ПАРИ

САЩ изнасят икономическите си кризи в останалата част на света

Нуриел Рубини, известният американски икономист, който предсказа финансовата криза от 2008 г., наричан Doctor Doom, заяви на 18 септември, че ще се отърве от американските акции до края на годината, защото очаква те да поевтинеят.

Рубини реагира на рекордния спад в същия ден на дългосрочните американски държавни ценни книжа (с падеж през 2050 г.) до 50 цента за долар.

Трежърис са държавни дългови ценни книжа, емитирани от Министерството на финансите на САЩ. Те се използват за финансиране на държавния дълг. През 2020 г. купонът на 30-годишната облигация с лихвен процент от 1,25% се продаваше за 0,98 долара. Парите отидоха в правителството. Притежателите на облигации губят пари, като стойността на облигацията е спаднала от 0,98 долара на 0,49 долара. Ликвидността е изключително ниска.

Средно котировките на дългосрочните съкровищни облигации са спаднали с повече от 40% на вторичния пазар спрямо пика, така че всички, които са ги използвали като обезпечение или гаранция за заеми, сега ще бъдат много изнервени, пише Bloomberg: „Sub-50 Cent Price on Treasury Bond Underscores Investor Pain“ (Цената на съкровищните облигации под 50 цента подчертава болката на инвеститорите).

За никого не е тайна, че реалната доходност на държавните облигации на САЩ с матуритет от три месеца до пет години и инфлация от 1,9% е отрицателна през последните 10 години. До неотдавна само 10- и 30-годишните облигации имаха положителна доходност поради номиналната доходност от съответно 2,4% и 3,2%.

Основните текущи рискове при инвестиране в държавни ценни книжа са изплащането на силно обезценен дълг и възможността за фалит в средносрочен план.

Първият риск вече е актуализиран и Блумбърг допуска немислимото: „САЩ, разбира се, не са застрашени от дефолт в скоро време„. Дали пък това е намек за възможен фалит в средносрочен план?

Всъщност Министерството на финансите на САЩ отговори положително на този въпрос: с експлозивно увеличаване на емисията на краткосрочни държавни ценни книжа, осъзнавайки, че ако на пазара бъдат пуснати повече дългосрочни държавни ценни книжа, котировките им ще станат просто позорни.

Краткосрочната (с падеж през следващите 12 месеца) част от пирамидата на ГКО на САЩ нарасна от 7113 млрд. долара през май до 8162 млрд. долара през септември, което представлява увеличение с 3723 млрд. долара между август 2019 г. и септември 2023 г., като само през последните три месеца увеличението надхвърли един трилион (1048 млрд. долара).

Паниката на инвеститорите в американски държавни облигации беше предшествана от мощен срив на бюджетните приходи на САЩ на фона на също толкова мощен ръст на разходите и рекорден размер на краткосрочната част на пирамидата на ГКО.

В продължение на седем поредни месеца бюджетните приходи на САЩ са много по-ниски от тези през същия месец на 2022 г. Само веднъж в най-новата история на САЩ спадът на бюджетните приходи е надхвърлял 20 % в продължение на два последователни месеца. Това беше през периода февруари-март 2009 г., т.е. в пика на световната финансова криза.

През последните 12 месеца до април 2023 г. бюджетните приходи на САЩ възлизат на 4,6 трлн. долара (минус 6% на годишна база), а разходите – на 6,54 трлн. долара (+7,4% на годишна база), формирайки дефицит от 1,94 трлн. долара (година по-рано – 1,2 трлн. долара).

От началото на фискалната година (октомври 2022 г. – април 2023 г.) приходите са намалели с 10%, а разходите са нараснали със 7,9%, което е довело до рязко увеличение на дефицита до 924 млрд. долара спрямо 360 млрд. долара за същия период година по-рано.

Пазарът на държавен дълг на САЩ беше силно засегнат още през първите дни на август 2023 г. Fitch Ratings понижи кредитния рейтинг на САЩ от ААА на АА+. Понижаването на рейтинга на САЩ от Fitch на 1 август принуди някои фондове, фокусирани върху най-надеждните ценни книжа, да намалят позициите си в държавни ценни книжа, за да приведат структурата на фондовете в съответствие с инвестиционните декларации, което в крайна сметка доведе до спад на котировките.

Предишното понижение на рейтинга се случи точно преди 12 години, когато Standard & Poor’s понижи рейтинга на САЩ с една степен.

Анализаторите на Fitch не виждат никакви перспективи за намаляване на равнището на държавния дълг и бюджетния дефицит в САЩ. В същото време негативните ефекти от повишаването на лихвените проценти от страна на Фед само набират скорост, а системната неспособност на законодателната и изпълнителната власт да вземат организирани и навременни решения е достигнала опасно ниво. Дори при „меко приземяване“ на американската икономика вероятността за подобряване на бюджетното положение през следващите години е изключително малка.

Загубата на най-високия рейтинг на САЩ от Fitch доведе до срив на световните фондови и стокови пазари. И може би това е само началото. Още на 2 юни Fitch публично предупреди, че повишаването на тавана на дълга на САЩ няма да помогне на рейтинга.

