От доста време краката на варненския кмет висят в безтегловност

Докато в Черно море периодично изплуват мини от войната в Украйна, една кротко стоеше на варненския бряг близо година. Наскоро кметът Иван Портних опита да я обезвреди. “Може да ме арестуват”, рече. Кметът на третия град в страната зад решетките навръх местните избори – би било невиждана експлозия в историята на страната. През 2019 г. несебърският кмет спечели на първи тур от ареста – но Несебър не е Варна.

Портних видя политическа атака от опоненти (разбирай ПП – ДБ). В нея един европейски прокурор (Теодора Георгиева) се намесил недопустимо в работата на друг (Михаела Райдовска); заедно с едно вещо лице, което неслучайно било от ДБ, а и е стар критикар по предмета на разследването (варненският геодезист Йоан Каратерзиян), щели да докарат нещата до шумно обвинение или арест – специално за вота. Самото разследване е относно 4 млн. евро, отпуснати за модернизация и реконструкция на рибарско пристанище (“Карантина”). Портът си е там, съоръженията – нови. Но съмненията са като при яйцето и кокошката – може ли да се извърши модернизация и реконструкция,

ако въобще не е имало…. пристанище

(пари са се отпускали за налични). Отделно, след завършването наноси затлачиха входа, лодките не влизаха (скоро се дълба наново). Пред “Дневник”, който имаше серия публикации по казуса, Европейската прокуратура каза, че не коментира думи на “разследвани политици”. “Аз уших байрака, аз му турих знака”, тоест аз пратих сигнала, провикна се в социалните мрежи Стела Николова от ДБ.

Всичко това е съвсем кратка хронология на скандала. В него има и подозрения за пладнешки машинации, и съвсем истински хотелски комплекс в близост, радващ се на облагородявания от общината бряг в “услуга на рибарите”. Налични са куп още неща, сред които дори философски дилеми как точно се доказва наличието или отсъствието на нещо (примерно, ако рибари някога са ползвали мястото без да е официализирано като пристанище, то било ли такова е или не). Но всичко това към момента няма значение – почне ли дело, завършекът му ще е за абитуриентската на сегашните първокласници. Много интересен е обаче политическият момент. Нещата хич не са такива, каквито изглеждат на широката публика. А Портних съобщава (интерпретира) малка част от истината:

С два мандата и половина той изглежда като една от гордостите на ГЕРБ в местната власт. Но реално Портних никога

не е бил авер или любимец на Бойко Борисов –

а, знае се, в тази партия това е важното. Портних изгря като най-малко общо кратно в интересите на големия местен бизнес, на по-малкия, свързан с общината, и на дисциплиниращите интереси на Цветан Цветанов в ГЕРБ. От доста време обаче краката му висят в безтегловност – споменатите видове бизнес не са зад него, мощни кръгове в ГЕРБ, включително местни, подливат вода, дори подчинената общинска администрация си играе свои игри. Всичко това не се случва със сирени и знамена, а както си му е редът в политиката – подмолно, притворно, усещайки вятъра, неуловим за хората, които “не са в час с играта”. И точно поради

брилянтния талант за усещане на вятъра

зачести напоследък. Портних, може да се каже, оцеля досега някак по инерция. Още през 2019 г. се случи нещо невиждано. То показа, че съдбата му не е първа грижа за уж считаните като приятелски партии и бизнес кръгове. – на балотажа срещу Костадин Костадинов кметът намали реалните си гласове спрямо първия тур! Как така? Ами просто горните партии и кръгове вече си бяха подредили мнозинството в общинския съвет, нямаше смисъл да хабят “ресурс”.

Освен това през последните 10 години Варна не прогресира. Може да е по обективни причини, субективни… – но сред варненци доминира желанието за нещо ново. Факт е също, че подобно на всеки град или институция, Варна предлага десетки поводи да се занимае една прокуратура (eвропейска или българска), стига да поиска.

Най-важното – когато около Нова година Портних получи знак от Борисов да се кандидатира, това не значеше “Ние сме с теб, ти си най-добър, давай!”. Това значеше, че има един човек на видим пост, заложен на дузпата. И ако бъде бита, страдащите няма да са много, а жертвоприношението ще изпълни целта си.

Каква дузпа, каква жертва?,

биха попитали наивниците. Как какви? Политиката си е мач, досущ футбола – един път е нагласен, друг път не – според зависи. А зрелищните жертвоприношения от древни времена са нужни “да се продължи на чисто”. Давайки зелена светлина на Портних, Борисов осигури възможност някой да бъде зрелищно пожертван – като

символ на промененото правосъдие в новата ера на безчадърие

Близката до лидера на ГЕРБ Йорданка Фандъкова бе спасена – просто не бе кандидатирана. Близкият Здравко Димитров – също (партията свали доверието от него; и да се издигне сам, ще е безопасна игла). Димитър Николов може да бие с комбинации и шахматния компютър. За позорището остана един Портних – опция за ресто, ако се разиграе ситуация, в която следва нещо да се даде. А Борисов, известно е, може да сътвори сценката според висшите народни критерии по естетика (“Кмет с белезници!, на Варна!, браво, нови времена настанаха!”).

После се появи сглобката. И докато на местно ниво някои хора от ДБ и ПП остро и искрено скачат на Портних, тайно на национално заварките й заздравяват бизнесмени доценти приживе… Ако някой допуска, че кметските постове в големите градове не подлежат на договаряне в не-коалицията, значи хабер няма от живота.

В момента се намираме точно в такава ситуация. Толкова ли много сме скарани, че се налага мачът да е истински? Ако не, някъде ГЕРБ няма да се натегнат, но в замяна какво ще получат? Айде, дайте опциите! Ние имаме местни структури, вие нямате! Да, ама нас ни искат евроатлантическите партньори, не вас! Бе тоз посланик го харесва тоя кмет! Ама оня – другият го харесва!;

На Радев няма ли да му отпуснем нещо –

ей такива неща обсъжда в момента сглобката. И Портних стърчи като прекрасна възможност за навестяване от прокуратурата. Усещайки, че може да се окаже неправилният човек на неправилното място, той се провикна, доколкото може. Но нямаше ехо откъм Банкя или от други фактори в ГЕРБ.

Накратко: още от Нова година запознатите хора знаеха, че най-вероятният адрес на прокурорско шетане на местния вот е Варна. Борисов бе заложил Портних за политически отстрел, за да се насочи там енергия при нужда – относно нещо мило, което хич не му е мило. В момента нещата са в процес на изясняване.

Понеже от Русо насам хората имат свободна воля, е интересен въпросът що му трябваше на Портних да се кандидатира пак. Следва сам да си каже. Но и без това е ясно, че в тия среди

излезеш ли от играта без солиден гръб – ще те изядат

Вероятно той стъпи върху мината без особен избор, с надеждата все някак от само себе си нещата да се наредят.

Всичко това не значи, че Бойко Борисов звъни на европейските прокурори: тоз го подхванете, оня оставете… Нито пък, че те го търсят. Значи, че има ситуации, натрупвания, ветрове, които много добре са схващани от хората във властта, независимо дали е законодателна, изпълнителна, съдебна, българска или европейска (поради това са в нея). Никакви прокуратури например няма да посегнат на Димитър Николов. Да не би, защото няма повод в Бургас?! Във Варна има, а това са политическите целесъобразности.

EXPRESS TV

* * *

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА