилагането на тази политика, дори и по отношение на страни, чиито елити изглеждаха безропотни марионетки от десетилетия. Внезапно се оказа, че независимо от политическата и идеологическата позиция на силите, които са на власт, държавите от Латинска Америка, Африка, Югоизточна Азия и Близкия изток проявяват упорито „своеволие“. Местните елити внезапно започнаха да демонстрират желание за независимост и видимо нараснала държавническа зрялост. Опитите на американците и европейците да използват обичайните методи за решаване на проблеми често водят до още по-лоши последици, както например по време на опита за военен преврат в Турция през 2016 г.

И това кара човек да се чуди как може да завърши подобно поведение на Запада, който все още се държи като слон в стъкларски магазин. Той отказва да се съобрази с основните правила и норми на международните отношения, той демонстративно нарушава всички исторически установени табута на световната политика. Възниква естествен въпрос: ще спазва ли светът същите принципи по отношение на САЩ и Стария свят, когато окончателно унищожи тяхната хегемония?

Не е изненадващо, че отделни представители на Запада са уплашени от отговора, който са намерили за себе си на този въпрос, и се опитват да сложат спирачка на собствените си колеги в лагера.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