Прессекретарят на Белия дом, министърът на финансите и корпоративните величия очаквано се объркаха и започнаха да говорят, че понижаването на рейтинга е необосновано и ненавременно.

„Това не е кой знае какво, защото не рейтинговите агенции, а пазарът определя цената на заемите“, заяви например главният изпълнителен директор на JPMorgan Chase Джейми Даймън пред Лесли Пикър от CNBC. – Те посочват някои от проблемите, за които всички вече знаехме. Нелепо е, че други държави имат по-висок рейтинг от САЩ.“

Междувременно държавният дълг на САЩ е вграден в основата на пирамидата на световните финанси. И когато Moody’s, S&P и Fitch понижат рейтинга им, това може да доведе до верижна реакция, т.е. до световен срив.

„Немислимо е големите глобални инвеститори да решат напълно да елиминират американските държавни ценни книжа от инвестициите си“, цитира Bloomberg анализатора на RBC Capital Markets Алвин Тан. – Кои деноминирани в долари облигации ще държат те? На някои може да се наложи да намалят инвестициите си, особено във фондове, които не са регистрирани в САЩ. Но не бих се изненадал, ако много от тях решат, че трябва да променят мандатите си, за да продължат да държат американски държавни ценни книжа.“

Междувременно след демарша на Fitch повечето световни фондови и стокови пазари не повярваха на демагогията на американските официални лица и бързо тръгнаха надолу. Петролът, златото, среброто и дори криптовалутите се сринаха.

Какво ще се случи сега, след зловещата прогноза на Доктор Дуум?

„Нещата в останалата част на света са още по-зле“, съобщи той. „В САЩ може да се стигне до неравномерно приземяване. Но в еврозоната и Обединеното кралство говорим за инфлация, стагфлация и рецесия.“

САЩ изнасят икономическите си кризи в останалата част на света, но го постигат все по-трудно. Държавният дълг на САЩ вече не е актив номер едно в света. Коригираната спрямо инфлацията доходност на държавните ценни книжа стана отрицателна. Америка губи един от най-мощните лостове за подкрепа на икономиката си и това е заплаха за цялата ѝ система.

Related Topics:featured trending пари политика свят финанси

Up Next

ГЕРБ научили от медиите, че Асен Василев ще тегли нов дълг

Don't Miss

Позитивното мислене и баланса в сметката

ПАРИ

От днес влизат в сила новите по-високи цени на винетките

Цените на винетките за превозните средства до 3,5 тона се повишават от днес. Годишната винетка вече е 97 лв., тримесечната – 54 лв., месечната – 30 лв., седмичната – 15 лв., а уикенд – 10 лв., съобщиха от Агенция „Пъта инфраструктура“. Електронните винетки до 30 април 2025 г. струваха съответно: 87 лв., 48 лв., 27 лв., 13 лв. и 9 лв.

От пътната агенция съобщиха в края на март, че с влизането в сила на новите цени един месец по-късно от обнародването им и предстоящите пътувания през отминалите почивни дни за Великден се дава възможност на шофьорите, които все още не са купили винетка, да планират своевременно пътуването си и да я вземат на по-ниската цена. От началото на годината се наблюдава тенденция за купуването на винетки за по-кратък период и с едномесечния допълнителен срок шофьорите ще може да планират купуване на годишна винетка на по-ниска цена, посочиха тогава от Агенцията.

В края на миналия месец от АПИ отчетоха, че от началото на годината до 21 април са продадени 1 875 176 броя електронни винетки. Приходите от тях са 101 730 971 лв. Най-предпочитани са годишните – 1 020 489 броя, следвани от седмичните – 559 478 бр. Купени са и 155 070 уикенд винетки, 116 528 месечни и 23 611 тримесечни. През 2024 г. са продадени над 6,5 млн. е-винетки, а приходите са над 281 млн. лв., съобщиха от АПИ в началото на годината.

Парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление прие на първо четене в началото на април три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата. В законопроекта, внесен от Министерския съвет на 24 март 2025 г., се предлага въвеждането на еднодневни винетки за леки автомобили до 3,5 тона, които ползват републиканската пътна мрежа. Проектът за промяна на Закона за пътищата въвежда и европейските изисквания за еконорми при определяне на цената на толтаксите за камиони, предаде БТА.

Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с Постановление № 370 на Министерския съвет от 2019 г., беше публикуван в Портала за обществени консултации през втората половина на март. Тогава бе посочено, че очакваните резултати от прилагането на проекта на акт са приходите от винетни и тол такси да достигнат нива от 1 077 930 199 лв. на годишна база. Това нарастване се постига чрез поетапно увеличение на Тарифата от 1 април 2025 г. с 10 на сто на винетна такса, тол такса, компенсаторна такса и максимална такса и с последващо увеличение от 10 на сто на тол такса и максимална такса – от 1 септември 2025 г., се предвиждаше в проекта, където бе посочено, че увеличението на приходите ще бъде целево използвано за финансиране на дейности, свързани с поддържане и развитие на републиканската пътна мрежа, без да се налага допълнително натоварване на държавния бюджет.

Поскъпването на тол таксите, предвидено в проекта на Бюджет 2025, няма да допринесе за увеличение на цените на храните, каза в края на февруари министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов. Увеличението на цените на винетките и на тол таксите е заради лошото състояние на пътищата и малкото средства, които тази година са заложени в проектозакона за държавния бюджет за поддръжка и ремонт на пътища, допълни тогава той.

Иванов каза още, че разчетите на Агенция „Пътна инфраструктура“ са за близо 3 милиарда лева, а за тази година сумата ще бъде 1,280 млрд. лева. Изчисления сочат, че предложеното увеличение на тол таксата с 20 процента няма да се усети драстично от превозвачите, каза тогава министърът.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПАРИ

След влизането на еврото пригответе се! Хляба 6 лв., каквото и да ви лъжат сега.

Как стана в другите страни? По груби сметки, сега хляба е 2.20 лв., курса на еврото е 2 лв. за 1 евро (горе долу). Но хляба ще бъде закръглен от 2.20 на 3€, което означава, бивши 6 лв.

Месец след получаване на одобрение за еврозоната – всички цени в евро и лева според “официалния валутен курс” (на теория).

Месец след като България получи зелена светлина за присъединяване към еврозоната, всички търговци са задължени да обявяват цените в лева и в евро. Това обясни в интервю за “Преди всички” зам.- министърът на икономиката Николай Павлов. Той подчерта, че превалутирането трябва да е според официалния фиксиран валутен курс – 1.95583 лева за едно евро, като цените трябва да са ясно обозначени и да не се дава предимство на едната валута пред другата на етикета на дадена стока или услуга.

Целевата дата за въвеждане на общата европейска валута е 1 януари догодина, а очакването е през лятото вече да има яснота дали ще се случи тогава.

“Министерството на икономиката и индустрията е едно от най-ангажираните ведомства в подготвителния процес по присъединяване на страната ни към еврозоната. Участваме в Координационния съвет за подготовка.

Задълженията на търговците са ясно регламентирани в Закона за въвеждане на еврото”.

Обозначаването в двете валути трябва да продължи 12 месеца след датата на самото въвеждане на еврото в страната, посочи още Павлов. Той посъветва търговците да не избързват с обявяването на цените и в евро.

Държавата ще гарантира съблюдаването на разпоредбите на закона с всички свои лостове, увери зам.-министърът.

“Самото въвеждане на еврото не може да доведе до инфлация. Институциите ще извършват целенасочени проверки, за да няма некоректни търговски практики”.

ПАРИ

МВФ: В момента се извършва „рестарт“ на световната икономика

Международният валутен фонд (МВФ) намали прогнозата си за глобален растеж, като обяви, че глобалната икономическа система претърпява фундаментална трансформация на фона на нарастващата несигурност относно търговската политика на САЩ.

След като се върна в Белия дом през януари, президентът на САЩ Доналд Тръмп наложи широки търговски ограничения, чиято кулминация нарече „Деня на освобождението“, на 2 април.

Митата са повишени до нива, невиждани от Голямата депресия, съобщи МВФ във вторник, като публикува последния си доклад „Световна икономическа перспектива“. Анализът прогнозира, че глобалното производство ще се забави до 2,8% тази година, спрямо 3,3% през 2024 г. През януари МВФ прогнозираше, че растежът ще се задържи стабилен през 2025 г.

„Глобалната икономическа система, при която повечето страни са работили през последните 80 години, в момента се рестартира, въвеждайки света в нова ера“, каза каза главният икономист на МВФ Пиер-Оливие Гуринша.

Той обясни, че съществуващите правила биват оспорвани, докато нови все още не са се оформили. Внезапните повишения на митата и по-широката несигурност на политиката могат значително да забавят глобалния растеж, каза Гуринчас.

МВФ понижи прогнозата си за икономическото производство на САЩ до 1,8% през 2025 г. спрямо 2,8% миналата година и прогнозира по-нататъшно намаление през 2026 г.
МВФ

Прогноза за икономическия растеж по региони: Източник: МВФ, Световна икономическа перспектива, април 2025 г.

Очаква се най-големите търговски партньори на САЩ Мексико, Канада и Китай да понесат икономически удар. Растежът на Китай се очаква да се забави до 4% тази година поради опитите да се противодейства на ефектите от митата на Вашингтон. МВФ също така очаква повечето икономики в ЕС да се сблъскат с по-бавен растеж.

Тръмп наложи общо мито от 10% върху почти целия внос, заедно с мита от поне 145% върху китайските стоки, влизащи в САЩ. Той също така въведе „реципрочни“ мита за основните търговски партньори, позовавайки се на предполагаеми нелоялни търговски практики. По-късно отложи налагането на митата до юли, тъй като администрацията се стреми към двустранни търговски сделки, но предупреди, че митата могат да се повишат отново, ако други страни отвърнат на удара. Търговското напрежение и политическата несигурност разтърсиха световните пазари.